РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300503286 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 1128 от 14.03.2023 г. на ПРС, пети бр.с.,
постановено по гр.д.№ 8674/2022г., с което е увеличен размера на
ежемесечната издръжка, която В. Р. К., ЕГН ********** е осъден да заплаща
на сина си В. В. К., ЕГН ********** от 210.00 лв на 500лв, считано от
предявяване на иска – 13.06.2022г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане.
Жалбоподателят В. Р. К., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв. П. Б. обжалва изцяло решението на първоинстанционния
съд като незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства, по съображения подробно изложени в
жалбата. Навеждат се твърдения, че съдът е достигнал до неправилен извод,
че нуждите на детето са се променили, което да налага завишаване на
дължимата издръжка. Моли решението на първата инстанция, да бъде
1
отменено и постановено ново, с което да се отхвърли предявения иск. Не се
претендират разноски.
Въззиваемият В. В. К., ЕГН **********, непълнолетен действащ
лично и със съгласието на своята майка и законен представител Т. А. Л.,
чрез процесуалния представител адв. А. Б. оспорва жалбата и наведените с
нея доводи, като неоснователни. Моли да се потвърди решението на първата
инстанция като правилно и законосъобразно, кореспондиращо със събрания
по делото доказателствен материал. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия
по реда на чл.38 ЗА.
Съдът е сезиран и с частна жалба, депозирана от адв. А. Б., действаща
като пълномощник на Т. А. Л. в качеството й на майка и законен представител
на В. В. К., ЕГН ********** против Определение № 8928/07.08.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 8674/2022 г. по описа на РС Пловдив, пети бр.с., с
което е оставена без уважение молбата и за изменение на Решение №
1128/14.03.2023 г., в частта за разноските. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт. От въззивния съд се иска отмяна на
обжалваното определение и изменение на първоинстанционния акт, като
съдът присъди сума в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца за осъществено пред първата инстанция
процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв.
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна В. К., с
който се оспорва частната жалба като неоснователна. Основният аргумент е,
че ищецът не е представил списък с разноските по чл.80 ГПК, поради което
няма право да претендира изменение на решението в тази част, тъй като
представянето на списък е задължителна предпоставка, за да бъде уважено
такова искане, дори когато страната е направила само един разход.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Пред Районния съд е предявен иск от В. В. К., ЕГН **********,
2
малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Т. А. Л., ЕГН
**********, с който се иска да бъде увеличена месечната издръжка, която
бащата В. Р. К., ЕГН **********, заплаща на сина си В. В. К. от 210 лева на
500 лева месечно, считано от подаване на исковата молба и занапред, до
възникване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди се, че от
определяне на ежемесечна издръжка в размер на 210лв с Решение по гр. дело
№ 3076/2019 год., по описа на Районен съд – Пловдив, II бр. състав, до
предявяването на настоящия иск са изминали повече от три години, през
които нуждите на детето от джобни пари за училище, за дрехи, обувки,
учебници и учебни помагала са нараснали. Детето към настоящия момент е
ученик в * клас, а докато е било висящо производството пред първата
инстанция е бил в * клас и се е подготвял за кандидатстване в гимназия, което
е налагало посещаването на частни уроци по математика и български език.
Отделно от това, В. тренира ***, което обстоятелство обуславя
необходимостта от допълнителни парични средства. С оглед нуждите на
непълнолетния, се сочи, че средно месечната му необходима издръжка
възлиза на сумата около 800 – 1000 лева.
Касаещо възможностите на родителите, в обстоятелствената част на
исковата молба се сочи, че майката на детето е вписана като адвокат, но не
получава стабилни доходи от адвокатската професия. Бащата е п. и с оглед
на професията му, която упражнява в София, се навеждат твърдения, че
получава по-високи доходи от тези на майката.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е
бил съкратен от работа по време на пандемията и в продължение на около две
години е бил безработен. От началото на 2022 год. работи на позиция, която
не е по специалността му и получава брутно трудово възнаграждение от 980
лева. Моли съдът да отхвърли предявения иск за увеличаване на издръжката
на детето или алтернативно – искът да бъде отхвърлен частично, тъй като
намира претендирания размер от 500 лева за прекомерен.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за присъждане на
издръжка в пълния претендиран размер от 500 лв, като е приел, че са
увеличили нуждите на търсещия издръжка, а даващият издръжка е в
работоспособна възраст, не страда от заболявания и би могъл да реализира
3
допълнителни трудови доходи с оглед на професията си.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивния съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти. /В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретния случай обжалваният акт е валиден и допустим, поради
което съдът пристъпи към проверка на неговата правилност.
Съгласно чл. 143 от СК безусловно е задължението на родителите да
изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
издръжката се определя в съответствие с възможности и материалното
състояние на родителя. При изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла
на разпоредбата на чл.150 СК е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания, или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
Безспорно е по делото, че жалбоподателят е баща на търсещия
издръжка В. В. К., роден на *** г., който към момента на подаване на
исковата молба е бил малолетен. С Решение № 3049/17.07.2019 год. В. Р. К. е
осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 210 лева,
увеличена от 180 лева, считано от 22.02.2019 год., към който момент детето е
на 10-годишна възраст.
Безспорно е, че страните имат още едно родено от брака им дете – А.
В. К., непълнолетен. С влязло в сила Решение № 3049/17.07.2019 г. по описа
на ПРС, В. Р. К. е осъден да изплаща на детето А. К. месечна издръжка в
размер на 260 лева, считано от 22.02.2019 год.Безспорно е, че към настоящия
момент непълнолетния А. В. К. живее при бащата, който полага
непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.
4
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че е налице трайно съществено
изменение на нуждите на търсещия издръжка. Изминали са почти пет години
от определяне на предходния размер на издръжка, който период е свързан със
съществени промени в живота на младия човек, обвързани както с
физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда
от по-честа смяна на облекло, обувки; така и с навлизането в етап от живота
му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и
образователен план, за да осигури пълноценното си развитие, както в
училище, така и в определени извънкласни дейности, развиващи
благоприятни личностни характеристики в младия човек. Всичко изброено
неминуемо предполага нуждите от повече храна и повече почивка,
последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на
отдих, така и на забавления и социални контакти. Тези изводи са подкрепени
от показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел О. А. Л. /
сестра на майката на ищеца/, чийто показания въпреки родствената връзка,
съдът кредитира като обективни и основани на непосредствени възприятия.
Свидетелката посочва, че В. е посещавал уроци по различни предмети, за да
кандидатства след * клас, а след приемането му в *** в гр. Пловдив, се
налага семейството да отделя пари и за униформа. Отделно от това
свидетелка споделя впечатленията си, че В. тренира спортна гимнастика,
което обстоятелство е свързано с допълнителни разходи за тренировки и
състезания.
Изключая горното, за изминалият период от време, съдът се съобразява
и със съпътстващите фактори, каквито са: увеличилия се размер на
минималната работна заплата – служещ като база за определяне на
минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите се
икономически реалности в държавата, както и наличието на значителна
инфлация и поскъпване на множество битови стоки и услуги в страната.
Съвкупната преценка на събраните доказателства, обосновава извода,
че е налице промяна в обстоятелствата при определяне на предходната
издръжка от 210лв месечно за малолетния В. и тази промяна е съществена и
трайна, което предполага завишаване на размера на ежемесечната издръжка,
до какъвто извод правилно е достигнал и районният съд.
5
Що се касае до размера на издръжката, спори се между страните
относно това дали определеният размер от 500лв, е съответен на
възможностите и материалното състояние на бащата.
Жалбоподателят навежда оплаквания, че не е доказана нужда от
издръжка в размер на общо 800 лв., нито са представени доказателства за
реално извършени разходи в полза на детето в твърдяните размери.
Настоящият съдебен състав приема, че средствата необходими за
задоволяване нуждите на детето в образователен план; за джобни пари за
училище; санитарни нужди; облекло и за извънкласни спортни дейности,
възлизат на месечната сума от общо на 550 лв.
При определяне възможностите на бащата следва да бъде отчетено
обстоятелството, че ответникът има безусловно задължение към друго
ненавършило пълнолетие дете А. В. К., спрямо което заплаща издръжка от
260лв месечно, въпреки че към настоящия момент детето живее при него.
Доказаният размер на брутното трудово възнаграждение на ответникът е в
размер на 980.00 лева, видно от представения трудов договор и от справките
от НАП, който доход е под средния за страната.
Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.5 СК, размерът на издръжката
трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода,
освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка
родител. В конкретния случай взимайки предвид относително ниския размер
на прихода на бащата и безусловното му задължението за плащане на
издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете, настоящият състав
намира, че материалните възможности на ответника, не са правилно
определени от районния съд и увеличаването на дължимата от бащата
издръжка с 290 лева е прекомерно с оглед финансовите му възможности.
Неправилно Районен съд Пловдив е отчел, че бащата няма задължения към
други непълнолетни лица и въпреки, че настоящият състав взема предвид,че
съвсем скоро (на 01.03.2024 год.) голямото дете А. К. ще навърши
пълнолетие, следва да се отбележи, че бащата ще дължи увеличен размер на
издръжката за детето В. К., считано от 13.06.2022 год., което ще представлява
допълнителна финансова тежест. Освен това съдът не възприема извода на
първоинстанционния съд, че само защото бащата разполага с недвижими
имоти и МПС, е в състояние да изплаща издръжка в размер на 500 лева
6
месечно, доколкото остана недоказано ответникът да получава каквито и да е
допълнителни доходи от притежаваното от него имущество.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че от ежемесечно
необходимата за непълнолетния издръжка от 550лв, бащата следва да
заплаща издръжка на непълнолетния си син в размер на 350 лева месечно,
който размер съответства на нуждите на детето и възможностите на даващия
издръжка съобразно разпоредбата на чл.142 ал.1 СК. Разликата от 200лв
месечно, следва да се поеме от майката на детето, която полага
непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Мотивиран от гореизложеното въззивната жалба се явява частично
основателна. Като е достигнал до различни от горните изводи и е определил
издръжка в размер на 500лв, първоинстанционния съд е постановил
неправилен акт, който за разликата над 350лв до пълния присъден размер
от 500лв, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2022 год.,
следва да бъде отменен, като вместо това предявения иск за разликата над 350
до пълния претендиран размер от 500лв - отхвърлен. В останалата
обжалвана част, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед частичната основателността на жалбата, следва да бъде
присъдена сумата от 192 лева в полза на адв. А. Б. за осъществено
процесуално представителство на жалбоподателя пред въззивната инстанция
по реда на чл.38 ЗАдв.
По отношение на депозираната частна жалба срещу Определението по
чл.248 ГПК, постановено от районния съд, съдът намира същата за
основателна по следните съображения:
Районният съд е отказал на ищеца молител в производството по чл.248
ГПК да присъди на адв. А. Б. сума в размер на 600 лева за процесуално
представителство по реда на чл.38 ЗАдв. с мотив, че по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
адвоката. Посочено е още, че когато устно е заявено от процесуалния
представител на ищеца, че претендира разноски по чл.38 ЗАдв., не е уточнено
конкретно основание от разпоредбата и поради това за адвоката не възниква
право да претендира и получи възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ.
7
В действителност обаче договор за правна защита и съдействие
фигурира в кориците на гр.дело № 8674/2022 год. по описа на ПРС на л.144
гръб и в него изрично е посочено, че е договорена правна помощ по реда на
чл.38 ЗАдв. на колега адвокат, от което може да се направи извод, че
основанието по чл.38 ЗАдв. е т.3, предл. 3 - безплатна адвокатска помощ и
съдействие на друг юрист. Ето защо атакуваното Определение на РС Пловдив
следва да бъде отменено и вместо това да бъде присъдена сумата от 400 лева в
полза на адв. А. Б. за процесуално представителство по реда на чл.38 ЗАдв. по
гр.д. № 8674/2022 год. по описа на ПРС, съобразно с уважената част от иска.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1128/14.03.2023 г., постановено по гр. д. №
8674/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, с която се увеличава
размера на месечната издръжка, която В. Р. К., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, със съдебен адрес *** е осъден да заплаща на В. В. К., ЕГН
********** от гр.*** за разликата от 350 лева месечно до 500 лева
месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска,
считано от депозирането на исковата молба – 13.06.2022 год. занапред, до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. В. К., ЕГН ********** от гр.***,
непълнолетен действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Т. А. Л. срещу В. Р. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, със
съдебен адрес *** иск за заплащане на ежемесечна издръжка над уважения
размер от 350 лева месечно до пълния претендиран размер от 500 лева
месечно, считано от депозирането на исковата молба – 13.06.2022 год.
занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението за
8
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня
на падежа до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1128/14.03.2023 г., постановено по гр. д.
№ 8674/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, със съдебен адрес
***, да заплати на адвокат А. Б. сумата от 192.00лв /сто деветдесет и два/,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38А за
осъществено процесуално представителство на В. В. К., ЕГН ********** във
въззивното производство.
ОТМЕНЯ Определение № 8928/07.08.2023 г. постановено по гр.д.№
8674/2022 г. по описа на РС Пловдив, пети бр.с., с което е оставена без
уважение молбата на адвокат А. Б. за изменение на Решение №
1128/14.03.2023 г., в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1128/14.03.2023 г., постановено по гр. д. №
8674/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта относно разноските,
както следва:
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН ********** от гр. Пловдив, със съдебен адрес
***, да заплати на адвокат А. Б. сумата от 400.00лв /четиристотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38А за
осъществено процесуално представителство на В. В. К., ЕГН **********
пред първата инстанция.
Решението не подлежи обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10