№ 232
гр. Перник, 21.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500075 по описа за 2025 година
за да се произнесе намери следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1115 от 19.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4928/2023 г. Районен
съд - Перник е признал за установено на осн. чл. вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД, чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** дължи на Р. Н. З., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер 45,59 лева
– заплатена стойност на ел. енергия, за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г., сумата от
24.31 лева за заплатена студена вода - за периода от 01.11.21 г. до м. 09.22 г., сумата от
20,00 – закупени препарати за почистване, сумата от 45,00 лева за сменен патрон на
жилището, 480,00 лева за закупен матрак, сумата от 90,00 лева за закупено спално
бельо - чаршафи и завивки, сумата от 20,00 лева за хавлиени кърпи, както и законната
лихва върху главницата от 724,90 лева от 31.07.2023 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3643 по описа
за 2023 г. на Пернишки районен съд, като е отхвърлил предявените исковете за
заплащане на сумата 218 ,00 лева - такса СОТ за периода от 01.11.21 г. до 31.08.22 г., за
сумата от 54,00 лева - такса за разходи във връзка с етажната собственост, за сумата от
14,00 лева – за закупена закачалка за баня и исковете за заплащане на стойността на
закупен матрак за разликата над 480,00 лева до претендирания размер от 588, 00 лева,
за закупено спално бельо - чаршафи и завивки за разликата над 90, 00 лева до
претендирания размер от 115, 30 лв. и за заплащане стойността на закупени хавлиени
кърпи за разликата над 20 лева до претендирания размер от 27,96 лева, като
неоснователни. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 28981/30.12.2024 г. и уточняващи въззивни жалби към нея с вх. №№ 83/03.01.2025
г., 774/13.01.2025 г. и въззивна жалба с вх.№ 2776/04.02.2025 г. от Р. Н. З., с която
постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва, в частта, с която е
постановен отказ за заплащане на сумата от 218 лева, представляваща разходи за СОТ.
Твърди, че не е налице уговорка между страните, нито З. е дала съгласие апартаментът
й да бъде използван, но въпреки това ответникът е използвал жилището й. С жалбата
подробно се описва фактическата обстановка, такава, каквато е възприета от въззивния
1
жалбоподател. Излага подробни съображения, с които изразява несъгласие с изводите
на първоинстанционния съд, като намира същите за неправилни. В продължение за
неправилно се сочи и решението на решаващия съд в частта за разноските. Атакува се
постановеното от районния съд решение и в частта по исковете по чл. 45, ал.1 и чл. 59
от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 от ГПК за сумата от 1152,16 лева за
неправомерно ползване на жилището от Б. Д.. Въз основа на подробно изложени
аргументи за неправилност се моли съда за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на справедливо решение. Прави се искане за присъждане на сторените
по делото разноски. С въззивната жалба и уточнителните такива не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. Г. Д., чрез адв. Х. Р. Б.,
с който се оспорва въззивната жалба, като се твърди, че същата е неоснователна, а
атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно в обжалваните му части.
Намира за напълно основателно решението в частта, с която разноските за СОТ,
закачалка и такса за поддръжка на ЕС са оставени без уважение. На следващо място
сочи за неоснователно и искането пред въззивната инстанция за присъждане на
разходи и разноски, сторени в първоинстанционното производство, без необходимите
разходно-оправдателни документи, за които не е представен списък с разноски и не е
направено своевременно искане. Моли се съда да постанови решение, с което
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от
първоинстанционния съд решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Б.
Г. Д., чрез адв. Х. Р. Б., с която се атакува постановеното от Районен съд – Перник
решение в неговите осъдителни части. Навеждат се твърдения, че изводите на съда в
тази им част са неправилни и не са съобразени с наличните по делото материали. На
следващо място се сочи, че по делото не е установено наличието на наемна връзка
между страните, която да е скрепена с формален договор или по друг начин, както и че
евентуалните вреди по имота и вещите са дължими от ответника. В продължение за
недоказано се сочи и, че ищцата е закупила описаните вещи, стойността им и
състоянието на същите преди началото на сочения от нея период. С въззивната жалба
се твърди, че ищцата не е доказала по никакъв начин нито ползването на имота от
ответника, нито причинените от него вреди. По изложените съображения за
неправилност на постановеното от районния съд решение в атакуваните му части, се
моли съда същото да бъде отменено. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и същите са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
2
С въззивните жалби и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивните жалби и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 20.03.2025г. от 11:00. часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
3
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага
да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4