Номер 11329.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
Секретар:Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария К. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20203000500314 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна
жалба от С. Р. Н. против решение №83/02.07. 2020г., постановено по гр.д.№309/19г. по
описа на ТОС, с което С. Р. Н. е осъден да заплати на В. Т. Д. сумата от 15 000 евро,
равняваща се на 29 337, 45лв., и представляваща част от договорено парично задължение по
договор от 07.02.2018г., както и е осъден да му заплати направените по делото разноски в
размер на 2 153, 50лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, като се присъдят и сторените от страната
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият В. Т. Д. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
чрез процесуалния му представител адв.Н. С. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли решението на ТОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът В. Т. Д. излага, че през 2017г. в Нидерландия предоставил
на ответника С. Р. Н. собствения си товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Бенц
Спринтер“, рама №WDB9066351S839226, рег.№ VG-109-B, с уговорката същият да се при -
движи до България с посочения т.а., като впоследствие го остави пред къщата на ищеца в
1
гр.Търговище, кв.“Въбел“.След пристигането си в България обаче ответникът не оставил
автомобила на уговореното място, а без знанието и съгласието на ищеца го управлявал
няколко дни на територията на област Търговище.Именно тогава, според неговите показания
пред разследващите органи, автомобилът бил откраднат.След констатираната липса е
подаден сигнал до правоохранителните органи и образувано ДП №919/17г. по описа на РУ-
Търговище.Понастоящем извършителят не е установен и автомобилът не е върнат на
ищеца.На 07.02.2018г. между страните е изготвен и подписан пред нотариус договор, с
който ответникът се е задължил да изплати на ищеца сумата от 20 000 евро, представляваща
стойността на гореописания т.а., а ищецът се е задължил в случай, че автомобилът му бъде
върнат, да върне на ответника изплатените суми.Уговорен е срок и начин на погасяване на
задължението на ответника, а именно в рамките на 2 години да се изплатят 4 равни вноски,
всяка от по 5 000 евро.Към датата на подаване на исковата молба падежите на първите три
вноски, съответно 07.07.2018г., 07.02.2019г. и 07.07.2019г., са настъпили, но ответникът не е
заплатил нито една от тях. Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да
му заплати сумата от 15 000 евро, /равняваща се на 29 337, 45лв./, представляваща част от
договореното парично задължение по договор от 07.02.2018г.
Ответникът С. Р. Н. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба и
в хода на производството оспорва предя -вения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че
между страните не съществува валидно облигационно правоотношение по силата на
сключения между тях договор от 07.02.2018г.Този договор е нищожен, т.к. е без основание
/кауза/. Ответникът го е подписал без да има интерес от него и цел, която да прес -
ледва.Същият е нищожен и т.к. е с невъзможен предмет.В исковата молба е посочено, че
МПС е откраднато от неизвестен извършител преди 07.02.2018г., т.е., ако се приеме, че
сключеният договор е договор за продажба, то продава - чът не е бил собственик на вещта
към момента на сключването му и няма юридическата власт да изпълни задължението си за
„dare“ спрямо купувача. Евентуално договорът е унищожаем, т.к. е подписан от ответника
под въздейс -твието на психическа принуда от страна на ищеца, който многократно
отправял заплахи за здравето и живота на ответника, съпругата и децата му.От момента на
кражбата и понастоящем ответникът е подложен на системен психически тормоз от страна
на ищеца.Последният го обвинява за кражбата, отправя му заплахи и така го е принудил да
подпише процесния договор, за да може да обезпечи загубата си от т.а. за сметка на
ответника.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон,
приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.79, ал.1, вр. чл.365, ал.1 от ЗЗД.
С договор от 07.02.2018г., сключен между В.Д. и С.Н., с нота -риално заверени подписи,
същите са приели за установено, че В.Д. е собственик на товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Бенц Спринтер“, рама №WDB9066351S839226, рег.№ VG-109-B, че
2
това МПС е отнето от владе- нието на С.Н. от неизвестен извършител, във връзка с което е
образу -вано ДП №919/17г. по описа на РУ-Търговище, като до момента не е установен
извършителят и МПС не е върнато на собственика си.Договорили са се, че С.Н. се задължава
да изплати на В.Д. сумата от 20 000 евро, представляваща стойността на горепосоченото
МПС в срок от две години, на четири равни вноски, съответно с падежи 07.07.2018г.,
07.02.2019г., 07.07. 2019г. и 07.02.2020г.Договорили са се, че ако в срока на договора
горепосоче -ното МПС бъде намерено и върнато на собственика В.Д., същият дължи
връщане на С.Н. на изплатените до момента суми, както и, че, ако МПС има щети и
овехтяване от експлоатацията му, страните с анекс към договора ще договорят размера на
щетите и овехтяването и тази стойност ще се прис - падне от сумите, които трябва да се
върнат.
От материалите по приобщеното към доказателствения материал ДП №919/ 17г. по
описа на РУ-Търговище се установява, че същото е образувано на 14.11.2017г. за това, че за
времето от 22, 00ч. на 13.11.2017г. до 07, 00ч. на 14.11.2017г. в гр.Търговище
противозаконно е отнето чуждо МПС - т.а. марка „Мерцедес“, модел „Бенц Спринтер“, рама
№WDB9066351S839226, рег.№ VG-109-B от владението на С. Р. Н. , собственост на В. Т. Д.
, без негово съгласие, с намерение да се ползва - престъп- ление по чл.346, ал.1 от НК.
В обясненията си, дадени по ДП №919/17г. по описа на РУ-Търговище на 14.11.2017г.,
С. Н. е посочил, че има приятел В. Д., който живее в Нидерладния, гр.Ротердам.Ходи
веднъж в месеца с т.а., собст -веност на В., за да му кара стока за магазина му там, която той
си поръчва от България и плаща от Нидерландия, а С. само я натоварва и закарва до
гр.Ротердам.В. си купил нов т.а. „Мерцедес Спринтер“ за 25 000 евро и С. отишъл до
Нидерландия, за да вземе буса и да го докара в България за стока, както и за да го
регистрира в България като В. му казал да отиде в КАТ и да разбере каква е
процедурата.След като проверил, му се обадил на 13.11.2017г. и му казал, че е необходимо
пълномощно, каквото се уговорили В. да му изпрати на следващия ден.Вечерта, преди да
бъде откраднат бусът, го паркирал пред дома на приятелката си, където останал да нощува,
и оставил в него документите му и резервните ключове.
В обясненията си, дадени по ДП №919/17г. по описа на РУ-Търговище на 27.11.2017г.,
В. Д. е посочил, че познава С. Н. от около 6 години, той му доставял стока в гр.Ротердам
срещу заплащане, но няма договор към неговата фирма.Купил си на 06.11.2017г. в
Нидерландия нов т.а. „Мерцедес Спринтер“ за 25 000 евро.Сложил му транзитен номер,
защото искал да го регистрира на свое име в България и с него да се кара стоката за
магазина.С. дошъл до Ротердам с друг негов бус със стока и после се върнал с новия бус в
България.Уговорили се и да отиде да провери в КАТ как може да го регистрира, т.к.
транзитният номер бил със срок до 20.11.2017г. С. му се обадил на 13.11.2017г., обяснил му,
че трябва пълномощно и се разбрали да му прати такова на следващия ден.Със С. са се
разбрали, когато идва с буса в България за стока, да го паркира в кв.Въбел, пред дома на
майката на В., която живее там, но той не го слушал и паркирал където си иска.Имали
3
уговорка и да не ползва буса в България, когато не вози стока, а да си ползва таксито.
С постановление от 19.03.2018г. на РП-Търговище наказателното производ -ство по ДП
№919/17г. по описа на РУ-Търговище е спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 от НПК/поради
неразкриване на извършителя на престъплението в законния срок за разследване/ и делото
върнато на РУ за продължаване издирването на нарушителя.Няма данни за извършвани
впоследствие процесуално-следствени действия.
Съгласно показанията на св.М.М. същият е адвокат и познава В.Д. от повече от 20
години, основно по повод предоставяните му адвокатски услуги.Няколко пъти такива е
предоставял и на С.Н..Последният бил таксиметров шофьор.Вършил и услуги срещу
заплащане с колата си.Знае, че за около година, две извършвал шофьорски услуги на
В.Д..Последният живее в Нидерландия, където има магазин.Няколко пъти в месеца идва бус
в България, зарежда стоки и ги кара там, където ги продава.Знае, че е наемал С. като шофьор
да му кара буса за тези курсове.Единият от бусовете се повредил в Румъния и се наложило
да закупи нов/на около една, две години/. Извикал С., за да докара буса в България и да го
регистрира тук.Имали уговорка буса да се паркира на определено място в Търговище.В. му
се обадил да му каже, че новият бус е изчезнал и С. е в полицията, за да отиде да
провери.Когато отишъл, разбрал, че С. е паркирал буса не където е трябвало, а на друго
място, като оставил в него и всички документи и ключове.Пуснали жалба да полицията.С.
през цялото време твърдял, че е сбъркал, че не е постъпил правилно.Знае, че отношенията
между В. и С. били добри, давал му заеми, подарявал му мебели, жената, с която тогава
живеел В., му намерила работа като шофьор, а В. се ангажи -рал да му намери
квартира.Един ден му се обадили В. и С. като му казали, че искат да им напише един
договор, че С. се задължава да плати на В. щетите, т.к. си признава, че е виновен за това, че
не е направил не -обходимото, за да запази буса, вкл. оставил вътре в него резервните
ключове и документите.Разговорът им бил пред магазин Кауфланд.Той ги посъветвал, че
трябва да отидат пред нотариус, за да има нотариална заверка.Искали да имат договор, за да
може по-лесно/С. имал и други кредитори/ В. да си търси парите, ако се наложи да води
дело, за да си възстанови щетите.С. също искал да има такъв документ.Чул В. да му казва
„ще се оправим някак си, ти ще помагаш, аз ще помагам и ще купим нов бус“.
Съгласно показанията на св.М.Н., същата е разведена със С. Н., но живеят заедно във
фактическо съжителство.Когато е бил открад -нат бусът, не са били заедно/били разделени
около 2 години/, С. е имал тогава друга приятелка, с която живеел.Бусът бил паркиран пред
нейното жилище.Откраднат е през нощта, докато той е спял.Сутринта, когато е станал, за да
отиде да го регистрира, да му слагат номера, видял, че го няма.С. е правил срещу пари
курсове за В. до Нидерландия да му пренася стока със старите му бусове, които много се
трошали по пътищата и се зарадвал, когато разбрал, че има купен нов.След кражбата В. го
заплашвал, казвал, че са се обаждали хора, които искали откуп за буса-15 000лв. и искал да
ги даде С., после станали 10 000лв.Оказали да му дадат пари и започнали заплахите-за него,
за сина му, за майка му, жена му, къщата му.С. не спял денем и нощем, бил под голям
4
стрес.При последния курс, който му правил С., им предложил да му работят без
заплащане/тя като продавачка в магазина му/, за да могат по някакъв начин да му върнат
парите.В. си идвал много пъти след кражбата в България, но миналата година/т.е 2019г./ или
миналото лято, казал на С. да се срещнат на четири очи, по мъжки да се разберат и му
предложил да отидат пред нотариус да сключат договор за някакви пари.Тогава С. се
съгласил под натиска от стрес и заплахи, за да може по някакъв начин да се
отърве.Заплахите започнали след като се прекратило следствието.
Съгласно показанията на св.Й.Х. същата е майка на С. Н., живеят заедно в една къща.Не
познава В. Д. визуално, само по име, защото С. работил при него, карал курсове зад граница
срещу заплащане/плащал му малко, за един курс 200 евро, просто го използ -
вал/.Последните години В. много тормозил С. по повод изчезналия бус, заплашвал го,
особено последната година ежедневно.Заплашвал него, жена му, децата му, майка му.Искал
да се платят 40 000лв.Заплахите продъл -жили две години.Знае, че веднъж казал, че искат за
буса откуп от 15 000лв., после станали 10 000лв. и молил С. да ги плати.С. много се депре -
сирал, притеснил.Свидетелката го посъветвала да не ги плаща, защото така ще признае, че е
виновен.Знае, че договорът е сключен пред нотариус, но мисли, че не е доброволно, защото
първо С. няма такива пари и второ няма вина.Всичко, което знае за взаимоотношенията
между двамата го знае от С..
Сключеният между страните договор от 07.02.2018г. по съществото си съставлява
договор за спогодба по см. на чл.365 от ЗЗД.Договорът за спогодба е договор, с който
страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор като си
правят взаимни отстъпки.По дефиниция той е двустранен, възмезден, съставен, комутативен
договор на разпореждане. Наличието на правен спор, независимо дали е настоящ или бъдещ,
е условие за съществуването спогодбата.Поради необходимостта от наличието на правен
спор спогодба може да се сключи само между лица, които вече са намират в определени
правни отношения.Правният спор съставлява обективно проявено в действителността
несъвпадане на правните твърдения на насрещните страни по едно правоотношение,
проявяващо се като неоснователно оспорване на право, което съществува или като
неоснователно претендиране на право, което не съществува или това е ситуация, в която е
налице разминаване в твърде -нията на спорещите страни относно техните права и
задължения.Чрез спогод - бата спорната ситуация се преодолява чрез взаимни отстъпки
между страните, които взаимни отстъпки не представляват отказ от права, а отказ от първо -
начални твърдения, в резултат от което се достига до общо приемливо реше -ние на
съществуващия правен конфликт.От съвкупния анализ на цитираните свидетелски
показания и дадените в ДП обяснения се установява, че страните са били в неформални
облигационни правоотношения по повод сключен между тях вид неформален граждански
договор, сроден с договор за изработка, с предмет извършване на определена услуга чрез
фактически действия, съот -ветно предоставянето на резултата, по повод извършвания от
въззивника със собствен на въззиваемия т.а. поне веднъж месечно транспорт на стоки от
България до Нидерландия срещу заплащане, както и еднократно договор за поръчка по
5
повод възложената регистрация на новозакупения т.а.По повод извършвания транспорт на
стоки се твърди, че е имало уговорка и къде да бъде паркиран този т.а. в гр.Търговище,
когато въззивникът не го използва за транспорт на стоките на въззиваемия или твърди се, че
е имало уговорка каква грижа е следвало да полага извършващият услугата за повереното му
имущес - тво, собственост на възложителя, с цел обезпечаване ефективното изпълнение на
услугата.Поради тези облигационни отношения между страните и след кражбата на т.а.,
осъществена от неизвестно лице, от място, където същият не е следвало да бъде паркиран
през нощта, нито в него да бъдат оставяни документите му и резервните ключове, е
възникнал правният спор /по смисъла, изложен по-горе/ между страните относно
отговорността на въззивника за обезвреда вредите на възложителя от кражбата на
поверената на изпълнителя вещ.Този и правен спор е предмет на сключения между тях
договор за спогодба от 07.02.2018г., по който са постигнали съгласие за възстановяване на
въззив -ника на част от стойността на автомобила за срок от две години, на 4 равни вноски,
както и, че, ако автомобилът бъде намерен, изплатените суми ще бъдат върнати на
въззиваемия.
Неоснователни са възраженията на въззивника за нищожност на договора поради липса
на основание.Наличието на основание/кауза/ е условие за действителност на каузалните
сделки, каквато сделка безспорно е договорът за спогодба по чл.365 от ЗЗД.Основанието е
типичната, характерна, непосред -ствена цел, която се преследва с предоставянето на
имуществена облага при сключването на дадена сделка.Основанието се определя от
страните в границите на дадената им от закона свобода, доколкото не противоречи на
повелителни норми на закона и добрите нрави.За съществуването на осно -ванието се
заключава от съдържанието или от типа на сделката, без да е необходимо то да се посочва
изрично.Поради нормата на чл.26, ал.2, изр.2 от ЗЗД то и се предполага.Типичната
непосредствена цел на всеки договор за спогодба е разрешаването на съществуващ или
бъдещ правен спор между страните по дадено правоотношение чрез взаимни
отстъпки.Доколкото прав -ният спор е по повод конкретно правоотношение между тези
страни, то вече предоставянето на имуществената облага по договора може да преследва
някое от типичните основания - да се придобие едно право, да се придобие едно вземане, да
са надари или да се погаси едно задължение.За процесната спогодба основанието,
установяващо се от събраните по делото доказателства, е погасяването на дълг и наличието
му не е опровергано от въззивника.От своя страна поради несигурността относно
продължаващото съществуване на вещта, съответно връщането й на въззиваемия,
насрещното поето задължение е да се върне получената сума при намирането й/т.к. тогава не
би имал имуществена вреда, следствие от неполагане на дължимата грижа от страна на
въззивника/.
Неоснователни са възраженията на въззивника за нищожност на договора поради
невъзможен предмет.Под невъзможен предмет на договора по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД се
разбира обект на правоотношението, който е с непаричен характер /вещ, нематериално
6
благо, действие или бездействие/.От настоящата спогодба произтичат парични задължения,
а те по своята същност са винаги възможни. Сключеният между страните договор не е
договор за продажба, съответно въззиваемият не се е задължавал да прехвърли на
въззивника правото на собственост върху откраднатия т.а.
Неоснователни са възраженията на въззивника за унищожаемост на договора на осн.
чл.30 от ЗЗД като сключен под влияние на заплашване. Заплашване/като упражняване на
психически натиск/ е налице, когато едната страна е била принудена да сключи определена
сделка чрез възбуждане на основателен страх у нея от другата страна или от трето
лице.Релевантно е това заплашване, което е сериозно и е от естество да уплаши човек с
нормален интелект и воля.Наличието на основателен страх у заплашения за причиняване на
бъдеща материална или морална вреда следва да е причината заплашеният за извърши
целената от заплашващия сделка.За установяване на твърденията в производството са
ангажирани показанията на две свидетелки, водени от въззивника.Показанията и на двете
следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, доколкото едната е негова майка, а
другата бивша съпруга, с която живее понастоящем на съпружески начала.Съвкупно според
показанията им /дадени на 05.06.2020г./ В.Д. заплашвал С.Н./чрез разговори по телефона,
обаждайки му се Нидерландия със заплахи за физическа разправа с него и семейството
му/според св.Н./ или само със семейството му, без да посяга на него/според св.Х./ и за
нанасяне щети на къщата му/ последните две години и особено интензивно през последната
година.Той бил много депресиран, под стрес и поради всички тези заплахи и разправии,
когато В.Д. си дошъл миналата година/лятото/ и му предложил да отидат пред нотариус и да
сключат някакъв договор за пари С. се съгласил под натиска на стреса и заплахите, за да се
отърве.На първо следва да бъде посочено, че договорът за спогодба е сключен на
07.02.2018г., т.е. около 2 месеца и половина след кражбата на т.а., извършена на
14.11.2017г.В тази връзка и не могат да се кредитират показанията, според които договорът
е сключен след продължителни /в рамките на повече от година/ заплахи по телефона от
страна на въззиваемия, довели до изпадането на въззивника в стрес и депресия.На следващо
място следва да бъде посочено, че към момен -та на кражбата и на сключване на договора
първата свидетелка не е живеела с въззивника/той си имал друга приятелка/, а втората
свидетелка сочи, че не познава В.Д. и пресъздава казаното й от сина й, вкл. субективните си
преценки защо според нея не е доброволно сключен договорът/защото С. няма от къде да
вземе толкова пари и няма вина/.Следва да бъде посочено и, че според показанията на св.Н.
заплахите започнали, когато след -ствието се прекратило.Следствието не е прекратено, а
спряно, но на 19.03. 2018г., като към датата на сключване на спогодбата - 07.02.2018г., все
още са се извършвали процесуално следствени действия.Ако и да е имало разговори между
страните с настоявания за заплащане на сумата от 40 000 лв., то те са се осъществили след
сключване на процесния договор за спогодба, т.е. настоявало се е за неговото
изпълнение.Предвид така установеното в произ -водството с ангажираните доказателства
съдът прима, че възражението за унищожаемост е недоказано/при същевременно правилно
разпределена и указана от първоинстанционния съд в доклада му доказателствена тежест на
7
страната и дадена й възможност за ангажиране на исканите от нея доказател -ства-показания
на двама свидетели/, поради което неоснователно.
Предвид действителността на сключения между страните договор за спогодба,
въззивникът дължи изпълнение по същата, а именно заплащане на договорените вноски,
чиито падеж е настъпил към датата на подаване на исковата молба, т.е. сумата от 15 000
евро.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основа -телен и следва
да бъде уважен.Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените
пред въззивна инстанция разноски, а именно сумата от 645лв., представляваща
адв.възнаграждение, съгласно пред- ставения договор за правна защита и съдействие от
12.08.2020г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №83/02.07.2020г., постановено по гр.д.№309/19г. по описа на
ТОС.
ОСЪЖДА С. Р. Н. , ЕГН **********, адрес с.Стража, община Търговище, да заплати на
В. Т. Д. , ЕГН **********, адрес гр.Търговище, кв.“Въбел“, ул.“Антон Страшимиров“№1,
сумата от 645лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, строени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8