№ 153
гр. Разград, 10.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
СъдебниМАРИНЕЛА ГЕНОВА Д.А
заседатели:ПЕТЯ СТАНЧЕВА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
и прокурора П. М. Уз.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20213330200254 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Районна прокуратура се явява прокурор У..
ПОДСЪДИМИЯТ не се явява.
ЯВЯВА се защитникът му адв. СА.м.
АДВ. СА.М: Подсъдимия уведомен за заседанието от мен. След
телефонен разговор с подсъдимия А.А. същият ме уведоми, че е в болница
поради претърпян пътен инцидент и не може да се яви в днешното съдебно
заседание. Желае да се даде ход на делото в неговото отсъствие и днес да се
разпитат явилите се свидетели, както свидетелят, с който ще се осъществи
връзка по скайп, като желае да се уведоми за следващото съдебно заседание
когато ще се яви.
ОТ СВИДЕТЕЛИТЕ се явяват К.Д., Г.Х. и К. М..
СВИДЕТЕЛЯТ Я.К. не се явява, но със същият ще се направи връзка
със скайп.
ОСТАНА.ТЕ свидетели, не се явяват.
ЯВЯВА се преводача Н.Ч..
ПРОКУРОРЪТ: Действително както адв. СА.м посочи дотолкова
доколкото и в предходното съдебно заседание не е представил документи в
подкрепа на твърденията си, че е болен, но тъй като има съгласие за
провеждане на днешното съдебно заседание считам, че ход на делото следва
да се даде и да се разпитат явилите се свидетели.
АДВ. СА.М: Съобразявайки телефонния разговор, който проведох той е
в болница от 09.03.22 г. и не прави опити за шиканиране на процеса, но тъй
като той изрично изрази съгласие и като негов защитник нямам възражение
да се даде ход на делото по отношение на днес явилите се лица.
СЪДЪТ освобождава преводача Н.Ч. доколкото подсъдимия не се явява.
НА СЪЩАТА за явяване в съдебното заседание да се изплати
възнаграждение в размер на 20 лв. от бюджета на Районен съд – Разград.
С ОГЛЕД изявлението на защитата на подсъдимия съдът намира, че ход
1
на делото следва да бъде даден въпреки неявяване на подсъдимия.
Подсъдимия както се изясни от защитника му е уведомен за заседанието и е
изявил желание делото да се гледа в негово отсъствие, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на свидетелите.
К. ИСМ. Д. – 37 г., неженен, неосъждан, б.р.
ГЮН. М. Х. – 20 г., неженен, неосъждан, б.р.
К.М. М. – 52 г., женен, неосъждан, б.р.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала с изключение на свид. М..
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелят К. М..
СВИДЕТЕЛЯТ М.: Работя в РУ Полиция Разград като мл. полицейски
инспектор и обслужвам община Цар Калоян. Познавам подсъдимия А.А..
Помня случая, защото аз извърших проверката. Това стана на 21.01.20 г.
вечерта около 22.30 ч. получих телефонно обаждане от дежурния в Разград,
че е получено телефонно обаждане на телефон 112 за възникнал скандал в
центъра на с. Езерче пред кафе бар Евро футбол, като скандала е прераснал в
сбиване. Получих нареждане незабавно да отида на място, за да видя за какво
става въпрос. След пристигането ми на място установих, че по данни от
лицето, което се е обадило на 112, а именно Х.К., че непосредствено пред
заведението на самата улица е станало сбиване между А.А. и трима други
момчета, като едното момче е от с. Езерче И.Д., а другите бяха от Две могили.
При пристигането ми на място установих, че И. беше там, а А. го нямаше. И.
или М. се казваше момчето, в момента не се сещам. Другите две момчета бяха
си заминА. и А. го нямаше. Когато пристигнах на място с мен дойде и екипът
на спешен център Гр. Цар Калоян и не след дълго дойде и А.. Видимо беше
афектиран, изнервен, говореше на висок глас. Опитах се да го успокоя и да го
питам какво е станало. Той ми обясни набързо, че три момчета са проявили
агресия към него, като са му нанесли побой. С цел да не ескА.ра
напрежението помолих спешния център да закараме А. до МБАЛ Разград да
го прегледат, а и неговата молба беше такава. В линейката го придружихме аз,
майка му, която се появи и А.П.. Беше настанен в хирургично отделение и
след 3-4 дни го изписаха. Извършихме проверка в районното и материА.те
изпратихме до РРП. Въпреки, че беше изнервен и като говореше му се пенеше
устата и ми обясни, че като паркирал с колата не бил проявил агресия и беше
ядосан защо другите 3 момчета го бяха набили. С И. разговарях там и той ми
обясни, че заедно с другите две момчета, които са му били гости са празнувА.
рождения ден на детето му- по-точно родило му се дете и те в заведението
празнувА. и като излезли вънка да пушат цигари А. дошъл с лекия си
автомобил и причината да се скарат било, че А. е нямало место къде да
паркира и И. му казал да паркира по-далеч, а не пред заведението и това било
причината за тяхната свада. Първоначално той разговарял с И. и когато
нещата ескА.рА. другите две момчета дошли. От И. разбрах, че няколко пъти
минал с колата и видял, че няма парко място и като спрял пред него започнал
да му държи сметка защо няма парко място и защо тези коли били спрели
там, а не им е било мястото там и И. като му казал да паркира по-далече той
излязъл от колата и започнал да се държи агресивно към тях. След като се
скарват А. се качва в колата и заминава, връща се пак след няколко минути и
при повторното си връщане по данни на И. се опитал да го сгази. Минал на
2
сантиметри от него и се опитал да го сгази и заминал с колата. Като бях там
напрежението беше голямо. Той беше афектиран, И. също, но само имаше
словесни пререкания, нямаше сбивания, момчетата се опитваха да ги разделят
и тогава със спешния център закарахме А. в МБАЛ Разград хем да го
прегледам, хем да тушираме напрежението. От страна на И. нямаше обиди,
докато от страна на А. който беше превъзбуден и афектиран, обидни думи
нямаше, а само „ще се видим по-късно и ще решим проблемите си“, но думи
като „ще те убия“ не е имало. Видими наранявания не видях, но той каза, че
го удряли по главата и гърдите и краката и затова искаше преглед. В спешния
център го прегледаха и го изпратиха в Хирургичното отделение. Обясненията
на другите момчета бяха, че били провокирани от самото агресивно държание
на А. и той го бутнал и те са били принудите да се защитят. Потвърдиха в
обясненията си, че След като А. посегнал на И. те са го смъкнА. от колата и
го удряли. Той бил пред колата си от страната на шофьора, слязъл от
шофьорската врата и цялата случка става там. А. като се опитал да блъсне И.
другите момчета тогава са го ударили. Той се качил обратно в колата и
заминал. Това го видях впоследствие от камерите. А. каза, че просто се
опитвал да паркира и другите три момчета са го провокирА., а той не ги бил
провокирал. Тримата И. и другите момчета пушат цигари, А. идва с колата и
първо И. отива да разговарят и след няколко секунди се вижда, че разговарят
на висок тон и другите две момчета отиват при колата. Когато дойде
линейката И. беше там. Джалъз се опитваше да се държи спокойно, за разлика
от А.. И. не съм казвал, че е афектиран, А. беше афектиран. И. пушеше цигара
и се опитваше да ми обясни как е станало. Видими наранявания по него не
съм видял. Той не ми е казвал, че се чувства зле и че има нужда от помощ.
Той си пишеше спокойно, не трепереше и не ми се оплакваше. А. е в
линейката и няма как и него да кача в линейката. Питал съм ги имат ли нужда
от спешна помощ и те не казаха, че имат нужда. Аз не сметнах, че имат нужда
от мед. помощ. Този нож в началото когато посрещнах А. в него нямаше
нищо. В самата суматоха А.П. ми донесе и ми предаде един нож и каза, че
този нож на него му го е дала майката на А.. Била го взела от А., за да не
направи някаква беля с него когато бил афектиран. Този нож съм го
приложил по преписката. Никой не е твърдял, че този нож е ползван по
някакъв начин.
БЕШЕ направена връзка по скайп чрез намиращ се в залата служебен
компютър със свид. ЯЛЧ. АЛ. К., който се намира в чужбина.
СНЕ СЕ самоличността на свидетелят.
ЯЛЧ. АЛ. К. – 26 г., женен, неосъждан, б.р. с подсъдимия.
СЪДЪТ разяснява на свидетелят наказателната отговорност по чл.290
НК и същият обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Аз съм в Нидерландия. Долу –горе помня инцидента.
В полунощ към 12.00 ч. бяхме в Еврофутбол и възниква конфликт между А.
и И.. Аз бях сам, пих питие и щях да се прибирам. А. псуваше И.. Почнаха да
се скарат за едно парко място. След това А. блъсна И. и се опита да го удари.
След това И. да се самозащити и той го удари. След това веднага се обадихме
на телефон 112. След това А. се качи на колата си, И. започна да върви пеш
към колата, А. щеше да го прегази. Според мен щеше да го сгази с бясна
скорост. След това И. паркира колата си А.А. се прибра в къщи. И. удари А..
Други не съм видял да са го удряли. Не съм го видял да е падал на земята.
След това дойде кварталния К. М. и след това А. се появи пеш с нож в ръката.
Докато се приближи някой взе ножа от ръката му. Майка му тичаше след А. с
3
крясъци и не видях кой взе ножа. След това дойде линейката, той се опитваше
да нанесе удари на всички. След това отидоха в болницата. А. се скара с И.. С
И. бяха двама, но не им знам имената. Не съм видял другите двама да удрят
А., тях не ги познавам. Първо А. се опита да паркира на място, където не
може да се паркира. Колата на А. беше спряна отначало. Видях А. като слезе
от колата. Не помня дА. А. остана до колата или се придвижи нанякъде като
слезе. А. беше сам в колата си. Той през цялото време не беше сам, майка му
дойде. Майка му се опита да успокои двете страни. Това стана някъде преди
две години, беше преди коледа. Наранявания не помня дА. е имало.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелят К.Д..
СВИДЕТЕЛЯТ К.Д.: Не познавам подс. А.. Тогава го видях за първи
път. Доколкото си спомням отидохме да пием по едно питие и говорихме с
барманката и аз влязох в тоалетната и като излязох видях, че всички бяха
навън излезли и викаха. Аз казах да се прибираме и да не правим панаир и се
прибрахме. Но А. май пристигнал с колата си и го блъснал. Това не съм го
видял. М. ми го каза. Не съм видял никой с никого да се кара. Беше или 22.30
ч. или 23.00 ч. и ние питахме сервитьорката дА. ще ни даде по една бира и си
я поръчах и отидох в тоалетната и като излязох вече те бяха навънка. Бяха А.,
М., Е. и М.. А. беше на 20-30 м. далече от тях и викаше „ще Ви убия, ще ви
убия“ и се върна след 5 минути с един нож. Каза „изчакайте ме тука“ и след 5
минути се върна с един нож. Той с М. се карал. М. беше с колата си и с нея си
тръгна. Ние си тръгнахме посока Разград и М. също. М. се срещнал с А. в
някаква улица и го е блъснал с колата си. Ние като тръгвахме А. също с
колата си тръгна. Преди това нямаше никакви караници. СкарА. се защо сме
говорили със сервитьорката дА. ще ни даде бира. Явно ревнуваше нещо,
незнам. Не съм разбрал нещо да са се били или удряли. Аз си тръгнах с колата
на Е.. Бяхме аз, Е. и М., а М. си тръгна с неговата кола. А. май посегнал на М.
защо говори със сервитьорката и са излезли вънка. Незнам дА. е имало
обидни думи, мисля, че не. А. посегнал на М. и незнам дА. го е ударил и са
излезли вънка. Вънка не са се удряли, само крещяха. Мен не ме е удрял, само
ме заплаши- „изчакайте ме, след 5 минути ще се върна“ и донесе един нож.
Той това го каза към всички. Като дойде с ножа пак викаше и аз казах на
приятелите си да си тръгваме и той явно е срещнал М. в някаква уличка и го е
блъснал. Да ви кажа малко се изплашихме. Имаше помежду ни 15 м. и той
само викаше „елате, елате“. М. на следващия ден ми каза, че го срещнал в
някаква улица и го ударил странично и излязъл от колата и му счупил с
някакъв предмет стъклото задното на колата. Тогава го е нямал ножа. В
самото заведение нямаше никакви отношения между А. и моите приятели в
мое присъствие. До А. нямаше никой, беше сам. А. беше някъде на 10-15 м.
от нашата група. В първия момент А. не държеше нищо в ръката си. Той
отиде някъде и след 5 минути се върна с този нож. Той каза само „изчакайте
малко, ще видите Вие“. На мен изобщо не ми мина през главата, че ще се
върне с някакъв нож. На мен това нещо ми говори заплашено. Бяхме около 5-
6 човека без А. да го броя. Ние говорихме с управителя, защото и той дойде.
А. се върна, слезе от автомобила си на около 15 м. от нас. Ние през това време
говорехме с управителя. Никой от групата не е правил нещо, говорихме си с
управителя. Казвам каквото съм видял. Незнам какво се е случило, бях в
тоалетната и незнам какво се е случило вътре. Това, което разказах за след
това с колата от М. го знам. Той ми показа колата, че е блъсната.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелят Г.Х..
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Х.: Познавам А.А., от нашето село е. С него се падаме
4
малко братовчеди, но много далечни. Помня случая, беше преди около 3
години. Ние отидохме там да се забавляваме в гр. Цар Калоян на барчето
„Магтур“. Бяхме аз, А. и А.Н.. Седнахме на терасата на барчето и извикахме
си нещо за пиене и за ядене и след 1-2 часа дойдоха тези от Цар Калоян дето
се биха с него. Аз не ги познавам, само ги знам. Знам този свидетел Кязим
дето беше преди мен. Другите не ги познавам, нямам общо с тях. А. извика
сервитьорката и един от тези се обади и незнам какво му каза и А. слезе долу.
Тези момчета бяха долу на бар плота. А. слезе долу и почнаха да си говорят.
Аз си играех на телефона и видях, че почнаха да се карат. Имаше музика и не
се чуваше добре. На турски си говореха, защото А. незнае български. После
видях, че почнаха да се бият, удариха А. и той падна на земята. Незнам името
на човека, с когото се сби А.. Те всички заедно бяха около него, говориха си и
нещо се скараха един в друг. А. беше по средата между тях и май го удариха
и той падна. Аз слязох долу, исках да ги разделя и така. После дойде охраната
дето били натиснА. паник – бутона. Дойде и управителя на заведението и ни
извадиха от барчето и излязохме навънка. А. се качи на колата и тръгна без да
каже нищо. От другите един и той тръгна. След 10-15 минути А. дойде и каза
да се качваме и да се прибираме и си тръгнахме. Не видях някой да е вадил
нож. Не си спомням.
СЪДЪТ намира, че са нА.це противоречия в показанията на свидетелят
дадени на ДП и днес дадените такива, ето защо предлага на страните да бъдат
проЧ.ни показанията на свидетелят от ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм.
АДВ. СА.М: Моля да имаме възможност да си зададем въпросите и
след това ще взема думата за прочитане на показанията му.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Х.: Ние с колата отидохме до това барче. А. като слезе
долу не беше ядосан или уплашен. А. нищо не каза, той само беше извикал
сервитьорката и отдолу някой се обади и каза, че я няма и той каза „как няма
да я има“ и слезе долу. Незнам кой посегна първо, но бяха го ударили и той
падна на земята. От нашата маса се виждаше долу. След като падна и аз
слязох да ги разделя, защото се бият и другите и те дойдоха и даже бяха
посегнА. на мен, защото исках да ги разделя и ме удариха и съм паднал. Не се
сещам какви думи са си казА.. Нас като ни извадиха той се качи в колата и
тръгна и ние останахме с другите пред барчето и след 10-15 минути се върна
и каза да се качваме и да се прибираме. От едната страна на колата му имаше
драскано. Докато пътувахме до дома си А. каза, че го боли встрани и имаше
кръв по устата и носа. Не съм чувал да е казвал на някого, че ще го убие и не
съм виждал да държи нож в ръката си. От с. Езерче тръгнахме с колата на А..
Всеки казваше на сервитьорката какво ще пие. А. сам тръгна долу. Другия
беше в тоалетната, а аз бях на масата. На бар- плота имаше 4-5 човека седнА..
Аз видях, че се удрят и затова слязох. Незнам точно кой го удари. Същите
лица, които бяха на бар- плота някой го удари. Аз като приближих А. вече
беше паднал на земята. Другите момчета бяха върху него и го удряха.
Момчето, което беше в тоалетната и той излезе да ги разделяме и дори в този
момент и мене някой ме удари. Не беше А., защото той беше на земята. Беше
някой от тези 4-5 момчета. Като дойде охраната и управителя А. стана и
излезе от заведението вънка. След него излязохме ние и той се качи на колата
и тръгна. А. имаше кръв по носа и устата и по лицето. Като се прибирахме
към с. Езерче А. ми каза къде го боли. Върна си сигурно да ни вземе и да ни
прибере мен и другото момче. А. ми показа, че го боляла дясната страна по
ребрата. После не съм виждал А. и не съм разговарял с него за случилото се.
5
А. като дойде втория път да ни вземе не е слизал от колата си. Нищо не съм
забелязал да има в ръцете на А.. Аз бях седнал отзад в автомобила. Не съм
виждал нищо да има около А. в колата му.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласна съм да му се прочетат показанията.
АДВ. СА.М: Защитата възразява.
СЪДЪТ намира, че показанията на свидетелят Г.Х. от ДП следва да
бъдат проЧ.ни, тъй като съдът намира, че са нА.це противоречия между
дадените днес в съдебно заседание и тези дадени на ДП, поради което на
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК, доколкото съдът констатира
противоречие, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелят Г.Х. дадени на ДП на л.148-149.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Х.: Вярно е това, което ми прочетохте, да, съглА. съм.
Беше преди 2-3 години, не си спомням точно. Да, сега си спомням, че първо
беше тръгнал към центъра като ми прочетохте показанията, за нож не си
спомням. Както съм казал там, това ми е разказвал. Не си спомням нещо за
нож.
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпита на неявилите се свидетели и моля да
бъдат призовани.
АДВ. СА.М: Защитата също държи на всички неявили се свидетели и
моля да ги призовете.
СЪДЪТ намира, че отново следва да се призоват неявилите се
свидетели и отново да се призове подсъдимия.
АДВ. СА.М: Телефона на който разговарях с подсъдимия е ****.
Днешния разговор съм го провела от този телефон.
ПОДСЪДИМИЯ да се призове на посочения по делото адрес и да се
направи опит да се призове на предоставения от защитата телефон.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ неявилите се свидетели, включително и по
телефоните.
ОТЛАГА делото и го насрочва за 21.04.22 г. от 10.30 ч., за която дата
РРП и защитника на подсъдимия уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ подсъдимия и неявилите се свидетели съобразно
указанията на съда.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 11.55 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6