№ 152
гр. Търговище, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20243500500270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу домашното
насилие във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е по въззивна жалба на Н. Н. И. ЕГН **********, с
постоянен адрес с.О..., общ.Търговище, ул. „Т...“, № 4, съдебен
адрес:гр.Търговище, ул. „П..“, № 2 ст.117, действащ чрез пълномощника си
адв. И. И. АТ–Търговище против решение № 412 от 27.09.2024 година,
постановено по гр. дело № 1169/24 година по писа на Районен съд –
Търговище.
С обжалваното решение, съдът е издал в полза на Б. Н. Н. ЕГН
********** от с. О..., общ. Търговище, ул. „А...“, № 1, против Н. Н. И. ЕГН
********** заповед за защита от домашно насилие, като е приложил мерките
за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН. С решението ответникът по
молбата е осъден да заплати по сметка на РС – Търговище, държавна такса в
размер на 25.00 лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Твърденията изложени в жалбата са, че решението е неправилно.
Допуснат от съда е свидетел, който е заинтересован от изхода на спора, в полза
на молителката и показанията на този свидетел са кредитирани. В същото
време съдът не е изложил мотиви защо не кредитира показанията на св.
Ферихан Ахмедова, която възпроизвежда лични възприятия спрямо
молителката. Поради грешна преценка на доказателствата по делото съдът е
стигнал до извод за извършено насилие, а такова не е осъществено. Моли
атакуваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
1
друго, с което молбата за защита от домашно насилие, бъде отхвърлена. В
условията на евентуалност поддържа, че срокът, за който мерките са наложени
е висок, като евентуално решението бъде изменено, и мерките бъдат
наложени за срок от три месеца. Претендират се разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната по жалбата страна, е
депозирала писмен отговор, като твърди, че постановеното решение е
правилно и законосъобразно, наложените мерки са подходящи, с оглед на
осъщественото насилие и нуждата от защита. Моли решението да бъде
оставено в сила.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и
допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК
и е подадена от лице, легитимирано и имащо правен интерес от обжалване
на решението.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
От правна страна, настоящия състав намира следното:
Формираната и изложена в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание
чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на
решаващия състав на Районен съд – Търговище, които са обосновани и
намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия
спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на молбата като твърдения факти и обстоятелства, на
които се основават претенциите на молителката, правилно е дефинирал
параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца
накърнено право, правна квалификация на исковите претенции, а именно
такива по чл. 8 от ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона. Без значение е обстоятелството дали пострадалото лице е предприело
действия в своя защита или ответни такива спрямо нападателя си. Законът
защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице
неправомерно действие на пострадалия, с което да е предизвикал домашното
насилие спрямо себе си. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли
2
основание да се приеме, че спрямо молителката са били извършени действия,
които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, независимо дали
тя е извършила преди това действия, провокирали извършителя, както същият
сочи в жалбата си. От събраните по делото от районен съд гласни
доказателства безспорно се установява, че на посочени в молбата за защита
дати- 02.07.2024 г. и 13.08.2024г. ответникът е извършил спрямо молителката
актове на физическо и психическо насилие, изразяващо се в заплахи, обиди,
физически тормоз и опити за принуждаване на молителката да остане да
живее при него. По делото е приложени и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Поради спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл. 3 от
ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без
присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от
домашно насилие. При наличието на други доказателства, изложеното в
декларацията подлежи на преценка. Доказателства, въпреки оспорването от
страна на ответника по молбата, които да опровергаят изложеното в
декларацията по делото не са събрани. При тези доказателства и с оглед
изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, следва да се приеме, че
ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие, а
именно психическо и емоционално такова, изразяващо с в отправени заплахи,
обиди, физически тормоз и опити за принуждаване на молителката да остане
да живее при него
С оглед тежестта на извършеното насилие, и фактите отнасящи се до
пострадалото лице, мерките които първостепенния съд е наложил са
адекватни. Тва се отнася и до срока, за който мерките са наложени.
С оглед изложеното, въззивният съд счита, че атакуваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски и не е
представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд
Търговище, държавна такса по жалбата в размер на 12.50 лв., тъй като такава
не е била внесена с жалбата.
С оглед изложените по-горе мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 412 от 27.09.2024 година, постановено по
гражданско дело № 1169/24 година по описа на Районен съд – Търговище, на
основание чл.271 от ГПК.
3
ОСЪЖДА Н. Н. И. ЕГН **********, с постоянен адрес с.О...,
общ.Търговище, ул. „Т...“, № 4, съдебен адрес:гр.Търговище, ул. „П..“, № 2
ст.117, действащ чрез пълномощника си адв. И. И. АТ–Търговище ДА
ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Окръжен съд Търговище, държавна такса по
жалбата в размер на 12.50 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4