РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Кюстендил, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Г. Ем. Б.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно наказателно
дело № 20251500600046 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест на прокурор при КнРП срещу определение от
16.01.2025 г., постановено по НОХД № 38/2025 г. по описа на КнРС, в частта, с
която първоинстанционният съд е осъдил на основание чл. 343б, ал. 5 от НК Г.
А., да заплати в полза на държавата, половината от равностойността на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № *** съсобственост на Г. А.
с Р. А., в размер на 6500 лева.
С депозирания протест се излагат доводи за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, тъй като първоинстанционният съд е
присъдил само половината от равностойността на автомобила в полза на
държавата. Според прокурора, този законов текст изисква още ½ от МПС да
бъде отнета в полза на държавата, доколкото автомобилът се явява
съпружеска имуществена общност, което районният съд в случая не е сторил.
Предлага се въззивната инстанция да отмени атакуваното определение и да
отнемане в полза на държавата ½ от процесния автомобил, съсобственост на Г.
А., както и да присъди ½ от неговата равностойност в полза на държавата.
Срещу така депозирания протест е постъпило възражение от
упълномощеният защитник на обвиняемият Г. А. – адв. Р. Б., с което моли
въззивния съда да остави протеста без уважение като неоснователен и да
1
потвърди определението на КнРС. Сочи, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от
НК не предвижда възможност за едновременно налагане на двете санкции,
както искане се поддържа от държавното обвинение. Цитирана е съдебна
практика, както и се позовава на отправени искания до Конституционния съд
за обявяване на сочената разпоредба за противоконституционна.
В закрито заседание на 28.01.2025 г. въззивният съдебен състав по реда
на чл. 327 НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови гласни и писмени доказателства, както и изслушването на
експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Окръжна
прокуратура – Кюстендил, поддържа подадения протест и моли съда да
измени първоинстанционното определение, тъй като с присъждане на
половината от равностойността на МПС, обвиняемият е поставен в по-
благоприятно положение спрямо лицата извършили същото престъпление, но
със собствено МПС. Сочи, че определението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и в нарушение на конституционния принцип за равенство
на гражданите пред закона, поради което моли въззивният съд да постанови
отнемане на ½ идеална част от процесното МПС, послужило за извършване на
престъпление по чл.343б, ал.5 от НК.
Защитникът на обвиняемия Г. А., в лицето на адв. И.Х., намира
подадения протест за неоснователен и като такъв моли съда да го остави без
уважение. Счита, че съпружеската имуществена общност не може да бъде
прекратена с акта на съда и да се постанови отнемане на ½ от автомобила, тъй
като това би довело до съсобственост между държавата и съпругата на
обвиняемия, по отношение на която не е постановен съдебен акт, с който да е
призната за виновна в извършване на престъпление. Акцентира, че съдебната
практика е наложила в случаи като процесния да се присъжда пълната
равностойност на МПС.
Обвиняемият Г. А. в правото си на лична защита и последна дума,
поддържа развитите от защитата доводи, без да излага своя самостоятелна
аргументация.
Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите, изложени в протеста и при цялостна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 от НПК намира за
установено следното:
С определение от 16.01.2025 г., постановено по НОХД № 38/2025 г.,
влязло в сила на същата дата, Районен съд – Кюстендил (КнРС) е одобрил
Споразумение, постигнато между прокурор при КнРП и упълномощения
защитник на обвиняемото лице за решаване на делото, по реда на чл. 382 от
НПК, по силата на което обвиняемият Г. А. се е признал за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание „Лишаване от
2
свобода“ за срок от 5 /пет/ месеца, изтърпяването на което е отложено, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 /десет/ месеца. На
основание чл. 55, ал. 3 от НК на обв. А. не е наложено наказание „Глоба“.
КнРС служебно е разгледал и въпроса, свързан с приложението на
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, като с отделно определение от същата
дата, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е осъдил обвиняемият
Г. А. да заплати половината от равностойността на управляваното от него при
извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което се е признал
за виновен по горепосоченото споразумение, МПС – лек автомобил, марка
„Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ***, в размер на 6500 лв.
Съобразявайки изложеното, от правна страна съдът намира
следното:
С разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК е предвидено отнемане в полза
на Държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на
престъпление по чл. 343б, ал. 1-4 от НК, а когато то не е собственост на дееца
– присъждане на равностойността му.
В настоящия случай, с влязло в сила на 16.01.2025 г. определение,
постановено по НОХД № 38/2025 г. по описа на КнРС, е одобрено
споразумение, по силата на което Г. А., е осъден за извършено от него на
26.12.2024 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно, че в гр. К., по
ул. ***, пред дом №6, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „***“, е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Аурис“, с per. №***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно: 2.41 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в
Наредба №1/19.07.2017г., обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017г., изм. и доп. ДВ бр. 81
от 02.10.2018г., изм. и доп. ДВ бр. 99 от 20.11.2020г., изм. и доп. ДВ бр. 81 от
26.09.2023г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо
средство за установяване употребата на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“, с
фабричен №ARNJ - 0089.
В хода на досъдебното производство по нужния несъмнен и
категоричен начин е установено, че лекият автомобил марка „Тойота“, модел
„Аурис“, с рег. № ***, „послужил“ за извършване на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК, не е изключителна собственост на Г. А., а е вещ придобита в
условията на съпружеска имуществена общност. Стойността на моторното
превозното средство към датата на инкриминираното деяние също е
несъмнено установена от заключението на назначената и изготвена по делото
съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е приело, че същата
възлиза на 13 000 лв.
При това положение, решаващият съд правилно е приел, че по
отношение на осъденото лице следва да намери приложение институтът по
чл. 343б, ал. 5 от НК, която наред с тази по чл. 343, ал. 5 от НК, не е обявена за
3
противоконституционна, с Решение № 8/2025 г. по к.д. № 15/2024 г. на КС.
Поради това, цитираната разпоредба е действаща материалноправна норма на
специалната част на НК и като такава както към момента на постановяване на
атакуваното определение, така и към настоящия момент, подлежи на
изпълнение.
Съобразно посочената разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК,
законодателят е предвидил два подхода – отнемане на МПС в полза на
държавата, единствено когато то е изключителна собственост на дееца или
осъждане на последния да заплати неговата пълна равностойност, когато не го
притежава. Не е предвидена възможност за едновременно приложение на
двете хипотези на чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно – да бъде отнета идеалната
част от вещта, собственост на дееца, а за остатъка до пълната стойност на
превозното средство да се присъжда съответната част от неговата
равностойност. Следователно в хипотеза като настоящата, при която МПС е
собственост на осъдения и неговата съпруга в режим на СИО, следва да бъде
присъдена изцяло равностойността на последното, а не да бъде отнета
принадлежащата на дееца ½ част от вещта и да се присъди равностойността на
½ част принадлежаща на съпругата. Този извод намира основание в принципа
на равенството на гражданите пред закона и непропорционалното засягане
правото на собственост на трети лица като резултат от противоправно
поведение на техния съсобственик, при което се стига до принудително
заместване виновния съсобственик с държавата, без съгласието и волята на
добросъвестния съсобственик. Ето защо, искането на държавното обвинение
за кумулирано приложение на двете санкции – отнемане в полза на държавата
на ½ от МПС и присъждане на ½ от равностойността на автомобила, не може
да бъде удовлетворено.
Същевременно и за прецизност на изложението, следва да се отбележи,
че контролираният съд грешно е присъдил само половината от стойността на
лекия автомобил, вместо пълната му равностойност, но поради липса на
съответен протест, съдържащ искане в този смисъл и съобразявайки
правилото „reformatio in pejus”, въззивната инстанция не би могла да влоши
положението на осъдения, съответно да измени определението на КнРС в тази
му част.
По изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че
така наложената на Г. А. мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК с присъждане в полза
на държавата на ½ от равностойността на автомобила, не търпи намеса в
желаната от държавното обвинение посока, поради което и на основание чл.
334, т. 6 , вр. с чл. 338 от НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.01.2025 г. постановено по НОХД
4
№ 38/2025 г. по описа на Районен съд –Кюстендил, с което на основание чл.
343б, ал. 5 от НК, Г. А. е осъден да заплати в полза на държавата, половината
от равностойността на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. №
***, съсобственост на Г. А. с Р. А., в размер на 6500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5