Решение по дело №2648/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20201320102648
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 64

  гр. Видин, 04.03.2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

                                               Председател :  Милена Стоянова

 

при секретаря  Милена Евтимова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2648 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното :

Ищецът «ЧЕЗ Електро България» АД — гр. София е предявил против А.Ю.М. *** установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

            Твърди се в исковата молба, че страните са се намирали в облигационни отношения, които се регулират от  Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЧЕЗ Електро България» АД и които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Посочва се, че за периода от  05.11.2019г. до 05.02.2020г. дружеството е  доставяло на ответницата ел.енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Видин, ул. Стара планина 14 с ИТН 310243381425, за което е издало 3 на брой фактури, както следва:

Фактура № ********* от 10.12.2019г. на стойност 151.38 лева за периода от 05.11.2019г. до 05.12.2019г.

Фактура № ********* от 09.01.2020г. на стойност 200.69 лева за периода от 06.12.2019г. до 05.01.2020г.

Фактура № ********* от 10.02.2020г. на стойност 140.78 лева за периода от 06.01.2020г. до 05.02.2020г.

Поради това, че ответницата е изпаднала в забава, ищецът е начислил и обезщетение за забава върху всяко едно от вземанията по фактурите.

 Поддържа се, че ответницата не е заплатила дължимите суми.  Заради това ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това ищецът обоснова правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Иска се от съда да бъде постановено решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 492.85 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.11.2019г. до 05.02.2020г, сумата от 9.52 лева  - лихва за забава, считано от 03.01.2020г. до 08.05.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение  до окончателното издължаване. Претендират се разноските по заповедното и по исковото производство.

Ответницата, чрез назначения особен представител е оспорила исковата претенция като неоснователна и недоказана. Навела е възражения, че за исковия период  ответницата не е ползвала никаква електрическа енергия. Оспорени са фактурите като едностранно изготвени от ищеца без основание. Направено е искане за допускане до разпит на свидетели, които ще установяват обстоятелството, че през исковия период в дома на ответницата не е имало захранване с ел.енергия.

 

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното :

Видно от приложеното гр.д. № 724/2020г.  съдът е издал Заповед № 457 от 22.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът  А.Ю.М. с ЕГН ********** следва  ДА ЗАПЛАТИ  на  КРЕДИТОРА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка и Карел Крал, чрез пълномощника адв. Паулина И. със съдебен адрес:*** сумата от 492.85 лева - главница,  лихва в размер на 9.52 лева за периода от 03.01.2020г. до 08.05.2020г. и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 21.05.2020г. до плащане на вземането, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и  63.00 лева - адвокатско възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: ползвана ел.енергия за периода от 05.11.2019г. до 05.02.2020г. с адрес на електроснабдения имот: гр. Видин, ул. Стара планина 14 с клиентски № 310243381425.

Безспорно се установи, че между страните са налице  облигационни отношения, по силата на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «Чез Електро България» АД.  От представените по делото 3 броя – копие на издадени фактури, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави ел.енергия на ответницата за процесния период. Ответницата обаче не е изпълнила задълженията си да заплати стойността на доставената ел.енергия в уговорените срокове. Тези обстоятелства се потвърждават и от назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че  на името на ответницата има открита партида за снабдяване с ел.енергия  с ИТН 310243381425.

Според заключението на вещото лице неизплатените задължения за консумирана ел.енергия за  процесния период възлизат на обща стойност 492.85 лева, а лихвата за забава, считано от падежа за плащане на всяка една фактура до 08.05.2020г. възлиза на сумата от 9.52 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Същото кореспондира на останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка съдът намира за недоказани оспорванията, че фактурите били издадени без основание, както и твърдението, че ответницата не е била ползвала ел.енергия.  Събраните доказателства в тази насока чрез свидетелски показания, че ответницата не била консумирала ел.енергия, тъй като не живеела в процесния имот, поради това, че къщата била паднала,  са крайно недостатъчни, за да се направи категоричен извод за верността на това твърдение. Същите са в противоречие с останалите събрани доказателства, а и свидетелските показания са за невъзможност да се живее в къщата от лятото на 2020г., който период от време е след процесния.

Ищецът е представил доказателства за подавани от ответницата  заявления за разсрочване на плащания за други период, както и сключени споразумителни протоколи, което сочи, че ответницата е задлъжнявала към ищеца и преди настоящия спор.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България” АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди  е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящия случай, безспорно се доказа, че ответницата е потребител на ел. енергия, тъй като същата има открита партида на нейно име.  Доказан е и размерът на неплатеното  задължение  и от назначената и приета експертиза, която безспорно потвърждава изискуемите суми в издадените фактури, предмет на настоящия спор.

Ищцовото дружество проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че ответницата е титуляр на партида с ИТН 310243381425 за административен адрес гр. Видин, ул. Стара планина № 14 / който съответства според признанията на ответницата на ул. Стара планина № 20/, че същата е неизправна страна в облигационното отношение,  както и че е изпаднала в забава поради не плащане на доставената и консумирана ел.енергия на падежа.

С оглед на горното, съдът намира, че ще следва да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от сумата от 492.85 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.11.2019г. до 05.02.2020г, сумата от 9.52 лева  - лихва за забава, считано от 03.01.2020г. до 08.05.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 21.05.2020г. до окончателното издължаване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски  по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 63.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски  в настоящото производство за платена държавна такса в размер на 25.00 лева, разноски за вещо лице в общ размер на  100.00 лева,  адвокатско  възнаграждение в размер на 113.00 лева, както и разноски за особен представител в размер на 200.00 лева.

По искането за разсрочване на изпълнението на решението.

В съдебно заседание ответницата е поискала разсрочване на изпълнение на задължението, поради това, че няма доходи и имущество.

С оглед т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с настоящото решение и по направеното  в съдебно заседание искане на ответника  за разсрочване на изпълнението. Това си искане ответницата е основала на обстоятелството, че няма възможност да заплати накуп всички задължения. Ответницата е представила писмени доказателства –регистрационна карта от Д»Бюро по труда» - Видин, от която е видно, че е регистрирана като безработна на 14.04.2020г.  С оглед на това,  съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 ГПК за разсрочване изпълнението на съдебно установените с настоящото решение вземания. Доколкото в т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в настоящото производство може да се разсрочи или отсрочи само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото ТР е прието, че в него не се включват и разноските в настоящото и заповедното производство, тяхното изпълнение не следва да се разсрочва с настоящото решение.

Съдът намира, че следва да разсрочи изпълнението на съдебно установените вземания за главница и лихви на равни месечни вноски, всяка от които в размер на по 80.00 лева, платими на първо число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези задължения (чл. 241 ГПК и т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Броят на разсрочените вноски обаче не следва да се определя, защото в тях  е включена и законната лихва, която ще изтече върху главницата до окончателното й изплащане, която ответникът продължава да дължи на ищеца, защото разсрочването само разсрочва на вноски принудителното изпълнение на процесните вземания, а не внася промяна в материално-правните отношения на страните. Поради това ответницата продължава да е в забава, а течението на законната лихва върху главницата не се спира с разсрочването й и такава се начислява до окончателното й изплащане, а нейният размер в бъдеще зависи от ОЛП и не може да се определи към настоящия момент. Поради това не може да бъде определен към настоящия момент и точния брой на разсрочените вноски. Поради това броят им не следва да се определя, а разсрочването на признатото с решението вземане за главница и лихви  следва да се осъществи на равни месечни вноски до окончателното изплащане на тези вземания.

            На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: „Ситибанк Европа” АД, IBAN ***, BIC: ***.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.Ю.М. с ЕГН ********** ***, че дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от  Леон Връшка и Карел Крал сумата от 492.85 лева – главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.11.2019г. до 05.02.2020г., сумата от 9.52 лева  - лихва за забава, считано от 03.01.2020г. до 08.05.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 21.05.2020г. до окончателното издължаване по издадена Заповед № № 457 от 22.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 724/2020г. по описа на РС – Видин.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на решението за главницата и лихвите  на равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на по 80.00 лева, платими на всяко първо число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези признати с него вземания.

ОСЪЖДА А.Ю.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе” № 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, представлявано от  Леон Връшка и Карел Крал разноски по заповедното производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 63.00 лева за адвокатско възнаграждение и разноски в исковото производство в общ размер от 438.00 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN ***, BIC: *** - „Ситибанк Европа” АД.

            Решението може да се обжалва пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: