Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 27.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №16939 по описа за 2015год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Ш.А.Ч. и И. Ю.Ч. срещу З.К.„Л.И.” АД, искове с правна квалификация
чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата в размер от по 220000,00лв., за всеки, частично
от 280 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.И.Ч.,
както и сума в размер на 180000лв.-частично
от 240000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ш.А., в
резултат на възникнало пътнотранспортно произшествие от 16,05,2015год., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумите.
Поддържа се, че на
посочената дата-16,05,2015год., около 12.50 часа, на главен път І-3,
25+925км., с посока с.Г.Студена към
с.Караисен, водачът на лек автомобил, с
марка „Хюндай купе, с рег.№*******М.С.В.е нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в ЗДвП, в резултат на което е реализирал ПТП. Вина за
настъпилото ПТП има делинквента Василев, застрахован при ответника по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” съгласно З.полица № 22115000614575.
Вследствие на реализираното произшествие е причинена смъртта на Н. Ч., дъщеря на
ищците, на които са причинени
неимуществени вреди от загубата на родното им дете, както и болки и страдания на ищцата Ш.Ч., в резултат
от травматични увреждания.
Съобразно изложеното
е заявено становище за основателност на исковите претенции. Претендират
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът-З.“Л.и.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения
за неоснователност на исковите претенции.
Оспорва да е осъществено противоправно деяние от водача на процесното моторно
превозно средства, както и да е извършено виновно. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение относно увреждащия автомобил. Релевира доводи за
съпричиняване на пострадалите, изразяващо се в нарушение на чл.137а от ЗДВП поради
непоставяне на предпазен колен.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковете. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №49
от 17,05,2015год. от МВР Свищов се установява настъпило на 16,05,2015год.
пътнотранспортното произшествие с участието на
лек автомобил, с марка „Хюндай купе, с рег.№*****ВН, управляван от М.С.В.и лек
автомобил, с марка Рено, модел Магнум 500, с рег.№********, управляван от Х. Д.Я., при което е настъпила смъртта
на Н.И.Ч. и са причинени физически
увреждания на Ш. Ч..
От приложената влязла в сила на 21,02,2018год. присъда от 24,04,2017год. на Великотърновски окръжен съд по НОХД №277/2016год., се установява М.С.В.да е признат за виновен в
това, че на 16,05,2015год., на кръстовището, образувано от ГП І-3, км.25+925 и път ІІІ-405 в землището на с.Горна
Студена, обл.Велико Търново, при управление на МПС- лек автомобил с марка „Хюндай купе, с рег.№******движейки се в посока от гр.Свищов към с.К., със скорост
от 56,4км.ч., е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.6, т.1 от ЗДВП чл.47от
ЗДВП, чл.50, ал.1 от ЗДВП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.И.Ч., средни телесни повреди на Ш.А.Ч.-престъпление по чл.343, ал.4, вр.ал.3,
б.“б“, пр.1, вр.ал.1, б.Б и б.“В“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
С решение №10 от 21,02,2018год. е оставена без разглеждане касационна жалба на Ш. Ч. и И.
Ч. срещу въззивно решение №285/19,10,2017год. постановено по ВНОХД
№314/2017год. по описа на Великотърновски
апелативен съд.
С оглед становище на ответника заявено в отговора
на исковата молба и в с.з. от 13,02,2017год., съдът намира за безспорно
установено наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен
договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответното
дружество към датата на ПТП- 16,05,2015год.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №06-09-632/11,06,2015год.
на Община Свищов, ищците се легитимират като законни правоприемници на починалата
–нейни родители.
Не е спорно между страните смъртта на Н. И. да е
настъпила в резултат на процесното ПТП.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св. Б.Е., от които се установяват търпените неимуществени вреди от Ш.Ч.
и гласни доказателства, чрез разпит на св.Т.П., от които се установяват
отношенията между починалата и ищците
/живеели заедно, били в прекрасни отношения, били добро и сплотено семейство/,
както и обстоятелството, че родителите на починалата все още не са преодолели
загубата на дъщеря си.
От изслушаната по делото съдебномедицинска
експертиза, която като обективно и компетентно изготвена следва да бъде
кредитирана при постановяване на съдебния акт се установява при
пътнотранспортното произшествие Ш.А.Ч. да е получила следните
травматични увреждания:
Черепно-мозъчна травма-Мозъчно
сътресение
Травма на главата
Счупване на дясна ключица в средна
трета с дислокация на фрагментите;
Счупване на лява лонна и седалищни
кости на таза в ляво;
Счупване на напречния израстък на
пети поясен прешлен/Л5/ двустранно;
Малък плеврален излив и малък
пневмоторакс в дясно без клинични данни за дихателна недостатъчност
Черепно-мозъчната травма/Мозъчно сътресение/ при Ш.А.Ч. протекла с
количествена промяна в съзнанието/зашеметяване, объркване/ без медицински данни
за настъпило безсъзнателно състояние/кома/ и е реализирала медико-биологичния признак разстройство на здравето временно
неопасно за живота.
Счупването на дясна ключица в
средна трета с разместване на фрагментите е причинило на ищцата трайно затруднение на движенията в десния
горен крайник за период по-дълъг от тридесет дни при правилно протичащ
оздравителен процес.
Счупването на лява лонна и
седалищна кости на таза са довели на ищцата трайно затруднение за движенията в левия долен крайник за период по-дълъг
от тридесет дни при правилно протичащ оздравителен процес.
Счупването на напречния израстък
на пети поясен прешлен/Л5/ двустранно е причинило на ищцата трайно затруднение за движенията на снагата
за период по- дълъг от тридесет дни при правилно протичащ оздравителен процес.
Малкият плеврален излив в дясно и
малкият пневмоторакс в дясно без клинични данни за дихателна недостатъчност са реализирали медико-биологичния признак
разстройство на здравето временно неопасно за живота.
Сътресението на мозъка като
„травматична” възвратима парализа на нервните функции е с възстановителен
период в рамките на 3-5 седмици. При Ш.А.Ч. е проведено стационарно, комплексно
болнично лечение. От проведеното изследване/компютърна томография , без
контраст на главен мозък/ не са установени травматични промени в мозъчния
паренхим или кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка. През време на
болничния престой неврологичния статус е останал в граници на нормата. Медикаментозното
лечение е включвало обезболяващи препарати, вливания на инфузионни разтвори. След
изписване лечението е продължило в домашни условия с указания за
хигиенно-диетичен режим/ХДР/ и симптоматични медикаменти при главоболие.
При Н. И. Ч. смъртния изход е бил неизбежен и
непредотвратим, поради несъвместимите с живота тежки травматични наранявания на
жизнено важни органи и масивната кръвозагуба дори и при оказана своевременна
високо специализирана медицинска помощ. Непосредствената причина за леталния
изход е травматично хеморагичния шок.
Заключението на СМЕ сочи мозъчното сътресение
при ищцата Ч. да е отшумяло, без усложнения. Неврологичният статус е в норма. Констатирано
е счупванията на дясна ключица и лявата част на таза да са зараснали.
Движенията в дясна раменна става са свободни, без функционален дефицит,
походката е самостоятелна без помощни средства. Изложено е становище и при
двете пострадали травматичните увреждания да са настъпили от вдаване на метални
части на автомобила поради настъпилите деформации с оглед механизма на
произшествието страничен удар от дясната страна на автомобила. Изложено е
становище, че ирелевантно за настъпване на смъртта на Н. Ч. е обстоятелството
дали е ползвала предпазен колан, който не би предотвратил настъпване на
леталния изход, предвид силата на удара. По отношение на Ш.Ч. е изложено становище лицето да е било без поставен
колан, като ползването на такъв би предотвратило настъпването на фрактура на
таза.
От заключението на
съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните се потвърждава механизма на пътнотранспортното
произшествие, с оглед данните за влязла в сила присъда, силен страничен удар в
дясно за автомобила, с вдаване на деформираните части навътре в купето на МПС.
С оглед изложеното заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза
съобразило именно този механизъм на произшествието следва да бъде кредитирано.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ /отм./, вр.чл.45 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила присъда по
НОХД, която е задължителна за гражданския съд по
смисъла на чл. 300 от ГПК, е
установено наличието на извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия
състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците в качеството на родители са активно
материалноправно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените
вреди от смъртта на родното им дете. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При
определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди
следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. №
619/2011г. се излага становището, че понятието „неимуществени
вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се дължи обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат
характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 130 000,00лв. за всеки от ищците. При определяне на същите съдът съобрази младата възраст на починалия -24години при
настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/,
изключително близките отношения между родителите и пострадалото лице и
обстоятелството, че са живели в общо домакинство. Установи се, че ищците са
претърпяли изключително тежко загубата на родното си дете, като и към настоящия
момент същата не е преодоляна. С
настъпването на ненавременната смърт на дъщеря им /24год./ същите са лишени от
опора за в бъдеще, от възможността да проследят житейския й път, от това да
станат свидетели на възможността да създаде собствено семейство. Смъртта на
дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките
удари, които човек може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психичен
товар. Преминаването през мъката на родителите е много
дълго, трудно и болезнено, но все пак,
съобразявайки горните критерии, съдът определи размера на обезщетението от по 130000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО за
релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./.
По отношение претенцията заявена от ищцата Ш.Ч. за обезщетение на причинени
травматични увреждания съдът намира, че справедливото обезщетение би било в
размер на 75000,00лв. като за определяне на обезщетението следва да бъде съобразен характера на причинените физически увреждания- Черепно-мозъчна травма от типа на мозъчно сътресение, травма на главата, счупване на дясна ключица в
средна трета с дислокация на фрагментите, счупване на лява лонна и седалищни
кости на таза в ляво, счупване на напречния израстък на пети поясен прешлен/Л5/
двустранно, малък плеврален излив и малък пневмоторакс в дясно без клинични
данни за дихателна недостатъчност, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движенията на ляв долен и десен горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, както и ограничение в движенията поради фрактура на поясен прешлен. Съобрази се общия
възстановителен период от около 4 месеца, обстоятелството, че се касае до тежка
съчетана травма ограничаваща като цяло движенията на снагата, а в периода на
оздравителния процес безспорно ищцата се е нуждаела от чужда помощ, дълго време
ползвала помощни средства. От съществено значение за определяне на размера на
дължимото обезщетение е психичното отражение от реализирания деликт. Установената е
остра стресова реакция, негативни последици в психологичен план, станала
подтисната, напрегната, емоционална нестабилна, изолирала се социално, развила
депресивна симптоматика, което се потвърждава и от гласните доказателства /
св.Енчева сочи да е била хоспитализирана
в психиатрична клиника, който
факт свързва с преживяното ПТП, тъй като преди това ищцата била весела, енергична и с много приятели. Ето защо настоящият състав намира, че
справедливото обезщетение би било в размер на 75000,00лв.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съдът намира за
установено, че към момента на настъпване на ПТП, пострадалата- Ш.Ч. е пътувала
без поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като по
този начин е допринесли за настъпване на част от вредоносния резултат, а именно
получената фрактура на таза. Така установеното съпричиняване настоящия състав
определя на 20%, което следва да бъде
съобразено при определяне на дължимите им обезщетения или същото се следва в
размер на 60000лв., в които размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
Възражението за съпричиняване от
страна на починалата Н. Ч. е неоснователно. Съгласно заключението на СМЕ
ползването на предпазен колан не би осуетило настъпване на леталния изход.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -16,05,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 13182,50лв., от които 12800,00лв.- държавна
такса и 382,50лв. от общо 750,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 96,00лв. от общо 200,00лв. -юрисконсултско възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК.
На основание чл.38, ал.2 от Задв. и съобразно уважената част от
исковата претенция на адв.П.К. се дължи адв.възнаграждение в размер на 7104,30лв.
от общо 13930,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно
цената на исковата претенция. Върху същия се начислява ДДС, с оглед
представените доказателства за регистрация по ЗДДС в размер на 1420,86лв. или
общо адв.възнаграждение от 8525,16лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** Д да заплати на Ш.
А.Ч., с ЕГН **********, и И. Ю.Ч., с ЕГН **********, и двамата със съд. адрес:***0
на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ сума
от по 130 000,00лв. за всеки
ищец, представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 16,05,2015год.
ПТП неимуществени вреди от смъртта на Н.И.Ч., ведно със законната лихва върху
тази сума от 16,05,2015год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над 130000,00лв.
до пълния предявен размер от 220000,00лв. за всеки ищец, частично от по
280000,00лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** Д да заплати на Ш.
А.Ч., с ЕГН **********, на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ сума от 60000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 16,05,2015год. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
16,05,2015год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 60000,00лв.
до пълния предявен размер от 180000,00лв., частично от 240000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** Д, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски
съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата
от 13182,50лв.–
разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:*** Д, да заплати на адв.П.К. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 8525,16лв.-разноски.
ОСЪЖДА Ш. А.Ч., с
ЕГН **********, и И. Ю.Ч., с ЕГН **********, и двамата със съд. адрес:***0 да
заплатят на „З.К.Л.И.”АД, с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***
Д, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в
размер на 96,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: