Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 28.09.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р.Д.
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 1209 по описа за
2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.В.К.,ЕГН: **********
чрез адв. Н.Н.Д. срещу Н.Б.НА Б.А.З., гр. София, с правно основание чл.
284,ал.1,т.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Ищцата твърди, че е пострадала
при пътно произшествие настъпило в Република Румъния, вина за което носи
управлявания от виновния водач К.Д.О.лек автомобил марка „Опел”, модел „Зафира”
с румънски регистрационен № *********. За този автомобил е имало сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност с румънски застраховател – G. R.
A.R. S.A.
Тъй като представителя на
чуждестранното дружество в България е отказал да изплати обезщетение,претендира
такова от националното бюро в качеството му на Компенсационен орган.
Твърди,че в следствие многобройни
телесни увреждания- фрактура на базата на черепа;тежка мозъчна контузия;
ретроградна амнезия;тотална офталмоплегия в дясно; птоза на десен клепач; страбизъм
на дясно око и разкъсно контузии рани по главата с остатъчни загрозяващи белези
, ищцата е претърпяла и понастоящем търпи неимуществени вреди изразяващи се в мъки, болки
и страдания.
Моли съда да постанови
решение,с което осъди ответника да и заплати обезщетение за неимуществените
вреди които търпи изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания при
ПТП настъпило на 09.07.2010 г. в Румъния сумата от 750 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума суми от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноските
по делото.
Ответникът Н.Б.на Б.А.З./НББАЗ/ оспорва предявените
искове като недопустими с аргумент,че в Кодекса
за застраховането не е предвидена съдебна процедура за обезщетяване от НББАЗ
като компенсаторен орган, с няколко изключения,но настоящия случай не е от тях.
Твърди, че ищцата не се е възползвала от процедура за доброволно уреждане на
спора,която е предпоставка за предявяване на иска.Оспорва основателността на
иска като погасен по давност с оглед приложимото законодателство. При условията
на евентуалност оспорва размера на иска
и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат .
Моли съда да отхвърли исковете
и да му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото
доказателства и събраните такива по реда на Регламент (ЕО) № 1206/2001 –
преписка № 467/Р/2013 на Прокуратура към съд гр.Констанца и наказателна
преписка № 10786/Р/2010, регистрирана в Прокуратура към съд гр.Констанца, разпит
по делегация на К.Д.О.и други се установява,че на на
09.07.2010 г. около 15:30 ч. на пътя свързващ селище Валу луй Траян с гр.
Констанца, на бул. „Брътяну”, в лента 1/ дясната лента,при две ленти за
движение в едната посока/ по посока на движението от селище Валу луй Траян към
ул. „Кумпеней”, до бензиностанция „Петром”, е настъпило ПТП,при което движещият
се в посока от селище Валу луй Траян към
ул. „Кумпеней” лек автомобил марка
„Опел”, модел „Зафира” с румънски регистрационен № *********управляван от К.Д.О.е
блъснал пресичащия отляво надясно спрямо него пешеходец В.В.К..
Установено е,че ищцата е водила кореспонденция
с „Дженерали Застраховане“ АД в качеството му на представител на румънската
застрахователна компания за България,за което е образувана ликвидациона
преписка № IV/168/06032013/RO , но до предявяване на иска няма данни да е
изплатено обезщетение/л.29-33/.
От заключението по първоначалната
СМЕ,което съдът възприема като обективно и безпристрастно,се установява,че при
произшествието пострадалата е получила тежка черепно мозъчна травма с изпадане
в кома,гръдна травма-счупване на ребта,контузия на белия дроб и пневмоторакс, коремна
травма, травма на опорно-двигателния апарат-счупване на дясната хълбочна,подкожен
хематом в теменната област на главата и охлузване на двете колена. Първите 3-4
месеца е търпяла интензивни болки и страдания,а следващите 5-6 месеца
по-умерени такива.
Повторната експертиза потвърждава напълно
наличието на тежка черепномозъчна травма с дифузна аксонална увреда
засягаща мозъчният ствол,която е довела
до двустранна увреда на двигателният път по-тежка в дясно тъй като при
хоспитализацията пациентката е била с десностранна хемиплегия (липса на
движение в десни крайници). Почти две години след травмата при пациентката са
налице данни за двустранна увреда на пирамидният път - квадрипирамидна
симптоматика с остатъчно нарушение на движението и в 4-те крайника с повишен
мускулен тонус. Впоследствие в неврологичният статус на преден план остава
десностранната хемипареза (наличие на отслабено движение в десни крайници)
предвид обективната слабост в десни крайници, но наличието на неврологична
симптоматика демонстрираща двустранна увреда на пирамидният път на движението
остава.
От
заключението по назначената АТЕ /първоначално и допълнително/, което съдът
възприема като обективно и безпристрастно,се установява,че лек
автомобил марка „Опел” с per.
№ ****** се е движел от общ. Валу луй Траян в посока гр. Констанца по бул.
„И.К.Братиану” в лента I за движение със скорост около 64 км.ч.,при разрешени
50 км.ч.Пострадалата е пресичала със спокойно бягане пътя от ляво на дясно,но
поради наличие на автомобил в лявата попътна лента е станала видима за водача
на процесния автомобил на разстояние около 21 метра/когато е пресякла
непрекъснатата лента разделяща двете насрещни пътни платна/,при което удара е
бил непредотвратим дори с движение от 50 км.ч./предотвратим е при скорост от 41
км.ч. и по-ниска/
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм/, във връзка с чл. 282 и следващите от КЗ/отм/ за обезщетяване на
неимуществени вреди от телесни увреждания на ищцата В.В.К., при ПТП в Република
Румъния на 09.07.2010 год.
Софийски градски съд е
компетентен да разгледа исковете срещу Сдружение "Н.Б.на Б.А.З.", за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило в
друга държава - членка на ЕС, от деликвент с местоживеене в друга държава -
членка на ЕС, застрахован при застраховател, установен в друга държава -
членка, съгласно чл. 2 от
Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. В случая,доколкото
представителя на застрахователят на чуждестранния водач за уреждане на претенции в Република
България не е изпълнил задълженията си да се произнесе окончателно в
законовия срок е приложима разпоредбата на чл. 284, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
Приложимо обаче е българското
право, доколкото преките вреди за пострадалата-болките и страданията от уврежданията
се търпят на територията на България.
По съществото на предявения срещу
Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи"
иск:
Искът не е погасен по давност, тъй
като вземането е станало изискуемо на
09.07.2010 год. и преди да изтекат 5 години-на 28.01.2015 год. ищцата е
предявила претенцията си пред съда./при
приложимо право на Румъния искът би бил погасен по давност с оглед разпоредбата
на чл. 2519 от Закон № 287 за Гражданския кодекс на Румъния/.
С оглед установената по делото
фактическа обстановка съдът приема,че процесното ПТП е настъпило по вина както
на водача на лекия автомобил/в малка степен/, така и при вина на пострадалата/в
голяма степен/.
Установено е,че водачът на
лекия автомобил го е управлявал със скорост над разрешената/нарушение на
чл.21,ал.2 от ЗДвП/, което дори да не бе довело до предотвратяване на
катастрофата, със сигурност би довело до настъпването на по-малки вреди.
По-съществено е съпричиняването
от страна на пострадалата,която е пресичала неправомерно и безразсъдно пътното
платно при наличие на интензивно движение на него,внезапно навлизайки на пътя и
при наличие на ограничена видимост от движещите се автомобили-нарушения на
чл.113,ал.1,т. и чл.114,т.1 и 2 ЗДвП.Ето защо съдът приема 90% съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
При това положение предявения иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди приложение намират разпоредбите на чл.51,
ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението
следва да репарира претърпените болки и страдания съобразени с критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Според настоящия съдебен състав неимуществените вреди,
претърпени от ищцата се изразяват в силни болки и страдания от тежките
увреждания,както и мъките и неудобствата при възстановяването, включително и
психическата травма,че пълното излекуване и възстановяване не е възможно. Във
връзка с това, настоящият състав като се съобрази с тези обстоятелства,
преценени съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост,
визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
ищцата е необходима сума в размер от по 100 000 лева.
Тези размери обаче следва да се намалят на основание
чл.51,ал.2 ЗЗД, с оглед приетото по-горе,че пострадалата има сериозен принос за
настъпването на катастрофата.
При
това положение ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.
Над уважения размер до претендирания такъв от 750 000 лв. искът не е
основателен и следва да се отхвърли.
По претенцията за лихви:
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност
на акцесорното вземане за присъждане на законна лихва на основание чл. 111, б.
„в” от ЗЗД , според който текст с изтичане на тригодишна давност се погасяват:
вземанията за лихви и за други периодични плащания. Процесното ПТП е станало на 09.07.2010 год. г.,поради
което лихвите върху уважения размер на главницата следва да се начислят от 09.07.2012
год.,а не както е поискано от ищцата от датата на ПТП-то.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдени да заплати на ответника направените от него разноски
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 1445 лв. и 50 200 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира последното за прекомерно,но няма такова възражение
от страна на ищеца,за да може да го намали.
На следващо място, тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото, то
ответникът на основание чл. 78, ал. 6
ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 400
лв – държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З., гр. София, ул. „******,
със съдебен адрес:*** да заплати на В.В.К.,ЕГН: ********** чрез адв. Н. ***,
4-ти полуетаж, Офис № 4 на основание чл. 284,ал.1,т.1 от КЗ /отм./ сумата от
10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие телесни увреждания настъпили при ПТП на 09.07.2010 г. в
Република Румъния , ведно със законната лихва върху
тази суми от 09.07.2012 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен
размер от 750 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.К.,ЕГН: ********** да
заплати на Н.Б.НА Б.А.З.,
гр. София разноски в размер в размер на 1445 лв. и 50 200 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Н.Б.НА Б.А.З.,
гр. София на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от уведомяването им
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: