Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № от 12.07.2012г., постановено по гр. д. № /2011год. Великотърновският районен съд е отхвърлил предявения от С. П. Р., ЕГН – * от гр. В. Т. и Н. И. Р., с ЕГН – * от гр. В. Т. против К. Н. Т., с ЕГН – * от гр. В. Т. иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР, да се приеме за установено, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. В. Т., одобрена със Заповед № РД-/19.09.2008 г. на ИД на АГКК, и че към момента на влизане в сила на кадастралната карта на гр. В. Т. ищците са били собственици на частта от поземлен имот 10447.508.241, представляваща „подход” откъм ул. „П. Т.” в гр. В. Т. в посока изток достигаща до контура, оцветен в червено на приложената скица - проект, която е част от имот с идентификатор , като неоснователен и недоказан. Съдебното решение е обжалвано изцяло в законоустановения срок от С. П. Р. и Н. И. Р., чрез процесуалния им представител. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Ответник жалба, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата. Претендира разноски. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: По гр. д. № /2011год. Великотърновският районен съд за да постанови атакуваното решение, с която по същество е отхвърлил предявения установителен иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, основно се е аргументирал, че представените от ищцовата страна доказателства, от които иска да извлече благоприятни за себе си правни последици не доказват твърдяното от нея, че че при изготвяне на кадастралната карта на гр. В. Т., кадастралната граница между процесните имоти с идентификатори 10447.508.279 и 10447.508.241 е грешно нанесена. Анализирайки приетите по делото доказателства, районният съд е приел, че същата съвпада със съществуващата и утвърдена граница, съгласно предишния регулационен и кадастрален план на гр. В. Т.. За този извод съдът се е позовал на заключението на съдебно -техническата експертиза. От него съдът е установил, че със заповед № от 06.10.1995г. на Кмета на Община В. Т. е одобрено частично изменение на регулационния план на гр. В. Т., в частта за имота на ответницата. Поради това и спорния, който е с площ от 15 кв.м. представлява част от парцел в кв.294 след частичното изменение на дворищната регулация през 1995г., както и представлява част от поземлен имот с идентификатор по кадастралнатакарта от 2008г. Аргументацията на районния съд е правилна. По иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР – Кадастралната основа е точната геодезична /земемерна/ снимка на вида, положението, предназначението и границите на недвижимите имоти в населените места, както и на сградите и другите подобрения в тези имоти.Основните кадастрални данни, според чл. 27 от ЗКИР, които фигурират в кадастралния план /кадастралната карта/ и кадастралните регистри, за поземления имот са – идентификатор /отговарящ на бившия планоснимачен номер на имота/, граници, площ, трайно предназначение, начин на трайно ползване и адрес.Грешката в кадастралната основа е свързана с неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките на заснемането. При заснемането в кадастралния план са от значение имотните граници, а не фактическите граници на мястото. Фактически граници са тези, които са материализирани на място, дори и с тях да е обозначено само разпределението на ползването на имота между съсобствениците му. Имотни са границите, които отговарят на правото на собственост. Ако в кадастралния план имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този кадастрален план, която подлежи на поправка по реда на чл.53, ал.2 от ЗКИР, но не и обратното. Грешката в кадастралната основа, следва да е от значение за регулационните предвиждания. Грешката не е от значение и не се е отразила на регулационните предвиждания, ако имотът е заснет в кадастралния план и в него е обозначен като имот с една площ, вместо с друга, но в дворищно-регулационния план отреденият за този имот парцел има граници, съответстващи на реалните имотни граници на имота. Следва да се отбележи, че са налице посочените в заповедта № от 06.10.1995г. на кмета на Община В. Т. законни основания за издаването й. Липсват доказателства за това жалбоподателите или техните праводатели и заинтересовани лица да са обжалвали тази заповед. Липсват и наведените от жалбоподателите, чрез пълномощника им основания за нищожност на издандената заповед. В заповедта изрично е посочено, че дворищно-регулационните линии се покриват с имотните граници, съгласно приложената скица № /07.06.1995г. на Община В.Т.. В частта, касаеща дворищно-регулационните линии между съседните имоти на страните, между текстовата и графичната част няма разминаване. Пред въззивната инстанция не се събраха доказателства, които да променят изводите на районния съд. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно съдебно решение и неговото потвърждаване, ВТОС Ýа основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. При този изход на делото на ответник жалба следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600,00лв. Водим от горното Окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № от 12.07.2012год., постановено по гр. д. № /2011год., по описа на Великотърновския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ОСЪЖДА С. П. Р., ЕГН – * от гр. В. Т. и Н. И. Р., с ЕГН – * от гр. В. Т., ул. „П. Т.”, № 44 да заплатят на К. Н. Т., с ЕГН – * от гр. В. Т., ул. „П. Т.”, № 46 направените по делото разноски, в размер на 600,00лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |