Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 11.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 2322 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ , със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171 А, срещу решение №
4633/31.10.2019г. по гр.д. №11195/19г. по описа на ВРС, ХХІ-ви с-в, в частта, с
която е осъден въззивника да заплати на С.С.Л., ЕГН ********** ***, сумата от
902,20 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 122,41 часа за периода 01.12.2017г.- 31.03.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 17.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 19,
ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. В жалбата се
излага, че ВРС неправилно е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че не са коментирани
изложените в отговора аргументи за неприложимостта й. Сочи, че е налице изрична
норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е
приложил разпоредбите на КТ, тъй като в чл.187 ал.3 ЗМВР продължителността на
нощния труд е не повече от осем часа. Сочи, че не е положен извънреден труд,
тъй като не е работено извън установеното в ЗМВР работно време. Твърди се, че
не е съобразена действаща правна уредба, предвиждаща по КТ максимум 35 часа
нощен труд седмично, докато ЗМВР предвижда 40 такива. Твърди се, че полагането
на нощен труд в рамките на установеното работно време не се явява извънреден
труди с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен
труд, а се заплаща като дневен. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на
иска.
В срока по чл.263 ГПК не е депозиран отговор по
въззивната жалба от въззиваемата страна С.С.Л..
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата си молба ищецът С.Л.
излага, че за периода 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. е полагал труд на
длъжността „старши пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението в МВР. Ищецът е със статут на
държавен служител. Полагал е труд на 24-часови смени при сумарно изчисляване на
работното време. За периода 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил
общо 856 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на
978,41 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд
от 122,41 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 902,20 лева. /след
направено изменение в о.с.з. на 18.10.2019г./. Моли съда да осъди ответника да
му заплати на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 187 ал. 5 т. 2 ЗМВР сумата
от 902,20 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 122,41 часа за периода от 01.12.2017г. до 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
17.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като посочва, че е
заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че доколкото ищецът
е държавен служител, по отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно
специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като
съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд, който да не надвишава 8 часа за
всеки 24 часов период, от което следва, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се, че видовете възнаграждение в
ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за
субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат. Навежда
се, че за процесния период Наредба № 8121з—776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обнародвана на
29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) в сила от 02.08.2016 г.) В нея е уредено, че държавните
служители в МВР могат да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187,
ал. 3 ЗМВР. Съгл. чл. 187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца -служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд
е в рамките на установеното работно време, възнаграждението за нощен труд е
определено със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи
и е в размер на 0,25 лв. на час или за част от него положен труд между 22,00 и
6,00 ч. Отделно от това дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече,
които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват
извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за
заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в
повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. С оглед на
посоченото се заключва, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд
е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно
определено и заплатено.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно между
страните, а и от представената кадрова справка е видно, че ищецът е заемал
длъжността „старши пожарникар” в РС „ПБЗН” при ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в
МВР за периода 01.12.2017г.-31.03.2019г.
Видно от Заповед на министъра на
вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г., за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., а за работа
през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд
или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер
на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена
със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015г.,
горепосочената заповед се изменя в частта относно определяне на допълнително
възнаграждение за работа през дните на официални празници.
По делото са представени преписи
на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд, които
не са оспорени по констатации от страните по делото. Представени по делото са и
копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни
възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди, които не са оспорени
по констатации от страните.
Депозирано е заключение на 08.10.2019г.
по допусната съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че общия
брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от
01.12.2017г.-31.03.2019г., възлизат на 872 часа. Преизчислен положеният нощен
труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 996 часа, като
разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 124 часа –
дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 124
часа не е изплащан на ищеца за периода 01.12.2017г. – 31.03.2019г. Общата сума
за посочените 124 часа извънреден труд за периода 01.12.2017г.-31.03.2019г.
възлиза на 902,20 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в нормата на чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР.
Ищецът е държавен служител в
Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й служби, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за
Министерството на вътрешните работи в редакцията от 18.07.2017 г., доколкото в
този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в
него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно
правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд
както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, съгласно графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
В чл.187 ал.1 ЗМВР е посочено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на цитираната разпоредба се предвижда,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън
редовното работно време до 280 годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период е действала Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016г./ за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Преди процесния период е действала
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от
19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. Само и
единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на
изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен
(каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба ,касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.) В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Възражението, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително
възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в
дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е
така, тъй като посочената в чл.9 от наредбата методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се
заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради което и не
може да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен
труд със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е запълнил празнотата в
специалните норми. Приложение на общо основание имат нормите на чл.9 и сл. от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и
определена методологията за превръщането на нощните часове в дневни със
съответния коефициент. Това виждане е застъпено в решение № 14/27.03.2011
г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по гр.
д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи също така,
че нормата на чл. 9 от Наредбата урежда различни хипотези. Докато разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 от нея визират условия за "увеличаване" на трудово
възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при
"трудово възнаграждение, заработено по трудови норми" и при
"продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на
дневното". Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
"приравнява". Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 8
часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение,
защото за него "приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. Предвидената
възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа / а не
седем, както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат поставени
държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и
положеният от тях през нощта труд да не се приравнява на дневен както се
процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения,
регулирани по КТ.
Наведените в евентуалност
възражения, че преизчисляване не следва да бъде извършено поне за периода от
01.01.2018г. до 13.07.2018г. предвид нормата на чл.9г от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските , съдът намира за неоснователни. Цитираната
разпоредба касае отчитането на работното време пред Инспекцията по труда, която
е именно органът, осъществяващ контрол върху спазването на трудовото
законодателство и гарантиране правата на работниците във връзка ограничаване на
нощния труд. Затова и това отчитане по смисъла на чл.9г от Наредбата следва да
дава отрази статистиката на реално отработеното време през нощта. Същото не
касае преизчисляванията и компенсациите, които се дължат на работника и
служителя за положения от него нощен труд. Затова и за процесния период от
01.01. до 13.07.2018г. също намира приложение ал.2 на чл.9 от НСОРЗ.
Поради изложените съображения,
въззивната инстанция намира, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде
преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата – следва да се
заплати като извънреден труд. Исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в периода 01.12.2017г. – 31.03.2019г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание и
размер предвид приетото заключение на вещото лице. Предявеният иск за заплащане
на сумата от 902,20 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 124 часа за посочения по-горе период, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, е основателен и следва да бъде уважен.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
4633/31.10.2019г. по гр.д. №11195/19г. по описа на ВРС, ХХІ-ви с-в, в частта, с
която е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ ,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Пиротска“ № 171 А, да заплати
на С.С.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 902,20 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 124 часа
за периода 01.12.2017г.- 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 17.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал.
1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.