Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 285 по
описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на П.И.Д. с ЕГН **********
за защита от домашно насилие срещу А.И.Д. с ЕГН
********** – брат на молителката.
В молбата са изложени твърдения, че страните по делото
са сестра и брат. Двамата заедно с баща им живеели в съсобствено жилище,
идеална част от което наследили след смъртта на майка им. На 27.12.2017г. около
19.00 часа молителката се прибрала у дома и като видяла, че брат й е доста пил
се прибрала в стаята си. Около 22.30 часа влязла в банята да си напълни чаша
вода, когато ответникът я видял и започнал да я псува, наричал я „курва”,
„измекярка”, „селянка”, викал, че ще я унищожи и започнал да й нанася удари с
ръце по цялото тяло. Заблъскал я към нейната стая, сграбчил я за косата и
заблъскал със сила главата й в стената, а тя крещяла от болка. Ответникът
отворил балконската врата и се опитал да я изблъска навън, питал я дали ще
крещи или да я изхвърли от терасата. Молителката успяла да се отскубне и да
влезе в стаята си, но той отново я хванал и заблъскал главата й в стената. На
молителката и причерняло от болка и припаднала. Когато се свестила ответникът й
казал да изчезва веднага, докато не я е убил и тя хукнала навън и отишла в III-то РУП на МВР-Варна. На следващия ден около 18.30 часа
се опитала да се прибере у дома, но бравата била сменена, а звънецът заглушен.
Молителката чукала и викала около 40 минути, но ответникът, който бил вътре, не
й отворил.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата.
Ответникът се явява и настоява за отхвърляне на
молбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното удостоверение за родствени връзки, че
молителката и ответника са брат и сестра.
Не е спорно между страните, че жилището, в което се е
случил инцидента, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Владиславово”, бл.18, вх.3,
ет.7, ап.52 е съсобствено между страните и техния баща ***, както и че бащата и
ответникът живеят постоянно в същото жилище.
От представената медицинска документация е видно, че ***
е опериран на 27.11.2017г. по повод пертрохантерно
счупване, закрито в дясно, като при операцията е извършено открито анместване на фрактура; същият има поставени диагнози, за
които е приеман в клиника по кардиология на 24.08.2017г., а именно исхемична болест на сърцето, остър миокарден
инфаркт, хипертонична болест III стадий,
пневмония в дяно, дислипидемия.
Видно от експертно решение на ТЕЛК от 18.12.2017г. *** е с призната инвалидност
от 80 % пожизнено с водеща диагноза „хронична исхемична
болест на сърцето“.
Съгласно декларацията
на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН 27.12.2017г.
около 22.30 часа ответникът започнал да я псува и обижда, викал, че ще я
унищожи и й нанасял удари с ръце по цялото тялосграбчил
я за косата и заблъскал главата й в стената, след което тя припаднала. Като се свестила й казал да
изчезва, докато не я е убил.
Видно от удостоверение от Фондация “SOS – семейства в риск“ молителката е настанен в
Кризисния център за жертви на домашно насилие при Фондацията на 28.12.2017г.
вечерта.
Приобщена по доказателствата
към делото е преписка № 558/2018г. по описа на Варненска районна
прокуратура, образувана по сведение от П.И. * от 27.12.2017г. за извършен тормоз върху нея от страна на нейния брат – А.И.Д.
и нанесени й удари по главата около 22 часа на същия ден. Снети са
обяснения от ответника, в които е отрекъл да е нанесъл побой на сестра си.
Съставен му е протокол за предупреждение от 03.01.2018г. Преписката е приключила с отказ да се
образува досъдебно производство и прекратяване.
От ответника са ангажирани
гласни доказателствени средства чрез разпит на бащата на страните ***, който е бил в жилището по време на инцидента. От
показанията на същия се установява, че на 27.12.2017г. вечерта синът му е бил в
жилището, извикал техник ад оправи телевизора, който не работел от няколко дни.
Около 19 часа дошъл техникът, отстранил повредата, пуснали телевизора и
свидетелят започнал да гледа в стаята, в която бил телевизора. По-късно се
прибрала дъщеря му, като нито тя, нито синът му са били в стаята с него, а в
други стаи. Казва, че е чул да си говорят, не е чул разправия, викове, крясъци.
Телевизорът работел, но твърди, че е добре със слуха и щял да чуе, ако има
разправия. Съгласно показанията на свидетеля дъщеря му по принцип не живеела с
тях. А в с. Подвид, дошла във Варна, когато се разделила с мъжа, с който живее
на семейни начала и с помощта на познати на свидетеля й наели квартира близо до
работата й, после напуснала работа, постоянно искала пари от баща си, дошла да
живее в апартамента на баща си на 15.12.2017г., казала, че ще е за 2-3 дни,
докато си намери работа и квартира и затова не й дали ключ. Свидетелят заявява,
че за него се грижи синът му, храни го, разхожда го, понеже кракът му не е
заздравял, ходи при личния лекар, като това е било преди да го отстранят от
жилището. След инцидента дъщеря му не живеела при него, а в защитено жилище.
Съдът най-общо кредитира показанията на свидетеля, предвид, че същите са
подробни и обосновани, въпреки тежкото състояние на свидетеля (присъства в
залата на инвалидна количка), не противоречат на събрания по делото
доказателствен материал и са дадени от лице в еднакво близка родствена връзка и
с двете страни, като не може да се възприеме пристрастност към една от тях.
Изложените в декларацията обстоятелства не бяха
опровергани от ответника по делото. Същият не е ангажирал доказателства, с които
да ги обори.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от
легитимирано лице по смисъла на чл.3, т.6 и чл.8, ал.1, т.1 от ЗЗДН в срока по
чл.10, ал.1 от ЗЗДН, предвид което е процесуално допустима.
Съдът намира, че данните от декларацията по чл.9, ал.3
от ЗЗДН за конкретно извършените от ответника деяния не са напълно опровергани от ангажираните от ответника
доказателствени средства.
От показанията на св. Стоянов не се установява с
категоричност случилото се на 27.12.2017г. Същият не е очевидец на инцидента
между страните, предвид че е бил в друга стая, като само е имал евентуална
възможност да чуе звуци от останалата част на апартамента. В този смисъл съдът
намира, че следва да кредитира декларацията досежно
извършено над молителката домашно насилие, но не и в интензитета, описан в
декларацията. На първо място, в същата се сочи, че бащата на страните е викал
от неговата стая на сина си да спре и да остави сестра си, докато свидетелят
категорично отрича да е чул каквато й да било разправия, още повече да се е
намесвал по някакъв начин. В декларацията се излага, че ответникът крещял обиди
и заплахи, а след като нанесъл побой молителката крещяла от болка. Такива
крясъци, св. Стоянов твърди, че не е чул. Макар и да е работел телевизора,
описаната в декларацията ситуация следва да е била съпроводена със значителен
шум. Отделно от това, молителката не е представила медицинско удостоверение или
друг документ, от който да се установява някакво съществено телесно увреждане.
От прокурорската преписка се потвърждава изложеното в декларацията за подаден
сигнал в Трето РУ от страна на молителката още на 27.12.2017г., но по същата
нищо конкретно не е установено.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е
извършил домашно насилие чрез отправяне на обидни думи и нанасяне на удари на
молителката, които действия безспорно съставляват домашно насилие по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН.
С оглед конкретните действия по домашно насилие съдът
намира, че на ответника следва да бъде наложена мярка за защита от домашно
насилие, но само тази по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно задължаване на
извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
пострадалите. Съдът намира тази мярка за достатъчна, предвид че упражненото
домашно насилие не носи такъв интензитет, който да налага широк обхват и срок
на мерките за защита. Този извод с се
прави от гореизложеното за събраните доказателствени средства и
обстоятелството, че изложената в декларацията обстановка не отговаря в пълнота
на установената по делото. Отделно от това, се установи от показанията на св.
Стоянов, че дъщеря му не е живяла трайно в неговия дом, а е дошла там 12 дни
преди инцидента, като е заявила, че ще остане няколко дни, докато си намери
работа и квартира. Установи се също, че въпреки постановеното със заповедта за
незабавна защита отстраняване на ответника от жилището, молителката не се е
върнала да живее там и евентуално да полага грижи за баща си, който е в тежко
здравословно състояние, видно от приетата медицинска документация, а живее в
Кризисен център. В този смисъл съдът намира, че същата не пребивава трайно в
апартамента и съответно не може да се приеме, че обитава същия съвместно с
ответника, което от своя страна прави мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, а
именно „отстраняване от съвместно обитаваното жилище“, неприложима. Също така с отстраняването на ответника от
жилището и предвид липсата на демонстрирани грижи от страна на молителката към
нейния баща, на практика последният се явява лишен от възможност да получава
жизнено необходимите му грижи от страна на сина си.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва да наложи
на извършителя глоба, като предвид конкретните действия по извършеното домашно
насилие и тяхната честота, съдът намира за подходящ размер на глобата сумата от
200 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА мярка за защита срещу домашно насилие,
упражнено над П.И.Д. с ЕГН **********
от А.И.Д. с ЕГН ********** – брат на молителката, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА А.И.Д. с ЕГН
********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.И.Д.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА А.И.Д. с ЕГН
********** *** да заплати по сметката на ВРС глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА А.И.Д. с ЕГН
********** *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25
лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта да се връчат на
страните, както и да се изпратят служебно на съответното РУП при ОД на
МВР-гр.Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в седмодневен срок от
връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: