№ 3607
гр. С., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110150509 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 192891/16.09.2022 г.,
с която от името на „/..../“ АД, против М. Б. Д. са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86 ЗЗД за суми, както следва: 1/ сумата от 1701,05 лева,
представляваща стойност на потребени вода и ВиК услуги от ответника в периода
от 21.01.2021 г. до 19.01.2022 г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет.
8, ап. 43, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 81,42 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 21.02.2021 г. до 19.01.2022 г., за които суми на 28.04.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.
Със заявление вх. № 80913/21.04.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Б. Д., ЕГН ********** за суми,
както следва: за сумата от 1701,05 лева, представляваща стойност на потребени
вода и ВиК услуги от ответника в периода от 21.01.2021 г. до 19.01.2022 г. в имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, ап. 43, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 81,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г.
до 19.01.2022 г. На 28.04.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е
1
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. На 30.08.2022 г.
ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си. Исковата молба е подадена чрез електронна поща на 15.09.2022 г. /в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода
и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили
дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на
падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за
признаване за установено, че М. Б. Д. дължи на „/..../“ АД суми, както следва:
сумата от 1701,05 лева, представляваща стойност на потребени вода и ВиК услуги
от ответника в периода от 21.01.2021 г. до 19.01.2022 г. в имот, находящ се в гр.
С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, ап. 43, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.04.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 81,42
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г. до 19.01.2022
г., за които суми на 28.04.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160
състав. Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия момент не
е депозиран отговор на исковата молба от ответника в производството.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.03.2023 г.
ответницата посочва, че съпругът й починал преди две години, като трябвало да
изплаща и заеми за операции. Посочва, че преди време трябвало да смени
водомерите в процесния апартамент, но пенсията й била в размер от 350 лв. и
нямало как да задели тези пари. Моли, в случай, че се постанови осъдително
решение против нея, да й бъде разсрочено задължението, тъй като няма финансова
възможност да заплати пълния размер на претендираната сума. Заявява, че може
да плаща по 50 лева на месец за погасяване на задълженията към /..../ АД. Заявява,
че поема ангажимент да си сменя водомерите.
В депозирано възражение в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ответницата е изразила
становище по заявените от ищцовото дружество претенции. Оспорва се, че
начислените от ищцовото дружество суми са недействителни, доколкото са
2
определяни на база, а не въз основа на отчитане на водомери.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, съдът
намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по
реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на
дейност извършване на ВиК услуги.
Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители
на ВиК услуги. Така, според §1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и
канализационните (ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица – собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
3
канализационните системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т.2/; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение /т.3/.
Съгласно чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „/..../“ АД качество „потребител на ВиК услуги“ имат
физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемателят, за
който се предоставят ВиК услуги, като в този случай собственикът или
ползвателят се задължа солидарно с подписване на декларация-съгласие.
В конкретния случай и с оглед изявленията и твърденията на страните,
настоящият съдебен състав намира, че по делото не е налице спор, че през
процесния период ответницата М. Б. Д. е била собственик на процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет.
8, клиентски № **********.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено. От заключението на вещото
лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза се
установява в производството, че през процесния период в имота, представляващ
апартамент № 43, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, клиентски №
********** са доставяни вода и ВиК услуги от ищцовото дружество. Установява
се, че с уведомително писмо № *********/01.12.2012 г. ищцовото дружество е
уведомила ответницата, че водомерът в имота е блокирал и е с изтекла валидност
на метрологична проверка, които обстоятелства не само не се оспорват от
ответницата, но и изрично се признават от последната, видно от изявленията й,
направени в проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. и
обектирани в депозирано възражение в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. От заключението на
вещото лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза се
установява още, че през претендирания в исковата молба период, количеството
4
консумирана вода и ВиК услуги е определяно на база за 4-ма живущи.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.
От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебно
- счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира
напълно, се установява, че стойността на предоставените през процесния период
В и К услуги, от ищцовото дружество на ответника, възлиза в размер на 1701,05
лева.
Съдът намира, че доставката на ВиК услуги до процесния имот, през
заявения в исковата молба период, не се оспорва и изрично се признава от
ответника, като това обстоятелство се установява и от събраните по делото
доказателства, в това число заключението на вещото лице по допусната, изготвена
и приета съдебно-техническа експертиза.
Същевременно от заключението на вещото лице по допусната, изготвена и
приета съдебно-техническа експертиза се установява в производството, че през
претендирания в исковата молба период, количеството консумирана вода и ВиК
услуги е определяно на база за 4-ма живущи. По делото се установи, че през
процесния период ответникът М. Б. Д. е бил потребител на вода и ВиК услуги в
процесния имот. Не са ангажирани доказателства, че през процесния период,
посочения в исковата молба недвижим имот е бил обитаван от четирима души,
респективно неправилно ищецът е начислявал вода и ВиК услуги за четири броя
лица. От друга страна, обаче, от страна на ответникът е извършено признание, че
през процесният период, имотът, представляващ апартамент № 43, находящ се в
гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, се е обитавал от 3 броя лица /видно от изявленията
на ответницата, обективирани в депозирано възражение в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че неправилно ищцовото
дружество е начислявало вода и ВиК услуги за четирима живущи, вместо за трима
живущи, за колкото се установи в производството, че са ползвали процесния
имот, през заявения в исковата молба период.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява
основателен и доказан до размера от 1275,79 лева, до който размер предявеният
5
иск се явява основателен и доказан.
От ответника не са наведени твърдения и не са представени доказателства
за заплащане на претендираните суми за главница за доставени и потребени в
процесния имот през заявения в исковата молба период ВиК услуги.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява основателен и доказан до
размера от 1275,79 лева и за периода 21.01.2021 г. – 19.01.2022 г. и следва да бъде
уважен до този размер, като за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 1701,05 лева, искът следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Към
посочената разпоредба препращат и клаузите на чл. 42 от Общите условия от 2006
г., респ. чл. 44 от Общите условия от 2016 г., които гласят „При неизпълнение в
срок на задължението си заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора“. Срокът за погасяване на
дължимите месечни суми, както беше посочено по-горе, е 30-дневен след датата
на фактуриране.
Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от
главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна
претенция за главницата. Върху приетата за основателна претенция в размер на
1275,79 лева, дължима за периода 21.01.2021 г. – 19.01.2022 г., размерът на
мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор, дължима за периода от 21.02.2021 г. до 19.01.2022 г. възлиза
на 61,07 лева, до който размер искът за лихва се явява основателен. За разликата
6
над уважения размер от 61,07 лева до пълния предявен размер от 81,42 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно
с уважената, респективно, отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 82,39 лева,; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 21436/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 35,65 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 200 лева; 4/ за заплатен депозит за вещо лице
по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 200 лева; 5/ за юрисконсултско възнагражение в
заповедното производство по гр. д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът М. Б. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, ап.
43, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „/..../” АД, ЕИК /..../, със
седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „/..../”, ул. „/..../” № 1, сгр. /..../, сумата
от 64,24 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 21436/2022 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. Б. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8, ап. 43, следва да бъде осъден
да заплати в полза на ищеца „/..../” АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
7
управление гр. С., ж.к. „/..../”, ул. „/..../” № 1, сгр. /..../, сумата от 437,04 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 50509/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от иска.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство пред СРС, като не са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, поради което и в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 21436/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, като не са представени и доказателства за
извършването на такива разноски, поради което и в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски в исковото производство по гр.д. № 50509/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
По отношение искането за разсрочване:
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 06.03.2023 г. е
направено искане от името на ответницата М. Б. Д., ЕГН ********** да бъде
допуснато разсрочване на изпълнението на решението. Искането е процесуално
допустимо /в този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т.14 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като, макар че исковете са
предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /т.е. установителни искове/,
въз основа на решението в случай на уважаване на исковете ще бъде издаден
изпълнителен лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото
вземане.
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства.
Действително по делото не са представени писмени доказателства за
здравословно състояние на ответницата и декларация за имущественото и
гражданското й състояние, но от друга страна с оглед изложеното от ответницата
в настоящото производство, в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
21436/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав и предвид икономическото
положение в страната, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.241, ал.1
ГПК, като молбата следва да бъде уважена.
Изпълнението на общото задължение за главница, лихва и разноски по
исковото и заповедното производство следва да бъде разсрочено на 24 равни
8
месечни вноски, всяка от които по 76,59 лева, платими до 10-то число на всеки
месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на „/..../” АД,
ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „/..../”, ул. „/..../” № 1,
сгр. /..../ против М. Б. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8,
ап. 43, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, че М. Б. Д., ЕГН
********** дължи в полза на „/..../” АД, ЕИК /..../, сумата от 1275,79 лева,
представляваща стойност на потребени вода и ВиК услуги от ответника в периода
от 21.01.2021 г. до 19.01.2022 г. в имот, находящ се в гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет.
8, ап. 43, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.04.2022 г. по гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от
Закона за водите за разликата над уважения размер от 1275,79 лева до пълния
предявен размер от 1701,05 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на „/..../” АД,
ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „/..../”, ул. „/..../” № 1,
сгр. /..../ против М. Б. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет. 8,
ап. 43, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М. Б. Д., ЕГН ********** дължи в полза на „/..../” АД, ЕИК /..../,
сумата от 61,07 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2021 г.
до 19.01.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.04.2022 г. по гр.д. № 21436/2022 г. по описа на СРС, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 61,07
лева до пълния предявен размер от 81,42 лева.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет.
8, ап. 43 да заплати в полза на „/..../” АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „/..../”, ул. „/..../” № 1, сгр. /..../, на основание чл. 78, ал. 1
9
ГПК, сумата от 64,24 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
21436/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. С., ж.к. „/..../“, бл. /..../, ет.
8, ап. 43 да заплати в полза на „/..../” АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „/..../”, ул. „/..../” № 1, сгр. /..../, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 437,04 лева, представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 50509/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от иска.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, разсрочване
изпълнението на решението по отношение ответницата М. Б. Д., ЕГН **********
на 24 /двадесет и четири/ равни месечни вноски, платими до 10-то число на всеки
месец, считано от месеца, следващ влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10