Р E Ш Е Н И Е
№ 2359
Гр. Пловдив, 17.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, X състав, в публично съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов адм. дело № 2113 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е административно и намира правното си основание в чл.145 от АПК във връзка с чл.220 от Закона за митниците /ЗМ/.
Делото е образувано
по жалба на „Ламарина 2005“ ЕООД, с ЕИК по *********, със седалище и адрес на управление:
обл. Пловдив, общ. Садово, с. Болярци, Стопански двор № 2, чрез адв. К.
Обрейков, против Решение № РТД-3000-1596/26.06.2020/32-182333 на директора на
Териториална дирекция „Тракийска“, потвърдено с Решение №
Р-398/32-226254/04.08.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е
определено допълнително митническо задължение по MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019 г. в размер на 12 845.04 лв. мито и
2 497.01 лв. ДДС.
В жалбата се
излагат доводи за нищожност на админстративния акт поради липса на мотиви и
нарушено право на защита. Алтернативно се иска отмяната на акта, като
незаконосъобразен по следните съображения: - на първо място, твърди се, че при
издаването на акта са нарушени разпоредбите на чл.19б ал.1 от ЗМ и чл.22 пар.2
и пар.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като митническото производство е
започнало на 03.05.2019 г., а актът е издаден през м. юни 2020 г. На второ
място се твърди, че е нарушен принципът в митническото право, а именно „пръв
пристигнал – пръв обслужен“, тъй като към 02. и 07.05.2019 г. не са били налице
данни, че тарифната квота е критична, а впоследствие, на 10.05.2019 г. се
оказва, че това е така, без митническата администрация да представи
доказателства, че са настъпили неоправдани забавяния и размествания в
подадените декларации. Предвид изложеното, жалбоподателят счита, че не дължи
вносните мита, посочени в декларация MRN 19BG003009016515R6/07. 05.2019 г. и иска от съда да отмени оспорения
акт, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски по
делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и счита,
че има съществени нарушения в процедурата по издаване на акта, поради което
същият следва да бъде отменен, алтернативно, обявен за нищожен.
Ответната
страна – директор на Териториална дирекция „Тракийска“ към Агенция „Митници“,
чрез процесуалния си представител юриск С., е на становище, че жалбата е
неоснователна. Счита издадения акт за мотивиран и изцяло отговарящ на
указанията на съда от предходното съдебно производство, поради което моли съда,
същият да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
намира, че, като подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес, против
административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Относно срока
за обжалване съдът намира за необходимо да отбележи следното: - в настоящия
случай по административната преписка липсват доказателства, от които да се
установи кога е връчено Решение № Р-398/32-226254/04.08.2020 г. на директора на
Агенция „Митници“ на жалбоподателя, поради което не може да се проследи дали
действително жалбата да настоящата инстанция е подадена в законоустановения
14-дневен срок. Горното обаче, се дължи само и единствено на некоректното
посочване на акта за обжалване в диспозитива на решението на директора на
Агенция „Митници“, а именно: „Решение №
РТД-3000-1596/26.06.2020/32-18233 на директора на Териториална дирекция
„Тракийска“ подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд – Пловдив по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“.
В съответствие
на това разпореждане, жалбоподателя „Ламарина 2005“ ЕООД подава пред настоящата
инстанция жалбата си на 25.08.2020 г., като в нея, още в първото изречение
изрично се посочва, че обжалва „...
полученото на 02.07.2020 г. Решение № РТД-3000-1596/26.06.2020/32-18233
на директора на Териториална дирекция „Тракийска“...“.
Горният факт води до извод, че е
налице нередовно връчване на административния акт на директора на Агенция
„Митници“. Нередовното връчванеобаче, не следва да се поставя в тежест на
заинтересованото лице „Ламарина 2005“ ЕООД. Съдът счита, че поради липсата на
данни за редовно връчване, следва да приеме, че жалбата, с която е сезиран, е
подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149 от АПК и изхождаща от
лице с правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Началото на административното
производство е сложено с обявяването на нищожност на ИАА – действията по митническа
декларация MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. на директора на ТД „Тракийска“ към Агенция
„Митници“, потвърдени с Решение № Р-677/32-202720/11.07.2019 г. на директора на
Агенция „Митници“ за нищожен поради липсата на изискуемата от чл.59 от АПК
писмена форма и необходими реквизити.
В резултат на това решение е издадено
съобщение от началника на МБ „Радиново“ рег. Инд.№ 32-182235/21.06.2020 г. до
управителя на „Ламарина 2005“ ЕООД за възникнало митническо задължение по
получена частична квота № 098614 по митническа декларация MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. в размер на 12 485.04 лв. мито и
2 497.01 лв. ДДС (общо 14 982.05 лв.). В същото е определен срок за
плащане и е указано, че ако не бъде сторено в срок плащането, ще бъдат
предприети действия по принудителното им събиране. Съобщението е връчено на
жалбоподателя на 26.06.2020 г. с известие да доставяне.
На 26.06.2020 г. е издаден оспореният
в настоящото съдебно производство ИАА – Решение № РТД-3000-1596/32-182333 на
директора на ТД „Тракийска“, връчено на представляващ „Ламарина 2005“ ЕООД на
03.07.2020 г.
В решението на териториалния директор
е посочено, че на 07.05.2019 г. с митническа декларация MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. „Ламарина 2005“ ЕООД, ЕИК *********, поставя
под режим „ допускане до свободно обращение с цел крайно потребление“ стока –
„ГВ галванизирана ламарина от нелегирана стомана с широчина повече от 600 мм,
покрита с пластмаса, на рулони – 0.50 х 1 250 мм (RAL
9002) – 41.395 т.“ Стоката е със страна на произход и изпращане Република
Турция, като регистрираната МД представлява искане за ползване на
непреферницална тарифна квота с референте номер 098614. Към момента на
разрешаване на режима квотата не е била критична и не е учредено обезпечение на
публичните държавни вземания при евентуален отказ за ползване на тарифната
квота.
Посочено е също така, че след
извършена проверка в митническата информационна система за получените отговори
от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ към ЕК относно разпределението на
квотите, е установено, че искането за квота № 098614 по МД MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. е разрешено за 20.40401% от исканото
количество, т.е. за 8 446.24 кг следва да се начисли мито със ставка мито
0%, а за 32 948.76 кг следва да се начисли мито със ставка 25%.
Посочено е и, че отговорът от ИС на ГД
„Данъчно облагане и митнически съюз“ към ЕК към националната митническа ИС за
внос /МИСВ/ е получен електронно на 10.05.2019 г. и автоматично МД MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. се трансформира в две стоки, като елементите
от данни /ЕД/2 са променени по следния начин:
-
Стока № 1
ЕД 6/5 Брутна маса (кг): 8 467.664;
ЕД 6/1 Нетна маса (кг): 8 446.664;
ЕД 4/14 Цена на стоката: 7 397.07;
ЕД 8/6 Статистическа дейност: 12 801.89;
ЕД Задължения:
Основа за Мерна Ставка Тип Изчислен Дължим
изчисляване единица размер
размер
12 801.89 0.000
А00 Мита 0.00 0.00
12 806.99 0.200 В00 ДДС 2 561.40 2 561.40
-
Стоки № 2
ЕД 6/5 Брутна маса (кг): 33 032.336;
ЕД 6/1 Нетна
маса (кг): 32 948.76;
ЕД 6/8 Описание
на стоката: -ГВ
галванизирана ламарина от нелегирана стомана с широчина повече от 600 мм,
покрита с пластмаса, на рулони – 0.50 х 1 250 мм (RAL
9002) – 41.395 т.;
ЕД 5/15 Код на държавата на произход:
- Република Турция;
ЕД 6/14 Код на стоката – код по
Комбинираната номенклатура: - 72107080;
ЕД 6/5 Код на стоката – код по ТАРИК:
- 91;
ЕД 4/6 Метод на определяне на
стойността: - 1;
ЕД 4/17 Преференция: - 100;
ЕД 4/14 Цена на
стоката: 28 855.97;
ЕД 4/9
Добавяния и приспадания: - ВС 19.90;
ЕД 8/6
Статистическа дейност: 49 940.16;
ЕД Задължения:
Основа за Мерна Ставка Тип Изчислен Дължим
изчисляване единица размер
размер
на
вземането
49 940.16 0.000 А00 мита 0.00 0.00
49 940.16 0.250 А00 мита 12 485.04 12 485.05
12 806.99 0.200 В00 ДДС 12 489.02 12 489.02
В решението се посочва, че след
трансформацията на МД MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019 г. за стока № 2
възниква ново митническо задължение общо в размер на 14 982.05 лв., от
които мито 12 485.04 лв. и ДДС 2 497.01 лв. на основание чл.77 пар.1
буква а) във връзка с чл.85 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.54 от ЗДДС, както и, че автоматично от МИСВ е изпратено електронно съобщение до модул
„Митническо задължение“ /ММЗ/ с новите данни за митническо задължение по МД MRN
19BG003009016515R6/ 07. 05.2019 г. Също автоматично, от модул ММЗ е изпратено
електронно съобщение до търговеца, с което същият е уведомен за размера на
възникналото задължение.
По-надолу в решението на директора
на ТД „Тракийска“ е изложена цялата процедура по обявяване нищожността на
предходния административен акт, , и при така изложените факти и обстоятелства,
на основание чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и
на Съвета и във връзка с чл.19 ал.7 от ЗМ е определил посочените по-горе
задължения за мито и ДДС.
В решението се посочва, че същото
подлежи на предварително изпълнение на
основание чл.45 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.19б ал.2 от ЗМ, както
и, че може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му пред директора
на Агенция „Митници“ или по съдебен ред по реда на АПК.
С жалба вх. № 32-0.200903/13.07.2020
г. „Ламарина 2005“ ЕООД обжалва това решение пред директора на Агенция „Митници“,
който с Решение № Р-398/32-226245/04.08.2020 г. отхвърля жалбата като
неоснователна и недоказана.
С решението си директорът на Агенция
„Митници“ изцяло възприема мотивите на оспорения акт, като подробно посочва
аргументите си в тази насока. Счита, че решението е издадено от компетентен
орган в изискуемата от закона форма и съдържание. Счита за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че актът е издаден извън установените нормативни
срокове, тъй като Решение № РТД-3000-1596/32-182333 от 26.06.2020 г. е издадено
в изпълнение на Решение № 2204/13.10.2019 г. по адм. д. № 2351/2019 г. по описа
на Административен съд Пловдив, влязло в законна сила на 03.06.2020 г. и
получено в дирекция „Тракийска“ към Агенция „Митници“ на 11.06.2020 г. с писмо
рег. инд. № 32-164655.
Посочено е, че процесното
решение съдържа конкретни фактичеси и правни основания за издаването на акта,
както и изчерпателни мотиви, съобразно приложимите разпоредби на чл.49 – 54 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2105/2447. В решението се казва, че предвид
разпоредбите на чл.56 пар.4 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато прилагането на
мерките по букви г) до ж) от параграф 2 от същата разпоредба или
освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до
определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се
прекратява в случая на ТК, веднага щом се достигне определеният обем на вноса
или износа. Посочено е също така, че за управлението на квота № 098614 е
използвана електронна система, създадена за тези цели, съгласно чл.54 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Искането за ползване на тарифната
квота е управлявано чрез тази система, като са регистрирани всички следващи
събития и действия, които засягат разпределянето на квотата, респ. достигането
на критичния й статут и възникването на задължения за мито и ДДС за доплащане.
В този смисъл е прието за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не
следва да възникват за дружеството допълнителни задължения за мито и ДДС.
От страна на решаващия орган е прието,
че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което и е отхвърлил жалбата.
Към административната преписка са
приложени: - декларация за допускане за свободно обращение и специален режим –
употреба на специфични стоки № 19BG003009016515R6 от 07.05.2019 г.; списък група данни 7/9; авизо
преведно нареждане от 16.04.2019 г; CMR, пакетажни
листове, фактура за транспорт; извадка от електронната система за търсене на
отговори от искания за квоти и административната преписка по предходното
съдебно производство.
В хода на съдебно производство не се
представят нови доказателства.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Нормата на чл.145 от АПК предвижда, че
административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната
законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на акта.
Съгласно чл.220 ал.1 от ЗМ, всяко лице може да обжалва
засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК. Разпоредбите на чл.5 от Регламент (ЕС) № 952/2013 год. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза &1 т.1 определят като „митнически органи“ митническите администрации на
държавите членки,които отговарят за прилагането на митническото
законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното
законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби.
Разпоредбите на
чл.5 &1 т.39 от
Регламент (ЕС)№952/2013 определя като “решение” всеки административен акт, издаден от
митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се
извършва произнасяне за
конкретен случай, който има правни последици за съответното /ите/ лице /а/. В
случая е налице решение, с което е начислено
допълнително митническо задължение в резултат на превишение на тарифни квоти за
внос. Решенията, свързани с
възъстановяване и опрощаване са такива по прилагане на митническите разпоредби, пораждат правни
последици за техния адресат и представляват административен акт, който на
основание чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Право на обжалване
съобразно разпоредбата на чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 има всяко лице, досежно решенията на митническите органи по прилагане на
митническото законодателство, които го засягат пряко и лично, като правото на
обжалване може да се упражни на две нива: първоначално - пред митническите
органи и впоследствие - пред по-висша независима инстанция, която може да бъде
правораздавателен орган или еквивалентен специализиран орган съгласно
действащите разпоредби в държавите-членки. Процесният
акт е бил оспорен по административен ред, но жалбата срещу него е
била отхвърлена като неоснователна. В този смисъл, на обжалване пред съда
подлежи първоначалното решение на директора на ТД “Тракийска“, обективиращо допълнителното
задължение за вносни мита.
Обжалваното решение е издадено в
законоустановената писмена форма и от компетентния административен орган – директора
на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4
т.2 от ЗМ във връзка с чл. 59 от АПК. При издаването му не са допуснати
нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Решението е мотивирано,
като в мотивите административният орган е посочил, както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Обжалваният акт не противоречи на
материалноправните разпоредби по издаването му.
В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт поради липсата на
мотиви и това е така, тъй като съдебната практика е установила ясен критерий
единствено при нищожност на административния акт в хипотезата на липса на
компетентност. По отношение на останалите изисквания за законосъобразност на
административния акт, твърдо установен критерий в съдебната практика липсва,
което не означава, че административния акт не може да бъде обявен за нищожен и
при липсата на останалите предпоставки по чл.146 от АПК.
Нищожност на административния акт може
да има, както поради неспазване на изискванията за форма, така и при тези, за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие
с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Най-общо казано,
критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност
е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено
съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да
бъдат относими, както до правното основание за издаване на акта, така и до
съществените елементи или изисквания на същата норма. Обявяването на нищожност
на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни
административни актове, засегнати от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му, не може да породи правните последици,
към които е насочен. За да не създава правна привидност, че съществува, при
констатиране на основание за това, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво
се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването
на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния
акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за
нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими
с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем,
не биха могли да бъдат признати (Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм.
д. № 3988/2008 г., II отд.).
Напълно неоснователни са възраженията
на жалбоподателя за некомпетентност на административния орган и осъществени
съществени нарушения на процедурните правила. необосновани са твърденията в жалбата, че в
оспореното решение липсват мотиви. Каза се, процесното решение е постановено от
компетентен орган. Този административен орган е оправомощен, когато е
възникнало митническото задължение, да издаде решение за възстановяване или
опрощаване на вносни или износни мита
При постановяване на административния
акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените
правила. Решението е постановено след като на жалбоподателя е изпратено
уведомление за задължението – съобщение рег. инд. № 32-182235/21.06.2020 г.,
т.е същият е уведомен за началото на административното производство.
Административният акт е постановен и в
предписаната от чл. 59 АПК писмена форма – решение, в което са посочени
мотивите – фактически и правни основания. Въз основа на фактическите установявания
на органа са посочени нарушените правни норми.
Съдът счита, че решението е издадена и
в съответствие с материалния закон и целта на същия, с оглед на което то не
подлежи на отмяна и съгласно чл.146 т. 4 и т. 5 от АПК. Правните му последици
са напълно съвместими с правовия ред, като мотивите в тази насока ще бъда
изложени по-долу в настоящото решение.
Предвид изложеното, съдът намира, че
не са налице основания за обявяване на нищожност на оспореното решение.
Спорният въпрос е, дължимо ли е
цитираното по-горе митническо задължение или не и на какво основание.
На първо място, съдът намира за необходимо
да отбележи следното:
Преференциалният произход на стоките
се определя въз основа правилата за произход, предвидени в международните
споразумения за въвеждане на преференциални тарифни мерки, по които
Европейският съюз е страна (с водещо значение е Регионалната конвенция за
паневросредиземноморските преференциални правила за произход). Тези тарифни
мерки намират израз в прилагането на намалени или нулеви ставки на митата за
внос на стоки с преференциален произход.
За произхождащи от дадена страна се
считат стоки: - изцяло получени в тази страна (чл.31 от Делегиран регламент на
Комисията (EC) 2015/2446); - получени в тази страна, в чието производство са
използвани продукти с произход от друга страна, която не е бенефициент, или с
неизвестен произход, при условие, че продуктите са претърпели достатъчна
обработка или преработка (чл.32 от Делегиран регламент на Комисията (EC)
2015/2446).
За достатъчно обработени или преработени се считат продуктите, когато в
получената стока стойността им не превишава определен процент от цената на
производител за стоката. Това означава, че стойността на внесеният материал не
трябва да превишава стойността на материалите с произход, за да може крайният
продукт да се счита с произход от страната бенефициент. Освен това останалите
вложени материали трябва да са с произход от страната бенефициент, в която е
получена стоката или от една или няколко други страни бенефициенти.
За целите на митническия контрол
произходът на стоките бива преференциален и непреференциален. С преференциален
произход са стоките, които произхождат от страна-бенефициент по сключено
споразумение за свободна търговия, а с непреференциален са всички останали.
Първите могат да се ползват от възможността за облагане при внос с намалени или
нулеви ставки на митата, както и с облекчени митнически формалности при равни
други условия. За разлика от тях стоките с непреференциален произход се облагат
с мита по ставките, визирани в европейската митническа тарифа (TARIC), като за
тях не рядко са предвидени и антидъмпингови мерки или различни количествени
ограничения.
За удостоверяване на преференциалния
произход на стоките, въвеждани, внасяни или изнасяни от митническата територия
на ЕС, практическо приложение намират няколко различни документа, които се
издават от компетентен за целта орган в държавата на изпращане. Това са: -
Сертификат за движение на стоките EUR.1; - Сертификат за движение на стоките
EUR-MED; - Сертификат FORM A; - Декларация върху фактурата или друг търговски
документ; - Декларация на доставчик; - Сертификат за движение на стоките A.TR.
Преференциалните споразумения на ЕС
могат да бъдат групирани в зависимост от географското положение на страните и
по типа преференциално третиране: 1. Споразумения за търговия с трети страни: -
страни-членки на ЕАСТ - Швейцария, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн; - Западни
Балкани - Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово;
- Средиземноморски страни - Алжир, Тунис, Мароко, Израел, Палестинските власти,
Йордания, Ливан, Сирия и Турция (с Турция споразумението обхваща само
въглищата, продуктите от стомана и селскостопанските продукти, които не са
обхванати от митническия съюз с ЕС); - други страни и територии - едностранни
преференции, предоставяни на Андора (за селскостопански продукти, необхванати
от митническия съюз), Фарьорски острови, ЮАР, Мексико, Република Корея, Чили,
Канада и др.; - Африкански, карибски и тихоокеански басейн.
В случая няма спор, че се касае до
стока от стомана, попадаща в обхвата на посочените по-горе споразумения.
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 2019/159 на Комисията от 31.01.2019 г. за налагане на окончателни защитни
мерки срещу вноса на някои стоманени продукти, за този код по ТАРИК с произход
от Турция е предвидена тарифна квота с пореден № 09.8829. Посочената ТК е
изчерпана на 28.03.2019 г. и съгласно чл.1 параграф 5 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/159, когато предвидените за конкретна държава ТК са
изчерпани, вносът на въпросните продукти от тази държава се осъществява в
рамките на оставащите количества от ТК за същите продукти, определена за другите държави, като
тази разпоредла се прилага само през последното тримесечие на всяка година от
прилагането на ТК, предвидени в регламента. ТК с пореден № 09.8614 се прилага
за всички държави, с изключение на тези, за които се прилагат индивидуални
квоти, но за периода 01.04.2019 г. – 30..06.2019 г., съгласно разпордбите на
горецитирания регламент и според получена информация от ЕК, поради изчерпването
на голяма част от индивидуалните квоти, тя се прилага за всички държави,
включително и за стоките с произход от Турция.
На второ място, тарифната квота
представлява преференциална тарифна мярка, изразяваща се в прилагане на
намалено или нулево мито в рамките на определено количество или стойност на
вноса, валидна за определен период и най-често - за определен произход. След
изчерпване на квотата, вносът се осъществява при заплащане на определените в
законодателството мита.
Европейската комисия поддържа „Консултационен
модул Квота“ относно прилаганите от Европейския съюз тарифни квоти, управлявани
на принципа „Първи дошъл - първи обслужен“.
Количествата по тези квоти се
разпределят в съответствие с хронологичния ред на датите на приемане на
декларация за пускане в свободно обращение.
Всяка тарифна квота се идентифицира с
шестцифрен пореден номер (order number), който е посочен в съответния
регламент, с който е въведена квотата.
Вносителите, които желаят да се
възползват от тарифните квоти, трябва да поискат от митническите власти вносът
им да бъде отчетен по съответната квота, в съответствие с изискванията на
законодателството на ЕС и националното законодателство.
Управлението на тарифните квоти на
база „Първи дошъл - първи обслужен“ се осъществява в съответствие с чл.51 на
Регламент за изпълнение на Комисията (EС) 2015/2447, който гласи следното:
„Чл.51. 1. Разпределянето на количества от
Комисията се извършва в работни дни. Комисията обаче може да реши да не
разпределя количества в даден работен ден, при условие, че компетентните органи
на държавите членки са информирани предварително.
2. Количествата по тарифните
квоти не могат да се разпределят по-рано от втория работен ден след датата на
приемане на митническата декларация, съдържаща искането на декларатора да
ползва тарифната квота.
При всяко разпределяне от Комисията се
вземат предвид всички неполучили отговор искания за ползване на тарифни квоти
въз основа на митнически декларации, приети до и включително на втория работен
ден, предхождащ деня на разпределянето, и които са предадени от митническите
органи на системата, посочена в член 54 от настоящия регламент.
3. Количествата за всяка тарифна квота
се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания за ползване
на въпросната тарифна квота по хронологичния ред на датите на приемане на
съответните митнически декларации и доколкото позволява оставащото количество
по тарифната квота.
4. Когато в деня на разпределяне
сборът от количествата по всички искания за ползване на дадена тарифна квота,
отнасящи се до приетите на една и съща дата декларации, е по-голям от
оставащото количество по тарифната квота, количествата по тези искания се
разпределят от Комисията пропорционално на исканите количества.
5. Когато се открива нова тарифна
квота, Комисията не разпределя количества по тази тарифна квота преди 11-ия
работен ден, следващ датата на публикуване на акта на Съюза, с който се открива
тази тарифна квота.“
Видно от така посочените разпоредби се
налага извод, че методът е основан на хронологичния ред на подаване на
заявленията. Тарифните квоти следва да се управляват, по правило, въз основа на
принципа „първи дошъл първи обслужен“, в съответствие с членове от 308адо308в
от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за установяване на
разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на
Митническия кодекс на Общността (1 ).
Аналогични са разпоредбите и на
Наредба № 11 от 19.12.2003 г. за управление на тарифните квоти /Наредбата/,
както и в Правилника за прилагане на закона за митниците – дял III глава VI.
Така, в глава трета Управление на
тарифните квоти в Централното митническо управление, е възпроизведена цялата
процедура, залегнала в Регламент за изпълнение на Комисията (EС) 2015/2447. От
своя страна, чл.11 ал.1 от Наредбата гласи, че решения за ползване на тарифна
квота се вземат след приспадане на количеството по исканията, за които е
установено, че отговарят на изискванията по чл.10 ал.1, както следва: - 1. за
тарифните квоти по чл.1 т.1 - ежеседмично до 10 ч. на първия работен ден от
седмицата - за регистрираните по реда на чл.8 през предходната седмица ОМД и
съобщения -заявки за ползване на тарифна квота; - 2. за тарифните квоти по чл.1
т.2 и 3 - ежедневно до 10 ч. на работния ден, следващ деня, в който ОМД и съобщенията-заявки
за ползване на тарифна квота са регистрирани по реда на чл.8, а според ал.2 на
същия текст, когато количеството по регистрираните искания за определена
тарифна квота превишава наличното количество от квотата, приспадането се
извършва пропорционално с коефициент, получен при съпоставяне на заявеното към
наличното количество за тази тарифна квота.
От анализа на цитираната нормативна
уредба – европейска и национална, и представените по делото доказателства, се
установят няколко основи момента, имащи значение за изхода на спора.
Според този състав на съда, ясно,
както в решението на директора на ТД „Тракийска“, така също и в това на
директора на Агенция „Митници“, е посочено, защо е такъв резултатът. Подробно е
описана системата на действие на МИСВ. Т. е. заявката за ползване на
преференциални квоти не се решава от местната митническа администрация. От нея
се изисква само и единствено, своевременно да представени заявката в МИСВ,
където обработката става електронно и автоматично.
Първо, неоснователно е възражението,
че стоката е представена на 03.05.2019 г. Това, че на СМР е поставена
митническа заверка, не означава, че стоката е поставена в митнически режим. СМР
е транспортен документ, а не митнически. Поставянето под митнически режим е
сторено на 07.05.2019 г. с подаването на МД MNR
№ 19BG003009016515R6 от 07.05.2019 г.
Второ, 09.05.2019 г. е бил неработен
ден, и съгласно изложеното по-горе, информацията
за разпределеното по ТК количество е изпратена на 10.05.2019 г. и
съобразно разпоредбата на чл.51 пар.4 от Регламент (ЕС) № 2015/2447,
количествата от всички направени искания на ниво ЕС за ползване на ТК с пореден
номер 098614 по митнически декларации с дата на приемане 07.05.2019 г.( само за
сведение – очевидно поредността е спазена от страна на митническата
администрация, а и няма как да не е, при автоматизираната система)са
преизчислени пропорционално с отпуснат процент 20.40401, тъй като към тази дата
заявените количества от всички държави-членки многократно надхвърлят наличното
количество на квотата.
Трето, безспорно се установява, че в
МИСВ получените от националното приложение за управление на ТК отговори, се
обработват автоматично и, в случай на частично удовлетворяване на дадено
искане, стоката се разделя на две, като едната стока е с количество и елементи,
които отговарят на условията за ползване на ТК, а за другата се прилагат
предвидените извън квотата мита, в случая защитно мито от 25%. Горното се
подкрепя и от представените по административнаат преписка доказателсва.
Предвид изложеното съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че органите на митническата
администрация неправилно са приложили разпоредбите на чл.49 – 54 от Регламент
(ЕС) № 2015/2447.
На следващо място, по отношение
възражението в жалбата по т.2 от раздел IV
относно правна аргументация, а именно, цитирания чл.102 параграф 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, който гласи, че, когато размерът на дължимите вносни или
износни мита е равен на размера, вписан в митническата декларация, вдигането на стоките от митническите органи
е равностойно на уведомяване на длъжника за митническото задължение, съдът
намира за необходимо да отбележи следното: - според чл.54 от Регламент (ЕС) № 2015/2447,
озаглавен „Електронна
система за управлението на тарифните квоти“, параграф 1, за управлението на
тарифните квоти се използва електронна система, създадена за тези цели съгласно
член 16, параграф 1 от Кодекса, с цел: а) обмен на информация между
митническите органи и Комисията, свързана с исканията за ползване на тарифни
квоти и върнатите по тарифните квоти количества и със статуса на тарифните
квоти, и съхранението на тази информация; б) управление от Комисията на
исканията за ползване на тарифни квоти и на върнатите по тарифните квоти
количества; в) обмен на информация между митническите органи и Комисията във
връзка с разпределянето на количества по тарифните квоти и съхранение на тази
информация; г) регистриране на всички следващи събития или действия, които
могат да засегнат първоначално изтеглените или върнати количества по тарифните
квоти или разпределянето им. Според параграф 2 пък, чрез посочената система
Комисията предоставя информацията, свързана с резултатите от разпределянето.
В случая няма спор, че тарифна квота с
пореден № 09.8614 попада под управлението на електронната система, предвид на
което, правилно е процедирано от страна на митническата администрация, като за
това задължение е издаден ИАА - оспореният в настоящото съдебно производство.
Ето защо, съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не следва за него да
възникват допълнителни митнически задължения.
Съдът намира за неоснователно и
възражението по отношение срока на издаване на оспорения административен акт.
Аргументите на настоящата инстанция в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.19б ал.1
от ЗМ решението за установяване на митническо задължение и други публични
държавни вземания се издава в 30- дневен срок от започване на производството. В
чл.22 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30- дневен срок за издаване на
решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа
на заявление. Този срок не се прилага за решения, взети от митническите органи
без предварително заявление от лицето (арг. от нормата на чл.29 от регламента).
От данните по делото е видно, че в случая административният орган е започнал
производството служебно, като след проверка в МИСВ е установено превишение на
тарифна квота с пореден № 09.8614 и е изпратил на жалбоподателя съобщение от
21.06.2019 г. с изискуемите митнически задължения. С оглед на това, доколкото
не е налице предварително заявление, съдът счита, че в случая е приложима
нормата на чл.103 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в която е предвиден
3-годишен срок за установяване на задълженията. Съгласно цитираната разпоредба,
след изтичане на три години от възникване на митническото задължение, длъжникът
не се уведомява за същото. Срокът е давностен и след неговото изтичане
митническите органи губят възможността да съберат възникнали митнически
задължения. В случая този срок не е изтекъл, поради което възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствени правила се явява неоснователно.
Предвид изложеното по-горе, съдът
намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде
отхвърлена, а административният акт, като правилен и законосъобразен, следва да
бъде оставен в сила.
При този изход на спора и претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 979.46 (деветстотин
седемдесет и девет и 0.46) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд
– Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Ламарина 2005“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Пловдив, общ. Садово, с. Болярци, Стопански двор № 2, чрез
адв. К. Обрейков, против Решение № РТД-3000-1596/26.06.2020/32-182333 на
директора на Териториална дирекция „Тракийска“, потвърдено с Решение №
Р-398/32-226254/04.08.2020 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е
определено допълнително митническо задължение по MRN
19BG003009016515R6/07.05.2019 г. в размер на 12 845.04 лв. мито и 2 497.01 лв.
ДДС.
ОСЪЖДА
„Ламарина
2005“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Садово, с. Болярци,
Стопански двор № 2, представлявано от управителя З.Г.Г., да заплати на Агенция
„Митници“ – София сумата от 979.46 (деветстотин седемдесет и девет и 0.46) лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: