№ 10214
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110152381 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. С. М. срещу
ДРУЖЕСТВО за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1350,00
лева - представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на вложените материали и труд за ремонта на лек автомобил „Рено“, модел
„Клио“ с ДК № ******* във връзка с настъпило на 19.09.2019 г. ПТП на бул. адрес ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК - 31.08.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 334,88 лева - мораторна лихва за
периода от 14.03.2020 г. до 23.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба 25.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.09.2019 г. около 13:00 часа на бул. адрес водача на
автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“ с ********** - Т. Б. Т., при движение в посока
от център към с. Т. с несъобразена скорост, губи контрол над управлението и навлиза в
насрещната лента за движение и се удря в лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК
№ ******* с водач М. Ц. М.. В следствие на стъпилия удар е увреден лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“ с ДК № *******. За удостоверяването на настъпилото ПТП е взето
административно отношение, образувана е преписка ЗМ 309/2019 г. по описа на РП
Ботевград. Навежда твърдения, че за виновния водач на лек автомобил марка „Сузуки“,
модел „Витара“ с ********** към датата на ПТП е имало валиден сключен застрахователен
договор „Гражданска отговорност“ № BG/02/119002637127 със ДРУЖЕСТВО предвид което
ЗДРУЖЕСТВО отговаря за вредите, които той е причинил съгласно българското
законодателство, като във връзка с настъпилите щети е подадено уведомление за настъпило
застрахователно събитие, поради което в ЗДРУЖЕСТВО е образувана щета №
1
**********/19 г., която е ликвидирана с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение
от страна на ответника. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между
твърдените увреждания и процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Твърди, че е налице тотална щета на процесното МПС и за
определяне на застрахователното обезщетение ще следва да се приложи разпоредбата на чл.
390, ал. 2 КЗ. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за репариране на на имуществените
вреди настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 19.09.2019 г. Исковете претенции са
насочени към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила,
чийто водач виновно е причинил процесния деликт.
Правопораждащият фактически състав на твърдяното субективно материално право
включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или
бездействие на застрахования, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените
от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди; както и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и застрахователя –ответник.
По иска с правна квалификация чл. 423 КЗ вр. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1)
наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите вреди, т.е. осъществяването на твърдяното ПТП, респективно механизма по
който се е реализирало; 2) съществуването на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и
застрахователя –ответник.
В тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина, чрез установяване на
твърдените факти, обуславящи наличието на обективна невъзможност на водача да
предвиди, респективно предотврати настъпването на твърдените вреди. Ответникът следва в
условията на пълно и главно доказване да установи фактите, обуславящи основателността на
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно навлизане
на ищеца в чуждата лента за движение.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от
кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
2
наличието на покана, при липса на точно определен ден за изпълнението, арг. чл. 84, ал. 1
вр. ал. 2 ЗЗД, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
Към датата на инцидента МПС с марка „Сузуки“ модел „Витара“, рег. № *****RUY е
било обект на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен с ответника, със застрахователен период 15.06.2019-14.06.2020 г., както се
установява от приложена по делото справка от Гаранционния фонд, както и от изготвените
във връзка с ПТП-то писмени доказателства.
От представения препис на писмена претенция (л. 7) се установява, че са налице
условията за допустимост на настоящия иск, арг. чл. 380 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
След съвкупен и подробен анализ на събрания доказателствен материал,
включително гласните доказателствени средства и заключението по съдебно автотехническа
експертиза, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 19.09.2019 г., около
13:00 часа, лек автомобил „Сузуки Витара", с рег. № T307RUY, се движи по бул. „Цар
Освободител", гр. Ботевград, с посока от бул. „Славейков“ към с. Т., където водачът губи
управлението над превозното средство, отклонява се вляво, навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Рено Клио“, с рег. №
********** Водачът на застрахованото при ответника МПС нарушава правилата за
движение – чл. 16, ал. 1 ЗДвП; чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като с поведението си
слага началото на причинно-следствения процес довел до настъпилото увреждане.
За процесното ПТП е съставен констативен протокол от 26.09.2019 г., подписан от
съответното длъжностното лице. На 03.08.2021 г., след прекратяване на образуваното ДП по
пр.пр. 1307/2019 г. по опис на РУ Ботевград, е наложено административно наказание с НК №
21/03.08.2021 г. на Т. Т., управлявал застрахования при ответника лек автомобил.
Настоящият състав приема за установено, че са налице предпоставките на чл. 432 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като се установи пълно и главно наличието на виновно и противоправно
деяние, което е довело до настъпването на твърдените вреди. Водачът на застрахования при
ответника автомобил не е съобразил своята скорост на движение с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост. Съгласно
заключението по приетата САТЕ, което съдът кредитира като обективна и правилна, тъй
като съответства на събрания по делото доказателствен материал, причината за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. №
********, който е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да запази
праволинейното си движение, загубва контрол над управлението на МПС, навлиза в лентата
за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Рено
Клио“, с рег.№ **********
Настоящият състав приема за установено, че щетите по лек автомобил „Рено Клио“, с
рег. № **********, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
19.09.2019 г. произшествие в гр. Ботевград. Съгласно заключението на вещото лице
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. №
**********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 12 837,32 лева,
3
като действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие е 1 892 лева. С оглед на това е икономически нецелесъобразно
възстановяването на процесните вредите, доколкото размерът им значително надвишава
действителната стойност на процесното МПС. Налице е тотална щета по смисъла на чл. 390,
ал. 2 КЗ. Стойността на запазените части от процесния лек автомобил се равнява на 20% от
неговата действителна пазарна оценка, като вещото лице е посочило сумата от 378 лева.
Съгласно чл. 51 ЗЗД на репариране подлежат всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Нормата на чл. 386, ал. 2
КЗ определя обема на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да покрива
действително претърпените вреди към момента на настъпването им. Следователно при
определянето на размера на претенцията се изхожда от средната пазарна стойност на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие- в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; решение №
59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; решение № 235 от 27.12.2013 г.
на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см.
и константната съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012
г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО.
Действително претърпените от застрахователя вреди при тотална щета се преценяват
с оглед пазарната стойност на автомобила, от която се приспада стойността на запазените
части, които могат да се реализират на свободния пазар срещу определена сума. Съгласно
заключението по допусната САТЕ стойността на уврежданията по лек автомобил „Рено
Клио“, с рег. № **********, определена при условията на тотална щета и след приспадане
на запазените части в размер на 20%, е 1514 лева.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице е неоснователно. Тежестта на доказване е върху страната, която е
направила възражението, т.е. същата следва да установи в условията на пълно и главно
доказване фактите, от които черпи благоприятни правни последици. От заключението по
допусната СТЕ и свидетелските показания на Т. Т., включително и изготвения протокол за
ПТП, не се се установява че ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпването на
противоправния резултат. Водачът на лек автомобил „Сузуки Витара", с рег. № ********, е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП ако е управлявал
автомобила със скорост, която да му позволи да запази праволинейното си движение, без да
навлиза в лентата за насрещно движение, т.е. не е налице нито случайно събитие, нито
съпричиняване от страна на пострадалото лице. При разглеждане на възражението за
4
съпричиняване от страна на увреденото лице, трябва да се вземат предвид задължителните
постановки на т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС по т.
д. № 1 / 2014 г., според което „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но
не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 52 лева – ДТ и 280 лева – депозит за вещо лице. Не са представи доказателства за
платен адвокатски хонорар в исковата производство, тъй като приложения договор за правна
помощ (л.4) не е сключен във връзка с настоящето производство.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47700/22 г. по описа на СРС,
24 състав, Ищецът претендира и е представил доказателства за сторени разноски в
заповедното производство в размер на 500 лева – адвокатски хонорар и 52 лева за държавна
такса.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, че
ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, дължи на Д. С. М., ЕГН **********, сумата от 1350,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на настъпило
на 19.09.2019 г. ПТП на бул. адрес едно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по 410 ГПК - 31.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и по
иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 334,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 14.03.2020 г. до 23.08.2022 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. № 47700/22
г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********, да заплати
на Д. С. М., ЕГН **********, сумата от 332 лева, представляваща сторените съдебни
разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 552 лева, представляваща
сторените съдебни разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6