Решение по дело №2325/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на А.Т.Г., против Решение № 2153-03-137/ 14.09.2023г. на Директора на ТП Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-703/14.08.2023г. на А.Т.Г. срещу разпореждане № 033-00-159-2/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено разпореждане № 033-00-159-1/30.08.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на А.Т.Г. за периода от 16.08.2022г. до 15.02.2023г., в размер на 23.52лв. дневно, поради новоузнати обстоятелства – съгласно разпореждане № **********/17.05.2023г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г. и срещу разпореждане № 033-00-159-3/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, по заявление вх.№ 033-00-159/19.08.2022г. на А.Т.Г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г.

Жалбоподателката, чрез процесуален представител оспорва решението като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и поради несъответствието му с целта на закона. Сочи, че на 05.11.2018г. е подала две заявления, като е поискала да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 570524/03.01.2019г. Ръководителят на „ПО“ в ТП – Варна на НОИ и е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл.84 от КСО, поради наличието на отрицателна предпоставка – нямала е към този момент изискуемият осигурителен стаж за жените за 2018г. и не е навършила изискуемата възраст. Посочено е, че не може да ползва закупуване на стаж, при условията на чл.9а, ал.2 от КСО. Предвид посочената в разпореждането липса на изискуем стаж г-жа Г. е положила усилия за придобиването му, като е полагала труд по трудово правоотношение с Община „Долни чифлик“ на длъжност „домашен помощник“ от 09.04.2019г. до 01.01.2020г. След това са между същите страни са сключени и трудови договори за следните периоди: 01.03.2020г. – 01.01.2021г.; 01.01.2021г. – 01.01.2022г.; 01.01.2022г. – 01.04.2022г. и от 01.04.2022г. – 16.08.2022г.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален представител, поддържа депозираната жалба и моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата. Допълнително със с.д.№ 16849/23.11.2023г. чрез процесуален представител представя писмено становище. В писменото становище са възпроизведени фактите описани в оспореното решение, както и относимите разпоредби и техния анализ. Добавено е съображение, че след като в разпореждането с което й е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст й е отказано да закупи недостигащият й стаж, г-жа Г. е работила още два месеца и е можела отново да подаде заявление за отпускане на пенсия и в тази връзка закупуването на стаж, което тя не е направила. Посочено е също, че обстоятелството, че г-жа Г. не е подала своевременно заявлението за отпускане на пенсия, не влече извод, че е имала право на парично обезщетение за безработица. Посочено е, че е налице законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за безработица, в случай че лицето има придобито субективно право на пенсия. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и преценката на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 145, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 2153-03-137/ 14.09.2023г. на Директора на ТП Варна на НОИ. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената форма и е годен за съдебна проверка.

С Решение № 2153-03-137/ 14.09.2023г. на Директора на ТП Варна на НОИ е отхвърлена жалба вх.№ 1012-03-703/14.08.2023г. на А.Т.Г. срещу разпореждане № 033-00-159-2/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено разпореждане № 033-00-159-1/30.08.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на А.Т.Г. за периода от 16.08.2022г. до 15.02.2023г., в размер на 23.52лв. дневно, поради новоузнати обстоятелства – съгласно разпореждане № **********/17.05.2023г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г. и срещу разпореждане № 033-00-159-3/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, по заявление вх.№ 033-00-159/19.08.2022г. на А.Т.Г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г.

За да издаде оспореното решение, Директорът на ТП Варна на НОИ е приел за установено от фактическа страна, че:

1.със заявление вх.№ ЗПОБ-305-259/19.08.2022г., рег.№ 033-00-159/19.08.2022г. А.Т.Г. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица. Към заявлението е приложена заповед за прекратяване на трудово правоотношение с Община Долни Чифлик, съгласно която трудовият договор на г-жа Г. е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, считано от 16.08.2022г.;

2.с разпореждане № 033-00-159-1/30.08.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл.54ж, ал.1 вр. чл.54, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО на г-жа Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица, за периода от 16.08.2022г. до 15.02.2023г. в размер на 23.52лв. дневно. На г-жа Г. за посочения период са изплатени общо парични обезщетения за безработица в размер на 2963.52лв.

3.с разпореждане № 033-00-159-2/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено разпореждане № 033-00-159-1/30.08.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ за отпуснатото на г-жа Г. парично обезщетение за безработица, за периода от 16.08.2022г. до 15.02.2023г. в размер на 23.52лв. дневно, поради новоузнати обстоятелства – съгласно разпореждане № **********/17.05.2023г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, г-жа Г. е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г.

4.с разпореждане № 033-00-159-3/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, на основание чл.54а, ал.1, т.2 от КСО по заявление рег.№ 033-00-159/19.08.2022г. на А.Т.Г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, на съображение, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г.

5.разпорежданията за отмяна и за отказ са получени от г-жа Г. лично на 10.08.2023г.

6.А.Т.Г. получава наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване по чл.82 от КСО като наследник на починалият си съпруг, считано от 24.09.2012г.

7.с две заявления от 05.11.2018г. г-жа Г. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО и добавка от пенсията на починалият си съпруг, като е декларирала, че желае да закупи недостигащият й осигурителен стаж. Посочила е, че получава наследствена пенсия.

8.с разпореждане от 03.01.2019г. на Ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ на г-жа Г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.к. не отговаря на условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за изискуем осигурителен стаж за 2018г. за жените – 35год. и 06месеца, а има общ осигурителен стаж към датата на заявлението 05.11.2018г., превърнат към трета категория труд 30 години, 03 месеца и 03 дни, от които осигурителен стаж от втора категория 15 години, 09 месеца и 14 дни и от трета категория 10 години, 06 месеца и 08 дни; на условията на чл.9, ал.2 от КСО за закупуване на 5 години недостигащ стаж, тъй като има 05 години 02 месеца и 27 дни недостигащ осигурителен стаж и на условията на чл.68, ал.3 от КСО за изискуема възраст за 2018г. от 66 год, 02 месеца, а има навършена възраст към дата на подаването на заявлението 61 год. 04 мес. и 11 дни.

Посочено е, че:

-съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО „Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:

1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;

2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.“ , съгласно чл.68, ал.2 КСО „От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.“

-съгласно чл.15, ал.1, т.3 от НПОС правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за жените се придобива от 01.01.2018г. при навършени 61 години и 02 месеца и осигурителен стаж 35 години и 06 месеца.

Направен е извод, че г-жа Г. не отговаря на условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО за изискуем осигурителен стаж за 2018г. за жените – 35 год. 06. мес., а има общ осигурителен стаж към датата на заявлението 05.11.2018г., превърнат към трета категория труд 30год. 03 мес. 03 дни.

Посочено е, че:

-съгласно чл.68, ал.3 КСО „В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.“;

-съгласно чл.15, ал.3, т.3 от НПОС правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО се придобива при навършени от 01.01.2018г - 66 години и 02 месеца и действителен осигурителен стаж 15 години.

Направен е извод, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО за изискуема възраст от 66 години и 02 месеца, а има навършени 61 години и 04 месеца 11 дни.

Посочено е, че съгласно чл.9а, ал.2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителните вноски съгласно ал.3 на чл.9а от КСО. При съобразяване на цитираните разпоредби е направен извод, че г-жа Г. е навършила изискуемата възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но от изискуемия осигурителен стаж за 2018г. за жените, който е нормативно установен на 35години, 06 месеца, тя има общ осигурителен стаж от 30год. 03 мес. 03 дни, т.е. недостигащият й осигурителен стаж е 05 години 02 месеца и 27 дни, поради което не отговаря на условието за закупуване до 5 години недостигащ осигурителен стаж.

Посочено е, че въпреки, че не е посочено в заявлението, в хода на административното производство по отпускането на пенсия е направена преценка дали г-жа Г. отговаря на изискванията за придобиване на право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, поради факта, че има осигурителен стаж от втора категория 15 години 09 месеца 14 дни, от което е изведен извод, че отговаря на изискването за осигурителен стаж от втора категория труд от 15 години. Цитирана е разпоредбата на чл.18б, ал.2, т.3 от НПОС, съгласно която лицата по чл.69б, ал.2 КСО, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст от 01.01.2018г. – 53г. 08месеца за жените. Констатирано е, че към датата на подаването на заявлението г-жа Г. има навършена възраст от 61 години 05 месеца и 11 дни, т.е. отговаря на изискването за навършена възраст изискуема за жените за 2018г., но не отговаря на третото изискване – да има сбор от навършената възраст и изискуемия осигурителен стаж от 94 точки, като тя има сбор от 91 точки.

9.Г-жа Г. не е обжалвала цитираното по – горе разпореждане, с което й е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.;

10.Г-жа Г. набира сбор от изискуема възраст и осигурителен стаж от 94 точка на 21.06.2020г. и към този момент придобива правото на пенсия.

11.с две заявления от 07.03.2023г. г-жа Г. е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО и добавка от пенсията на починал съпруг по чл.84 от КСО. Посочила е, че получава наследствена пенсия. Представила е документи за осигурителен стаж и за осигурителен доход с начална дата 08.08.1974г. и крайна дата 16.08.2022г.

12.с разпореждане от 17.05.2023г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ на г-жа Г., считано от дата на подаването на заявлението – 07.03.2023г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО, при навършена възраст от 65 години 09 месеца и осигурителен стаж от втора категория труд 15 години 09 месеца и 14 дни в минимален размер от 467.00лв. и добавка по чл. 84 от КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО на Г.И.Г, в размер на 142.32лв.

На основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО, получаваната от г-жа Г. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване е спряна, считано от 07.03.2023г.

В разпореждането е посочено, под формата на забележка, че „не се зачита за осигурителен стаж времето от 16.08.2022г. до 15.02.2023г., през което е изплащано парично обезщетение за безработица, тъй като лицето е придобило право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 21.06.2020г.“

Разпореждането е получено лично от г-жа Г. и не е обжалвано.

13.в Регистъра на трудовите договори има подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключен трудов договор от Община Долни Чифлик на 20.02.2020г. и уведомление за прекратяване от 16.08.2022г.

14.в Регистъра на осигурените лица са подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО, с посочен осигурител Община Долни Чифлик за осигурен А.Т.Г. за период 01.03.2020г. до 15.08.2022г.

15.констатирано е изпълнение на изискването на чл.54а, ал.1 от КСО да са внесени или дължими към момента на подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица осигурителните вноски във фонд „Безработица“ най – малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяването на осигуряването. Посочено е, че в конкретния случай 18-те месеца обхващат периода от 16.02.2021г. до 15.08.2022г. вкл. – датата на прекратяване на трудовата дейност, за която жалбоподателката подлежи на задължително осигуряване по КСО и през този период е налице осигуряване (внесени са или са дължими осигурителни вноски) за фонд „Безработица“ с продължителност не по-малка от 12 месеца. От служебно направената справка в информационните регистри е установено, че през 18-месечният цикъл, г-жа Г. има осигурителен стаж (като е осигурявана и за фонд „Безработица“) за положения от нея труд, за периода 16.02.2021г. до 15.08.2022г. вкл. в Община Долни Чифлик, с продължителност 12 месеца.

Установено е, че към датата на подаване на заявление вх.№ ЗПОБ-305-259/19.08.2022г., рег.№ 033-00-159/19.08.2022г., с което А.Т.Г. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, г-жа Г. не е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия.

На по-късен етап, след отпускането и изплащането на парично обезщетение за безработица е установено в разпореждането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 17.05.2023г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, че г-жа Г. е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р България, считано от 21.06.2020г. и въз основа на новоузнатото обстоятелство са издадени обжалваните пред Директора на ТП – Варна на НОИ разпореждания.

След анализ на относимите разпоредби на чл.54а, ал.1 от КСО към констатираните факти Директора на ТП – Варна на НОИ направил следните изводи: Придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България е абсолютна процесуална пречка за отпускането, респ. изплащането на обезщетения за безработица.

Посочено е, че е налице законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица, в случай че лицето има придобито субективно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ пенсия за старост в друга държава или вече получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68 а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО, тъй като законодателната идея била чрез създаденото с чл.54а, ал.1, т.2 от КСО отрицателно условие да се предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд. Цитирана е разпоредбата на чл.54д, ал.1, т.3 от КСО, в която е разписано, че изплащането на обезщетението за безработица се прекратява с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р България или пенсия за старост в друга държава, или при отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68 а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО. Обобщено е, че старостта, причиняваща неработоспособност, изключва безработицата като причина на неработоспособността за същото лице и е направен извод, че при придобиването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за старост в друга държава, както и получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68 а КСО или професионална пенсия по чл.168 КСО изключва правото на парично обезщетение за безработица.

Направен е извод, че законосъобразно и правилно в оспорените пред Директора на ТП Варна на НОИ, ръководителят на осигуряването за безработица е отменил разпореждането за отпускането на парично обезщетение за безработица и е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на г-жа Г., тъй като не било изпълнено едно от комулативно дадените изисквания на чл.54а, ал.1 от КСО – да не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Р България.

Страните не спорят по фактите установени от решаващият орган, поради което съдът възприема фактическата обстановка в оспорения административен акт. Констатациите на Директора на ТП – Варна на НОИ в оспореното решение се подкрепят и от доказателствата по административната преписка.

Спорът е правен и се свежда до отговор на въпроса – имала ли е право г-жа Г. да получи обезщетение за безработица, при условие, че: 1.)към момента на подаването на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица и била с прекратено трудово правоотношение; 2.) не е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България и 3.)по-конкретно, такава й е отказана през 2018г с аргумент, че първо - не е навършила изискуемата възраст, второ – няма необходимият стаж; като 4.) към момента на подаването на заявлението за получаване на парично обезщетение за безработица все още не е била навършила възрастта от 65години и не е имала изискуемия стаж за придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България.

За да даде отговор на този въпрос съдът намира, че следва да даде тълкуване на разпоредбата на чл. 54а, ал.1, т.2 от КСО в приложимата към периода 2022г. редакция, съгласно която „Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО.“ и приложението й към установените по отношение на г-жа Г. факти относно придобиването на правото на парично обезщетение за безработица и на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, като съобрази националното законодателство и относимите норми от международното право.

От анализа на цитираната разпоредба се налага извод, че правото на парично обезщетение за безработица предполага наличието едновременно на следните предпоставки:

1.за лицето да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и

2.лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО.

Наличието на първата положителна предпоставка не е спорно. Спорно е наличието на второто отрицателно за правото на парично обезщетение за безработица условие – лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО.

Относно правото за пенсия за старост в друга държава или получаването на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО или професионална пенсия по чл. 168 КСО, не е спорно, че липсват твърдения и факти за наличието на такива права на г-жа Г..

Следва да бъде изследван начина на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България.

Съгласно чл. 68, ал.1, т.1 ал.2 и ал.3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31 декември 2016 г. възрастта за жените се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година до 31 декември 2029 г. се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Съгласно чл. 69б, ал.2, т.1 и т.2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия - навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.

Съгласно чл. 69б, ал.5 от КСО пенсия по ал. 1 – 4 от чл. чл. 69б КСО се отпуска, когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че възникването на правото на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя от комулативното наличие на два компонента – придобит осигурителен стаж и навършване на възраст. За тези два компонентна в различните разпоредби са поставени като изискуеми по отношение на лицата различни стойности. Уредбата на изискуемата възраст и необходимия стаж за пенсиониране в КСО имат значение за методиката за определяне на размера на отпуснатата пенсия. Нормативната уредба на пенсиите за стаж и възраст в КСО предвижда успоредно приложение към едно и също лице при установени едни и същи факти различни моменти на възникването на правото му на пенсия, поради различните заложени в нормите правила, някои от които разписани в алтернативност (напр. разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО). Тази регламентация (множество разпоредби на хоризонтално ниво с различни правила уреждащи еднакви факти) създава изключителни затруднения за лицата да изчислят релевантния момент на възникването на правото им на пенсия. Като допълнително нормативната уредба се усложнява вертикално, чрез правилата разписани в НПОС.

Така към 21.06.2020г. г-жа Г. е имала сбор от стаж и възраст от 94 точки, респ. право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, но не е имала право на пенсия за навършена възраст или наличие на изискуемия стаж по чл.68 от КСО.

В разпореждане № 570524 Ръководителят „ПО“ е извършил преценка за наличието на предпоставките по чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО по отношение на изискуемия осигурителен стаж и навършената от г-жа Г. възраст и е посочил, че нито е навършила изискуемата възраст, нито има необходимия осигурителен стаж за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки, че в мотивите на оспореното решение се съдържат съображения, че в разпореждане № 570524 Ръководителят „ПО“ е изследвал наличието на предпоставките по чл.69б, ал.2 от КСО, такъв анализ не се съдържа в разпореждането. От съдържанието му не може да се изведе извод, че по някакъв начин на г-жа Г. е указано, че може да ползва правото на пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.

В чл. 94, ал.1 от КСО е разписано, че „Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.“

Това означава, че след като г-жа Г. не е подала заявление за отпускане на пенсия от датата на придобиването на правото (какъвто е настоящият случай), тя няма право на отпускане на пенсията от датата на придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията се отпуска от датата на подаването на заявлението за отпускането й, която е значително след приключването на изплащането на паричното обезщетение за безработица.

Видно от данните в разпореждането за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към момента на подаването на заявлението г-жа Г. е имала навършени 65 години и 9 месеца и осигурителен стаж 33 години 00 месеца и 29 дни, т.е. тя е подала заявлението 1 месец преди да навърши изискуемата възраст по чл.68, ал.3 от КСО и без да е имала право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. С други думи за нея и към 07.03.2023г. не са били налице предпоставките на чл.63 от КСО за отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Налага се извод, че г-жа Г. е била добросъвестна към момента на получаването на паричното обезщетение за безработица.

Предвид предвидените множество правила за осигурителния стаж и навършената възраст и ограничаването на периодът, от който следва да се отпусне пенсията за осигурителен стаж и възраст се налага извод, че г-жа Г. за 2022 г. е лишена от доход от пенсия (предвид липсата на указания от НОИ в разпореждането за отказ за отпускане на пенсия към кой момент може да се пенсионира по реда на чл.69б, ал.2 от КСО), а с обжалваното решение, не само е лишена от доход – паричното обезщетение за безработица за част от същия период, но и ще следва да възстанови на държавата получените средства. С други думи за периода 16.08.2022г. – 15.02.2023г. г-жа Г., въпреки че е била осигурено лице по КСО, е лишена от осигурителна престация.

Съдът при тълкуването на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО съобрази и Решение № 11639 от 3.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6427/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров (съгласно мотивите на което: „Лишаването на осигуреното лице от парично обезщетение за времето, през което е останало без доходи от трудова дейност или пенсия е в противоречие със същността на задължителното обществено осигуряване, чието предназначение е да обезпечи адекватни парични обезщетения от фондовете на общественото осигуряване в случай на настъпването на предвидените от закона социални рискове, за които осигурените лица са внасяли осигурителни вноски.“); Решение № 6705 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев (съгласно мотивите на което: Спорните въпроси пред административния орган и съда, както и пред настоящата инстанция са налице ли е изначално правоизключваща предпоставка по чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО, като е предвидено, че обстоятелството придобиване право на пенсия към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение се декларира от заявителя. На следващо място, длъжен ли е бил административният орган да го проверява с оглед на представените доказателста и следва ли да изисква всички доказателства във връзка с придобиване на правото на пенсия. Наред с това при отпуснато парично обезщетение и установяване на право на пенсия и отпусната такава и за периода на паричното обезщетение добросъвестно ли е полученото обезщетение и дължи ли се връщане на обезщетението. В КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица се посочват материалните предпоставки и документите необходими при подаване на заявлението и за отпускане на обезщетението за безработица. Такъв документ е заявлението посочено като примерен образец в Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения при безработица /Наредбата/ което съдържа в себе си и декларация за обстоятелството дали заявителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това не освобождава обаче административният орган да извършва проверки на всички материални предпоставки за отпускане на паричното обезщетение с оглед на представените доказателства и да изисква и нови такива от заявителя, каквото е възражението, че с дейността по отпускане на пенсии се занимава друг отдел и длъжностно лице. От една страна заявителят макар и да придобива правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пряко по силата на закона е необходимо това права да бъде признато и от административния орган. От друга страна, административният орган не може да се освобождава от задължението си да проверява наличието на материалните предпоставки и да прехвърля доказателствената тежест за тях изключително върху заявителя, тъй като притежава компетентността и правомощията да преценява както правото на парично обезщетение така и правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От своя страна заявителят за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст дори да знае или да смята че е придобил правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст няма право на преценка дали да поиска отпускане на парично обезщетение за безработица или пенсия, а в случайте когато той не би могъл да прецени всички обстоятелства по тези въпроси административният орган е този който следва да му укаже правата и процесуалната възможност за тяхното упражняване. В настоящият случай административният орган е установил фактите, от които е направил правилен извод, че хххххххххх няма право на парично обезщетение едва след като тя е подала заявление за отпускане на пенсия, от своя страна тя пък възразява, че не би искала парично обезщетение за безработица, ако е знаела правата си, за което се е допитвала и до длъжностни лица от административния орган издал акта, и което обезщетение е в много по нисък размер от пенсията. В крайна сметка полученото парично обезщетение за безработица в настоящият случай попада в хипотезата на чл. 54е КСО и следва бъде върнато за периода за който се получава и пенсия. Според чл. 54е, ал. 3 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.) и Решение № 7728 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 855/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова (съгласно мотивите на което, които за яснота на изложението съдът възпроизвежда: На основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, алтернативно - пенсия за ранно пенсиониране в Република България, алтернативно - пенсия за старост в друга държава. Цитираната разпоредба най-общо визира придобито право на пенсия за старост в друга държава без да регулира въпросите във връзка с естеството на пенсията, нейната съпоставимост с пенсията за осигурителен стаж и възраст и пенсията за ранно пенсиониране в Република България, както и осигурителния статус на лицата според българското законодателство. Когато разпоредбите са неясни, те се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове). В този смисъл разпоредбата на чл. 5 от Гражданския процесуален кодекс предвижда, че в случаите на непълна или противоречива нормативната разпоредба съдът разглежда и решава делата според общия им разум. Както старостта, така и безработицата, представляват предвидени от от чл. 2, ал. 1 от КСО задължителни осигурителни рискове, които при настъпването им причиняват невъзможност за осигуреното лице да се издържа от доходи от полагане на труд. Създаденото с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО отрицателно условие има за цел да предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. Именно с тази цел е предвидено, че лицата, които към датата на прекратяване на осигуряването са подлежали на осигуряване за риска "безработица" и за които осигурителните вноски са дължими и платени, могат да бъдат лишени от парично обезщетение по времето, когато не работят. По презумпция през това време лицата могат да се издържат от равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. при ранно пенсиониране според българското законодателство или от пенсия за старост според законодателство на чужда държава. От анализа на текста на разпоредбата следва извод, че трите алтернативно предвидени права на пенсии пораждат еквивалентни правни последици по отношение доходите и имущественото състояние на лицето. За да се постигне целта на закона, следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга държава да се отпуска при условия, съотносими с тези при отпускането на пенсия за осигурителен и стаж по българското законодателство, така че да се постигне съизмеримост на пенсиите. Както общата разпоредба на чл. 68 от КСО, така и специалните разпоредби за отпускане на пенсия при ранно пенсиониране по КСО, поставят изисквания за продължителност на осигуряването и на придобития осигурителен стаж, който се зачита за отпускане на пенсията и е от съществено значение при определянето на размера й.), както и разпоредбата на чл.54е, ал.3 от КСО, съгласно която „Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.)

Налага се, предвид и разписаното в чл.51, ал.1 от Конституцията на Република България и гарантирано като основно субективно право на гражданите „правото на социално осигуряване“, разписаните множество разпоредби в КСО при стриктното им тълкуване не осигуряват за лицата правото на социално осигуряване. Поради което и разпоредбите в КСО следва да се тълкуват изправително като се съобразят както цитираната конституционна разпоредба, така и прокламираното в Преамбюла на Конституцията на Република България, че същата е правова и социална държава и регламентацията на чл. 4, ал.1 от Конституцията, съгласно който „Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.“ и на чл. 5, ал.1 и ал.2 от Конституцията, в които е разписано, че „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.“ и „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“

С оглед изложеното се извежда извод, че разписаното в чл.54а, ал.1, т.2 от КСО „не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България“ към момента на подаването на заявлението за получаване на парично обезщетение за безработица по арг. от чл.54е, ал.3 от КСО следва да прилага със съдържание „не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България“ или „не са подали заявление за отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, по което предвид наличието на изискуемите предпоставки ще им бъде отпусната такава“.

Съдът, предвид изложеното намира, че оспореното решение не отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно - не са спазени материалните разпоредби при издаването му и не съответства на целта на закона, поради което е неправилно и незаконосъобразно. Освен изложените по горе съображения следва да се посочи и следното - правото на парично обезщетение за безработица имат лицата, които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО. Последната разпоредба следва да се тълкува само във връзка с чл. 68, ал. 1 от КСО, където са посочени общите условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО няма предвид отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69б, ал.2 на КСО. Ползването на правата по чл.69б, ал.2 на КСО е само една възможност. Жалбоподателката е отговаряла на изискванията за получаване на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Данните по делото сочат, че г-жа Г. не е имала знание, че има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както беше посочено с разпореждане на г-жа Г. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това, че "към датата на заявлението няма 65-г. възраст" и няма изискуемия стаж. Следователно, г-жа Г. към момента на подаване на заявлението за получаването на парично обезщетение за безработица, не е имала съзнание за наличието на правото на пенсиониране.

Неоснователни с оглед изложеното се явява възражението на ответника, че след като в разпореждането с което й е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст й е отказано да закупи недостигащият й стаж, г-жа Г. е работила още два месеца и е можела отново да подаде заявление за отпускане на пенсия и в тази връзка закупуването на стаж, което тя не е направила. Закупуването на осигурителен стаж е изключение от правилото за набавянето му чрез полагане на труд и внасяне на осигурителни вноски. Дадена е възможност на осигуреното лице да избере дали да трансформира в право на пенсия, все още неизпълненото условие за изискуем осигурителен стаж. Тази разпоредба не може да се тълкува като императивна и изискваща от осигурените лица винаги да закупуват стаж, за да придобият правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Доводите, съгласно които, обстоятелството, че г-жа Г. не е подала своевременно заявлението за отпускане на пенсия, не влече извод, че е имала право на парично обезщетение за безработица и, че е налице законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за безработица, в случай че лицето има придобито субективно право на пенсия също са неоснователни. Правото на осигуряване е конституционно гарантирано, но уредбата в КСО и подзаконовите нормативни актове е сложна с разписани множество и в алтернатива дадени предпоставки за упражняването на правото на осигурителни престации, поради което следва да се анализира и ефекта по отношение на ДОО, както на разписаните правила, така и на установените факти. От фактите се констатира, че негативен ефект за ДОО няма – вноските за фонд „Безработица“ по отношение на г-жа Г. са внесени, внесени са и вноските за фонд „Пенсии“; по времето, когато е получавала парично обезщетение за безработица г-жа Г. не е имала отпусната пенсия за старост и осигурителен стаж; едва на по-късен етап (преди да навърши изискуемата възраст по чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид липсата на изискуем стаж по чл.68, ал.1 от КСО) г-жа Г. е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и пенсията е отпусната от датата на подаването на заявлението, а не за периода на получаването на паричното обезщетение за безработица, т.е. г-жа Г. не е нарушила законовата забрана за съвместяване на осигурителното плащане за безработица и за пенсия за старост, доколкото и по арг. от чл.54е, ал.3 от КСО се има предвид не наличието на правото, а едновременното им получаване, което както беше посочено, не е настъпило като факт.

На горните съображения, Съдът намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде уважена.

При този изход на спора на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 610лв.

Водим от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на А.Т.Г. Решение № 2153-03-137/ 14.09.2023г. на Директора на ТП Варна на НОИ, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане № 033-00-159-2/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54 ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено разпореждане № 033-00-159-1/30.08.2022г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на А.Т.Г. за периода от 16.08.2022г. до 15.02.2023г., в размер на 23.52лв. дневно, поради новоузнати обстоятелства – съгласно разпореждане № **********/17.05.2023г. на Ръководител „ПО“ в ТП – Варна на НОИ, жалбоподателката е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г. и разпореждане № 033-00-159-3/24.07.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, с което на основание чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, по заявление вх.№ 033-00-159/19.08.2022г. на А.Т.Г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.06.2020г.

Осъжда НОИ да заплати на А.Т.Г. разноски в размер на 610 (шестстотин и десет лева) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: