Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова , като
разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №2396 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу И.А. З. с ЕГН **********, Б.С.З. ***, К.С.К. с ЕГН **********
и П.С.К.,*** ищците Т.С.Т. с ЕГН ********** *** и С.С.Ш. с ЕГН ********** ***
твърди, че с ответниците са наследници на Т. А.ов Т. бивш жител ***, починал на
27.06.1987г. Твърдят, че наследодателят им е бил собственик на следните
недвижими имоти :1/ поземлен имот №140
с площ от 610 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна
сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да
имота :УПИ V-136,
УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/
поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в :А/
УПИ V-1228,1227 в
кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления
имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с
площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840,
УПИ VI-1841 и УПИ XXI
1229. Твърди се, че
страните по делото като наследници по закон на Т.Т. притежават в съсобственост
посочените-по горе имоти при следните права: по 2/8 ид.ч. за всеки от ищците,
2/8 ид.части за И.З., 1/8 ид.част за К.К. и 1/8 ид.част за П.К..Твърди се, че
на 18.06.2013г. с нотариален акт №107,
том VI,рег.№7356, нот.дело
№969/2013г. по описа на нотариус А. И. , вписан под №423 в НК ответниците И.З. и сестра и С. К. / майка на ответниците К. и П.
Кратункови/ са признати за собственици по давност и наследство на процесните
имоти, след което на 29.07.2013г. с нотариален акт №8, том VIII, рег.№9075, нот.дело №1855/2013г. на
нотариус А. И. същите даряват тези имоти на ответника П.К..Ищците твърдят, че
праводателките И.З. и С. К. както и техните родители не са вледели тези имоти
трайно, явно, спокойно, непрекъснато и
необезпокоявано повече от десет години. Твърди се, че след смъртта на общия
наследодател в къщата останал да живее чичото на ищците А., който е баща на И.З.
и С. К., който починал през 1993г.Ищците твърдят, че техният баща многократно е
водил разговори с него за уреждане на имотните им отношения но той отказвал да
предприеме каквито и да е действия по този въпрос.След смъртта на баща им
ищците лично разговаряли с ответницата И.З. и нейната майка. Със С. К. е успели
да говорят , тъй като същата заминала да работи в чужбина през 2003г и се
върнала през 2008г. два месеца преди да почине майка и. Ищците искали да
поделят имотите като им предложили да вземат двора с къщата, а те другите два
имота , който от своя страна да поделят помежду си, но те не се съгласили. През
2013г П. и баща му посетили С. ***, за да се разберат за имотите. Седмица
по-късно ответниците П.К. и К.К. отишли при ищеца Т.Т. , за да уточнят кой
какви претенции има и как да стане разделянето.Разбрали се ищците да получат
незастроените имоти, а И.З. и С. К. да получат къщата с двора.Ответниците
Кратункови им казали, че ще подготвят документите и че ще им се обадят, но не
го направили. В деня на погребението на С. К. ищците разбрали, че имотите са
прехвърлени на П..По-късно поискали от И. ключ, без да и казват, че им е
известно за прехвърлянето на имотите.И. им отговорила, че няма ключ, тъй като
вече всичко е на П.. Ищците твърдят, че ответницата И.З. и покойната и сестра С.
К. не са владели имотите като свои, не са демонстрирали и не са довели до
знанието на ищците това свое намерение, показвайки несъмнено, че с
упражняваната от тях фактическа власт отричат
техните права по отношение на процесните имоти. Ищците твърдят, че И.З.
не е упражнявала фактическа власт върху тези имоти, тъй като е омъжена и живее
в село Исперихово от около 1977-1978г. а нейната сестра С. живее в чужбина от
2003 до 2008г.Моли се съда да постанови
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците, че
ищците са съсобственици по наследство на по 2/8 идеални части всеки от тях по
отношение на процесните имоти. Молят да се отмени констативен нотариален акт №
107, том VI,рег.№7356,
нот.дело №969/2013г. по описа на нотариус А. И. , вписан под №423 в НК до
размера на наследствените им права по 2/8 ид.части за всеки от тях.Молят да се
обяви за относителна недействителност по отношение на ответниците, сделката
обективирана в нотариален акт №8, том VIII, рег.№9075, нот.дело №1855/2013г. на
нотариус А. И..Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на
твърденията си ангажират доказателства.
С
уточнителна молба вх.№2041/29.01.2019г. ищците
обосновават искането си за констититуирането на ответника Б.З. с
твърдението, че същият е съпруг на ответницата З. като придобитите по време на брака имоти на
основание давностно владение попадат в обхвата съпружеската имуществена
общност.
В
срока по чл.131 от ответниците И.З. и Б.З. не е подаден писмен отговор.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците П.К. и К.К. е подаден писмен отговор.
Ответникът К.К. твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран и моли
производството по делото по отношение на него да бъде прекратено. Ответниците
изразяват становище, че исковете са неоснователни.Не оспорват твърдението, че
процесните имоти са били собственост на общия наследодател Т. А.ов Т., починал
на 27.06.1987г. , както и че след смъртта му са останали в наследство на
неговите синови С. Т., починал на 25.11.2010г. и на А. Т., починал на
17.08.1993г.Не оспорват твърдението, че в жилищният имот е останал да живее А. Т.
Т. , заедно със съпругата си З. Г. Т.,
починала на 01.04.2008г. Наследниците на А. и З. Т.и са техните дъщери – ответницата
И.З. и С. К. като последната, починала
на 01.12.2017г., е майка на ответниците Кратункови. Твърдят, че дядо им А. Т.,
баба им З. Т., леля им И.З. и майка им С. К.
след смъртта на прадядо им Т.Т.,, починал на 27.06.1987г винаги са живели
в къщата и са обработвали останалите два незастроени имоти, като са прибирали
плодовете им, плащали са данъци за тях, препятствали са достъпа на ищците до
тези имоти , не са давали ключ на ищците за къщата, демонстрирали са пред
ищците, че владеят процесните имоти като свои, като своенето на имотите е
доведено до знанието на ищците. Твърдят, че баба им З. Т. е подала данъчна
декларация вх.№7571 от 10.03.1998г., с която декларира като свои процесните
имоти и е заплащала ежегодно данъчните задължения по ЗМДТ за двата имота .
Твърдят, че майка им С. К. е подала декларация по чл.14 от ЗМДТ в община С.
вх.№**********/19.04.2010г., в която декларация се посочва, че заедно със
сестра си И.З. са съсобственици на поземлен имот №140 по ½ ид.части. За двата имота са
платени данъците за 2011 и 2012г. Твърдят, че дядо им, баба им, леля им и майка
им последователно през годините за
всички държавни и данъчни органи са били разпознавани като единствени
собственици на процесните имоти. Твърдят, че техните баба и дядо, заедно с
двете си дъщери са обработвали необезпокоявано ПИ№1228, 1227 с площ от 608
кв.м.Баба им лично с дъщерите си е облагородила този имот, като го е засадила с
лози. Впоследствие дъщерите и са продължили да се грижат за лозето.Прибирали са
реколтата, правили са вино и ракия. Твърдят, че никога ищците или техния баща
не са работили този имот. Не са претендирали да получат плодовете от този имот,
тъй като не са били допускани до този
имот от дядо им, баба им, майка им и
леля им. Оспорват твърдението, че заедно
с баща си са посетили през 2013г ищцата С.Ш. *** по повод процесните имоти.
Оспорва се твърдението , че ответникът К. Кратенков е посетил през 2013г ищеца Т.Т. отново във връзка с
процесните имоти. Твърдят, че С. К., независимо, че е работила в чужбина през
периода 2003-2007г. се е връщала в България и регулярно е посещавала и двата
имота като е живяла в жилищния имот и е
помагала на майка си да обработва другия имот. Молят предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответниците П.К. и К.К.,
чрез пълномощника си, поддържат писмения отговор. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответниците И.З. и Б.З. не изразяват конкретно становище по
исковете.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните,а и тези релевантни факти се установяват от
представеното по делото удостоверение изх.№71/23.01.2018г, издадено от Община С.,
че общия наследодател на страните Т. А.ов Т., бивш жител *** е починал на
27.06.1987г и е оставил за свои преки наследници по закон – двама сина – С. Т. Т.
и А. Т. Т.. Наследодателят С. Т. Т. е починал на 25.11.2010г. и е оставил свои преки наследници по закон – син Т.С.Т. и
дъщеря С.С.ш.- ищците по настоящото дело. Наследодателят А. Т. Т. е починал на
17.08.1993г. и е оставил за свои наследници по закон съпруга З. Г. Т., починала
на 01.04.2008г и две дъщери – ответницата И.А.З. и С. А. К., последната починала
на 01.12.2017г. и оставила за свои наследници по закон – двама сина - П.С.К. и К.С.К./ ответници по делото/. По
делото няма спор, а и това обстоятелство се установява от представеното
удостоверение за семейно положение, както и че бракът им е сключен преди 2013г.
От
ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт №107, том VI,
рег.№7356, нот.дело №969/2013г, съставен на 18.06.2013г от нотариус А. И. с рег.№423, вписана в НК с район на действие
Районен съд –Пазарджик И.А.З. и С. А. К. са признати за собственица на
основание давност и наследство на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот №140 с площ от 610
кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с
РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота
:УПИ V-136,
УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/
поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в
:А/ УПИ V-1228,1227
в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления
имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с
площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840,
УПИ VI-1841 и УПИ
XXI 1229. На 29.07.2013г ,видно
от нотариален акт №8, том VIII,
рег.№9075, нот.дело№1855/2013г. по описа на нотариус А. И. с рег.№423 , вписана в НК с район на действие
РС-Пазарджик И.А.З. и С. А. К. са дарили горните имоти на ответника П.С.К..
От
представените от ответниците Кратункови писмени доказателства се установява, че
баба им З. Г. Т. е подала данъчна декларация вх.№7571 от 10.03.1998г. по чл.26
от ЗМДТ в Община С., в която декларира като свой ПИ№140 с площ от 610 кв.м., с
намиращата се в него къща от 80 кв.м., лятна кухня от 9 кв.м., построена 1970г,
второстепенна постройка от 24 кв.м, както и ПИ№1228,1227 с площ от 608 кв.м.
Установява се, че С. А. К. е подала
декларация по чл.14 от ЗМДТ в Община С. вх.№**********/19.04.2010г., с който
документ декларира, че заедно със сестра си И.З. са съсобственици при права по ½ идеални
части на ПИ№140. За адвата имота са платени данъците за 2011 и 2012г. с
приходни касови ордери с №028177 и с №028176, двата от 29.09.2011г. и с
приходни касови ордери с №035887, №035888 и 035889, всички от 06.06.2012г.Представени
са приходни квитанции, съдържащи се на листове от 92 до 97 по делото, от които
се установява, че през 2000г, 2002г,
2005, 2006г, 2007г и 2008г дължимите местни данъци за процесните имоти са
платени от З. Т./ съпругата на наследодателя А. Т./.
За
изясняване на спора от фактическа страна
по делото се ангажираха гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетелката Г. Т. / съпруга на ищеца/
се установи, че същата се е омъжила за ищеца през 1971г и е заварила общия наследодател дядо Т., който и споделял
за намеренията си да препише имотите на сина си С. и да остави другия си син А.
без имот, тъй като синът му А.
непрекъснато се кара с него, но синът му С. го спрял като му казал, че двамата
с А. като братя ще се разберат. До смъртта на дядо Т. волята му не се
изпълнила. През 1990-1991г свидетелката разбрала от свекъра си, че последният предложил на брат си А. да поделят останалите от баща им имоти като му
предложил да вземе двата двора, а за А. да остане имота с къщата. Брат му отговорил, че нищо няма да му даде и от този момент до смъртта на А. през 1993г
двамата братя не контактували. След смъртта на А. в къщата останала да живее
неговата съпруга З. . Свидетелката заяви, че с нея провели същия разговор- къщата да остане за наследниците на А., а двата двора да останат
за наследниците на С., но и тя им отказала. Свидетелката допълни, че във връзка
с уреждане на имотните отношения са говори и със С. К. , която им отговаряла,
че ще уредят нещата. Според свидетелката за периода от 2003г до 2008г С. К.
била в чужбина. От 2008г С. останала в България
, но си живеела в нейната къща. Свидетелката обясни, че след смъртта на
стринка и З./ съпругата на чичо А./
никой не живеел в къщата. След смъртта
стрина З. свидетелката и съпругът и Т./ ищеца по делото/ са ходили в процесната къща да варят ракия като в двора на
къщата се влизало през малка желязна врата, която се е затваряла с резе и като
се бутне това резе, се влизало в двора на къщата.Според свидетелката през 2013г
.ответниците П. и К. Кратункови дошли в дома на ищеца Т.Т. да разговарят за подялбата на процесните
имоти, като му казали да се обади и на ищцата С.Ш.. На тази среща присъствала и
ищцата. Разговаряли двата незастроени имота
да се прехвърлят съответно единия
на ищеца Т.Т., а другия на ищцата С.Ш.,а застроения имот да остане
на наследниците на А.. Ответникът П. поел ангажимент да подготви
документите. Според свидетелката на тези среща присъствал и ответника К.К.. В
деня на погребението на С. К. ищцата С.Ш. приканила ответницата И.З. да вземат ключа за къщата и да отидат да я видят.
Ответницата И.З. и отговорила, че няма ключ, тъй като всичко е преписала на П..
Свидетелката допълни, че процесните незастроени имоти са лозови
насаждения, засадени още от дядо Т.. Според свидетелката след смъртта на дядо Т. за тях са се грижили свидетелката и съпруга и Т.Т. като са ги
обработвали, събирали са продукцията, на със съзнанието, че тези имоти на общи
на всички наследници на дядо Т..
От
разпита на свидетелката С. Д. се установи, че същата познава общия наследодател
на страните – дядо Т., тъй като свидетелката е родена в град В. и винаги е
живяла на това място. Свидетелката е
познавала и синовете на дядо Т.- А. и С.,
тъй като за израснали заедно на една улица. Къщите им били съседни, родителите
им били приятели и си гостували. Свидетелката обясни, че освен къщата, имат по
наследство и две дворни места, на края на града близо до селскостопанския двор,
които винаги са били лозя. Преди това е бил един парцел, сега е разделен на две
и през двете дворни места минава път. Свидетелката допълни, че като е била
малка е заварвала чичо Т./ общия наследодател/ да си споделя
с бащата на свидетелката за своите семейни тревоги и по- конкретно за
караниците между двамата сина за имотите
още докато баща им е бил жив. Според свидетелката след смъртта на чичо Т.
споровете между неговите синове продължили. Свидетелката е виждала ищеца Т. и
съпругата му да обработват лозовите насаждения. Къщата се стопанисвала от
децата на А.. Свидетелката е виждала
ищеца и съпругата му също в двора на къщата
да правят ракия. Свидетелката обясни
,че в двора на къщата се влизал през малка портичка, която се затваря с
обикновена брава с ключ.
От
разпита на свидетелката Г. К., че двамата с ответника К.К. са заедно от 2001г като пред 2008г са сключили граждански брак.
Докато бабата на К. била жива двамата
със съпруга и са ходили да се грижат за нея. Свидетелката категорично
отрича да е виждала ищеца Т. и съпругата
му в двора на къщата. Свидетелката заяви, че е виждала ищцата само два пъти.
Свидетелката допълни, че външната врата
на къщата се заключва с ключ . докато баба З. е била жива тази врата е била
отворена. След смъртта на бала З. през 2008г вратата е заключена и само ответникът К.К. има ключ. Свидетелката не си
спомня съпруга и и неговия брат П. да са ходили при ищеца да се разбират за
подялбата на имотите. Свидетелката допълни, че често са посещавали имотите във В.
като същата са посещавали 2-3 пъти седмично. На свидетелката не е известно
ищецът и съпругата му да са се грижели за имотите на дядо Т. и да са варили
ракия в двора на къщата. Според свидетелката след смъртта на баба З. този имот
се стопанисва от К. и брат му. Свидетелката допълни, че свекърва и С. К. заминала за чужбина 2001-2002г и се върнала годна – две преди баба З. да
почине. След кочината на баба З. и до смъртта си С. К. не е ходила в чужбина.
Свидетелката
Д. Б. обясни, че познава ответника К.К.
от двадесет години , тъй като къщите им в град В. са една срещу друга.
Свидетелката знае и спорните имоти ,
тъй като
спорното лозе е на границата с имота, в който свидетелката живее от 20 години. Свидетелката обясни, че
докато баба З. била жива тя се грижела
за лозето- копаела го, пръскала го, след
което дъщеря и С. за кратко го
обработвала като от 3-4 години мястото е „пущинак“. Свидетелката е виждала
ищците на лозето докато С. е била жива, но допълни, че не е виждала ищците да
обработват лозето . В спорната къща свидетелката е ходила веднъж, докато С. е
била жива. Оттогава свидетелката не е посещавала този имот.
По
реда на чл.176 от ГПК ответницата И.З. заяви, че ищците никога не са обработвали
двора на къщата. Ключ за къщата е имала
единствено майка и баба З.,
докато е била жива и през дворната врата не можело да се влезе без ключ. След
смъртта на майка и ключ за този имот
имали тя и сестра и С. . Според ответницата ищците никога не са имали ключ за
къщата, защото живеели в град С. , а ответниците в град В..
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.76
от ЗНасл.
По
иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК- установителен иск за собственост
съдът намира следното:
Преди
да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени процесуалната
допустимост на установителния иск за собственост, която се свежда до наличие на
правен интерес за ищците от предявяване на иска срещу ответниците..
Процесуалното
положение на съсобствениците на недвижимия имот е на обикновени другари и искът
за защита на съсобствеността не е задължително да бъде предявен от и насочен
срещу всички участници имуществената общност. Всеки от съсобствениците може да
предяви и да поиска от съда да бъде
установено неговото право по отношение
съсобствеността върху недвижимия
имот, поради което в този случай не е налице хипотезата на чл.216, ал.2 от ГПК
, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона
решението на съда да трябва да е еднакво спрямо всички другари. По предявен иск
за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което оспорва
правото на собственост на ищеца върху имота, независимо дали е съсобственик или
макар да не е такъв формално се
легитимира като носител на вещни права върху имота. Съсобственикът не би имал
правен интерес да предяви иск срещу съсобственик, който не оспорва правата му в
съсобствеността. В този смисъл възможна е хипотезата на предявяване на
установителен иск за собственост само срещу един от съсобствениците,
респективно трето за съсобствеността лице- срещу оспорващия правата на ищците и
спрямо когото те имат правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо
правата си в съсобствеността.
В
контекста на тези разсъждения и след оставяне на исковата молба без движение за
обосноваване на правния интерес от предявяване на иска срещу ответниците Б.З. и
К.К. ищците депозираха молба вх.№2041/29.01.2019г, с която инвокират твърдения,
че ответникът Б.З. е съпруг на ответницата И.З. и придобитите по време на брака
имоти на основание давностно владение съставляват съпружеска имуществена общност,
поради което ответникът Б.З. е съсобственик на процесните имоти. По отношение
на ответника К.К. се излагат твърдения с
оглед правния интерес от установителен
иск за собственост в смисъл, че ако се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
съсобственици по наследство на по 2/8 идеални части всеки от тях и се отмени
констативният нотариален акт, с който ответницата И.З. и сестра и С. К. са
признати за собственици по наследство и давност , процесните имоти ще се върнат
в патримониума на общия наследодател Т. А.ов
Т. и тъй като С. К. е починала след снабдяването и с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давност и наследство ¼ от процесните
имоти ще се окажат собственост на
ответника К.К..
При
това положение и с оглед на обстоятелството, че ответницата И.З. по време на
брака си с ответника Б.З. и покойната и сестра С. К. се е снабдила с нотариален акт за собственост
върху имоти, за който ищците претендират наследствени права, след което са
дарили тези имоти на ответника П.К.,
следва да се приеме, че по този начин правата на ищците са оспорени от
ответниците И. и Б. Зонгови и ответника П.К., но е и от ответника К.К. предвид
и уточнителната молба вх.№ вх.№2041/29.01.2019г, обсъдена по-горе. Съдът
приема, правен интерес от търсената
установителна защита ищците имат спрямо ответниците И.З., Б.З. и П.К..
По отношение на ответника К.К. липсва правен интерес от заявената съдебна
защита и по отношение на този ответник установителния иск за собственост се
явява процесуално недопустим и производството по отношение на този ответник
следва да бъде прекратено.
По
основателността на установителния иск за собственост съдът намира следното:
Безспорно
се установи , че процесните имоти са били собственост на общия наследодател Т. А.ов
Т., починал през 1987г. По силата на наследственото правоприемство тези имоти
са преминали в патримониума на неговите наследници по закон – синовете му А. Т.
Т., починал през 1993г. и С. Т. Т., починал пред 2010г. Ищците са син и дъщеря на С. Т..Ищците претендират
наследствени права- всеки по 2/8 идеални части от наследството, оставено от общия им
наследодател Т.Т..
Ответниците
противопоставиха възражение,че имотите са загубили наследствения си характер,
тъй като са придобити по давност в
резултат осъществявано владение най-напред от страна на наследодателите им А. Т.
и след неговата смърт от съпругата му - З. Т., към което владение се е
присъединило и владението на ответницата И.З. и нейната сестра С. К. като преки
наследници по закон -дъщери на А. и З. Т.и.
Основните
положения във връзка с придобиване правото на собственост по давност и
приложението на чл.69 от ЗС са развити в ТР№1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г на ОСГК
на ВКС. Според дадените в това тълкувателно решение разяснения във всички
случаи на придобиване на правото на собственост от повече от едно лице ,
независимо от правопораждащия факт, възниква съсобственост върху вещта и оттам
съвладение като правомощие на правото на собственост, изразяващо се в
упражняване на фактическа власт върху съответната идеална част от общата вещ.
Върху останалите идеални части съсобственикът може да бъде владелец или
държател в зависимост от намерението си. Последователна и категорична е практиката на
ВКС и същата е застъпена и в посоченото тълкувателно решение, че ако съсобствеността върху един недвижим
имот е възникнала от наследяване, какъвто е настоящия случай, упражнявайки
фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и
държи частите на останалите сънаследници. Установената презумпция на чл.69 от
ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя , докато се докаже , че я
държи за другиго не се прилага в случаите, при които имотът е съсобствен и съсобствеността
е възникнала по пътя на наследяването.
Когато едно
лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има
качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници,
независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите
от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта,
което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите
наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот.
Като съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ-чл. 31, ал.1 ЗС,
доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота
съобразно правата си. Затова само въз основа на факта, че съсобствения имот
продължително време се е ползвал от един сънаследниците, не може да се съди за
това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във владение за
себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата
вещ./ в този смисъл Решение
№ 192 от 16.02.2017 г. по гр.д. № 763/2016 г., I г.о. на ВКС/
За да придобие някой от сънаследниците правото на собственост върху целия имот по
давност / в каквато насока е основното възражение на ответниците/ следва да противопостави на
останалите сънаследници промененото си субективно отношение към вещта. Владението по чл.68 от ЗС се
характеризира с два основни признака : обективен- фактическо упражняване на власт спрямо
конкретна вещ като обективна възможност/ факт/ за непосредствено въздействие
върху вещта / corpus/ и субективен – намерение да държи
вещта като своя, тоест със съзнанието, че може по своя преценка да упражнява
всички действи, с които разполага титуляра на вещното право / animus
domini/. Според правната
доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права , чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време . Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение , включващ като елементи
изтичането на определен от закона период от време и владение по смисъла на
чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79,
ал.1 от ЗС / непрекъснато владение в
продължение на 10 години/ приложима в настоящия случай/.
Както се
посочи по-горе в ТР № 1 от 06.08.2012 г.
по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници
презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил
фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се
позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже,
че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо
останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе
си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на
намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на
останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават
сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху
вещта, отричайки правата им. Промененото
си намерение да свои имота като свой следва да бъде демонстрирано и то в период
от време повече от 10 години по един явен, несъмнен и недвусмислен начин и то с
конкретни действия, с които да се отблъснат правата на другите съсобственици /сънаследници/.
В
светлината на гореизложените постановки и след анализ на събраните по делото
гласни доказателствени средства и най- вече показанията на свидетелката на
ищцовата страна – Г. Т., се установи, че след смъртта на общия наследодател Т.Т.
в процесният още през 1990-1991г
прекият му наследник А. Т./ наследодател на ответниците/, останал да живее със
семейството си в процесния жилищен имот е демонстрирал по категоричен начин пред брат си С. Т./ наследодател на ищците/ намерението си
да свои процесните наследствени имоти като свои, отказвайки му да си поделят имотите. При това положение от
този момент е започнала да тече придобивната давност в полза на наследодателя А.
Т.. Установи се, че след смъртта му през 1993г. в процесният жилищен имот е
останала да живее неговата съпруга З. Т. /
наследник по закон на А. Т. и същата е обработвала процесните две дворни места, засети с лозови насаждения
като това фактическо положение е траело до смъртта и през 2008г. Установи се,
че наследникът З. Т. е
манифестирала пред наследодателя на
ищците С. Т. намерението си да свои процесните наследствени имоти само за себе си, отричайки неговите права
като му е отказала подялба на имотите след проведен между тях разговор. Оттук следва извода, че през периода от
1990-1991г. до 2008г. наследодателите на И.З. и С. К. са променили държането на
идеалните части на другите сънаследници на общия наследодател Т.Т. във владение
за себе си за период по-дълъг от 10 години като това владение е било явно,
непрекъснато и недвусмислено като тези действия са доведени до знанието на
наследодателя на ищците С. Т., починал през 2010г. Процесните имоти към 2008г
са загубили наследствения си характер и са станали собственост на наследодателите на И.З. и С. К.. При това положение към
датата на съставяне на нотариален акт №107/18.06.2013г. И.З. и С. К. са
притежавали вещни права на собственост по отношение на спорните имоти на
основание наследство и давностно владение.Фактът, че след 2008г. ищецът Т.Т. в двора на процесната къщата е варил ракия и е обработвал процесните дворни места, няма
как да промени горния извод на съда.
Предвид
изложеното предявения положителен установителен иск за собственост се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК съдът намира следното:
Този иск няма самостоятелен характер, а може
да бъде предявен само при условията на обективно съединяване с иск за
собственост. Касае се за един акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне е
изцяло обусловено от изхода на делото по
отношение на главния иск.
Поначало доказателствената сила на
констативния нотариален акт , удостоверяващ правото на собственост върху
недвижим имот, важи спрямо всички. Но тя не е необорима , а важи до доказване
на противното . В качеството си на охранителен акт , нотариалният акт не се
ползва със сила на пресъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се
противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост може да
докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.
В нотариален акт №107, том VI, рег.№7356, нот. дело №969/2013г по описа на нотариус А. И. , вписана под
№423 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пазарджик е материализирано удостоверителното изявление
на нотариуса, че ответницата И.З. и нейната сестра С. К. са собственици при
равни права на процесните имоти по
силата на наследство и давностно
владение . Доказателствената сила на този нотариален акт не бе оборена в настоящото производство, тъй
като съдът отхвърля установителния иск за собственост. Ето защо и
този иск следва да бъде отхвърлен по отношение на ищците И.З., Б.З. и П.К., а
по отношение на ответника К.К.
производството по този иск следва да бъде прекратено като процесуално
недопустимо, предвид прекратяването на установителната претенция срещу този
ответник .
По иска с правно основание чл.76 от
Закона за наследството съдът намира следното:
Съгласно тълкувателно решение
№1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г на ОСГК на ВКС , извършена от сънаследник
сделка с наследствено имущество може да се обяви за недействителна по чл.76 от
ЗНасл както в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността,
възникнала по наследяване , така и при иск за собственост, относно нейното
съществуване. При извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот
легитимирани да се позовават на така установената недействителност са само сънаследниците , които не са се
разпоредили с дела си и по тяхна преценка, че всички или пък само някое
разпореждане с идеални части от
сънаследствения имот увреждат интересите им. В тяхна полза законът е предвидил
възможността да искат обявяване на
недействителност на действията на
разпореждане. Това означава, че сделката е относително недействителна по
отношение на определени правни субекти – останалите наследници на
съсобствеността, които не са се разпоредили с имуществото. Активно легитимирани
да предявят иска са наследниците, които не са се разпоредили с наследственото
имущество. Пасивно легитимирани да отговарят по иска са
сънаследник-прехвърлител / като главна страна/ и приобретател по сделката.Този иск
няма самостоятелен характер. Предявява се под формата на преюдициален и
обуславящ отрицателен установителен иск или под формата на правопогасяващо
възражение .
Искът е предявен от активно легитимирана страна в процеса- ищците
, които са наследници на общия наследодател Т. А.ов Т., които не са се
разпоредили с отделни наследствени предмети преди прекратяване на съсобствеността.
Искът е предявен срещу прехвърлителката И.З. и срещу К.К. -наследникът на другата прехвърлителка сънаследник С. К./ починала през 2017г./,както и срещу
приобретателя на процесните имоти - ответника П.К.. Искът е процесуално
допустим, тъй като не е предявен самостоятелно, а е предявен като
преюдициален и обуславящ отрицателен
установителен иск в производство по установяване на съсобствеността.
С договорът за дарение, обективиран в нотариален акт №8, том VIII, рег.№9075, нот.дело №1855/2013г по
описа на нотариус А. И. с рег.№423,
вписана в НК с район на действие РС-Пазарджик, ответникът И.З. и С. К. са
прехвърлили безвъзмездно целият обем от правата си в съсобствеността по отношение на
процесните обекти, които са притежавали към момента на дарствения акт, извършен
в полза на приобретателя Палвин К., предвид изхода на делото по заявената
установителна претенция за собственост ,
основаваща се на наследствено правоприемство от общия наследодател Т. А.ов Т. . Към момента на дарението съсобствеността с ищците е била прекратена
поради факта, че останалите в наследство от общия наследодател недвижими имоти
, предмет на настоящия иск са загубили наследствения си характер.
Разпореждането чрез акта за дарение не е относително недействително по
отношение на ищците, поради което и този
иск следва да бъде отхвърлен.
Воден
от горното и Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.С.Т.
с ЕГН ********** *** и С.С.Ш. с ЕГН ********** *** срещу И.А. З. с ЕГН **********,
Б.С.З. *** и П.С.К. *** иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено, че Т.С.Т. с ЕГН **********
и С.С.Ш. с ЕГН ********** са съсобственици
всеки на по 2/8 идеални части от следните недвижими имоти: :1/ поземлен имот №140 с площ от 610 кв.м., ведно с построените в
имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска
постройка на 24 кв.м. при съседи да имота :УПИ V-136, УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/
поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в
:А/ УПИ V-1228,1227
в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления
имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с
площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840,
УПИ VI-1841 и УПИ
XXI 1229.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.Т. с ЕГН ********** *** и С.С.Ш.
с ЕГН ********** *** срещу И.А. З. с ЕГН **********, Б.С.З. *** и П.С.К. *** иск по чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на констативен нотариален акт №107, том VI рег.№7356, нот.дело№969/2013г. по
описа на нотариус А. И. , вписана под №423 в регистъра на НК с район на
действие РС-Пазарджик до размера на
наследствените им права върху имотите -2/8 идеални части за всеки от ищците.
ПРЕКРАТЯВА производството предявения
от Т.С.Т. с ЕГН ********** *** и С.С.Ш. с ЕГН ********** *** срещу , К.С.К. с
ЕГН ********** *** иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че Т.С.Т.
с ЕГН ********** и С.С.Ш. с ЕГН ********** са съсобственици всеки на по 2/8 ид.части от 1/ поземлен имот №140 с площ от 610
кв.м., ведно с построените в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда с
РЗП-89 кв.м. и паянтова стопанска постройка на 24 кв.м. при съседи да имота
:УПИ V-136,
УПИ X-137,УПИ VIII-138 и УПИ VII-139, 2/
поземлен имот №1228,1227, незастроен с площ от 608 кв.м., който участва в
:А/ УПИ V-1228,1227
в кв.135 по плана на град В. с площ от 328 кв.м. като тази част от поземления
имот е при съседи: улица, поземлен имот -1227, УПИ II-1221 и УПИ VI-1229 и участва в Б/ УПИ XXII-1228, 1840 в кв.134 по плана на град В. с
площ от 280 кв.м. като тази част от поземлени имот е при съседи: улица, ПИ1840,
УПИ VI-1841 и УПИ
XXI 1229 и предявения
срещу К.С.К. с ЕГН ********** *** иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
констативен нотариален акт №107, том VI рег.№7356, нот.дело№969/2013г. по описа на нотариус А.
И. , вписана под №423 в регистъра на НК с район на действие РС-Пазарджик до размера на наследствените им права върху
имотите -2/8 идеални части за всеки от ищците
поради недопустимост на исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.Т. с ЕГН ********** ***
и С.С.Ш. с ЕГН ********** *** срещу И.А. З. с ЕГН **********, П.С.К. и К.С.К. *** иск с правно основание
чл.76 от ЗНасл. за обявяване на
относителна недействителност по отношение на ответниците на сделката, обективирана в нотариален акт за
дарение на недвижим имот №8, том VIIIрег.№9075, нот.дело№1855/2013г по
описа на нотариус А. И., вписана под№423 в регистъра на НК с район на действие РС-Пазарджик до размера
на наследствените права на ищците – 2/8 идеални части за всеки от тях.
Решението,
в частта в която е прекратено производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в едносесмичен срок
от връчването му на страните.В останалата част решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: