№ 12628
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110120842 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявило против В. С. И., В. К. И. и А. К.
И. (конституирани като наследници на мястото на починалия ответник К. В. И.),
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150,
ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата от 3294.04лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 751.55лв. за периода от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г., както и сумата от
11.20лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 24.08.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 2.74лв. - лихва за забава за периода от 31.08.2018г. до 12.08.2021г., за които има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 14.09.2021г. по ч.гр.д. № 48849/2021г. по описа на
СРС, 27 състав, претендирани спрямо всеки ответник в следните части: от В. С. И. - 4/6
части, от В. К. И. - 1/6 част и от А. К. И. - 1/6 част.
Ищецът твърди, че между него и ответника К. В. И. е било налице облигационно
правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия за имот в гр.София, ж.к. „Ф.Ж. аб.№ *****, като за периода 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в
размер на 3294.04лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която
поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 751.55лв. за периода от
15.09.2018 г. до 12.08.2021 г. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на
1
ищеца от 24.08.2021г., на 14.09.2022г. по ч.гр.д. № 48849/2021г. по описа на СРС, 27
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответниците В. С. И., В. К.
И. и А. К. И., като в срока са депозирани отговори, в които оспорват исковете.
Ответниците изрично заявяват, че не се оспорват, че за процесния период до имота е
доставено претендираното количество топлинна енергия, че е начислена лихва за
забава в размер на претендираната сума, както и че е извършена услугата дялово
разпределение за претендираната сума. Оспорват да са собственици на процесния имот
и да са носители на ограничени вещни права по отношение на същия. Оспорват да са
поръчвали топлинна енергия, поради което да дължат заплащане на претендираната от
ищеца стойност за процесния период. Оспорват и дължимостта за суми за извършена
услуга „дялово разпределение“ с довод, че ищецът не доказва да е уведомил
ответниците относно реда и начина за плащане на тези вземания. Правят възражение за
погасяване на претендираните от ищеца суми по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „БРУНАТА“ ООД, което не е
взело становище по делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 48849/2021г. по описа на СРС, 27 с-в, се
установява, че по заявление от 24.08.2021г. на 14.09.2021г. е издадена заповед № 11338
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено:
длъжникът К. В. И., ЕГН: **********, гр. София, ЖК Ф.Ж. ****, да заплати на
заявителя Т.С. ЕАД, ЕИК: ***** гр. София, УЛЯ 23-Б, общ. Столична, обл. София
(столица), сумите: 3 294,04 BGN /три хиляди двеста деветдесет и четири лева и 04
стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019 г. за имот в гр.София, ж.к. Ф.Ж. ****, инсталация
№ **********/аб.№ *****, ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 12.08.2021 г. в размер на 751,55 BGN
/седемстотин петдесет и един лева и 55 стотинки/, сума в размер на 11,20 BGN
/единадесет лева и 20 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от
24.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната главница
от 31.08.2018г. до 12.08.2021 г. в размер на 2,74 BGN /два лева и 74 стотинки/,
държавна такса в размер на 81,19 BGN /осемдесет и един лева и 19 стотинки/,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/. В срока по
2
чл.414 ГПК (на 14.03.2022г.) е подадено възражение от К. И., поради което съдът с
разпореждане № 23693/16.03.2022г. съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият положителен
установителен иск.
Установява се, че съгласно препис – извлечение от акт за смърт №
0259/25.03.2022г. К. В. И. е починал на 24.03.2022г. (след подаване на възражението по
чл.414 ГПК), като съгласно удостоверение за наследници № 817/29.03.2022г. е оставил
за наследници В. С. И. (съпруга), В. К. И. (дъщеря) и А. К. И. (син), поради което
исковата претенция е насочена срещу наследниците на починалия в хода на делото
ответник.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за имот в гр.София. ж.к. „Ф.Ж. аб.№
*****, за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ищецът е доставил топлинна енергия,
остойностена в размер на 3294.04лв., представляваща главница за топлинна енергия,
върху която поради забава била начислена лихва за забава в размер на 751.55лв. за
периода от 15.09.2018 г. до 12.08.2021 г.; че в имота е извършена услугата дялово
разпределение за претендираната сума от 11.20лв. за главница за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2019г., върху която поради забава била начислена лихва за забава
в размер на 2.74лв. за периода от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г.
Приет по делото е списък на живущите в апартаменти в сграда на бл.203, вх.Г,
ж.к. Фондови жилища, като за ап.№ 38, е отбелязан К. В. И., така и прието е искане за
вписване на възбрана, вписана с № вх.рег.№ 898 от 16.01.2017г., № от дв.вх.рег.№
925/16.01.2017г., акт том 1, акт № 168 от 2017г., № от описна книга № 518/16.01.2017г.,
на имот, представляващ жилище, г.София, ж.к. Фондови жилища, бл.203, вх.Г, ет.8,
ап.38, собственост на ответника, така и е приет формуляр за отчет (л.75) за имота с
клиент К. В. И. за отчет на уредите от 04.06.2019г., носещ подписа на клиента.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК, с
правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответниците (като наследници на К. В. И.) дължат
суми за ползвана топлинна енергия, за които суми има издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48849/2021г.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
3
се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано
доставено количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на
потребител на топлинната енергия на наследодателя на ответниците, починал в хода на
процеса) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувачите, остойностено в размер на претендираната сума, така и че е било налице
основание за начисляване на лихва за забава.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че за имот в гр.София. ж.к. „Ф.Ж. аб.№ *****, за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в
размер на 3294.04лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която
поради забава била начислена лихва за забава в размер на 751.55лв. за периода от
15.09.2018 г. до 12.08.2021 г.; че в имота е извършена услугата дялово разпределение за
претендираната сума от 11.20лв. за главница за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г.,
върху която поради забава била начислена лихва за забава в размер на 2.74лв. за
периода от 31.08.2018 г. до 12.08.2021 г.
Съвкупно от приетите по делото: списък на живущите в апартаменти в сграда на
бл.203, вх.Г, ж.к. Фондови жилища, вписаната възбрана вписана с № вх.рег.№ 898 от
16.01.2017г., № от дв.вх.рег.№ 925/16.01.2017г., акт том 1, акт № 168 от 2017г., № от
описна книга № 518/16.01.2017г., формуляр за отчет на уредите от 04.06.2019г., носещ
подписа на клиент К. В. И., наред с вписания постоянен адрес на К. В. И., съдът
приема за установено, че същият е бил собственик на процесния имот, до който е
доставена топлинната енергия. Оттук съдът приема за доказано, че за процесния
период К. В. И. е бил потребител на топлинна енергия за процесния имот.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и
без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В
чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че
клиентите заплащат на Продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец (в случая ТЛП), като с оглед
отделеното за безспорно – не е спорно, че е осъществявана услугата, което се подкрепя
и от приетите по делото индивидуални справки, формуляри за отчет (л.73 и сл.).
4
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаване
на заявлението, т.е. 24.08.2021г. Претендираните вземания за топлинна енергия са за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. Вземанията за топлинна енергия се погасяват с
3г. давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ изискуемостта на вземанията
настъпва в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, така и с оглед
чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г.,
т.е. 70 дни (§ 13 от ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник"), т.е. погасени са вземанията от
01.05.2017г. до 30.04.2018г., в общ размер на 1595.61лв. главница за топлинна енергия
(с оглед данните на ищеца л.25), съответно погасена е по давност е лихва в размер на
364,05лв. или искът за топлинна енергия е основателен за сумата от 1698.43лв., искът
за мораторна лихва е основателен за сумата от 387.50лв., исковете за главница за
дялово разпределение (11.20лв.) и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение (2.74лв.) са изцяло основателни.
С оглед приетото удостоверение за наследници се установява, че ответниците са
наследници на починалия в хода на делото ответник, като същите са преживяла
съпруга, син и дъщеря, т.е. отговарят разделно за задължения на наследодателя.
Доколкото няма данни за датата на придобиване на имота, вкл. дали имотът е бил СИО,
то съдът приема, че всеки наследник следва да отговаря при равни квоти от 1/3 за
задълженията. Ищецът е насочил претенцията си срещу наследниците, но при квоти
4/6 за В. С. И., и по 1/6 срещу В. К. И. и А. К. И., следователно исковете срещу В. С. И.
са неоснователни за разликата от 4/6 до 1/3, а исковете срещу В. К. И. и А. К. И., така
както са заявени (т.е. на по 1/6) са изцяло основателни.
Следователно исковете срещу В. С. И. са били за сумата от 2196,04лв. главница
за топлинна енергия, 501,04лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, 7,48лв. за дялово разпределение и 1,84лв. мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение. С оглед обстоятелството, че отговаря за 1/3 от задължения и с
оглед частично погасените по давност вземания за топлинна енергия и мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, исковете срещу В. С. И. са основателни
за сумите: 566,14лв. главница за топлинна енергия, 129.17лв. мораторна лихва, 3.73лв.
за дялово разпределение и 0.91лв. мораторна лихва за дялово разпределение.
Следователно исковете срещу В. К. И. и А. К. И. са били за сумата от 549,01лв.
главница за топлинна енергия, 125,26лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, 1,87лв. за дялово разпределение и 0,46лв. мораторна лихва върху
5
главницата за дялово разпределение. С оглед обстоятелството, че всеки отговаря за 1/3
от задължения и с оглед частично погасените по давност вземания за топлинна енергия
и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, исковете срещу В. К. И. и А.
К. И. са изцяло основателни (доколкото следва да отговарят за 1/3 от задълженията, а
ищецът е поискал осъждането им за 1/6 от задълженията).
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат ищецът и ответницата В. И.
страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 131,19лв. разноски по
заповедното (81.19лв. д.т. и 50лв. юрк.в.), съответно 81.20лв. за д.т. по исковото и е бил
представляван от юрисконсулт, за което съдът, предвид фактическата и правна
сложност на делото определя възнаграждение в размер на 100лв., т.е. претендира
разноски в общ размер на 312,39лв. Доколкото отговорността за разноски е разделна,
следва да се присъдят разноски спрямо В. К. И. и А. К. И. в пълен размер, т.е. всеки да
бъде осъден да плати по 104,13лв., а с оглед частичната основателност на исковете
спрямо В. С. И., следва да му се присъдят разноски съразмерно уважената част или
26,93лв.
Ответницата В. С. И. е била представлявана от адв. И. Асенов Н. от САК,
гр.Ботевград, ул. Свобода, № 3В, офис 6, с оглед на което следва да се присъди
възнаграждение в полза на адв. Н. съразмерно на отхвърлената част от иска съобразно
размерите в чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ (към датата на откритото с.з.) или следва ищецът да
бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че В. С. И.,
ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Обеля, ул. 6-та № 18, като наследник на К. В. И.,
дължи сумите от: 566,14лв. представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. за имот в гр.София, ж.к. Ф.Ж.
****, инсталация № **********/аб.№ *****, ведно със законна лихва от 24.08.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 12.08.2021 г. в размер
на 129.17лв., сума в размер на 3.73лв. представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна
лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху последната
главница от 31.08.2018г. до 12.08.2021 г. в размер на 0.91лв., за които суми има
6
издадена заповед № 11338 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 48849/2021г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
2196,04лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 501,04лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за дялово разпределение за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 7,48лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 1,84лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че В. К. И.,
ЕГН: **********, гр. София, ж.к. Обеля, ул. 6-та № 18, като наследник на К. В. И.,
дължи сумите от: дължи сумите от: 549,01лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. за имот в
гр.София, ж.к. Ф.Ж. ****, инсталация № **********/аб.№ *****, ведно със законна
лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до
12.08.2021 г. в размер на 125,26лв., сума в размер на 1,87лв. представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г.,
ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху последната главница от 31.08.2018г. до 12.08.2021 г. в размер на 0,46лв., за
които суми има издадена заповед № 11338 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48849/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че А. К. И.,
ЕГН: **********, гр. София, ж.к. Обеля, ул. 6-та № 18, като наследник на К. В. И.,
дължи сумите от: дължи сумите от: 549,01лв. представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. до 30.04.2019г. за имот в
гр.София, ж.к. Ф.Ж. ****, инсталация № **********/аб.№ *****, ведно със законна
лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до
12.08.2021 г. в размер на 125,26лв., сума в размер на 1,87лв. представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г.,
ведно със законна лихва от 24.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху последната главница от 31.08.2018г. до 12.08.2021 г. в размер на 0,46лв., за
които суми има издадена заповед № 11338 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 48849/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В. С. И., ЕГН: **********,
7
гр.София, ж.к. Обеля, ул. 6-та № 18, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, разноски по делото в размер на
26,93лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В. К. И., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. Обеля, ул. 6-та № 18, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, разноски по делото в размер на
104,13лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК А. К. И., ЕГН: **********, гр.
София, ж.к. Обеля, ул. 6-та № 18, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, разноски по делото в размер на
104,13лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Я“ 23Б, да заплати на
адв. И. Асенов Н. от САК, гр.Ботевград, ул. Свобода, № 3В, офис 6, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 320лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „БРУНАТА“ ООД - трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8