Р
Е Ш Е
Н И Е № 399
гр. Перник, 01.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора НИКОЛАЙ
ЦВЕТКОВ, като разгледа административно дело № 385/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във
вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Образувано е по искова молба, предявена от И.В.В., ЕГН **********
*** К. *****против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1, представлявана от директора Д.И.П..
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
18-0361-000217/18.12.2018 г. на началника на РУ „Полиция“ – гр. Т. при ОД на
МВР – Перник му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по 178в, ал.
5 от ЗДвП. Сочи, че наказателното постановление е отменено с решение №
8/08.03.2019 г. по АНД № 6/2019 г. по описа на Районен съд - Т., влязло в сила
на 02.04.2019 г. Твърди, че в хода на съдебното производство е упълномощил
адвокат, който да го представлява, за което е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи, че посочената сума представлява
претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото, поради незаконосъобразност
наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията – наказателно постановление № 18-0361-000217/18.12.2018 г. на
началника на РУ - Т. при ОД на МВР – Перник, отменен със съдебно решение №
8/08.03.2019 г. по АНД № 6/2019 г. по описа на Районен съд - Т., влязло в сила
на 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.06.2019 г. до окончателното плащане. Заявена
е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура – Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – ОДМВР – Перник. Искът е оспорен като
неоснователен. Ответникът твърди, че наказателното постановление не
представлява акт, действие или бездействие на администрацията, поради което не
могат да се търсят вреди от адресата му, в случай, че същото е отменено. Сочи,
че съгласно ЗАНН в производствата по административно наказателни дела страните
нямат право на разноски, затова с претендирането им в отделно исково
производство се заобикалят процесуалните правила. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и
твърдяната от ищеца имуществена вреда. Заявява възражение за прекомерност на
заплатения в административно-наказателното производство адвокатски хонорар,
което основава на обстоятелството, че наказателното постановление е отменено
частично, а в останалата част е потвърдено. Искането
към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално – да го уважи в по-нисък размер.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник не е изразила становище.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адвокат К.,
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените в
производството разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не е
изпратил представител.
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура
– Перник – прокурор Цветков счита предявения иск за основателен. Предлага на
съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
37, ал. 2 от ЗМвР и при спазване условията на чл. 204, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 6/2019 г. по описа на
Районен съд – Т. се установява, че с Решение № 8/08.03.2019 г., постановено по
АНД № 6/2019 г. по описа на Районен съд – Т., влязло в сила 02.04.2019 г., е
отменено наказателно постановление № 18-0361-000217/18.12.2018 г., в частта, с
която на ищеца на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. и е потвърдено в частта, с която на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер а 20 лв. за нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Частичната отмяна на наказателното постановление обуславя
наличието на първата предпоставка за уважаване на предявения иск.
Неоснователно е възражението на ответника, че
наказателното постановление не е акт на администрацията по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК и по тази причина отмяната му
не е основание за търсене на отговорност, за причинените с него вреди.
Действително, наказателното постановление не съдържа белезите на индивидуален
административен акт по чл. 21 от АПК и не се издава по реда на АПК. По
естеството си то е правораздавателен акт, тъй като е издаден в резултат на
дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал
по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е осъществена в
защитата на реда на държавното управление. Представлява санкционираща
управленска дейност, която е една от формите на административна /изпълнителна/
дейност, извършвана по административен ред, чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Затова в
обхвата на незаконосъобразните актове, обуславящи отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ попадат
и наказателните постановления, отменени с влязло в сила съдебно решение. За
преценка приложното поле на цитираната законова норма, определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го
е издал. Затова независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то
е властнически акт, издаден от административен орган, в резултат на изпълнение
на нормативно възложени задължения, в рамките на административната му
правосубектност. Следователно наказателното постановление е резултат от
изпълнение на административна дейност и отмяната му като незаконосъобразно е
основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В посочения
смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. №
2/2014 г., постановено от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Неоснователно е и възражението на ответника, че твърдените
имуществени вреди не се намират в причинна връзка с издаването на
незаконосъобразния акт на администрацията. Видно от приложеното АНД № 6/2019 г.
по описа на Районен съд – Т., жалбата срещу наказателното постановление е
изготвена и подписана от адвокат В.К.. Тя е представлявала ищеца, в качеството
му на жалбоподател по АНД № 6/2019 г. по описа на Районен съд – Т., като е
участвала в открито съдебно заседание, получавала е призовки и съобщения.
Процесуалните действия са извършвани въз основа на извършено упълномощаване от
ищеца и сключен на 02.02.2019 г. договор за правна защита и съдействие. За
процесуалното му представителство, ищецът е заплатил на адвокат К., в брой, сумата
от 300 лв. Това е отразено в представения договор. Следователно, съдът приема,
че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на администрацията ищецът
е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени.
Настоящият състав не споделя становището на
ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото
производство, при положение, че ЗАНН и НПК не предвиждат присъждането на
такива. Направените в административно-наказателното производство разноски се
претендират от ищеца като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност.
Допустимостта на претенцията се основава на общия правен принцип да не се вреди
другиму, регламентиран в чл. 45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки
трябва да обезщети вредите, които е причинил. Точно затова отсъствието на
законова норма, уреждаща правилата за разпределяне на разноските в
административно – наказателното производство, обуславя допустимостта на
претендирането им в отделно исково производство, основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
и представляващо частен случай на задължението за обезщетяване на причинените
на другиму вреди.
Неоснователни са и възраженията на ответника,
че твърдените вреди не са в причинно-следствена връзка с отменения акт, тъй
като защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно
постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за
допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по
съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в
административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита,
освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за
ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е
било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.
Основателно е оспорването на ответника досежно размера на
предявения иск. Видно от административно-наказателното дело, адвокатското
възнаграждение заплатено от ищеца е в размер на 300 лв. и е за предоставяне на
правна защита и съдействие във връзка с изцяло обжалваното наказателно постановление
№ 18-0361-000217/18.12.2018 г., издадено от началник на РУ – Т. към ОДМВР –
Перник. Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г., това е и минималният размер на адвокатското възнаграждение, дължим
за процесуално представителство по посоченото АНД. С наказателното
постановление, негов предмет, са наложени две административни наказания глоба в
размер съответно 500 лв. и 20 лв. Със съдебното решение е отменено
наказателното постановление досежно една от наложените глоби и е потвърдено по
отношение на другата. Затова съдът приема, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от общо 300 лв., представлява имуществена вреда, причинена му с
незаконосъобразен акт на администрацията само до размера от 150 лв., тъй като
той е съответен на частичната отмяна на наказателното постановление. Затова
предявеният иск е основателен до тази сума и за нея следва да се уважи. За
останалата част до пълния предявен размер от 300 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законна лихва върху уважената част от главния иск, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание 10,
ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ОДМВР – Перник следва да се присъдят направените от
ищеца разноски в настоящото съдебно производство в размер на общо 310 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203, ал. 1 от АПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Перник, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на И.В.В.,
ЕГН ********** *** К. *****сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение,
причинени в резултат на незаконосъобразен акт на администрацията – наказателно
постановление № 18-0361-000217/18.12.2018 г., издадено от началника на РУ - Т.
при ОД на МВР – Перник, частично отменено със съдебно решение № 8/08.03.2019 г.
по АНД № 6/2019 г. по описа на Районен съд – Т. относно наложена на основание
чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП глоба в размер на 500 лв., влязло в сила на 02.04.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 04.06.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 300 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник, ЕИК *********, с
адрес: гр. Перник, ул. Самоков № 1 да заплати на И.В.В., ЕГН ********** *** К. *****сумата
от 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/