Р Е Ш
Е Н И Е
№ 324
град Горна Оряховица, 06.08.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав в публично
съдебно заседание на седми юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Цонева
При секретаря С. Д., като разгледа докладваното от
съдия Цонева гр.дело № 941 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по чл.37в ал.5 от ЗСПЗЗ вр. §19 ал.1
от ПЗР към ЗИД на АПК вр. чл.145 ал.2 т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на „Аида-
Ответникът по жалбата ОД „Земеделие” – Велико
Търново, е заел становище за допустимост на жалбата по отношение на част от
имотите №560002, №060024,№030004, №220012,
№150007., доколкото останалите имоти № 290027, №290026, №320019, №150016,
№160004, № 210014, №420003, №001336, №510004, №530008, №150007, №550010,
№550008, №440019, №160018, №060027, №150016, №160004, №480010, имот №210013, ,
№030002, №040012, №300001, , №250007 са извадени от предмета на споразумението,
за което е издадена Заповед №
РД-14-24/12.03.2014г. за тях са отчетени конкуриращи се права на различни
ползватели, след като всеки от тях представя договори, удостоверяващи право на
ползване. В този смисъл се излагат съображения, че по отношение на тези имоти
жалбоподателят няма правен интерес.По отношение на имоти №060024, №220012,
№560002 се твърди, че срокът, за който са сключени е изтекъл, в който смисъл са
разпределени на друг ползвател за стопанската 2013/2014г. ,като след справки в
Служба вписвания се установява, че договори за тези имоти не са вписани.
Заинтересованата страна ЕТ ‘’П.Г.-ДЖАНО’’с.Поликраище
счита жалбата за неоснователна и недоказана, за имоти №560002, №060024,
№220012, №150007, №150016, №160004, №530008, №550010, №480010, от №210013, №030002, №040012
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален
представител, поддържа депозираната жалба по отношение на всички посочени имоти
в нея. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 72,ал.7 ЗСПЗЗ.Излагат се
съображения,че действието на договорите е продължено, въпреки изтичането на
срока, за който са уговорени.
Процесуалният представител на заинтересованата страна
ЕТ”К.-90-Х.К.” излага съображения, че жалбоподателят не е доказал ползването на
процесните имоти, по отношение, на които твърди, че действието на договора е
продължило.
Съдът, след като обсъди наведените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 ал.1 АПК, приема за
установено следното:
По делото е представено Заверено копие от
Административна преписка по издаване заповед № РД-14-07/28.01.2014 г. на
Директора на ОД Земеделие В.Търново, оспорвана с жалба от „АИДА-
По отношение на имоти № 290027, №290026, №320019,
№150016, №160004, №210014, №420003, №001336, административният орган
установява, че неправилно са включени в споразумението, доколкото „АИДА-
С Решение № 106/02.04.2015г. по НАХД №10076/2015г. по
описа на Административен съд- гр. Велико Търново Заповед № РД-14-24/12.03.2014г. на директора
на ОД”Земеделие” Велико Търново е обявена за нищожна, като преписката по
постъпилите молби на заинтересованите лица е изпратена на Министъра на
земеделието и храните за произнасяне.
За установяване правата си по отношение на процесните
имоти жалбоподателят представя Договор за наем от 14.07.2013г., Договор за наем
от 15.07.2013г., два Договора за наем от 25.07.2012г., Договор за наем от
24.07.2012г. , Договор за наем от 15.07.2013г..
Заинтересованото лице ЕТ ‘’П.Г.-ДЖАНО’’с.Поликраище
представя Договор за наем на земеделски земи от 17.07.2013г. за имоти №040012, №480010, №530008, №060024, №220012,
Договор за наем на земеделски земи №030002, №150007, №550010, Договор за наем
на земеделски земи от 17.07.2013г. за имоти №040012, №210013, №480010, по които
ЕТ ‘’П.Г.-ДЖАНО’’ има качеството на наемател.Представя се преводно
нареждане с вносител ЕТ ‘’П.Г.-ДЖАНО” и основание ‘’бели петна за
стопанската 2013г.-2014г., с оглед твърденията, че се касае за имоти с номера
№150016, №160004.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Атакуваната заповед представлява акт по чл.37в ал.4
от ЗСПЗЗ, който съобразно разпоредбата на ал.5 на същия член подлежи на
обжалване по реда на АПК. Налице е индивидуален административен акт, с който
имайки предвид изложените в жалбата твърдения и представените писмени
доказателства, безспорно се засягат правата и интересите на
дружеството-жалбоподател. С оглед и обстоятелството, че жалбата е подадена в
законоустановения срок 14-дневен срок от обявяването й, същата се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Допустимостта на жалбата е и с
оглед на обявената за нищожна Заповед №
РД-14-24/12.03.2014г. на директора на ОД”Земеделие” Велико Търново.
По основателността:
Редът и начинът за предоставяне ползването на
земеделски земи са уредени в Глава пета „а’ чл.37б – чл.37д от ЗСПЗЗ.
Производството по чл.37в представлява процедура за създаване на масиви за
ползване на споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се
ръководи от нарочна комисия за всяко землище на съответната община, назначена
със заповед на директора на ОД „Земеделие”. Не се спори по делото, че е
извършено служебно разпределение на процесните имоти, описани по – горе,
изготвен е доклад до административния орган и въз основа на него е издадена
оспорената в настоящото производство заповед по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ и
чл.75а ал.1 т.2 от ППЗСПЗЗ.
Настоящата съдебна инстанция приема, че жалбата се
явява неоснователна и необоснована по
отношение на извършеното разпределение в масивите земеделска земя за ползването
от други земеделски стопани в землището на с. Я. за стопанската 2013г./2014г.
на земеделските имоти, предмет на два Договора за наем от 25.07.2012г., Договор
за наем от 24.07.2012г., приети като
писмени доказателства, както следва : имот № 001336, имот № 290026;имот №
290027;имот № 040012, имот №210013; имот№480010 ;имот №530008;имот №060024;имот
№220012; имот №560002, всичките намиращи се в землището на село Я., община
Горна Оряховица, в масивите за ползване на други земеделски производители за
стопанската 2013/2014г. От цитираните договори за наем се установява по
безспорен начин, че същите са сключени , за срок от една стопанска година, като
във всеки един от тях е налице клауза, уреждаща автоматично продължаване срока
на договора в случай, че никоя от страните не го прекрати в срок от един месец
преди изтичане на стопанската година, за която са сключени. Действително, с
оглед на това, по отношение на всеки един от тези договори за наем е било
налице възможност да възникне хипотезата, визирана в разпоредбата на чл.236,ал.1
от ЗЗД, така, както се твърди от жалбоподателя, т.е. договорите да се считат за
продължени за неопределен срок в случай, че след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя. Съдът счита, обаче, че обстоятелствата дали наемателят е продължил
да използва процесните земеделски земи, описани по-горе, след изтичането на
стопанската година, и дали във връзка с това е било налице знание за ползването
от страна на наемодателя и/или противопоставяне от същия на това ползване, с
оглед извършване на преценка дали договорите за наем от 2012г. са се
трансформирали от срочни в безсрочни такива, на първо място подлежат на
доказване на общо основание с предвидените в АПК доказателствени средства,
каквото не е извършено от жалбоподателя по делото. Поради това, в случая не
може да се приеме за безспорно установено по делото, че приетите като писмени
доказателства договори за наем от 2012г. са се трансформирали от срочни в
безсрочни договори за наем, респ. че същите са били валидни и действащи към
момента на осъществяване на процедурата по сключване на споразумения между
собствениците и/или ползвателите за създаване на масиви за ползване на земеделски
земи за селищата от Община Горна Оряховица за стопанската 2013-2014г., и
издаването на процесната Заповед на
директора на ОДЗ гр. В. Търново, за да бъдат взети предвид от административния
орган и изключени от извършеното разпределение по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ. На следващо място, съдът счита, че
преобразуването на срочните договори в безсрочни такива, представлява нови
обстоятелства, по смисъла на чл.72,ал.1 от ППЗСПЗЗ, за което жалбоподателят,
като ползвател, е следвало да подаде декларация, съответно заявление, за да
може тези нови обстоятелства да бъдат доведени до знанието на административния
орган и да се вземат предвид от него при определяне на масивите за ползване за
следващата 2013/2014 стопанска година. По делото не се спори фактът, че жалбоподателят
не е депозирал декларация, съответно заявление, за настъпили нови
обстоятелства, изразяващи се в преобразуване на срочните договори за наем от
2012г.. в безсрочни такива, по реда на чл.72,ал.1 от ППЗСПЗЗ. При тези
безспорни обстоятелства, съдът счита, че в процесния случай адмнистративният
орган законосъобразно и правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.72,ал.2
от ППЗСПЗЗ, е приел неподаването на декларация по чл.72,ал.1 от ППЗСПЗЗ от
жалбоподателя, в качеството му на ползвател на горепосочените земеделски земи
за стопанска 2013/2014 година, като липса на промяна в първоначално
декларираните обстоятелства, че договорите за наем от2012г. са сключени за срок
от една стопанска година. . При тези обстоятелства, съдът счита, че в случая
земеделските земи, предмет на договорите за наем от 2012г.., за които не са
подадени своевременно декларации, респ. заявления, за възникнали нови
обстоятелства, по смисъла и по реда на чл.72,ал.1 от ППЗСПЗЗ, от жалбоподателя
са разпределени законосъобразно с обжалваната заповед между ползвателите по
начина, определен в чл.37в,ал.3 от ЗСПЗЗ. По тези съображения, съдът счита, че
жалбата се явява неоснователна в тази нейна част и следва да бъде отхвърлена
като такава.
За процесните имоти, находящи се в землището на село Я.,
са представени договори за наем с наемател дружеството-жалбоподател. Договори
за наем за част от процесните земи са представени и от заинтересованото лице ЕТ
‘’П.Г.-ДЖАНО’’,по които той е наемател/ Договор за наем на земеделски земи от
17.07.2013г. за имоти №040012, №480010,
№530008, №060024, №220012, Договор за наем на земеделски земи №030002, №150007,
№550010, Договор за наем на земеделски земи от 17.07.2013г. за имоти №040012,
№210013, №480010/.В посочения смисъл и по отношение на тези имоти съдът приема,
че е налице конкуриращо право на друго лице, в смисъл представяне на
облигационно или друго основание, което му дава принципното право да ползва
съответния имот, като правата са взаимно изключващи се. При това съдът приема, че тези спорове не могат да се разглеждат
в рамките на процесното производство, а само по общия исков ред.В този смисъл
процесната заповед следва да бъде отменена за имоти №040012, №480010, №530008,
№060024, №220012, №030002, №150007, №550010, №040012, №210013, №480010/.Съдът
счита, че представеното от ЕТ ‘’П.Г.-ДЖАНО’’
преводно нареждане не установява права на това лице по отношение на имоти
№150016, №160004 и доколкото се представят валидни договори за наем от 2013г.
от жалбоподателя, заповедта следва да бъде отменена и в тази част/ за имоти
№150016, №160004 /.
По отношение на имот № 160018/ договор за наем от
15.07.2013г./,имоти с номера: 550008;300001, 030014, 060027, 250007,
440019,510004, 3200018/ предмет на договор от 15.07.2013г., по които договори
жалбоподателят е наемател, процесната заповед следва да бъде отменена. При наличието на правно основание за ползване на
имота, установено с договор за аренда с
нотариална заверка на подписите,
който не е прекратен по посочения в закона ред, е недопустимо включването му в
споразумение по чл. 37 в ЗСПЗЗ, като
споровете относно собствеността
и владението му следва да се решат
по друг ред, а
именно общият исков. Липсват доказателства действието на тези договори да е
прекратено.
Ползвателите на земеделски земи, какъвто в случая се
явява жалбоподателят, съгласно същата законова разпоредба, са длъжни да
представят копие от договорите за наем, аренда, съвместна обработка на земята и
то в срок до 25 август на текущата година, до която дата последно могат да се правят
промени в регистъра и картата на разпределените масиви. Ползвателите нямат
задължение да декларират тези си договори ежегодно, а единствено в случай на
настъпила промяна в обстоятелствата по чл.71 от ППЗСПЗЗ. Съобразно разпоредбата
на чл.72 ал.6 от ППЗСПЗЗ при формиране на масивите по §2ж, от същите се
изключват имотите, за които ползвателите не са подали заявление за участие в
споразумение за ползване. Не се спори по делото, че жалбоподателят не е подал
такова заявление, поради което комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ, по-късно
административният орган, е следвало да отчетат това обстоятелство и да изключат
тези имоти от разпределението.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед по отношение на
имоти /№040012, №480010, №530008, №060024, №220012, №030002, №150007, №550010,
№040012, №210013, №480010/. №150016, №160004,
№ 160018,№ 550008;№300001, №030014, №060027, №250007, №440019,№510004,
№3200018 /е издадена в нарушение на материалния закон при разпределение
ползването на земеделските земи в землището на село Я., а именно несъобразяване
с разпоредбата на чл.72 ал.7 от ЗСПЗЗ, което обуславя нейната
незаконосъобразност. Горното обоснова извод и за несъответствие на издадената
заповед в тази част с целта на закона за
справедливо разпределение на ползването на земеделските земи при съобразяване
правата на ползвателите им.
Поради отмяна на административния акт в една част, на
основание чл.143 ал.1 от АПК, в тежест на ОД”Земеделие”-Велико Търново следва
да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение на представляващия го адвокат – в размер на 100.00
лв.
Поради отмяна на административния акт в тази част, на
основание чл.143 ал.1 от АПК, в тежест на ОД”Земеделие”-Велико Търново би следвало да са направените от
жалбоподателя разноски за юрисконсултско възнаграждение, уважени до размер от 100,00
лева.
На основание чл. 143 ,ал.3 АПК на разноски имат право
ответникът и заинтересованите лица, които ги претендират. ЕТ „К. 90 – Х.И. претендира
разноски, но не представя доказателства за сторени такива, в който смисъл
молбата следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на ЕТ „ПЕТЪТ Г.- ДЖАНО”
се дължат разноски в размер на 100, 00
лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.1 и ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-07/28.01.2014г. на директора на ОД
„Земеделие”-Велико Търново в частта й, с която имоти – №040012, №480010,
№530008, №060024, №220012, №030002, №150007, №550010, №040012, №210013,
№480010/. №150016, №160004, № 160018,№
550008;№300001, №030014, №060027, №250007, №440019,№510004, №3200018, находящи
се в землището на село Я., община Г.О., с ползвател Аида-
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Аида-
ОСЪЖДА ОД „Земеделие”-Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на Аида-
ОСЪЖДА Аида-
ОСЪЖДА Аида-
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЕТ „К. 90 – Х.И.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление село Я., ул.”Мизия” № 5, за присъждане на
направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд град Велико Търново в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ..........