Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ямбол........20.07........2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................четиринадесети...юли…..........................................
През две хиляди и
двадесета година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 348
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж.Д.С. *** чрез пълномощника му адв.Б.Ч.,*** против решение № 164/13.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3833/2019 г. по описа на РС Ямбол в частта, в която с което съдът ИЗМЕНЯ размера на определената със спогодба постигната на 05.11.2012 г. по гр.д. № 2394 по описа за 2012 г. на ЯРС издръжка, която Ж.Д.С., с ЕГН: ********** ***, се е съгласил да заплаща на Ц.Д.М. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е.Ж.С., като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 300 месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 31.10.2019 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, която издръжка Ж.Д.С. следва да заплаща лично на непълнолетната Е.Ж.С., ЕГН ********** *** и със съгласието на нейната майка и законен представител Ц.Д.М. със същия адрес. Решението се счита за неправилно в частта на увеличението над сумата от 152,50 лв. до размера на 300 лв. и се желае отмяната му в тази част като изменението на издръжката бъде от 100 лв. месечно на 152,50 лв. месечно.
Счита се, че за да постанови решението си съдът е
обсъждал основно нуждите на детето Е. и не се е съобразил с доказателствата,
установяващи възможностите на въззивника да предоставя увеличения размер
издръжка. Не е взета предвид при преценка на относимите обстоятелства грижата,
която полага бащата за своите възрастни и болни родители, това, че е длъжник по
договор за кредит. Нуждите на детето действително са нараснали от предходното
определяне на издръжката, но размерът, който преценя съдът, че следва да
получава месечно от 500 лв., от които дължимите от бащата 300 лв. е нереален за
дете на нейната възраст и самия той не може да си позволи такъв разход за себе
си. Размерът от увеличена на 300 лв. издръжка е нереален за получаваните от
бащата месечни доходи и налични задължения. Възразява се против допуснатото от районния съд предварително изпълнение
на решението, тъй като се касае за изменение на определена издръжка, а не за
първоначално определяне на издръжка.
В законоустановения срок въззиваемата страна Е.Ж.С.
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Ц.Д.М. е депозирала
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от
районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да
бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е
произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени
и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. Изводите
на съда за съобразени изцяло с доказаните по делото факти.
В съдебно заседание страните редовно
призовани чрез своите представители поддържат взетите с жалбата и отговора по
нея становища.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е образувано
по искова молба на Е.Ж.С., лично и със съгласието на майка си Ц.Д.М. против Ж.Д.С.,
с която желае да бъде изменена определената с влязло в сила решение, постановено
по гр.дело № 817/2015 г. по описа на РС-Ямбол издръжка, като бъде увеличен
размера й от 100 лв. на 300 лв. месечно, считано от 01.11.2019 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска. В хода на производството се изяснява, че соченото последно изменение на
издръжката на детето е станало не по гр.дело № 817/2015
г., а по гр.д.№ 2394/2012 г. Ищцата твърди, че от момента на
определяне на размер на издръжката от 100 лв. до сега
ответникът не
е дал никаква парична сума. Обстоятелствата, при които е била определена
издръжката в този размер значително са се
променили, тъй като издръжката й с всяка година се увеличава, а майка й
не е в състояние да я покрива. Всяка година при започване на училище са й
необходими парични средства за закупуване на учебните й материали, както и да
посещава културни мероприятия и забавления. Ищцата твърди, че ответникът работи в Мебели Виденов
гр.Ямбол, а освен това вечер свири по
заведенията. Същият няма друго семейство или дете, за което да се грижи. Живее
при родителите си и няма никакви други разходи.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
е депозирал отговор, с който оспорва иска и желае уважаването му до размера на
150 лв. Заявява, че няма възможност да отделя месечно по 300 лв. за издръжката
на дъщеря си, тъй като изплаща кредит. Живее при родителите си, за да се грижи
за тях и им помага, купува им лекарства, тъй като пенсиите са им ниски. Според ответника той редовно е заплащал сумата, на която е осъден,
дори в периода от 30.06.2019 г. до началото на учебната година, когато Е.
живяла при баща си, по нейно желание, ответникът редовно заплащал дължимата
издръжка на майката. Освен това от месец август 2017 г. до месец април 2019 г. родителите
на ищцата и самата тя са живели заедно в едно семейство. Не е вярно
твърдението, че работи извънредно като музикант - неизвестно какъв и реализира
доходи.
Не е спорно, а и това се установява от доказателствата по делото, че Ц.Е.Д.С. и Ж.Д.С. са родители на детето Е.Ж.С. - удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № 1078/17.12.2002 г., както и че с постигната спогодба на 05.11.2012 г. по гр.д. № 2394/2012 г. на ЯРС ответникът се е съгласил да заплаща на Ц.Д.М. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Е. Ж.С. месечна издръжка в размер на 100 лв., представляваща увеличени на присъдената по гр.д. № 817/2005 г. по описа на ЯРС издръжка в размер на 40лв., считано от 14.09.2012 г. Ответникът е представил системни бонове от Български пощи, с които е превеждал издръжката от 100лв. на ищцата.
От ответника е представено удостоверение изх.№ 782/19.11.2019 г. на „ВИДЕНОВ ГРУП” за това, че в периода м.05-м.10.2019 г. С. е получил средно-месечно трудово възнаграждение от 853.84 лв. - нетен доход. По данни от НАП ответникът е регистриран с трудов договор във „Виденов груп” на 29.12.2017 г. с основна заплата от 460 лв. Съгласно представена справка от НАП за ответникът има посочен осигурителен доход в размер на 842.20 лв.
Във връзка с твърденията си за невъзможност да отделя искания размер издръжка, ответникът е представил многобройни писмени доказателства: разпорежданията за размера на пенсията на родителите си, издадените им медицински документи, удостоверяващи болестите им и рецептите за лекарствата им. Представен е договор за кредит № 002859/19.08.2015 сключен от ответника с „Овергаз капитал”АД за теглен от него кредит в размер на 5000 лв., срокът на който изтича на 21.08.2020 г., а погасителните вноски са по 110.30 лв. Представен е сключен договор с Теленор България ЕАД от 02.04.2019 г. за ползване на мобилни услуги при месечен абонаментен план от 24.99 лв., договор за лизинг от 02.04.2019 г. за закупено от ответника на лизинг устройство марка SAMSUNG, с обща лизингова цена в размер на 321.77 лв. Същият е представил заявление за смяна на SIM карта от 02.07.2019 г. и фискални бонове за заплатени към оператора сметки, с оглед твърдението, че плаща сметките на дъщеря си и й е купил телефон.
От страна на ищцата е разпитан свидетеля Б. Х., който пред районния съд е заявил, че живее с майката на детето Е. на семейни начала от година и половина. Твърди, че разходите за лекарства на Е. са близо 100 лв. на седмица, по аглийски език са 30 лв. на седмица и близо 20 лв. на ден за други разходи. Е.страда от нарушен менструален цикъл и оттам до хормонален дисбаланс и депресия. Откакто се е върнала от баща си ходела по психолози и е на ръба на диабета. Твърди, че бащата работи освен постоянната си работа и като музикант в ресторант „Странджата”.
Разпитана е и свидетелката Е. ., която е майка на ответника и е заявила, че синът им помага със средства, тъй като баща му страда от тежко заболяване и те с техните пенсии не могат да издържат. Посочва, че ответникът работи във „Виденов”, като през почивните дни – петък, събота, ако го повикат ходел да свири, еднократно. Същата обяснява колко пъти страните са живели заедно, както и кога детето е живяло с баща и случки от техния живот, които са неотносими към спора.
При така събраните и обсъдени
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл.150 от СК за изменение на вече определен размер издръжка на непълнолетно
дете от 100 лева на 300 лева месечно. Съгласно посочената разпоредба
определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата,
като това изменение следва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на
издържания и възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да
задоволява необходимите нужди от средства за отглеждане на детето и следва да
се има предвид икономическата обстановка и нейното изменение в годините със
съображението, че това обстоятелство се отнася и за двете страни в процеса. В
настоящия случай претендиращата издръжка ищца е Е. С. е непълнолетно момиче на
17 години и половина и има своите нуждиq както от чисто битов характер, така и от
здравословен и за задоволяване на
емоционалните й потребности, отговарящи на възрастта. Съдът приема, че от
събраните по делото гласни доказателства в лицето на свидетеля Х. е установено
пред районния съд обстоятелството, че детето Е. има здравословни проблемиq свързани с хормоналното
й развитие и стрес, които се контролират със закупуване на лекарства и те струват са близо около 100 лева на седмица.
От същите показания съдът приема за установено, че детето има нужда от
посещения на уроци по английски език, за които се заплащат 30 лева на седмица,
както и дневни средства, които й се предоставят около 20 лева на ден. Извън
тези суми са разходите, които следват за храна, дрехи, обувки. Съдът намира
тези обстоятелства за доказани със събраните гласни доказателства. Предвид
установените нужди на непълнолетното дете и периода от почти осем години
изминал от определяне на предходния размер издръжка от 100 лева, съдът счита,
че са налице изменения на обстоятелствата, водещи до претенцията на ищцата за
увеличение на издръжката.
От друга страна съдът преценя, че
дължащият издръжка ответник е в състояние да отделя месечно присъдения от
районния съд размер на издръжката от 300 лева, което в действителност
представлява завишение с 200 лева, т.е. при този размер увеличена издръжка
ответникът следва да дължи 200 лева повече от това, което е изплащал до момента
и което той е категоричен, че е давал – издръжка в размер на 100 лева.
Удостоверението от работодателя за получаваните от ответника доходи сочи, че
средномесечният нетен доход на ответника е 853,84 лева. Отново от гласните
доказателства съдът приема за установено обстоятелството, че ответникът
получава доходи и извън трудовия си договор, а именно като музикант в
ресторант, което макар и да не е конкретизирано, е потвърдено от свидетелите и
на двете страни Х.и майката на ответника – свидетелката В.. Съдът не приема
възраженията на ответника за това, че не може да отделя присъдения размер
издръжка поради това, че се грижи за родителите си и изплаща кредит, тъй като
издръжката на непълнолетното дете се дължи от родителя безусловно.
Несъстоятелно е искането на ответника издръжката да бъде завишена от 100 лева
на 152,50 лева, което е минималния размер на дължимата издръжка съобразно
размера на МРЗ към момента, предвид обстоятелството, че този принцип на
определяне на месечната издръжка би могло да бъде приложен при липса на данни
за доходите на дължащия издръжка, а в случая такива данни са налице. По тези
съображения съдът приема, че районният съд правилно е преценил фактическата
обстановка и се е произнесъл съобразно материалния закон, присъждайки
увеличение на месечна издръжка на непълнолетното дете Е.от 100 лева на 300 лева
месечно.
Неоснователно е възражението на
ответника и относно това, че районният съд е допуснал предварително изпълнение
на решението при положение, че същото се отнася до изменение на вече присъдена
издръжка, а не на първоначално определяне на такава. Разпоредбата на чл.242
ал.1 от ГПК е категорична, че съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Видно от текста на тази разпоредба, законодателят не разграничава издръжката
като първоначална или изменена, нито пък като издръжка, дължима на дете,
родител, съпруг и т.н. В този смисъл съдът счита, че правилно е допуснато
предварително изпълнение на постановеното решение за увеличение на издръжката.
При този изход на делото въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в
настоящото производство разноски в размер 300 лева.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/13.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3833/2019 г. по
описа на РС Ямбол в частта, в която
съдът ИЗМЕНЯ размера на определената
със спогодба постигната на 05.11.2012 г.
по гр.д. № 2394 по описа за 2012 г. на ЯРС издръжка, която Ж.Д.С., с ЕГН: **********
***, се е съгласил да заплаща на Ц.Д.М. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете
Е.Ж.С., като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лв. на 300
месечно, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, считано от 31.10.2019 г., в частта
на увеличението над сумата от 152,50 лв. до размера на 300 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ж.Д.С., ЕГН: **********
*** да заплати на Е. Ж.С., ЕГН ********** *** и със съгласието на
нейната майка и законен представител Ц.Д.М. със същия адрес направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.