Решение по дело №1060/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 63
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 30 април 2019 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20195500601060
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 63                                       30.04.2019 г.                           град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                               ІІІ Наказателен състав

На 03.04.                                                                                      Година 2019

В открито заседание в следния състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  КАМЕНОВА         

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА

                                                                     КРАСИМИР  РАЧЕВ

Секретар ИВАНКА  ГЕОРГИЕВА

Прокурор ……………               

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНЧХ дело номер 1060 по описа за 2019 година,

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 5 от 06.02.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 91/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд, подсъдимият М.Т.Г. е признат за виновен в това, че на 10.07.2017 г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на З.К.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Със същата присъда подсъдимият З.К.Г. е признат за виновен в това, че на 10.07.2017 г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на М.Т.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица, поради което и на основание чл.130, ал.1 НК, във вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. ал.3, т.1, във вр. чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, във връзка с чл.54 НК е осъден  на пробация – съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, при следните пробационни мерки:

1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност на срещите 2 пъти седмично.

2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

                                                     - 2 -          

Със същата присъда подсъдимият М.Т.Г. е осъден да заплати на З.К.Г. сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лека телесна повреда на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.07.2017 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за размера до претендираните 8 000 лв.

Със същата присъда подсъдимият З.К.Г. е осъден да заплати на М.Т.Г. сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лека телесна повреда на 10.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.07.2017 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за размера до претендираните 4 000 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител и подсъдим З.К.Г., който чрез пълномощника си адв. Н.А. е подал жалба в законоустановения срок. Жалбоподателят З.Г. твърди, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразни и постановена в нарушение на материалния закон – както в наказателната, така и в гражданската й част, що се отнася до неговото осъждане. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в посочената част, като постанови нова, с която да го оправдае в качеството му на подсъдим. Алтернативно – да приеме, че има реторсия по чл.130, ал.3 от НК. Моли съда да измени обжалваната присъда, като уважи изцяло предявения от него против подсъдимия М.Г. граждански иск за непозволено увреждане. Жалбоподателят претендира да му бъдат присъдени разноските по делото. В жалбата са изложени съображения в подкрепа на направените искания и е изразена готовност след запознаване с мотивите на съда да бъдат представени допълнителни съображения, но това не е сторено. Такива излагат в пледоариите си пълномощниците на жалбоподателя – адв. Н.А. и адв. Д.А..

Недоволен от така постановената присъда е останал и частният тъжител и подсъдим М.Т.Г., който чрез пълномощника си адв. С.Ч. е подал жалба в законоустановения срок. Жалбоподателят М.Г. твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, немотивирана и неправилна – както в наказателната, така и в гражданската й част, що се отнася до неговото осъждане. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в посочената част, като постанови нова, с която да го оправдае. Моли съда да измени обжалваната присъда, като уважи изцяло предявения от него против подсъдимия З.Г. граждански иск за причинени вреди. В жалбата са изложени съображения в подкрепа на направените искания и е изразена готовност след запознаване с мотивите на съда да бъдат представени допълнителни съображения, но това не е сторено. Такива излага в пледоарията си пълномощникът на жалбоподателя – адв. С.Ч..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.ч.х.д. № 91/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло

Старозагорски окръжен съд                     - 3 -                            в.н.ч.х.д. № 1060/2019 г.

 

правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни, в законоустановения срок и до компетентния съд, поради което са допустими.

Жалбата на З.К.Г. е частично основателна.

Жалбата на М.Т.Г. е неоснователна.

Н.ч.х.д. № 91/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд е образувано по тъжба на З.К.Г. срещу М.Т.Г. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено в гр. Гълъбово на 10.07.2017 г. Тъжбата е постъпила в съда на 12.04.2018 г.

След отвод на първоначално определения съдия-докладчик на основание чл.29, ал.2 от НПК, определеният втори съдия-докладчик е провел първото съдебно заседание по делото на 04.07.2018 г. Тогава е даден ход на делото, приет е за разглеждане гражданският иск на частния тъжител З.Г. срещу подсъдимия М.Г. в размер на 8 000 лв. за неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, частният тъжител З.Г. е конституиран като граждански ищец, даден е ход на съдебното следствие, подсъдимият М.Г. е дал обяснения и съдът е допуснал исканите от страните доказателства /допусна е до разпит свидетели, изискал е д.п. № 168/2017 г. по описа на РУ – Гълъбово и е назначил съдебномедицинска експертиза относно телесните повреди, нанесени на частния тъжител З.Г./, като е изискал и справка за съдимост на частния тъжител З.Г..

След провеждането на горното заседание по тъжба на М.Т.Г. срещу З.К.Г. в Гълъбовския районен съд е образувано н.ч.х.д. № 159/2018 г. – също за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено в гр. Гълъбово на 10.07.2017 г. Тъжбата е постъпила в съда на 23.07.2018 г., видно от приложеното н.ч.х.д. № 159/2018 г.

С разпореждане № 257 от 17.08.2018 г. по н.ч.х.д. № 159/2018 г. съдията-докладчик поделото /едновременно и съдия-докладчик по н.ч.х.д. № 91/2018 г./ е дал ход на тъжбата на М.Т.Г. срещу З.К.Г., присъединил е тъжбата и останалите материали по делото към н.ч.х.д. № 91/2018 г. и е прекратил производството по н.ч.х.д. № 159/2018 г.

В горното разпореждане съдията-докладчик е приел, че са налице основания по чл.41, ал.1 НПК и е обединил производствата по двете дела, като е постановил общото производство да продължи като н.ч.х.д. № 91/2018 г. Изложил есъображения, че макар по последното дело да е даден ход на съдебното следствие, все още не са събирани доказателства, както и че доказателствените искания по двете н.ч.х. дела /№ 91/2018 г. и № 159/2018 г./ са идентични. Поради това и тъй като и двете дела се отнасят за един и същ инцидент, съдията-докладчик е преценил, че за правилното им изясняване те трябва да се обединят.

Горната преценка на съдията-докладчик е законосъобразна и правилна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на

                                                                       - 4 -

делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят З.Г. твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод кой е започнал боя и кой пръв е нанесъл телесните увреждания, а именно – подсъдимият М.Г.. Жалбоподателят З.Г. счита, че районният съд е нарушил материалния закон, като не е приложил института на реторсията по чл.130, ал.3 от НК. Моли съда да измени обжалваната присъда, като уважи изцяло предявения от него против подсъдимия М.Г. граждански иск за непозволено увреждане и намали размера на присъденото в полза на М.Г. обезщетение. Претендира за направените по делото разноски в пълен размер.

Жалбоподателят М.Г. твърди, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че той е действал в условията на неизбежна отбрана. Счита, че районният съд е нарушил материалния закон, като е приел, че и той е извършил престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Моли съда да отмени обжалваната присъда, като го оправдае и отхвърли предявения срещу него граждански иск за непозволено увреждане от З.Г.. Счита, че жалбата на З.Г. е неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение.

С оглед събраните в хода на съдебното следствие по н.ч.х.д. № 91/2018 г. на Гълъбовския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че З.К.Г. и М.Т.Г. живеели и понастоящем живеят в гр.Гълъбово. Те се познавали и били в лоши отношения – когато се срещнели, си разменяли обиди и закани.

На 10.07.2017 г. З.Г. и М.Г. управлявали леките си автомобили в гр. Гълъбово. Разминавайки се на пътя, от автомобила си З.Г. отправил неприлични жестове към М.Г., след което се прибрал вкъщи /гр. Гълъбово, ул.“******“ № 10/.

М.Г. решил, че трябва да изяснят отношенията си – затова отишъл с автомобила си на горепосочения адрес и спрял пред дома на З.Г.. В автомобила на М.Г., на предната дясна седалка, бил свидетелят В.Ж.Ж..

М.Г. натиснал клаксона и излязъл от автомобила си. З.Г. също излязъл пред къщата си. Двамата веднага се скарали и започнали да се бият. М.Г. нанесъл удари с дървена бухалка по дясното бедро, дясното рамо и главата на З.Г., който успял да вземе бухалката. С нея З.Г. също нанесъл удари по лявата половина на гърба на М.Г.. Двамата се сборичкали на земята, като си нанесли един на друг удари и с юмруци.

Боят бързо бил прекратен – свидетелят В.Ж. твърди, че докато разбере какво става и докато излезе от колата, М. вече хвърлял бухалката, а З. отивал към къщата си.

 М.Г. си тръгнал с автомобила си. На следващия ден той бил освидетелства от съдебен лекар /съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 12-ІІ от 11.07.2017 г. – л.29 от н.ч.х.д. № 91/2018 г./.

Старозагорски окръжен съд                     - 5 -                            в.н.ч.х.д. № 1060/2019 г.

 

З.Г. още същия ден се оплакал в полицията за случилото се, като било образувано д.п. № 168/2017 г. по описа на РУ – Гълъбово срещу М.Г. за престъпление по чл.325, ал.1 НК. За целите на наказателното производство З.Г. бил прегледан от съдебен лекар на следващия ден /съдебномедицинска експертиза на живо лице № 153 от 11.07.2017 г. – л.12 – л.13 от  д.п. № 168/2017 г. по описа на РУ – Гълъбово/.

Д.п. № 168/2017 г. по описа на РУ – Гълъбово впоследствие било прекратено с постановление № 971/26.02.2018 г. на Районна прокуратура – Гълъбово. В постановлението е прието, че М.Г. не е извършил престъпление по чл.325, ал.1 НК, а двамата участници в сбиването са си причинили един на друг телесни повреди по чл.130, ал.1 НК, което е престъпление от частен характер. Според Районна прокуратура – Гълъбово, от събраните при разследването доказателства не се установява по безспорен начин кой от двамата участници в сбиването – З.Г. и М.Г., е започнал пръв.

Този извод е споделен и от районния съд, който е приел, че в хода на съдебното следствие горното обстоятелство не е установено по категоричен начин.

Районният съд подробно и задълбочено е обсъдил събраните по делото доказателства, като детайлно е анализирал обясненията на подсъдимите З.К.Г. и М.Т.Г., показанията на свидетелите В.Ж.Ж. /единственият очевидец на инцидента, приятел на М.Г./, Д.Д.Г./майка на З.Г., видяла непосредствено преди инцидента М.Г. с бухалка в ръка, а веднага след сбиването – сина си окървавен/, А.М.Д.  /съсед на З.Г., видял непосредствено след инцидента М.Г. и  В.Ж. да тръгват от улицата пред дома на З.Г. с колата на М., а след това – З., с разбит нос и окървавен, да тръгва с автомобила си към полицията/, Г.З.У. /първи братовчед на М.Г., видял го дни след инцидента/ и Ж.М.Т./майка на М.Г.,  видяла сина си вкъщи, непосредствено след инцидента/.

В мотивите на обжалваната присъда е направен подробен и задълбочен анализ и на назначените в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза за нанесените телесни повреди и състоянието на слуха на З.Г. и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 447/06.01.2019 г. за телесните повреди, нанесените и получени от всеки един от З.Г. и М.Г. /съответно, л.96 – л.99 и л.122 – л.128 от н.ч.х.д. № 91/2018 г./.

От всички тези доказателства районният съд е направил обоснования и правилен от фактическа и правна страна правен извод, че всеки един от подсъдимите и частни тъжители З.Г. и М.Г. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.130, ал.1 от НК, като на 10.07.2017 г. е причинил лека телесна повреда на другия, както следва:

-подсъдимият З.Г. е причинил на частния тъжител М.Г. оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и

                                                                         - 6 -              

охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица;

-подсъдимият М.Г. е причинил на частния тъжител З.Г. оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо.

Освен обясненията на подсъдимите З.Г. и М.Г., по въпросите кой от двамата е започнал пръв сбиването и кой е отвърнал, са налице само показанията на майката на З. – Д.Г., и приятеля на М. – В.Ж., които имат откъслечни и взаимно противоречащи си впечатления от инцидента. Поради това въззивният съд приема за правилен и обоснован извода на районния съд, че няма категорични доказателства за това кой пръв е причинил съответните травматични увреждания на другия.

По същите съображения въззивният съд счита, че е правилен и законосъобразен и изводът на районния съд, че подсъдимият М.Г. не е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй като не е установено по категоричен начин, че З.Г. е нападнал пръв.

Но въззивният съд не споделя становището, че за да се приложи институтът на реторсията, следва да се установи по категоричен начин кой от двамата е пръв е нападнал другия, както и решението на районния съд да не приложи разпоредбата на чл.130, ал.3 НК.

От така събраните доказателства и установената фактическа обстановка по делото, изложена по-горе, въззивният съд намира, че са налице законовите предпоставки за приложение на нормата на чл. 130, ал. 3 НК, която предвижда: „Ако… пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание”.

В случая по категоричен начин е установено, че З.Г. и М.Г. са си причинили взаимни увреждания, в резултат на действията на всеки един от тях спрямо другия. Тези взаимно причинени увреждания са еднакви по степен – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като всяко едно от двете деяния обективира признаците на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. А според ТР-51-89-ОСНК, реторсия по чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл.130, ал.1 от НК или само по чл.130, ал.2 от НК.

Въззивният съд възприема становището, изложено в ТР-91-61-ОСНК, че съдът може да приложи реторсията, ако това е целесъобразно, когато двете страни са си разменили лека телесна повреда, независимо коя страна първа е извършила своето деяние. При разменени леки телесни повреди всяка една от страните се явява пострадала за едното деяние и деец за другото. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. Този институт е приложим само с предвидените от закона четири случая, включително и по чл.130, ал.1 от НК, какъвто е настоящият случай.

Старозагорски окръжен съд                     - 7 -                            в.н.ч.х.д. № 1060/2019 г.

 

Цялостната характеристика на това престъпление /и на другите, за които е предвидена реторсия – по чл.130, ал.2 от НК, по чл.146 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 от НК/ и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон, са довели до изключение от правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение е коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя първа е сезирала съда. В този смисъл са Р-49-72-ОСНК и Р-255-92-І н.о.

Н.ч.х.д. № 91/2018 г. и н.ч.х.д. № 159/2018 г., и двете по описа на Гълъбовския районен съд, са обединени под номера на първото дело на основание чл.41, ал.1 от НПК – правилното им изясняване е налагало това, тъй като двете дела са били образувани за един и същи инцидент, но по тъжби на всеки един от пострадалите З.Г. и М.Г. срещу другия. Поради това в настоящото наказателно производство от частен характер З.Г. и М.Г. имат двояка процесуална роля – те са едновременно и частни тъжители /всеки по своята тъжба/, и подсъдими /по тъжбата на другия/. Въззивният съд не вижда в това пречка да се приложи институтът на реторсията, което би станало, ако н.ч.х.д. № 91/2018 г. и н.ч.х.д. № 159/2018 г. се разглеждаха по отделно и по тях беше установена фактическа обстановка, идентична на установената и изложена по-горе такава.

Поради това въззивният съд счита, че алтернативното искане на жалбоподателя З.Г. да се приеме, че има реторсия по чл.130, ал.3 от НК, е основателно и следва да бъде уважено.

Исканията на всеки един от жалбоподателите З.Г. и М.Г. да бъде оправдан като подсъдим по тъжбата на другия срещу него, са неоснователни по изложените по-горе съображения.

Въз основа на описаната фактическа обстановка и правни изводи, въззивният съд намира, че подсъдимият М.Г. законосъобразно и правилно е признат за виновен в това, че на 10.07.2017 г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на З.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Но тъй като пострадалият З.Г. отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК – разстройство на здравето на М.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица, подсъдимият М.Г. на основание чл.130, ал.3 НК следва да бъде освободен от наказание.

По същите съображения и тъй като предмет на настоящото наказателно производство от частен характер е и тъжбата на М.Т.Г.,

                                                                        - 8 -

въззивният съд намира, че подсъдимият З.Г. законосъобразно и правилно е признат за виновен в това, че на 10.07.2017 г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на М.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица – престъпление по чл.130, ал.1 НК. Но тъй като пострадалият М.Г. отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК – разстройство на здравето на З.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, разстройство на здравето на М.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица, подсъдимият З.Г. на основание чл.130, ал.3 НК следва да бъде освободен от наказание.

В този смисъл следва да бъде изменена обжалваната присъда.

Относно размера на уважения от районния съд граждански иск за причинени неимуществени вреди, предявен от пострадалия З.К.Г. срещу подсъдимия М.Т.Г. във връзка с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, извършено от последния, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за увеличаването на размера му /каквото е искането на жалбоподателя З.Г./ или отхвърлянето му /каквото е искането на жалбоподателя М.Г./.

Първоинстанционният съд е обсъдил тежестта на преживяното от пострадалия З.Г. – претърпените болки и страдания /както физически, така и психически/. С оглед на това и предвид общия критерий за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, районният съд е определил един справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, а именно – 1 000 лв., като е отхвърлил иска до предявения размер от 8 000 лв. като недоказан по размер.

Сумата от 1000 лв.законосъобразно и правилно е присъдена с поисканата от пострадалия З.Г. законна лихва от датата на увреждането – 10.07.2017 г,  до окончателното й изплащане.

Относно размера на уважения от районния съд граждански иск за причинени неимуществени вреди, предявен от пострадалия М.Т.Г. срещу подсъдимия З.К.Г. във връзка с престъплението по чл.130, ал.1 от НК, извършено от последния, настоящата инстанция счита, че не са налице основания за увеличаването на размера му /каквото е искането на жалбоподателя М.Г. / или отхвърлянето му /каквото е искането на жалбоподателя З.Г. /.

Първоинстанционният съд е обсъдил тежестта на преживяното от пострадалия М.Г. – претърпените болки и страдания /както физически, така и психически/.

Старозагорски окръжен съд                     - 9 -                            в.н.ч.х.д. № 1060/2019 г.

 

С оглед на това и предвид общия критерий за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, районният съд е определил един справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, а именно – 500 лв., като е отхвърлил иска до предявения размер от 4 000 лв. като недоказан по размер.

Сумата от 500 лв. законосъобразно и правилно е присъдена с поисканата от пострадалия М.Г. законна лихва от датата на увреждането – 10.07.2017 г,  до окончателното й изплащане.

По отношение на присъдените на страните от първоинстанционния съд и претендираните от жалбоподателя З.Г. разноски пред въззивната инстанция, следва да се отбележи, че при прилагане на реторсия разноски не се присъждат, а остават за сметка на страните така, както са направени. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика /Р-53-57-ОСНК, Р-96-72-І н.о., Р-255-72-І н.о./.

Поради това обжалваната присъда следва да бъде отменена в частта й, с която М.Г. е осъден да заплати на З.Г. направените по делото разноски в размер на 250 лв., както и в частта й, с която З.Г. е осъден да заплати на М.Г. да заплати на направените по делото разноски в размер на 125 лв.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, съобразно чл.314, ал.1 от НПК, съдът не констатира други основания за отменяне или изменяне на присъдата.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на З.К.Г. е частично основателна а жалбата на М.Т.Г. е неоснователна.

Постановената присъда следва да бъде изменена в частта й, с която подсъдимият М.Т.Г. на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв., като на основание чл.130, ал.3 НК следва да бъде освободен от наказание.

Постановената присъда следва да бъде изменена в и частта й, с която подсъдимият З.К.Г. е осъден на пробация, при следните пробационни мерки:

1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност на срещите 2 пъти седмично.

2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.130, ал.3 НК подсъдимият З.К.Г. също следва да бъде освободен от наказание.

Присъдата следва да бъде отменена в частта й за разноските, които сраните са осъдени да си платят взаимно, както беше подробно описано по-горе.

Присъдата следва да бъде потвърдена в останалата й част.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.3 и чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК, съдът

                                                     - 10 -

Р       Е       Ш       И    :

 

ИЗМЕНЯ присъда № 5 от 06.02.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 91/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която:

-подсъдимият М.Т.Г. е признат за виновен в това, че на 10.07.2017 г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на З.К.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв. и

-подсъдимият З.К.Г. е признат за виновен в това, че на 10.07.201 7г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на М.Т.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица, поради което и на основание чл.130, ал.1 НК, във вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2, във вр. ал.3, т.1, във вр. чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, във връзка с чл.54 НК е ОСЪДЕН  НА ПРОБАЦИЯ – съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, при следните пробационни мерки:

1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност на срещите 2 пъти седмично.

2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.Т.Г., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално образование, работи като машинен оператор в „Кнауф“, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 10.07.2017 г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на З.К.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, но тъй като пострадалият З.К.Г. отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК – разстройство на здравето на М.Т.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата

Старозагорски окръжен съд                     - 11 -                          в.н.ч.х.д. № 1060/2019 г.

 

подбедрица, на основание чл.130, ал.3 НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия М.Т.Г. ОТ НАКАЗАНИЕ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия З.К.Г., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи като ел. монтьор в рудник „Трояново 1“, осъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 10.07.2017 г. около 15.40 ч. в гр.Гълъбово, ул.“******“, причинил разстройство на здравето на М.Т.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица – престъпление по чл.130, ал.1 ,, но тъй като пострадалият М.Т.Г. отвърнал веднага със също такава лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК – разстройство на здравето на З.К.Г., извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на дясна ушна мида, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвонасядане и оток на носа, кръвонасядане и оток на дясно рамо, кръвонасядане на дясното бедро, счупване на носни кости, разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, разстройство на здравето на М.Т.Г. извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в оток и кръвонасядане на гърба, кръвонасядане, оток и охлузвания по дясното коляно, охлузване по лявата подбедрица, на основание чл.130, ал.3 НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия З.К.Г. ОТ НАКАЗАНИЕ.

 

ОТМЕНЯ присъда № 5 от 06.02.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 91/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която:

-М.Т.Г. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на З.К.Г. направените разноски по делото в размер на 250 /двеста и петдесет лева/ лв.;

-З.К.Г. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на М.Т.Г. направените разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет лева/ лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА обжалваната присъда в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                          2.