№ 77
гр. Тетевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100212 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги.
Ищецът твърди,че е подал заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК срещу
ответника,като е образувано ч.гр.дело №815/2020г по описа на РС-Тетевен.Вземането
произхожда от договор за далекосъобщителни услуги,сключен между ответника и „БТК“-
ЕАК,като същото е цедирано от мобилния оператор на ищеца.
Между посочения оператор и ответника е сключен договор за далекосъобщителни
услуги с клиентски номер nn от дата 02.10.2017г.,като за ползваните услуги са издавани
фактури,обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителнао услуга,от
дати 08.12.2017г,08.01.2018г,08.02.2018г,09.03.2018г,за потребени услуги в периода
08.11.2017г.-08.03.2018г.Неплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото
на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.В издадената крайна
фактура е начислена неустойка в размре на 67.47 лева,като датата на деактивация на абоната
е 30.03.2017 година и същата се генерира автоматично по вградена електронна система на
оператора.
Договорната отговорност на абоната е ангажирана на основание в т.2 от стр.6 от
договора и е изчислена в размер,както следва:3х22.49 лева или общо 67.47 лева. Ищецът
твърди,че поведението на ответника е изпърнило фактимческия състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД.
1
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 67.47 лева,представляваща
неустойка по договори,сключени между отвметника и „БТК“-ЕАД,съгласно издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
От представените по делото писмени доказателства и тези по приложеното ч.гр.дело
№815/2020г по описа на РС-Тетевен,съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 04.12.2021г в деловодството на РС-Тетевен е входирано заявление за издаоване на
заповед по чл.410 от ГПК от ищеца по настоящето дело,за вземане в размер на 67.47
лева,представляващо неустойка при предсрочно прекратяване на договор,сключен между
БТК-ЕАД и ответника.С разпореждане №260028/25.01.2021г е отхвърлено изцяло искането
на заявителя,като с разпореждане от 15.02.2021г му е указано,че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е връцено на заявителя
на дата 24.02.2021г,а исковата молба,предмет на разглеждане в настоящето производство е
входирана в деловодството на съда на дата 19.03.2021 година.
В заповедното производство е приложено споразумение/договор,сключено на
02.10.2017г. между ЕЛ. СП. Г. от град Тетевен,Лов.обл.и „ЛТК“-ЕАД/Виваком/за
предоставяне на далекосъобщителни услуги,като същото е със срок от 24 месеца-до
02.10.2019 година.На стр.5 от договора е уговорено,че ако споразумението бъде прекратено
преди изтичането на уговорения срок по вина на абоната,включително при неплащаве на
дължимите суми,същият дължи на БТК ЕАД неустойка,равна на оставащите до края на
срока,но не повече от трикщратния им размер,месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент,за които договорът се прекратява,включително за допълнителни услуги,по техния
стандартен размер без отстъпка.
В исковото производство са приложени пет броя месечни сметки,с начислени от БТК
ЕАД суми за плащане,за предоставени услуги.
Приложен е договор за прехвърляне на вземания/цесия/,сключен на 16.10.2018г
между БТК ЕАД и „С.Г.Груп“-ООД-София,съобразно плиложгение №1 към договора,както
и договор за прехвърляне на вземания/цесия/,сключен на 01.10.2019г между „С.Г.Груп“-
ООД и „ЮБЦ“-ЕООД,като предмет на втория са вземанията,цедирани с договора от
16.10.2018 година.
При така изложената факткическа обстановка се налагат следноите правни изводи:
Съдът приема за безспорно установен от ищецза твърдения факт на възникнали
2
облигационни правоотношения между БТК“-ЕАД-София и ЕЛ. СП. Г. от град
Тетевен,Лов.обл.,с източник договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги,сключен на дата 02.10.2017г.,в който е включена клауза,съгласно която с
прекратяване на споразумението/договорите/преди изтичане на уговорения срок по искане
или по вина на абоната,включително при неплащанае на дължими суми,абонатът дължи на
„БТК“-ЕАД неустойка,равна на оставащите до края на срока,но не повече от трикратния им
размер,месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,за които договорът се
прекратява.
Договорът за далекосъобщителни услути е със срок до 02.10.2019г.,като твърдението
на ищеца е,че същият е бил едностранно прекратен ,от страна на „БТК“-ЕАД.
Съдът намира,че ищецът не е доказал възникване на правото/прамомощието/ на
оператора за едностранно прекратяване на двустранния договор,поради неизпълнение на
задължение на ответника по тях за заплащане на предоставени услуги. Ищецът се позовава
на приложени по делото четири броя месечни сметки/фактури/,но е ноторно,че фактурите
сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната редовност от
счетоводна гледна точка не може да породи задължение за плащане. Основанието за
плащане е реалното предоставяне на договорената услуга, за което по делото липсват
надлежни доказателства. Фактурите по своята същност са частен свидетелстващ документ,
който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Частният свидетелстващ
документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание,
нито датата и мястото на съставянето на документа. Тежестта за доказване неистинността
пада върху страната, която го е представила. Така съставените частни документи
удостоверяват единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е направено от
подписалото го лице - удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се
ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти.
Предоставянето на договорените услуги и получаването им от ответника, следваше да се
докаже с надлежни доказателства, каквито по делото липсват.
При липсата на доказателства за горните факти,респ.неизпълнение на задължения на
ответника за плащане на доставени му от оператора услуги и техния размер, ищецът не
доказва и размера на вземането за неустойка срещу ответника.
На следващо място: Ищецът твърди,че едностранно е прекратен договора с
ответника,което е настъпило автоматично,чрезп деактивация на абонамента,по вградена
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане .Липсва изобщо твърдение,че
операторът/“БТК“-ЕАД/ е известявал писмено ответника за прекратяване на
договора,поради виновно неизпълнение от страна на абоната.Както се приема в постоянната
съдебна практика,след като се касае за поисмен договор и изявлението за прекратяването му
следва да е в писмена форма,както и да е достигнало до другата страна-чл.87,ал.1,изр.2 от
ЗЗД/в този смисъл е и Определение №169/18.03.2021г постановено по в.ч.гр.д. №95/2021г по
3
описа на ОС-Ловеч и др./.Твърдението на ищеца е,че договорът е прекратен едностранно на
дата 30.03.2017г./посочена както в исковата молба,така и в представена в хода на делото
допълрнително молба/,а тази дата предхожда датата на сключване на самия договор за
далекосъобщителниш услуги- 02.10.2017 година.
Съдът намира също, че уговорката за неустойка, така както е описана в исковата
молба,уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на трикратния размер на месечни абонаментни такси е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за длъжника/ответника.
Действително липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на основание чл.9 ЗЗД, страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент-т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси по
договора, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер/ трикратния размер на стандартните месечни абонаменти по
договора/, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора
от потребителя, определена в размер трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти по договора за периода от прекратяване на договора до изтичане на три месеца
след това е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело
№1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора,
когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178
4
от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС.
В предвид горните съображения установителният иск следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан,както и искането на ищеца за присъждане на сторените разноски
в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ЮБЦ“-ЕООД-град
София,с ЕИК:*********,представлявано от ЮЛ. Б. Ц., против ЕЛ. СП. Г. от град
Тетевен,Лов.обл.,осъдителен иск с основание чл.79,ал.1 от ЗЗД,за заплащане на сума в
размер на 67.47 лева,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор,сключен между „БТК“-ЕАД и ЕЛ. СП. Г.,съгласно издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮБЦ“-ЕООД-град София,с
ЕИК:*********,представлявано от ЮЛ. Б. Ц., за присъждане на сторени разноски в исковото
производство в общ размер на 205.00 лева,както и в заповедното производство по ч.гр.дело
№815/2020г по описа на РС-Тетевен в размер на 205.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5