№ 343
гр. гр. Добрич, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500675 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба от Д. П. П. от гр.В., чрез упълномощен адвокат, срещу решение
№98/15.08.2023г. по гр.д.№547/2022г. на Каварненския районен съд, с което е
намалено на осн.чл.30 от ЗН завещателното разпореждане, извършено от
наследодателя М. И. П.а, починала на ****г., в полза на Д. П. П., направено
със саморъчно завещание от ****г., вписано под акт №97 т.I д.№ **г., с
*.28/*.33 идеални части от завещаното имущество, представляващи **% от
завещаните 4/6 идеални части от имота, с парична стойност 15 *5.28 лева,
необходими за допълване на запазената част на М. П. П., като е възстановена
и допълнена с тези *.28/*.33 идеални части от завещаното имущество,
представляващи **% от завещаните 4/6 идеални части от имота, с парична
стойност 15 *5.28 лева, запазената част на М. П. П. от наследството на М. И.
П.а и въззивницата е осъдена да заплати на другата страна разходите за
водене на делото в първата инстанция.
Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно, постановено в
нарушение на процесуалния и в противоречие с материалния закон. Изложени
са съображения за начина на формиране на наследствената маса по чл.31 от
ЗН и възражения за това, че първоинстанционният съд не приспаднал
1
въведеното от въззивницата и установено от доказателствата по делото
извършено от нейна страна увеличение на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН, а
така също не отдал значение на полаганите от въззивницата грижи за
наследодателката преди нейната смърт. Необосновано било прието, че
посредством завещанието въззивницата била възмездена за извършеното от
нея увеличаване. При правилно формиране на наследствената маса с
приспадане на извършените от въззивницата подобрения в завещания имот,
посредством които тя допринесла за увеличаване на наследството, ставало
ясно, че запазената част на насрещната страна не била накърнена и нямало
основание за нейното възстановяване. Иска се решението на районния съд да
бъде отменено и предявената претенция да се отхвърли.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият М. П. П. от гр.Щ,
чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено по предявения от М. П. П.
срещу Д. П. П. иск по чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на извършеното на
****г. от наследодателката на страните М. И. П.а, починала на ****г., в
полза на ответницата завещание на 4/6 идеални части от недвижим имот в
гр.Щ, ул.„Н.“ №24, до размера, необходим за възстановяване на запазената
част на ищеца от наследството.
По предявения срещу нея иск ответницата е възразила, че извършеното
в нейна полза завещателно разпореждане не накърнява запазената част на
ищеца от наследството. Това следвало при съобразяване, че приживе на
наследодателката за нея грижи са полагани изключително от ответницата.
Също приживе на наследодателката със средства на ответницата за материали
и за труд били сменена дограмата, изградена нова баня, поставени нова
външна врата и козирка, саниране и изолация на жилищната сграда в
посочения имот в гр.Щ. Така извършените от ответницата подобрения
надхвърляли безвъзмездния завещателен акт в нейна полза и трябвало да
бъдат приспаднати от наследствената маса, с което отново ставало ясно, че
запазената част на ищеца от наследството не е накърнена.
2
Установено е по делото, че М. И. П.а, б.ж. на гр.Щ, починала на ****г.,
е оставила законни наследници – син М. П. П. и дъщеря Д. П. П..
При откриване на наследството на М. И. П.а в него са включени 4/6
идеални части от недвижим имот в гр.Щ, ул.“Н.“№24, съставляващ поземлен
имот с идентификатор **** с площ * кв.м. и построените в него жилищна
сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ * кв.м., жилищна сграда с
идентификатор ****.4 със застроена площ * кв.м. и три селскостопански
сгради с идентификатори ****.2, ****.3 и ****.5. Не е спорно и от
представените по делото писмени доказателства /л.4 – л.8/ се установява, че
имотът е бивша съпружеска имуществена общност на М. И. П.а и П. М. П.;
съпругът е починал на **.*96г., оставил е законни наследници освен
съпругата, още и двете си деца /страните по делото/, като последните на това
основание са придобили по 1/6 идеална част от имота.
Наред с горното, наследството на М. И. П.а включва още и 1/12
идеална част от нива, съставляваща поземлен имот с идентификатор **** по
кадастралната карта на с.Е., общ.Щ /л.11 – л.26/, както и 1/8 идеална част от
нива, съставляваща поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната
карта на с.В., общ.К. /л.97 – л.100/.
Със саморъчно завещание от ****г. М. И. П.а се разпоредила за след
смъртта си със собствените си 4/6 идеални части от недвижимия имот в гр.Щ
в полза на ответницата Д. П. П.. Саморъчното завещание е вписано под акт
№97 т.I д.№**г.
Ищецът М. П. П. е наследник с право на запазена част от наследството
на М. И. П.а. Тя е оставила само двамата си низходящи /деца/, не е оставила
съпруг и в съответствие с чл.29 ал.1 от ЗН запазената част на ищеца е 1/3 от
имуществото на наследодателката.
Преценката дали извършеното от наследодателката завещателно
разпореждане накърнява запазената част на ищеца се извършва при
образуване в съответствие с чл.31 от ЗН на наследствена маса.
В наследствената маса се включват всички притежавани от
наследодателя при откриване на наследството му имоти. В случая това са 4/6
идеални части от имота в гр.Щ, 1/12 идеална част от нивата, поземлен имот с
идентификатор **** в с.Е. и 1/8 идеална част от нивата, поземлен имот с
идентификатор **** в с.В..
3
Установено е със заключение на вещо лице, че към момента на
откриване на наследството пазарната стойност на целия поземлен имот с
идентификатор **** в с.Е. е в размер на 80 100 лева, респ. пазарната стойност
на включената в наследството 1/12 идеална част от този имот е в размер на
6 675 лева. Към същия момент пазарната стойност на поземлен имот с
идентификатор **** в с.В. е в размер на 20 000 лева, а на включената в
наследството 1/8 идеална част от имота – в размер на 2 500 лева.
За недвижимия имот в гр.Щ /поземлен имот с идентификатор **** и
построените в него сгради/ вещото лице е дало заключение, съгласно което
към момента на откриване на наследството пазарната стойност на този имот е
в размер на 70 833 лева.
Това се установява от отговорите на задачи №3 и №4 от заключението
и дадените от вещото лице допълнителни разяснения при преразпита му от
въззивната инстанция. В отговорите на следващи задачи от експертизата,
вместо 70 833 лева, фигурират други числа за пазарна стойност на този имот,
но от съпоставката с цялостното изложение по задачи №3 и №4, както и от
обясненото от вещото лице пред въззивната инстанция става ясно, че се касае
за грешка – вещото лице използвало за база в следващите отговори числата за
вещната стойност, а не за пазарната стойност на имота. Грешката е
ирелевантна за разрешаването на спора. Тя е допусната в отговори на
въпроси, за които не са необходими специалните знания на вещото лице
/пазарна стойност на цялата наследствена маса и на 4/6 от имота в гр.Щ/, а
са необходими обикновени математически изчисления, които могат да се
извършат въз основа на посочените от вещото лице в задача №3 и №4 от
заключението и потвърдени при преразпита му числа за пазарна стойност.
Така, след като към момента на откриване на наследството пазарната
стойност на целия имот в гр.Щ е 70 833 лева, то пазарната стойност на
включените в наследството 4/6 от този имот е в размер на 47 222 лева. Това е
действителната пазарна стойност на имота в съществуващото му към момента
на откриване на наследството състояние.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, от които се
установява, че преди наследодателката да почине на жилищната сграда в
имота била извършена подмяна на дограмата за прозорци, изградена и
оборудвана била нова баня вътре в къщата, поставена нова входна врата,
4
сградата била санирана и с поставена външна топлоизолация. Извършването
на описаните работи било осъществено със средства на ответницата Д. П. П..
Вещото лице е констатирало реалното осъществяване на тези работи по
сградата и е заключило, че, ако те не бяха извършени, пазарната стойност на
имота към датата на откриване на наследството би била 59 800 лева.
Следователно така извършените работи от ответницата съставляват
подобрения в имота в гр.Щ. Те увеличават пазарната му стойност от 59 800
лева на 70 833 лева, т.е. с 11 033 лева. Съответно, за включените в
наследството на М. И. П.а 4/6 идеални части от имота увеличението е от
39 867 лева на 47 222 лева, т.е. със 7 355 лева.
При съобразяване на изложеното, пазарната стойност на всички
притежавани от наследодателката имоти към момента на смъртта й възлиза
общо на 56 397 лева /6675 + 2500 + 47 222/. Наследодателката няма
задължения за изваждане, а увеличението на наследството, резултат на
извършените от ответницата подобрения на имота в гр.Щ, не следва да бъде
извадено.
Разпоредбата на чл.31 от ЗН изисква при образуване на наследствената
маса да се извади увеличението на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН, а
разпоредбата на чл.12 ал.2 от ЗН урежда правото на наследника, който е
допринесъл за увеличаването на наследството, да бъде компенсиран – ако не е
бил възнаграден по друг начин от наследодателя. Или, при образуване на
наследствената маса по чл.31 от ЗН се изважда само онова увеличение на
наследството, за което извършилият го наследник не е бил възнаграден от
наследодателя. Правото по чл.12 ал.2 от ЗН се основава на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, което наследодателят приживе не
е отстранил чрез възнаграждаване на наследника, който му е помогнал да
увеличи имуществото си. В тези случаи задължението за възмездяване на
наследника остава в наследството и при образуване на наследствена маса по
чл.31 от ЗН се изважда така, както се изваждат всички други задължения на
наследодателя. Когато наследодателят е възнаградил наследника, помогнал за
увеличаване на имуществото му, неоснователното обогатяване е отстранено,
съответният наследник няма вземане по чл.12 ал.2 от ЗН от наследството и
увеличението не се изважда при образуване на наследствената маса по чл.31
от ЗН. Възнаграждаването на наследника може да бъде по различен начин – с
5
дарение, завещание, ползване на имота за определено време, други способи за
облагодетелстване, съизмеримо с приноса на наследника, но и без
необходимост за пълен икономически еквивалент.
В случая извършеното от наследодателката завещаване в полза на
ответницата на имота, посредством чието подобряване последната е
спомогнала за увеличаване на наследството, е начинът, по който
наследодателката е възмездила ответницата. Доводът, че извършените от
ответницата подобрения надхвърляли стойността на завещаното й имущество,
е неоснователен. Както се посочи, пълен икономически еквивалент не е
необходим, но независимо от това може да се отбележи и друго. Касае се за
това, че ответницата изхожда от разходите за извършване на подобренията /и
то за целия имот, а не само за включените в наследството идеални части/, но
не разходите за подобренията, а увеличението в резултат на подобренията в
стойността на наследството е релевантната за правото по чл.12 ал.2 от ЗН
величина. В случая ответницата е спомогнала за увеличаване на наследството
със 7 355 лева. След като на ответницата е завещано имущество на стойност
47 222 лева, дори и при намаляване на завещанието /с 14 211.50 лева, както
ще се изложи по-долу/, за ответницата над дела й от 1/2 на законен наследник
на стойност 23 611 лева, ще остане имущество на стойност 9 399.50 лева. Т.е.
ответницата във всички случаи остава облагодетелствана от завещанието на
наследодателката с имущество, чиято стойност надхвърля стойността, с която
тя е спомогнала за увеличаване на наследството.
По делото са събрани доказателства за полагани от ответницата грижи
за наследодателката, но това са обстоятелства, които са ирелевантни и не
могат да бъдат отчетени при образуването на наследствената маса по чл.31 от
ЗН, а също и при преценката на правото на наследника със запазена част да я
получи.
Така, установената по-горе стойност от 56 397 лева, формирана от
пазарните стойности на включените в наследството идеални части от
описаните три имота, съставлява стойността на наследствената маса. От нея
запазената част от 1/3 на ищеца М. П. П. е на стойност 18 799 лева.
По силата на наследяването по закон М. П. П. е придобил 1/2 от
включената в наследството 1/12 идеална част от нивата, поземлен имот с
идентификатор **** в с.Е., както и 1/2 от включената в наследството 1/8
6
идеална част от нивата, поземлен имот с идентификатор **** в с.В..
Стойността на придобитото от ищеца като законен наследник имущество е
1/2 от 6 675 лева и 1/2 от 2 500 лева, или общо 4 587.50 лева.
В. е, че стойността на полученото от ищеца имущество от
наследството е с 14 211.50 лева по-малка от стойността на запазената му част,
като той не е получил нейния пълен размер именно поради извършеното от
наследодателката в полза на ответницата завещателно разпореждане.
От изложеното следва, че е налице основание по чл.30 ал.1 от ЗН
завещателното разпореждане в полза на ответницата да бъде намалено в
размера, необходим за допълване на запазената част на ищеца от
наследството. Така приетото в обжалваното решение и съображенията за
неговото формиране са правилни, но постановеният краен резултат за размера
на намаляване на завещателното разпореждане и на възстановяване на
запазената част на ищеца са грешни, тъй като изчисленията са извършени при
използване на числата за вещна, вместо за пазарна стойност на имота в гр.Щ.
Както се изложи по-горе, извършеното от наследодателката завещателно
разпореждане следва да бъде намалено с 14 211.50 лева и за възстановяване
на запазената част на ищеца от наследството на същата следва да се отделят
**** идеални части от завещаните 4/6 идеални части от гореописания имот в
гр.Щ. Този резултат по предявения иск следва да се постанови след отмяна на
неправилното решение на районния съд.
С оглед уважаването на иска и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него разходи за
водене на делото, а именно – сумата 1 276 лева, платени за адвокатско
възнаграждение, държавна такса, вписване на искова молба и вещо лице в
първоинстанционното производство и сумата 800 лева, платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №98/15.08.2023г. по гр.д.№547/2022г. на
Каварненския районен съд, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА по предявения от М. П. П. с ЕГН ********** от гр.Щ,
7
ул.“Н.“ №24, срещу Д. П. П. с ЕГН ********** от гр.В., ЖК “Ч.“ №59 вх.Г
ет.3 ап.38, иск по чл.30 ал.1 от ЗН, извършеното от М. И. П.а с ЕГН
**********, починала на ****г., в полза на Д. П. П. със саморъчно завещание
от ****г., вписано под акт №97 т.I д.№**г, завещателно разпореждане на 4/6
идеални части от недвижим имот в гр.Щ, ул.“Н.“ №24, съставляващ поземлен
имот с идентификатор **** с площ * кв.м. и построените в него жилищна
сграда с идентификатор ****.1 със застроена площ * кв.м., жилищна сграда с
идентификатор ****.4 със застроена площ * кв.м. и три селскостопански
сгради с идентификатори ****.2, ****.3 и ****.5 – със сумата 14 211.50 лева,
необходима за възстановяването на запазената част на М. П. П. от
наследството на М. И. П.а, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на М. П. П. с ЕГН ********** от
гр.Щ, ул.“Н.“ №24, от наследството на М. И. П.а с ЕГН **********, поч. на
****г. – с **** идеални части от 4/6 идеални части от недвижим имот в
гр.Щ, ул.“Н.“ №24, съставляващ поземлен имот с идентификатор **** с
площ * кв.м. и построените в него жилищна сграда с идентификатор ****.1
със застроена площ * кв.м., жилищна сграда с идентификатор ****.4 със
застроена площ * кв.м. и три селскостопански сгради с идентификатори
****.2, ****.3 и ****.5.
ОСЪЖДА Д. П. П. с ЕГН ********** от гр.В., ЖК “Ч.“ №59 вх.Г ет.3
ап.38, да заплати на М. П. П. с ЕГН ********** от гр.Щ, ул.“Н.“ №24, сумата
1 276 лева, платените в първоинстанционното производство адвокатско
възнаграждение, държавна такса, за вписване на искова молба и за вещо лице,
както и сумата 800 лева, платено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8