Разпореждане по дело №367/2016 на Районен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.418 ал.4 от ГПК.

С разпореждане № 2564 от 30.12.2015 год. по ч.гр.д. № 1164/2015 год. Смолянският районен съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основата на документ по чл.417 ГПК и молбата за издаване на изпълнителен лист подадени от заявителя Е. Д. Д., с ЕГН * и адрес:Г., У. №. Б. В. А. срещу длъжника Р. С. Б. с ЕГН * и адрес:Г., У. В. №2 A, с които се претендира задължение по запис на заповед издаден на 01.07.2014г. за сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от Е. Д. Д., Ч. пълномощника му А.Ш. Андреева, в която моли същото да бъде отменено и се разпореди да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417, т.9 от ГПК за сумите, описани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, като върне делото на РС-С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Излага съображения, че съгласно чл.418, ал.2 от ГПК “изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника”. Извършвайки проверка по реда на чл.418, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че приложеният по делото документ по реда на чл.417 е редовен от външна страна, но не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да достигне до този извод, решаващият състав е счел, че посоченият в процесния Запис на заповед е нищожен на основание чл.486ал.2 от ТЗ,тъй като падежът му е определен по различен от посочените в чл.486ал.1 от ТЗ начини.поддържа се,че не се касае за нищожен запис на заповед с падеж,различен от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл.486 от ТЗ,тъй като се касае за печатна грешка в изписване на думата „предявяване“.Поддържа се още, че очевидно порокът е в граматическото оформяне на ценната книга,което не обосновава и извод,че нейния падеж е определен неправилно,двусмислено.В случая записът на заповед не е издаден с падеж определен по друг начин,например с два падежа или последователни падежи,за да се ангажират последиците на ал.2 от цитираната норма, а изрично в долния край на записа на заповед длъжникът е удостоверил собственоръчно,с трите имена и подпис,че записът на заповед му е предявен за плащане на 12.12.2014година и след като падежа е настъпил,вземането е изискуемо.Претендира се присъждане на направените разноски.

Частната жалба е подадена от страна с правен интерес в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 11644/15 год. на СРС се установява, че производството е започнало по заявление на Е. Д. Д., Ч. пълномощника му А.Ш. Щ. за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Р. С. Балъкчиев за сумата от 1000.00 лв., произтичаща от запис на заповед, издаден на 01.07.2014 год.

Съгласно разпоредбата на чл.418 ал.2 от ГПК в това производство съдът проверява дали представения документ попада в кръга на изброените в чл.417 от ГПК, редовен ли е от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Следователно производството е формално и едностранно. В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист жалбоподателят е представил оригинал на запис на заповед от 01.07.2014 год.за сумата от 1000.00 лв.

За да отхвърли заявлението на Е. Д., в мотивите на обжалваното разпореждане районния съд е приел, че приложеният към заявлението запис на заповед, издаден от длъжника в Г. на 01.07.2014 год., е нищожен по смисъла на ч(л.486ал.2 от ТЗ,тъй като падежът му е определен по различен от посочените в чл.486ал.1 от ТЗ начини,с което обосновава и неяснота какво трябва да бъде предадено и от кого,за да настъпи падежа.

Както беше посочено по-горе, обхватът на съдебната проверка е органичен до правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения със заявлението документ, както и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В конкретния случай заявителят се позовава на документ по чл.417, т.9 от ГПК – запис на заповед. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа визираните в разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити. Съществен елемент от съдържанието на записа на заповед е наличието на падеж, тъй като това е моментът, от който паричното задължение по записа на заповед става изискуемо и кредиторът може да претендира плащане. Падежът на записа на заповед следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване (в този смисъл е определение № 782/09.11.2011 год. по ч.т.д. № 127/2009 год. на ІІ то. на ВКС). Според препращащата разпоредба на чл.537 от ТЗ за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. В нормата на чл.486, ал.1 от ТЗ са изброени изчерпателно начините, по които може да бъде определен падежът на менителницата - на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването и на определен ден. В случая в процесния запис на заповед, издаден на 01.01.2014 год. е посочено, че „сумата от 1000 лв. е платима при предаването на този запис на заповед.

Настоящата инстанция счита,при така установеното съдържание на записа на заповед и така поетото от издателя задължение да плати сумата,с оглед вписването в началото … падеж на предаване, във връзка посочването – при предаване на този запис на заповед на нормата на основание чл.487 от ТЗ,както и отбелязването от издателя-платец Р. С. Б. в края на записа на заповед - настоящият запис на заповед е предявен на 12.12.2014 година,направената формулировка дава възможност за определяне падежа по смисъла на 486 ал.1т., 1 от ТЗ. Според настоящият състав не се касае за нищожен запис на заповед различен от визираните възможни падежи с нормата на чл.486ал.1 от ГПК. Макар на посочените две места е налице неправилно в ситилистично отношение формулиране на падежа на записа на заповед „на предаване“ от цялостното съдържание на ценната книга се прави извод,че падежа е правилно определени в съответствие със закона. В случая записа на заповед не е издаден с падеж определен по друг начин-два падежа,последователни падежи и други,в каквато насока съществува задължителна съдебна практика,за да се ангажират последиците на чл.486 ал.2 от ТЗ.Не се налага и тълкуване, както е прието от районен съд,за да настъпи падеж.

След като записът на заповед има валидно определен падеж съгласно чл.486, ал.1 т.4 от ТЗ, същият е годно изпълнително основание. Действително приложения оригинал към заявлението съдържа всички законови реквизити, за да бъде определен като запис на заповед – чл.535 във вр. с чл.536 от ТЗ. На лицевата му страна е положен един подпис - на неговия издател. В ценната книга е вписана уговорка за „предявяване“до три години,считано от датата на издаването, което е допустимо с оглед чл.487 във вр. с чл.537 от ТЗ. Самият падеж на вземането е уговорен „на предявяване” ,поради което ценната книга не е нищожна и има падеж определен като такъв „на предявяване”.

Записът на заповед е предявен на платеца на 12.12.2014година и от този момент вземането по записа е станало изискуемо (чл. 486, ал. 1 ТЗ.

В заключение, настоящият състав на съда намира, че представената ценна книга кореспондира на заявеното вземане и следва да се прецени като редовен от външна страна документ, даващ основание за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена по твърденията на заявителя и документ, официално удостоверяващ настъпване на падеж, съответно и изискуемост на вземането.

Обжалваното разпореждане следва да се отмени изцяло и да се допусне незабавното издаване на изпълнителен лист по заповед, удостоверяваща заявеното вземане по заявлението на кредитора в цялост. Самото издаване на заповед по заявлението и изпълнителния лист настоящият състав на съда преценява като технически действия по изпълнение на постановеното по съществото на жалбата допускане на незабавно изпълнение (в какъвто смисъл е и установената вече съдебна практика). Разноските по първоинстанционното производство следва да се включат в заповедта от първоинстанционния съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът,в настоящия състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане № 2564 от 30.12.2015 год. по ч.гр.д. № 1164/2015 год. Смолянският районен съд,с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основата на документ по чл.417 ГПК и молбата за издаване на изпълнителен лист подадени от заявителя Е. Д. Д., с ЕГН * и адрес:Г., У. №. Б. В. А. срещу длъжника Р. С. Б. с ЕГН * и адрес:Г., У. В. №2 A, с които се претендира задължение по запис на заповед издаден на 01.07.2014г. за сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА незабавно издаване на изпълнителен лист след съответно издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по образеца, съгласно приложение № 5 на Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, за вземането по т.9 от заявление В.№ 1164/28.12.2015 г. и разноски в първа инстанция.

ВРЪЩА делото на Смолянски районен съд, за изпълнение на постановения въззивен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: