№ 662
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100109595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от К. К. С., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „*******, против И. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „*******
Ищцата твърди, че заедно с ответника, са единствени наследници по закон
(деца) на К. Г. Д., с ЕГН: **********, починал на 28.02.2021 г., в гр. София.
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 10.11.1967 г., съставен от І нотариус при
СНС и решение № 126/30.06.1986 г. по гр.д. № 2138/1981 г. по описа на СРС, ГК, 38
състав, К. Г. Д. е бил собственик на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ
№ 5, находящ се в гр. София, СО-район „Сердика“, на втори етаж в жилищната сграда
на бул. „*******, състояща се от една стая, хол, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 72.17 кв.м., при съседи по доказателствен акт: стълбище, Д.Н., двор
и улица, заедно с принадлежащото зимнично помещение, без посочени номер и
квадратура по доказателствен акт, при съседи: коридор, стълбище, улица и М.П.,
заедно със съответните 0.84 % идеални части от портиерското помещение в сградата,
както и заедно със съответните 2.85 % идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент
съставлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.512.184.1.5 по
КККР на гр. София, одобрен със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на изп. директор на
АГКК, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор 68134.512.184.1,
1
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.184, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.512.184.1.4, под обекта:
68134.512.184.1.1, над обекта: 68134.512.184.1.9.
На 05.11.2020 г., К. Г. Д. се разпоредил с описания недвижим имот в полза на
И. К. Г. срещу задължение за гледане и издръжка. Договорът бил обективиран в
нотариален акт № 152, том ІІ, рег. № 11236, дело № 316/2020 г. по описа на нотариус с
рег. № 104 от РНКРБ, като в него не били конкретизирани дължимите грижи и
издръжка – в какво се изразяват и как се полагат.
Ищцата твърди, че баща й е имал пенсия в размер на 610 лева, която с малки
изключения била достатъчна за неговата издръжка. К. Г. Д. имал и средства „на срочен
депозит“ в размер на главницата 31 350 лева, които били преведени по негова сметка,
на 31.12.2009 г. от К. К. С..
До средата на м.август 2020 г., ищцата поддържала връзка с баща си и
упражнявала грижа за него. До тогава, депозитът не бил изтеглен. През месец август
2020 г., след кратко болнично лечение, ищцата се грижела за баща си в продължение на
една седмица вкъщи, след което наели жена да се грижи за него, а следствата за
грижата се обезпечавали от пенсията на К. Г. Д..
Ответникът бил в лоши отношения с баща си, в продължение на последните
около 10 години и двамата не си говорели. Единствените срещи ответникът провеждал
с баща си само когато наберял кураж да го застави да му прехвърли имота и да му
изтегли парите. Ответникът скрил от ищцата, че е решил да се грижи за баща си.
Ищцата твърди, че от датата на сделката до смъртта на К. Г. Д. е изминал
период по-малък от 4 месеца, което означавало, че приобретателят не е извършвал
реално гледане и издръжка и следователно не е изпълнил задълженията си по договора
от 05.11.2000 г. Физическото обгрижване и медицинска грижа не били упражнявани
трайно и продължително време, поради което договорът не бил изпълнен със
съдържанието, придадено му от закона.
Отделно от това, К. Г. Д. имал симптоми на старческа деменция и не било
известно дали към датата на сделката – 05.11.2020 г. е разбирал свойството и значение
на документа, който подписва.
С молба от 25.08.2021 г., ищцата уточнява, че праводателят й е бил с влошено
здраве, предполагащо скорошна смърт, а приобретателят – ответникът Г., е знаел за
заболяването на прехвърлителя и въпреки това е приел да реализира сделката.
Поддържа се в условията на евентуалност, че прехвърлителят не е бил дееспособен да
се разпорежда с недвижими имоти.
В открито съдебно заседание на 04.07.2022 г., ищцата уточнява, че сделката е
била извършена от лице, което е нямало дееспособност към датата на извършването й.
2
Уточнява, че К. Г. Д. е страдал от гангрена, която се е появила през 2008 г., с
предупреждение за ампутация на крака до коляното, тогава е била предотвратена, но
риск от поява на тромби и отново ампутиране на част от крайниците е имало.
Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да
бъде прогласен за нищожен договорът от 05.11.2020 г., сключен с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка – № 152, том
ІІ, рег. № 11 236, дело № 316/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 104 от РНКРБ,
поради липса на основание, евентуално, като сключен от недееспособен. Ищцата
претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. К. Г. е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че заедно с ищцата са били деца на К. Г. Д., както и
сключването на описания в исковата молба договор. Оспорва иска с възражението, че е
неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и сочи, че същите не
отговарят на действителното и правно положение. Излага съображения, че насрещните
права и задължения в процесния договор са ясно индивидуализирани в съответствие с
предвидения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че праводателят е бил с влошено
здраве, предполагащо скорошна смърт, както и че е знаел за заболяването на
прехвърлителя и въпреки това е сключил договора. Сочи, че през 2017 г., К. Г. Д. е
претърпял оперативна интервенция в СБАЛОБ „З.“ поради намалено зрение –
„вътрешно перде“ на ДО. След изписването му, ответникът поел всичко необходимо за
цялостното му възстановяване. На 18.08.2020 г., К. Г. Д. претърпял коремна операция –
експлоративна лапаротомия в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ и на 27.08.2020 г. бил
изписан. Въпреки желанието на К. Г. Д., ответникът се свързал с ищцата, която била в
дома на баща си само за времето от 27.08. до 31.08.2020 г. Страните по делото наели
жена, която да се грижи за битовото обслужване на баща им, която впоследствие – след
01.09.2020 г. до 10.09.2020 г. била наета само от ответника. След изписването на
27.08.2020 г. , ответникът осигурил цялостната индивидуална медицинска грижа на
двоя баща. На 01.09.2020 г., ищцата заминала на море и от тогава всички грижи по
болни им баща били поети от ответника. На 18.01.2021 г., К. Г. Д. претърпял операция
на крака в УМБАЛ „Света Анна“ – факт, с който ищцата изобщо не била наясно.
И. К. Г. оспорва, както че прехвърлителят е страдал от заболяване,
предполагащо скорошната му смърт и че е знаел за него, така и твърдението на ищцата,
че прехвърлителят „не е бил дееспособен да се разпорежда с недвижими имоти“.
Излага съображения, че е полагал грижи за своя баща, а с оглед необходимостта от
денонощни специализирани грижи след изписването му от УМБАЛ „Света Анна“, К.
Г. Д. бил настанен в медицински хоспис, с оглед осигуряване на най-добрата и
адекватна грижа от компетентни лица.
3
Ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по
делото разноски.
На 29.12.2022 г., ищцата, а на 03.01.2023 г. – ответникът, са представили по
делото писмени бележки, в които са изложили подробни съображения в подкрепа на
исканията и възраженията си.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 10.11.1967 г., е съставен нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл 55 ЗПИНМ, с който І нотариус при СНС е удостоверил, че се е уверил,
че К. Г. Д. и В.И. П. са придобили с покупка от Софийски градски народен съвет,
правото на собственост върху подробно описания АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в
гр. София, ул. *******, ет. 2 (л. 6 от делото на СРС).
С решение № 126/30.06.1986 г. по гр.д. № 2138/1981 г. по описа на СРС, ГК, 38
състав, на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), в дял на К. Г. Д., е поставен
АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр. София, ул. „******* (бул. „*******) – л. 9 от
делото на СРС.
На 05.11.2020 г., К. Г. Д., с ЕГН: **********, е прехвърлил на сина си И. К. Г.,
собствените си 11/12 идеални части от подробно описания недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр. София, СО-район „Сердика“, на втори етаж в
жилищната сграда на бул. „*******, срещу задължението на И. К. Г. да поеме
гледането и издръжката на баща си К. Г. Д., като му осигури нормален и спокоен
живот, какъвто е водил досега, в т.ч. храна, медикаменти, грижи и др., докато е жив,
лично или чрез трети лица. Договорът бил сключен във формата на нотариален акт №
152, том ІІ, рег. № 11236, дело № 316/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 104 от
РНКРБ (л. 7 и сл. от делото на СРС).
По делото е представено „Сведение“ от нотариус с рег. № 104 от НКРБ, в което
е посочено, че на 05.11.2020 г. е изповядала сделката, че е установила, че К. Д. е в
добро психично състояние и ясно изразява волята си да остави апартамента на сина си
за грижите, които е полагал и ще полага, както и че с оглед напредналата възраст е
поискала да се направи психиатрична експертиза от вещо лице – психиатър (л. 141).
Психиатричната експертиза (консултация) е представена по делото (л. 36 и сл.,
л. 127 и сл.), и в нея е посочено, че на 07.10.2020 г., д-р М.Х.С. – психиатър, е
освидетелствал К. Г. Д., с ЕГН: **********, във връзка с предстояща извършване на
правен акт. Заключението на д-р С. е че няма при освидетелствания няма данни за
психично заболяване – психоза и личностово разстройство. Интелектуалното развитие
е в границите на нормата, отговарящо на образованието, възрастта и социалния опит.
Липсват данни за интелектуално-внестичен упадък, поведенчески отклонения, не са
налице данни за деменция, което е дало основание да се приеме, че К. Г. Д. може да
4
разбира и ръководи правилно делата си и да защитава интересите си. Същият е със
съхранена психична годност да извършва правни действия.
От представената по делото медицинска документация се установява следното:
На 16.03.2017 г., К. Г. Д. е бил приет за лечение в СБАЛ по очни болести „З.“
ООД, с диагноза: Други старчески катаракти. След извършена оперативна интервенция
е изписан на същата дата – видно от Епикриза към ИЗ № 667/2017г. издадена на
16.03.2017 г., от СБАЛ по очни болести „ З.” ООД (л. 42).
На 17.08.2020 г., К. Г. Д. е бил приет за лечение в Клиника по хирургия към
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД - видно от Епикриза към ИЗ №
11686/27.08.2020 г., издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, Клиника по
хирургия. В Епикризата е посочено, че пациентът е бил ориентиран за време, място и
собствена личност. На 18.08.2020 г. е извършена оперативна интервенция -
експлоративна лапаротомия. Посочена е диагноза: Диспрагия абдоминалис. На
27.08.2020 г., К. Г. Д. е бил изписан от болничното заведение (л. 34).
На 13.01.2021 г., К. Г. Д. е бил приет за лечение в Университетска болница
ACIBADEM CYTY KLINIC, Отделение по съдова хирургия, с диагноза: Емболия и
тромбоза на артерии на долните крайници. На 15.01.2021 г. е изписан - видно от
Епикриза към ИЗ № 582/15.01.2021 г. (л. 38 и сл.).
На 17.01.2021 г., К. Г. Д. е бил приет за лечение в УМБАЛ „Света Ана“ ЕАД,
Клиника по ортопедия и травматология. Констатирана е гангрена на втори пръст на
ляво ходило. На 18.01.2021 г. е проведена оперативна интервенция – ампутация през
стъпалото. На 22.01.2021 г., пациентът е изписан. Това се установява от Епикриза към
ИЗ № 746/22.01.2021 г., издадена от УМБАЛ „Света Ана“ ЕАД (л. 35).
От 08.02.2021 г. до 15.02.2021 г., К. Г. Д. е бил приет за лечение в МБАЛ
„Княгина Клементина“ ЕАД, София, Второ хирургично отделение – видно от
Епикриза към ИЗ № 925/15.02.2021 г. (л. 41).
Представена е Етапна епикриза за период от 09.03.2017 г. до 09.02.2021 г.,
издадена от д-р К. П. АИППМП (л. 44).
На 13.01.2021 г., от сметката на К. Г. Д. в „Банка ДСК“ АД, е изтеглена, чрез
безкасов трансфер по сметка на упълномощено лице – И. К. Г., сумата от 39 750 лева,
чрез пълномощник И. К. Г. – видно от удостоверение от „Банка ДСК“ АД (л. 157).
На 22.01.2021 г. е бил сключен Договор за Хосписни грижи – за хосписни
грижи на К. Г. Д., за периода от 22.01.2021 г. до 31.01.2021 г. (л. 54), който период
впоследствие е увеличен (л. 95)
Ответникът е представил, рецепти, фактури и фискални бонове за заплатени
суми на различни болнични заведения, както и фискални бонове за заплатени хосписни
грижи.
5
На 28.02.2021 г., К. Г. Д. е починал и е оставил за свои единствени наследници
по закон, страните по делото (негови деца). Тези факти са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 24.05.2022 г.), а и се установяват от представените по делото
писмени доказателства – препис и извлечение от Акт за смърт и удостоверение за
наследници. В Съобщението за смърт, издадено от д-р М.Т., като причина за смъртта е
посочена: сърдечно-съдова недостатъчност (л. 51).
Ищцата е представила Удостоверение от Община Дупница, че на 15.12.1992 г.
е платена такса за гробно място и фискални бонове за заплатени суми за траурни стоки.
Ответникът е представил Разходен касов ордер и приходна квитанция за
платени суми за погребението на К. Г. Д. (л. 49).
На 20.04.2021 г., ищцата е подала Сигнал в Софийска районна прокуратура, че
ответникът е присвоил средства на баща им, че ответникът е принудил баща си да
сключи договора за гледане и издръжка и др. (л. 115 и сл.). С Постановление от
16.09.2021 г. на прокурор от СРП е отказано образуването на наказателно
производство (л. 105).
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице, след като се е
запознало с представената по делото медицинска документация, е приело, че до
05.11.2020 г., К. Г. Д. е страдал от Хипертонична болест без застойна сърдечна
недостатъчност, Захарен диабет 2 тип, без усложнения, варикозни язви на лявата
подбедрица, последици от други и неуточнени мозъчно съдови болести /не
обективизирани с изследвания/, еднократно опериран поради старческа катаракта на
дясното око, опериран поради абдоминална диспрагия (остра и/или хронична
недостатъчност на мезентериалните артерии), най-често поради атеросклеротични
промени на коремните артерии.
Видно от СМЕ, при установените заболявания на К. Г. Д. преди 05.11.2020 г.,
ответникът не би могъл да знае или да предвиди, че баща му К. Г. Д. ще почине на
28.02.2021 г.
Според ВЛ по СМЕ, от представената медицинска документация по делото, за
времето след 05.11.2020 г., здравословното състояние на К. Г. Д. постепенно се е
влошавало, което е наложило амбулаторен преглед на 07.01.2021 г., впоследствие
трикратно стационарно лечение с двукратни оперативни интервенции, след
осъществени параклинични, ехографски, рентгенографски изследвания и
специализирани консултативни прегледи, като при изписването е назначавано и
амбулаторно лечение. Според ВЛ, както стационарното така и амбулаторното лечение
е назначавано правилно и е било необходимо да бъде провеждано до настъпването на
смъртта за запазване на неговото здраве.
6
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Б.П.,
М. П. М., К.П.Т., и Л.С.В..
Свидетелката П. заявява, че познава К. С. от 20 години и са семейни приятели.
Свидетелката заявява, че знае доста неща от разказите на ищцата. С баща си К., К.
запознала свидетелката през 2008 г. Тогава той казал на свидетелката, че разчита
изцяло на К. и със сина си не е в добри отношения, боли го кракът и има нужда от
помощ. Тогава за него грижите поела К.. През 2008 г., свидетелката веднъж отишла с
ищцата в инфекциозна клиника, раната на К. била много зле, трябвало да се вземат
спешни мерки. К. положила големи усилия, ходели по лекари, сутрин и вечер – на
превръзки, и кракът наК. се поравил. От К. свидетелката разбрала, че през 2020 г., К. е
влязъл в болница, че са се разбрали с брат си да поемат грижите регулярно, че брат й си
е направил пълномощно и др.
Свидетелката М. П. М. заявява, че е санитарка, че се е грижила за К. Г. Д. и
познава страните по делото. Свидетелката сочи, че през м. август 2020 г. е извършвала
медицинско обслужване на К., за 10 дни. След това ответникът я освободил и й казал,
че той ще продължи да се грижи за него и ще го пази от Ковид. Според свидетелката,
К. е бил с лека деменция. Не знае от какво е бил болен, знае само, че е имал коремна
операция, че е бил диабетик и е бил „шит“. К. честитил на К. рожденния ден. След това
се разплакал по телефона, започнал да казва, че е луд, ненормален, казвал „Прости
ми“, според свидетелката – за някякви документи.
Свидетелят К.П.Т. заявява, че с ответника се познават от деца, както и че
познава баща му. Свидетелят знае, че ответникът има сестра, но не я е виждал.
Здравословното състояние на бащата на ответника не било добро. Свидетелят и
ответникът водили К. по болници от 2020 г.: в болница на Околовръсното, в V-та
градска болница, до 7-ма поликлиника, до личния лекар. Свидетелят присъствал на два
разговора (по телефона) със сестрата на ответника. Имало една жена, която обслужвала
К.. След като тя си заминала, ответникът се обадил на сестра си, но тя била на море.
Тогава баща й казал, да й върне парите, писнало му от нея и тя затворила телефона.
Свидетелят съдействал на И. за грижите към баща му. Съпругата на И. също – готвела
му.
Свидетелката Л.С.В. заявява, че познава страните по делото, с които е израсла
– свидетелката е живяла и живее в същата кооперация, в която и те живеели, на бул.
„Ген. ******* в гр. София. Апартаментът на родителите на свидетелката бил № 3, а
апартаментът на К. и И. - № 5. Двата апартамента били на една площадка (на един
етаж). През последните години там живеел баща им. До един момент, баща им бил
добре, до преди 5-6 години. Но след това, свидетелката срещала И. почти ежедневно и
двамата коментирали, че „чичо К.“ има проблем с окото, впоследствие – със стомаха и
накрая с крака. И. казал на свидетелката, че има проблем, защото е трудно да го
7
хоспитализират, бил възрастен човек.
В последните години, състоянието на К. се влошило. Не можел да излиза сам на
разходка. Бил адекватен, със свидетелката си говорили за политика. До последно
абсолютно разбирал какво става около него.
Съдът не обсъжда представените обяснения и сведения, снети от служители на
СДВР (полицейски инспектори), тъй като те удостоверяват единствено, че са
съставени на посочените в тях дати и че са подписани от лицата, посочени, като техни
автори, които факти обаче са неотносими към предмета на спора по настоящото дело.
Относно фактите, които лицата възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват
недопустимо доказателствено средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства
се събират пряко и непосредствено пред съда. Относно обясненията, сигналите и
поясненията, дадени от страните по настоящото дело – същите възпроизвеждат
твърдения, които сами по себе си подлежат на доказване в производството.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. І, пр. 4 ЗЗД - за
прогласяване за нищожен на договора от 05.11.2020 г. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен във формата на нотариален
акт № 152, том ІІ, рег. № 11236, дело № 316/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 104
от РНКРБ, съединен в условията на евентуалност с иск с правна квалификация чл. 31,
ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на посочения договор.
Относно иска по чл. 26, ал. 2, изр. І пр. 4 ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, нищожни са договорите, при които
липсва основание. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. ІІ ЗЗД предвижда, че
основанието се предполага до доказване на противното.
Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е
установяването със сила на пресъдено нещо, че същата е засегната от посочения в
исковата молба порок, обуславящ несъществуването на правоотношение между
страните по сделката, респ. между правоприемниците им, със съдържание прехвърляне
на правото на собственост върху недвижимия имот.
В случая, ищцата твърди, че от датата на сделката - 05.11.2020 г. до смъртта на
К. Г. Д. е изминал период по-малък от 4 месеца, което означавало, че издръжка и
гледане не били упражнявани трайно и продължително време, поради което договорът
не бил изпълнен със съдържанието, придадено му от закона и бил нищожен поради
липса на основание.
Както беше посочено, разпоредбата на чл. 26, ал. 2, изр. ІІ ЗЗД предвижда, че
основанието се предполага до доказване на противното. Поради това, за успешното
8
провеждане на иска, в тежест на ищеца е да установи липсата на основание, т.е. -
наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата
на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката
за скорошното настъпване смъртта на прехвърлителя;
По делото не се установява нито една от посочените предпоставки.
Без съмнение, К. Г. Д. е страдал от хронични заболявания и здравословното му
състояние се е влошавало. Видно от представената по делото медицинска
документация и от заключение по СМЕ, до 05.11.2020 г., К. Г. Д. е страдал от
Хипертонична болест без застойна сърдечна недостатъчност, Захарен диабет 2 тип, без
усложнения, варикозни язви на лявата подбедрица, последици от други и неуточнени
мозъчно съдови болести, претърпял е няколко операции. Видно, обаче, от СМЕ, при
установените заболявания на К. Г. Д. преди 05.11.2020 г., ответникът не би могъл да
знае или да предвиди, че баща му К. Г. Д. ще почине на 28.02.2021 г.
Влошеното здравословно състояние не е равнозначно на знание за близка,
скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово
недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно
състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно
съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от
влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по
формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече
възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така
необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от
гледна точка на гражданското право (решение № 569/08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г.
на ВКС, ІV ГО).
По изложените съображения, искът по чл. 26, ал. 2, изр. І пр. 4 ЗЗД е
неоснователен и следва да се отхвърли.
С отхвърлянето на иска по чл. 26, ал. 2, изр. І пр. 4 ЗЗД настъпва вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.
Относно иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно
лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
В настоящия случай, ищцата твърди, че към датата на процесния договор –
05.11.2020 г., К. Г. Д. е имал симптоми на старческа деменция, не е разбирал
свойството и значение на документа, който подписва, и че не е бил дееспособен да се
разпорежда с недвижими имоти.
Дееспособността се придобива по формален критерий – съгласно чл. 2 от
9
Закона за лицата и семейството (ЗЛС), с навършване на 18-годишна възраст лицата
стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да
се задължават. Дееспособността може да бъде ограничена или изгубена със съдебно
решение. Решението по чл. 5 ЗЛС действа за всички, но занапред и не засяга
сключените договори (ППлВС № 5/13.02.1980 г.).
Възможно е лицето формално да се води дееспособно, т.е. да не е поставено
под запрещение, но да е налице невъзможност да разбира или да се ръководи
действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми. Тези причини
може да са както временни (алкохолно опиянение, въздействие на наркотици,
интоксикация и др.) така и трайни (олигофрения, дебилност, алцхаймер, старческо
слабоумие). Необходимо е това състояние да е било налице към момента на
извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.
31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 5 от
30.05.2022 г. по тълк. дело № 5/2020 г. на ОСГТК, ВКС, договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна
неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание
чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Унищожението на такъв договор, съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД, не може
да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано
поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор.
В настоящия случай, нито преди смъртта на К. Г. Д. е искано поставянето му
под запрещение, нито недееспособността му произлиза от договора (нито има такива
твърдения, нито има такива доказателства). Поради това, искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Така или иначе, по делото не са налице и доказателства, че към момента на
сключване на процесния договор, К. Г. Д. не е могъл да разбира или да ръководи
действията си. Посоченото от св. М., че през м. август 2020 г. К. е бил с лека деменция,
е изолирано твърдение, което не се подкрепя нито от показанията на свидетелката (не е
ясно как е стигнала до този извод), нито от останалите събрани по делото
доказателства.
Неотносими към предмета на спора са събраните доказателства относно това
какви намерения е имал наследодателя на страните през 2008 г. и какво е говорил пред
трети лица, тъй като със сключване на процесния договор, волята му е била
обективирана в предвидената от закона форма.
Без значение за спора по настоящото дело е и обстоятелството, че на 13.01.2021
г., от сметката на К. Г. Д., ответникът е изтеглил сумата от 39 750 лева, както и
обстоятелството кой е платил погребението на К. Г. Д. и свързаните с него услуги –
10
всичко това касае облигационните правоотношения между страните.
По изложените съображения, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
право на разноски имат ответникът, който е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива,
включващи и 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 01.02.2022 г., приложен на лист 34 от делото.
В съдебно заседание на 12.12.2022 г., пълномощникът на ищцата е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва
да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В настоящия случай, уговореното и заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение е под минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г., размер, поради което и възнаграждението не следва да се намалява.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
1950 лева – разноски по делото, включващи: платено адвокатско възнаграждение
(1500 лв.) и депозит за СМЕ (450 лв.).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от К. К. С., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж.к. „*******, против И. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „*******
иск по чл. 26, ал. 2, изр. І, пр. 4 ЗЗД - за прогласяване за нищожен на договор от
05.11.2020 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен между К. Г. Д., с ЕГН: **********, и И. К. Г., с ЕГН:
**********, във формата на нотариален акт № 152, том ІІ, рег. № 11236, дело №
316/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 104 от РНКРБ, и
иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на договор от 05.11.2020 г. за
11
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен между К. Г. Д., с ЕГН: **********, и И. К. Г., с ЕГН: **********, във
формата на нотариален акт № 152, том ІІ, рег. № 11236, дело № 316/2020 г. по
описа на нотариус с рег. № 104 от РНКРБ.
ОСЪЖДА К. К. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на И. К. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „******* на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1950 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12