Р Е Ш
Е Н И Е
... /15.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 14-ти състав
в закрито заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова
разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 1690 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с пр.осн.чл.127,
ал.2 СК, чл.143, чл.149 СК и чл.86 ЗЗД за предоставяне на родителските права по
отношение на непълнолетното дете на
страните Н. Николаев П., роден на *** г. на майката К.Д.П. с ЕГН ********** и определяне местоживеенето
на детето при нея, за определяне на режим на лични отношения на бащата Н.А.П. с ЕГН ********** с детето и определяне
на месечна издръжка, дължима от бащата в
полза на детето в размер на 350 лева
/след допуснато изменение по чл.214 ГПК/, на падеж първо число на месеца,
считано от подаване на молбата 01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и издръжка
за минало време за периода от 01.02.2018 г. до 31.01.2019 г. в размер на 4200
лева или по 350 лева на месец /след допуснато изменение по чл.214 ГПК/ ведно
със законната лихва от подаване на молбата.
Твърденията в молбата, които са
релевантни за спора са, че страните са родители на детето Н., нямат сключен гр.брак и са във фактическа
раздяла от 2009 г. От раздялата за
детето се грижи майката, която живее на семейни начала с лицето Ганчо Стефанов Караганев в собствено жилище, работи по трудово правоотношение
и е в състояние да осигури на сина си необходимите средства и грижи за
задоволяване на неговите нужди.
Съжителстващият с нея мъж й помага при отглеждането на детето, както и
за неговата издръжка. Ищцата счита, че е
в състояние да осигури на малолетния си син добри условия и среда за правилното
развитие и възпитание на детето. В същото време бащата не е давал издръжка на
детето от 2008 г. и има доходи след като си закупува необходимите лекарства за
заболяването му. Майката на детето също има заболяване, наложило хирургична
интервенция.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва предявеният иск по
чл.127, ал.2 СК и твърденията в исковата
молба, че детето се отглежда от майката.
Оспорва иска за издръжка за бъдеще време
по размер. Оспорва по размер и по основание предявеният иск за издръжка
за минало време. Твърди, че страда от сърдечно заболяване и от 2016 г. е
започнал лечение в гр.Олденбург, Германия за което са му необходими средства с които не разполага. През 2018 г. е
бил на лечение в УМБАЛ гр.Плевен, а през 2019 г. е бил на лечение в УМБАЛ
„Света Екатерина“, гр.София, за което представя епикризи.
Препоръките на лекарите са да се обърне към клиника в Германия за операция за
трансплантация на сърце, каквато операция не е възможна в България. Това
състояние го води до суицидни мисли. От 2016 г. е с постоянна
нетрудоспособност, поради което няма никакви доходи. Месечно за медикаменти са
му необходими 250 лева.
В съдебно заседание ищецът чрез законния си представител и чрез упълномощен такъв поддържа молбата и моли същото да се уважи.
Ответникът чрез представител, назначен по реда
на чл.94 ГПК поддържа отговора и оспорва молбата.
Становището на Д ”СП” Варна е, че
издръжката на детето следва да се определи според нуждите му и според
възможностите на родителите.
Съдът след
като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му. При промяна на
обстоятелствата, съдът може да измени определените преди това мерки и да
определи нови мерки на основание чл.59, ал.9 СК.
Установено е от представени по
делото доказателства, че страните са родители на детето Н. Николаев П. с ЕГН **********. Между тях няма спор относно упражняването на
родителските права за детето и режима на лични отношение, така, както е посочен
в молбата, поради което искането следва да се уважи така, както е направено. Спорът
се свежда единствено до размера на дължимата от ответника издръжката в
полза на детето.
Законодателят е обусловил
основателността на претенцията за изменение на размера на присъдена издръжка от
доказване наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, а
именно във възможностите на задълженото по изплащане на издръжката лице и на
нуждите на издържаното дете. В настоящия
случай при формиране на вътрешното си убеждение за размера на дължимата
издръжка от бащата в полза на малолетното дете, съдът следва да вземе предвид
както възрастта на детето и неговите нужди, така и възможностите на родителя,
който дължи издръжка. Към момента Н. е на 14 години и е ученик в шести клас
на ОУ „Захари Стоянов“, гр.Варна, дневна форма на обучение. Съдът приема
за ненуждаещ се от доказване факта, че
детето има нужда както от средства за
храна, облекло, лекарства, така и от други текущи разходи, налагани от
ежедневието и неговата възраст. Доколкото
към момента родителите не са постигнали съгласие относно дължимата издръжка от бащата в полза на
детето, същата следва да се определи от съда.
По отношение размера на претендираната издръжка съдът намира следното:
На основание чл. 143, ал.2
СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Ответникът не оспорва, че дължи издръжка
в минимален размер. Същият твърди, че предвид здравословното си състояние няма
доходи и е в невъзможност да заплаща издръжка в по-висок размер.
Майката на детето твърди, че получава доходи
в размер на 890 лева съгласно трудов договор от 27.12.2018 г. Тя заплаща жилищен заем в размер на 540 лева месечно за
закупено собствено жилище. Подпомагана е от нейния партньор Г.Караганев за
издръжката на детето и за грижите за него.
От доказателствата по делото се
установи, че ответникът не получава доходи от трудова дейност или по друго
правоотношение. В тази връзка са постъпили писмо от ТД на НАП - Велико Търново
и писмо от АСП- ДСП Велико Търново от които се установява, че Н.П. няма
регистриран трудов договор и осигурител и
не е обект на социално
подпомагане.
От представените медицински
документи на ответника – епикриза от УМБАЛ „Сърце и
мозък“, гр.Плевен, ИЗ № 3923/2018 г. се
установява, че той има сърдечно заболяване с диагноза „обострена
хронична застойна сърдечна недостатъчност…..ляв
преден фасцикуларен блок“.
Представени са и две епикризи
от Отделение по кардиология на Клиника Бернау, център за сърдечни болести Бранденбург, Германия за
стационарен престой от 11.10.2018 г. до 18.10.2018 г., както и от Клиника Олденбург,
Германия за проведено лечение в периода от 11.11.2016
г. до 28.11.2016 г.
От епикриза, издадена от
УМБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД, гр.София, ИЗ № 319/2019 г. се установява, че Н.П. е постъпил
в болничното заведение за лечение на 15.01. и е изписан на 19.01. с
окончателна диагноза „ДКМП. Тежка ЛК дисфункция…Състояние след трансплантация на CRT-D-11.11.2016г. СН-III
ФК“. От същото здравно заведение са представени още четири епикризи
за проведено лечение на ответника за периода 11.02.2019 г. – 19.02.2019 г., 19.02.2019 г.– 01.03.2019 г., 13.05.2019 г. – 30.05.2019
г., 30.05.2019 г. – 10.06.2019 г. От амб.лист от 16.07.2019 г. от същото болнично заведение се
установява актуалното здравословно състояние на пациента.
От
заключението на СМЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и
компетентно дадено се установява, че съгласно
медицинските документи ответникът е хронично болен от многобройни и тежки
хронични заболявания за които многократно е лекуван в реномирани кардиологични
клиники и болници в България и Германия. Само за времето от 28.11.2016г. до 10.06.2019г.
/за 19 месеца/ е лежал 8
пъти в болница по повод на различни усложнения на сърдечните си
заболявания.Представените от ответника медицински документи са съпоставими и
съответстващи на медицинската практика на клиниките, от които са издадени. При
подреждането хронологично на медицинските документи на ответника се вижда
динамиката на заболяванията му, които са се усложнявали и задълбочавали във
времето. С увеличаване тежестта на
заболяванията на сърцето на ответника прогресивно е намалявала възможността му
/до степен на невъзможност/ да полага трудова дейност и да реализира приходи от
нея. Експерта дава отговори на поставените въпроси, че ответникът
има многобройни сърдечни заболявания, за които е лекуван многократно в
реномирани клиники в Германия и България, като основните му заболявания са
следните: Вентрикуларна тахикардия,
Разширена кардиомиопатия с плаващ тромб
в лява сърдечна камера. Обострена хронична застойна сърдечна недостатъчност- IV ф.к.; Дилатативна кардиомиопатия,
поставен пейсмейкър, камерна екстрасистолия
III клас, ляв и десен сърдечен блок; Дилатативна кардиомиопатия, Тежка ляво камерна дисфункция,
Миокардна исхемия, Сърдечна недостатъчност III ф.к.,
ДББ, ЛГГХБ, ППМ, имплантиран пейсмейкър и ЛК електрод. Тежките сърдечни заболявания, от които
боледува ответникът, са доказани от няколко различни реномирани клиники в
Германия и България. При тези заболявания лекарите категорично забраняват на
пациентите дори и минимални психически и физически натоварвания, поради което болни като Н.П. не могат да работят и са
зависими от близките си от изправността на поддържащата сърцето апаратура и на
акумулаторните батерии, които я захранват. Прогнозата за лечението на ответника
е поддържащо лечение до момента на провеждане на сърдечна
трансплантация, ако има подходящ донор, обучени лекарски екипи и необходимите
условия и средства за извършването й. Прогнозата
ако не се осъществи сърдечна трансплантация е поддържащо лечение и често
лечение на усложненията на сърдечните заболявания в кардиологични клиники до
края на живота, който се скъсява със всяко усложнение или съпътстващо
заболяване.
Предвид изложеното, след като взе предвид
нуждите на детето и направеното признание на иск от ответника за издръжка в
минимален размер, съдът намира, че бащата следва да заплаща месечна издръжка 140 лева в полза
на непълнолетния си син. Той следва да участва с по-голям
дял в издръжката на детето
в сравнение с майката, която полага ежедневни грижи като осигурява
прехраната, облеклото, средства за отопление, за
медикаменти и други необходими
текущи разходи, но
съобразявайки здравословното състояние
на дължащия издръжка и липсата на доходи
дори за собствената му издръжка, необходима и за поддържащо лечение, съдът
намира, че размерът на издръжка следва да се
определи именно в този размер съгласно императивната норма
на чл.142 СК. Предявеният иск е частично
основателен за сумата от 140 лева, а за горницата
до претендираните 350 лева
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Увеличеният размер на
издръжката се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 01.02.2019 г.
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на падеж първо число на месеца, за който се дължи същата.
По иска за издръжка за минало време на
осн.чл.149 СК съдът приема за доказано от показанията
на свидетелите Василева и Караганев, че детето живее с майка си и е ученик в 7-ми
клас. То посещава и извънкласни форми на обучение като плуване и уроци по математика. Таксите са 20 лв. на урок по математика на ден и около
160 лв. на месец, а 50 лв. е таксата за плуване на месец, които се заплащат
от майката и партньорът й Ганчо. Св.Василева не познава бащата на детето, не е чувала той да помага за издръжката на детето, незнае въобще дали
поддържа някакви връзка с детето.
Св.Караганев
живее на семейни начала с майката и с
детето в едно жилище. Помага за издръжката, за заплащане на таксите за
плуване и уроци по математика, а също
така и в домакинството, тъй като К. била
оперирана през пролетта. Заявява,
че бащата на детето не е идвал и не му е известно да се е виждал с детето, предполага, че детето щеше да му каже ако са
се виждали. Те двамата не поддържат връзка. Миналата година изпратил малки суми за рождения ден или за именния ден
на детето, но не знае колко. Заедно с К. купуват дрехи, учебни помагала,
лекарства, защото тя няма възможност сама да отдели достатъчно средства, тъй
като е била в болнични и заплатата
й отива за ипотечния кредит. Всички разходи
за телефони, ток, вода и други заплаща свидетеля.
От изложеното следва, че и искът за
издръжка за минало време е основателен, а по отношение на неговия размер, съдът
намира, че същия следва да е в минимален размер по изложените по-горе мотиви
или общо за едногодишния период 1680 лева /12 м. х 140 лева/, като за горницата
до 4200 лева следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските и за
дължимата държавна такса за производството:
Ищецът не е представил списък
по чл.80 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ
бр.22/28.02.2008 г. в сила от 01.03.2008 г. ответникът следва да заплати в полза на бюджета, по сметка на РС
Варна държавна такса за уважената част на иска, но като съобрази представените
към молбата му за предоставяне на правна помощ доказателства за доходите,
имуществото и здравословното състояние на лицето, съдът приема за установено, че той няма
достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 268.80 лева
и на осн.чл.83, ал.2 ГПК го освобождава от
задължението за заплащането й.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права
за детето
Н. Николаев П. с ЕГН ********** на майката К.Д.П. с ЕГН ********** и определя местоживеенето му
при нея, на осн.чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата Н.А.П. с ЕГН ********** с детето Н. Николаев П. с ЕГН **********, както следва:
на територията на град Варна:
* всяка първа и трета седмица
от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа в събота без приспиване в дома на бащата, като
той ще взима детето от дома, където то се отглежда и ще го връща обратно;
* на 01.05. (първи май), деня
следващ рождения ден на детето от 10:00 часа до 17:00 часа като бащата ще взима детето от дома, където то се
отглежда и ще го връща обратно;
* за рождения ден на
бащата 21.09. (двадесет и първи), първата събота след датата от 10:00
часа до 17:00 часа, като бащата ще взима детето от дома, където то се
отглежда и ще го връща обратно;
извън територията на град
Варна:
* през Коледната ваканция на всяка нечетна
година от 10:00 часа на 25.12. (двадесет и пети
декември) до 17:00 часа на 29.12. (двадесет и девети
декември) и на всяка четна година от 10:00 часа на 30.12. (тридесети декември) до 17:00 часа на 02.01. (втори януари),
като бащата ще взима детето от дома, където то се отглежда и ще го връща
обратно;
* през лятната
ваканция на детето от 10:00
часа на 10.07. (десети юли) до 18:00 часа на 25.07 (двадесет и пети
юли), като бащата ще взима детето от дома, където то се отглежда и ще го връща
обратно.
ОСЪЖДА Н.А.П. с ЕГН ********** да
заплаща месечна издръжка в полза на детето Н. Николаев П. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Д.П. с ЕГН ********** в размер на 140.00 /сто
и четиридесет/ лева, на падеж първо число на месеца за който се
дължи, считано от подаване на молбата 01.02.2019 г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата,
на осн.чл.143 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
140.00 лева до 350.00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.А.П. с ЕГН **********
да заплати на Н. Николаев П. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Д.П. с ЕГН ********** сумата в размер на 1680.00
/хиляда шестстотин и осемдесет/ лева, представляваща дължима издръжка за минало
време за периода от 01.02.2018 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на молбата 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.149 СК,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1680.00 лева до 4200.00 лева като
неоснователен.
Издръжката ще се заплаща по банкова сметка ***
К. Д.
П. с ЕГН ********** с IBAN ***, открита в "Юробанк България" АД, клон Варна.
ПРИЕМА за установено по отношение на Н.А.П.
с ЕГН **********, че същият няма достатъчно средства да заплати дължимата на осн.чл.78, ал.6 ГПК държавна такса за производството по
иска за издръжка и го ОСВОБОЖДАВА от задължението за нейното заплащане, на осн.чл.83, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: