РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Ямбол, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330103265 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Т. С. С. и В. С. С., двамата от гр.Я.,
представлявани от адв. В. К., против Й. Х. Й. от гр.П., А. Д. Й.а от гр.Я. и В.
Х. Й. от гр.С. З. Ищците твърдят, че са *** и собственици на сграда с
идентификатор 87374.558.232.4, с площ от 41 кв.м., построена в поземлен
имот с идентификатор 87374.558.232 с площ от 941 кв.м., находящ се в гр.Я.,
ул.*** в режим на СИО и владеят същата след сключването на договор за
продажба с П. П., *** на ищцата, придобил от своя страна първоначално 1/5 от
дворното място и построил сградата по време на брака си с М. П.. След
развода им през *** г. е придобил по давностно владение нейната 1/10 ид.ч. и
е станал едноличен собственик имота. Във връзка със снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост чрез давностно владение през 2018
г. поради грешка в кадастъра му е издадена скица за сграда с идентификатор
87374.558.232.1 с площ от 122 кв.м., поради което и в нотариалните актове –
констативния и последващия за продажба на имота на ищцата- е записана тази
сграда. По действащата кадастралната карта за собственик на неговата сграда
с идентификатор 87374.558.232.4 погрешно са записани ответницата Й. Х. Й.
и починалите А. А. Й. и Д. Х. Й., които всъщност са собственици на сграда с
1
идентификатор 87374.558.232.1 с площ от 122 кв.м., записана в кадастралните
регистри на името на П. П.. Поради това се иска съдът да приеме за
установено правото на собственост на ищците върху сграда с идентификатор
87374.558.232.4, с площ от 41 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 87374.558.232 с площ от 941 кв.м., находящ се в гр.Я., ул.***,
за която в кадастралната карта и кадастралните регистри се съдържа грешка.
Иска се присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор ответницата Й. Х. Й. оспорва иска като неоснователен,
като възраженията се основават на фактите, че е собственик заедно с А. Д. Й. е
В. Х. Й. на 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 87374.558.232.1, неправилно
нанесена в кадастъра на името на праводателя на ищите. Не оспорва, че е
налице грешка в кадастъра относно собствениците на двете сгради в имота,
тъй като ответницата не е собственик на сградата с идентификатор
87374.558.232.4. Оспорва обаче правото на собственост на ищците върху
сградата, като счита, че праводателят им не е придобил еднолично право на
собственост върху нея. Притежавал е само 1/5 ид.ч. от двора, и ако се приеме,
че е придобил по приращение и съответна част от сграда, то се касае само за
идеална част от нея. Макар строителното разрешение от 1992 г. да е издадено
на негово име и на съпругата му, то касае пристройка към съществуваща
сграда, собственост на други лица. Пристроената част е идентична със сграда
с идентификатор 87374.558.232.4. За пристрояването обаче не е дадено
нотариално заверено съгласие от съсобствениците на двора по реда на чл. 56
ал.3 от ЗТСУ. В с.з. поддържа писменото становище на пълномощника си адв.
С. Б., който е заявил в него, че искът е недопустим поради непроведено от
ищците административно производство пред СГКК за изменение на
кадастралната карта и регистър, чийто отказ подлежи на обжалване пред
административния съд, а ответницата никога не е оспорвала собствеността на
процесната сграда. Последната моли да й се присъдят разноските по делото.
Ответницата В. Х. Й. чрез особения си представител намира исковете за
допустими и заявява, че основателността им се определя от провеждане на
съответното доказаване по делото. В с.з. се явява лично и признава иска, като
пледира да не й бъде възлагана тежестта за разноските по делото на ищците.
Ответницата А. Д. Й. не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В с.з.
2
чрез адв. Д. П. признава иска и също моли да не бъде осъждана за разноски, а
при евентуално прекратяване на делото поради недопустимост на иска,
каквато от своя страна заявява, да й се присъдят направените по делото
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищците са ***, като са декларирали сключване на брака
през *** г. по нотар. дело №*** г. на нот. П. К., копие от което е приложено по
делото. Не е спорно сключването от първата от тях като купувач и П. Т. П.
като продавач на договор за продажба на недвижим имот с нотариален акт №
***, том ***, рег.№ ***, дело №*** г. на *** П. К. рег. № *** на НК (вписан
под № ***, т. ***, рег.№ ***, д. №*** г. на СП при ЯРС), предмет на който е
1/5 ид.ч. от дворно място, имот с идентификатор 87374.558.232 с площ от 941
кв.м., находящ се в гр.Я., ул.***, както и сграда с идентификатор
87374.558.232.1 с площ от 122 кв.м. Не е спорно, че сградата е собственост на
ответниците, погрешно записана в кадастралните регистри като собствена на
ищците, поради което последните са признали иска им по гр.д.№***г. на ЯРС,
предявен срещу тях и П. Т. П. за установяване на правото на собственост на
настоящите ответници върху 250/941 ид.ч. от недвижимия имот с
идентификатор № 87374.558.232, както и върху изградената в него жилищна
сграда с идентификатор № 87374.558.232.1. Искът е уважен при признание от
ответниците (вкл. настоящите ищци), като на основание чл.537, ал.2 ГПК е
отменен констативен нотариален акт за собственост № ***, том ***, рег.№
***, дело *** г. на *** П. К.рег. № *** на НК в частта му, с която П. Т. П. е бил
признат за собственик на същата сграда. Не е спорно, че решението е влязло в
сила. Констативният акт в частта относно 1/10 от дворното място, придобита
по давностно владение, не е отменен.
Безспорен факт е, че с нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на
*** в ЯРС на П. Т. П. и М. Й. П. е продадена 1/5 ид.ч. от дворно място в гр.Я.,
на ул.***, с площ от 800 кв.м., съставляващо имот с пл.№ *** в кв.***. Със
Строително разрешение №*** г. на ЯОНС на същите лица е разрешено да
изградят пристройка по одобрен архитектурен план на осн. чл. 148 от
ППЗТСУ (отм.). В изисканата от Община Я. преписка по издаване на
строителното разрешение, изпратена с писмо изх.№ *** г. до ЯРС, се съдържа
3
Заявление с нотариална заверка на подписите от *** г. на съсобствениците на
дворното място, между които и А. А. Й. –наследодател на настоящите
ответници, съпруга на Х. Д. Й., починал на ***г., видно и от Удостоверение за
наследници от *** г. на Община Я. В заявлението е дадено съгласие на осн. чл.
56 ал.3 от ЗТСУ за извършване на исканото от П. Т. П. и М. Й. П.
пристрояване и основен ремонт. По искане на ответната страна е приложено
гр.д.№ ***г. на ЯРС, по което е извършена делба на недвижим имот в гр.Я. с
участието и на Х. Д. Й. и Г. Д. Й., чието име фигурира в заявлението.
Според вещото лице по геодезическата експертиза, строителното
разрешение и представеният по делото Работен проект за обект „Пристройка
към жилищна сграда-гр. Я.“ с *** М. и П. П. се отнасят до процесната сграда,
като от приложената извадка от действащия към онзи момент план на гр. Я.,
одобрен със Заповед № *** г., е видно, че е пристроявана полумасивна
жилищна сграда, находяща се в южната част на имот с пл. № ***, кв. ***,
която съответства на отразената върху кадастралната карта сграда с
идентификатор 87374.558.232.4 с площ 41 кв.м. По плана на града към 1989 г.
сградата фигурира без пристройката в югоизточната част. Сградата с
идентификатор 87374.558.232.1 с площ 122 кв. м. е в северната част на имота
и е разположена на границата с имот пл. № *** в кв. *** по плана на града.
Към 1989 г., когато е одобряван планът на гр. Я. и към настоящия момент
сграда с идентификатор 87374.558.232.1 е със същото разположение и със
същата форма, както е отразена в този план.
В заключението е посочено, че в имотния регистър към кадастралната
карта на гр. Я. като собственик на сграда с идентификатор 87374.558.232.1 с
площ 122 кв. м. е записаното името на Т. С. С. с документа за собственост -
нот. акт, вписан под № ***, т.***, д. №*** г. на СП при Районен съд –Я., а
като собственик на сграда с идентификатор 87374.558.232.4 с площ 41 кв. м. е
записаното името на Х. Д. Й. с документа за собственост - нот. акт № ***,
т.***, д. *** г. Изводът на вещото лице е, че е налице разминаване относно
двете сгради между документите за собственост на страните по делото с
информацията, касаеща отразяване собствеността върху тях в АГКК-Я.
В приложеното гр.д.№ *** г. на ЯРС се съдържа заверено копие на
бракоразводно Решение № *** год. по гр.д.№ *** г. на ЯРС, с което е
прекратен бракът между П. Т. П. и М. Й. П., сключен на *** г., и ползването на
семейното жилище в гр.Я., на ул.*** е предоставено на съпруга. Прието е, че
фактическата им раздяла е настъпила през*** г. Според представеното
Удостоверение за наследници от *** г. на Община Я., бившата съпруга е
починала на *** г. Нейните наследници-деца са предявили установителен иск
4
по гр.д.№ *** г. на ЯРС срещу П. Т. П. с правно осн. чл. 124 ал.1 от ГПК вр.
чл. 537 ал.2 от ГПК, иск срещу Т. С.*** С. и В. С. С. за ревандикация на всеки
от ищците на 1/6 ид.ч. от 1/5 ид.ч. от недвижимия имот с идентификатор №
87374.558.232 и от сграда с идентификатор 87374.558.232.1 с площ 122 кв. м.,
както и иск по чл. 33 ал.2 от ЗС. П. П. се е позовал на давностно владение. В
хода на делото е направен отказ от исковете и производството е прекратено на
това основание.
Свидетелят П.*** на ищцата- дава показания, че П. П. -***- е купил
имота през 1992 г. и е пристроил сградата, защото квадратурата й е била много
малка, достигнала е около 46 кв.м. С втората си съпруга М. Й. П. са живели в
къщата до 2000 г., след което са се разделили. П. П. е останал да живее там, а
бившата му съпруга се е дезинтересирала от имота – не го е посещавала, не е
плащала данъци. Къщата е поддържал П.П.. Направил е покрив с керемиди,
тъй като сградата е имала само плоча. Сменил е дограмата- сложил е
алуминиева дограма на врати, прозорци в двете стаи. След смъртта на
бившата си съпруга е заплатил на децата й нейната идеална част към ***г..
Снабдил се е с документи за придобиване по давност. Вместо обаче да му
издадат скица за неговия имот, са му издали за другия, собствен на ответната
страна. След като е продал имота на ищцата, тя е разбрала, че има грешка.
Питали са в СГКК, но са получили отговор, че там не могат да оправят
грешката, без да се води дело. След като е взела къщата от П. П., ищцата си я
стопанисва. Продавачът е останал да живее там, но от няколко години работи в
гр.С. Ищцата наглежда къщата. Със съпруга си правят основен ремонт.
Поставили са гипсокартони, изравнили са стени, поправили са покрива заради
паднали керемиди, сменяли са прозорци, в банята са сложили плочки,
направили са мазилки и са я обзавели с моноблок, бойлер, защото банята не е
била завършена. След като П. П. е продал имота на ищцата, й е дал пълен
комплект ключове- за цялата къща, за двора, за пътната врата. Ремонтите е
започнала тази година. Преди това е поддържала двора, съпругът й е косил
тревата, спирали са водата да не замръзне. Почти всяка седмица са
посещавали имота. След започване на ремонта ходят там всеки ден. Докато П.
П. се е намирал в къщата, ищцата се е грижила за него според уговорка им, че
ще го гледа. Никой не е оспорвал собствеността, не е правил скандали, не е
имал претенции за собственост на имота, докато П. П. го е владял, а и след
това. Ищците са позволили на техни приятели да живеят там около година и
5
нещо- някъде към 2021 г. Не са им заплащали наем.
По гр.д.№ *** г. на ЯРС е твърдял същите обстоятелства за извършен от
него ремонт на къщата и е представил стокови разписки и експедиционни
бележки от 2013 г. от „***“ ООД-гр.Я. за закупени строителни материали.
Не е спорно, че по Възражение и заявление от Й. Х. Й. до Агенция по
геодезия, СГКК-Я. вх.№ *** г. е постановен отказ на началника на СГКК-Я. с
изх.№ *** г. за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти на
гр.Я. относно поземлен имот с идентификатор № 87374.558.232 и построените
в него сгради, вкл. процесната. В акта на СГКК е отразено, че за собственик на
сграда с идентификатор № 87374.558.232.4 при одобряване на КККР са били
записани: тази ответница, А. А. Й. и Д. Х. Й., но след подадено заявление през
*** г. от Х. Д. Й. е установено, че собственик на имота по нотариален акт е
дядо му Х. Д. Й., който поради това е вписан в регистъра от СГКК вместо
тримата първоначално посочени.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК вр. чл. 54 ал.2 от ЗКИР.
Исковете са допустими. Съдът намира възражението на ответниците за
недопустимост на исковете с искане за прекратяване на производството за
неоснователно. Възражението е обосновано с факта, че ищците не са
инициирали административно производство за изменение на кадастралната
карта и регистър, при постановен отказ в което да обжалват същия пред
административния съд. Съгласно задължителната съдебна практика - ТР № 8
от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.3, допустимостта на
иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2
ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на административна
процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на
непълноти или грешки в кадастралната карта. Т.е. непровеждането в случая на
административно производство не е процесуална пречка за предявяване на
иска. Отделно от това е постановен отказ по искането на една от ответниците
за изменение на кадастралния регистър относно поземлен имот с
идентификатор № 87374.558.232 и построените в него сгради, поради
наличието на спор за материално право, предвид направените от страната
възражения за собствениците на сградите. Както е посочено в мотивите към
6
т.4 на ТР, когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред
съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с
действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./. В случая в
исковата молба се твърди грешка в кадастралния регистър, която не може да
се отстрани с доброволно уреждане на спора. Същата засяга правото на
собственост на ищците, претендирано с исковата молба. Липсата на готовност
за доброволно уреждане на отношенията между страните е видна и от
завеждането от настоящите ответници на самостоятелно дело досежно
собствеността на сграда с идентификатор № 87374.558.232.1 и от проявеното
по настоящото дело бездействие за постигане на спогодба. Самата ответница
Й. Х. Й. е оспорила в срока за отговор правото на собственост на ищците
върху сградата и твърдението в писменото становище на настоящия й
пълномощник, че никога не е оспорвала собствеността е в пълно
противоречие с предходното й процесуално поведение, а и с изявленията и в
последното с.з., че искът е неоснователен и не признава, че сградата е на
ищците. Следователно за последните е налице правен интерес за предявяване
и поддържане на исковете.
По основателността на исковете съдът приема следното:
Две от ответниците са признали иска в последното съдебно заседание.
Третата ответница го оспорва като неоснователен. Спорно е, че праводателят
на ищците и самите те са придобили собствеността върху сграда с
идентификатор 87374.558.232.4.
По делото се установи, че П. П. и бившата му съпруга са закупили
1/5 ид.ч. от дворното място и са пристроили със съгласие на останалите
съсобственици, дадено по реда на чл. 56 ал.3 от ЗТСУ посочената от вещото
лице полумасивна жилищна сграда, находяща се в южната част на имот с пл.
№ ***, кв.***, идентична със сграда с идентификатор 87374.558.232.4 с площ
41 кв.м. Собствеността на праводателя върху ид. част на съпругата от двора е
призната с неотменения в тази му част нотариален акт за право на собственост
по давностно владение, а наследниците й са направили отказ от иска за
собственост. Относно процесната сграда се установи, че същата не фигурира в
нотариалния акт за продажба на ищците поради грешката в кадастъра,
7
изразяваща се в записването й на името на наследодателя на ответниците по
нотариален акт от *** г., а собствената му сграда е записана на името на
ищцата, преди това -на продавача и. Поради това, че на прехвърлителя са
издадени скици за другата постройка, представени по нотариалните дела,
процесната сградата не е обект на продажбата. Ищците претендират, че са
владели същата от закупуването на частта от двора, както и техният
праводател я е владял 10 години преди снабдяването си с констативен
нотариален акт през 2018 г.. Установи се, че фактическата му власт е
установена към момента на разрешаване на строителството на пристройка и е
продължила без прекъсване до 2018 г. Неоснователни са възраженията на
ответницата Й. Й., че за пристрояването не е дадено нотариално заверено
съгласие от съсобствениците на двора по реда на чл. 56 ал.3 от ЗТСУ. В
преписката, изпратена от общината, се съдържа нотариално заверено съгласие,
за което липсват данни да е вписано в нотариалните книги. Съгласно Решение
№ ***от 07.01.2015 г. по гр. д. № *** г., г. к., І Г. о. на ВКС, постановено по чл.
290 от ГПК, когато един съсобственик извърши строителство в общия имот
въз основа на издадена в негова полза нотариално заверена декларация по чл.
56 ал.3 от ЗТСУ (отм.), която обаче не е вписана, установяването от него на
фактическа власт върху построеното изключва владението за останалите
съсобственици, тъй като той е строил за себе си, а не за тях. Случаят е сходен с
този, даден в Тълкувателното решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК на ВКС, когато едно лице закупи имот от продавач, който не е
изключителен собственик на вещта. И в двата случая правото на собственост
върху вещта принадлежи не само на лицето, което е започнало да упражнява
фактическата власт, т.е. не само на извършилия строителство в общия имот
или на купувача от несобственик. Владението на тези лица върху цялата вещ
обаче е установено само за тях, те не са държатели на идеалните части на
другите съсобственици и не трябва да им демонстрират някаква промяна в
намерението си за своене. В отношенията им с другите съсобственици действа
презумпцията на чл. 69 ЗС. Т.е., ако се приеме, че на П.П. и М. П. не е
надлежно учредено право на строеж по реда на чл. 56 ал.2 от ЗТСУ, същите са
установили владение за себе си върху сградата през 1992 г. Те не са държатели
на идеалните части на другите съсобственици. Двамата са упражнявали
съвладение до фактическата им раздяла през *** г., а впоследствие съпругът е
продължил самостоятелно да владее вещта, вкл. след развода през *** г..
8
Прекъсване или прекратяване на владението му не е установено, както се
посочи, за разлика от съпругата му. Следователно е придобил собствеността
еднолично, доколкото бившата съпруга не е упражнявала фактическа власт в
целия 10-годишен давностен срок. За владението му свидетелстват и
извършваните от него ремонти, като изграждане на покрив с керемиди, смяна
на дограми и др. Показанията на св. П.-***на ищцата-следва да бъдат
кредитирани в хипотезата на чл. 172 от ГПК, доколкото съответстват на
изявленията на самия прехвърлител по гр.д. № *** г. на ЯРС и представените
по него писмени доказателства за закупувани строителни материали. След
продажбата през ***г. на ищцата, според гласните доказателства продавачът й
е предоставил пълен комплект ключове от имота. П. П. е продължил да живее
там, но е упражнявал фактическата власт за нея. Свидетелката сочи, че *** са
посещавали редовно и поддържали имота, вкл. в периода, когато *** П. П. е
работел в друго населено място. Т.е. владението на ищците, считано от *** г. е
осъществявано, както лично, така и чрез третото лице-праводател. По
правилото на чл. 68 владението е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Ищците са
предоставили временно ползването на имота на други лица, по твърдение на
ответниците -наематели, според свидетелката -техни приятели, които обаче са
държатели по смисъла на цитираната разпоредба, упражнявали фактическата
власт за ищците, които са им я предоставили. За наличието на субективния
признак на владението -своенето на имота- свидетелства и извършвания от тях
ремонт, описан от свидетелката. Поради това съдът намира, че същите са
доказали релевантно давностно владение, упражнявано от П.П. повече от 10
години, към което ищците са присъединили своето владение, довело до
придобиване на собствеността върху сградата, неправилно записана на името
на наследодателя на ответниците в кадастралния регистър. Последното
обстоятелство е толкова съществена грешка, че е довела до записване в
нотариалния акт за продажба на имота на ищците на другата сграда,
неправилно записана в кадастъра като собствена на праводателя им, вместо
собствената му процесна сграда, каквато е била действителната воля на
страните по сделката.
Ето защо искът следва да бъде уважен.
Що се отнася до възраженията на част от ответниците срещу
заключението на вещото лице, следва да се посочи, че наличието на
9
неточности в него относно имената на страните не променя верността на
крайните му изводи, поради което заключението му се кредитира от съда.
Същите са в съответствие с представения от ответницата отказ на СГКК с изх.
№ *** г., в който са удостоверени вписванията в КККР. Несъществени други
грешки в експертизата не се отразяват на изводите по основните въпроси,
именно които подлежат на преценка при решаване на правния спор.
Искането на ищците за присъждане на направените разноски е
основателно с оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва
да се уважи. Представени са доказателства и е представен списък по чл. 80 от
ГПК за направени съдебни разноски в размер на 3814,26 лв. общо. Искането
на ответниците за прилагане на чл. 78 ал.2 от ГПК не следва да се уважава.
Признанието на иска от две от ответниците е направено след оспорване от
едната от тях - А. Й.- на доказателствените средства, поискани от ищците,
както и на допустимостта на иска, а ответницата В. Й., представлявана от
особен представител, не е признала иска в срока за отговор, което е довело до
процесуални действия от страна на ищците за доказване на претенцията си.
Освен това са извършили разходи от тях за осигуряване хода на процеса чрез
назначаване на особен представител. При това тази ответница е знаела за
делото, по което се явява лично, без да е призована, в последното заседание (а
според ответницата А. Й. е била уведомена лично от нея и за заседанието на
*** г.), но не е заявила своевременно признание по чл. 237 от ГПК. Третата
ответница пък оспорва иска, както в отговора на исковата молба, така и в
последното заседание. Обстоятелството, че грешката в кадастъра не е
допусната по вина на ответниците, само по себе си не може да изключи
отговорността им за разноски, доколкото същите са могли да избегнат
съдебния процес чрез осигуряване на съдействие на ищците за поправка на
грешката по административен ред.
Същевременно, следва да се присъдят част от разноските за
възнаграждение на особения представител, тъй като му се дължи част от
сумата поради прекратяване на правната помощ, без адвокатът да е участвал в
последното с.з., в което са събрани гласни доказателства и са изслушани
устните прения на страните. Адвокатът се е явил в с.з. на 08.04.2024 г., в което
не е даден ход на делото. В с.з. на 08.07.2024 г. се е явил след разпита на
вещото лице и не е извършил никакви процесуални действия. Поради това за
10
подаването на отговор на исковата молба, получаването на книжа за
ответницата и посоченото явяване в с.з. му се дължи сумата от 400 лв.
Останалата внесена сума подлежи на връщане.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Х. Й. от гр.П., ул.***,
А. Д. Й.а от гр.Я.,ул.***, и В. Х. Й. от гр.С. З., бул.***, че Т. С. С. и В. С. С.,
двамата от гр.Я., ул.***, са собственици на сграда с идентификатор
87374.558.232.4, с площ от 41 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор 87374.558.232 с площ от 941 кв.м., находящ се в гр.Я., ул.“***,
при граници: поземлени имоти с идентификатори № 87374.558.233, №
87374.558.239, № 87374.558.240, № 87374.558.241, № 87374.558.242, №
87374.558.231 и № 87374.558.192, неправилно записана в КККР на гр.Я. като
собственост на Х. Д. Й., вместо като собствена на Т. С. С. и В. С. С..
ОСЪЖДА Й. Х. Й. ЕГН *** от гр.П., А. Д. Й. от гр.Я. ЕГН ********** и
В. Х. Й. от гр.С. З. ЕГН ********** да заплатят на Т. С.С. ЕГН ********** и
В. С. С. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 3478,96
лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
11