РЕШЕНИЕ
№ 4357
гр. София, 30.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110210800 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на В. Е. М., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 20-4332-014848/25.08.2020г., издадено от Г В Б - от Началник
група към СДВР – ОПП, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 / двеста/ лева, за извършено
нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателното постановление. Жалбоподателят счита, че е паркирал
автомобила на едно от обособените (общо три) паркоместа, както и че липсват пътни знаци,
с които да е обозначена забрана за паркиране. Изтъква, че са налице неточности в
наказателно постановление и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище по депозираната жалба.
Районна прокуратура – София, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът след като прецени събраните и приобщени по делото доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
1
фактическа страна следното:
На 18.03.2020г., около 09.16 часа, в гр. София, кв. Младост 4, ул. „Нов ден“ до
пощенска станция № 1715, жалбоподателят В. М. паркирал лек автомобил марка „Лексус“,
рег. № , върху тротоара пред пощенската станция, като отстоянието на автомобила от
сградите било по – малко от два метра. Мястото не било обозначено като паркомясто.
Автомобилът на жалбоподателя не бил означен като МПС, обслужващ хора с увреждания,
нито имал такъв статут. Автомобилът на жалбоподателя бил паркиран по такъв начин, че не
пречел на останалите участници в движението, но препятствал спокойното преминаване на
пешеходци по левия тротоар.
Същият ден, свидетелката Л. К., сигнализирала органите на реда, за начинът по
който е паркирал жалбоподателят В. М., като подала сигнал чрез личния си имейл, в който
описала нарушението и приложила снимков материал - два броя снимки, от който ясно
било видно регистрационния номер на автомобила и как е нарушил правилата за движение.
Свидетелката Л. К. предоставила личните си данни – номер на лична карта и се съгласила да
бъде призована като свидетел, като положила електронен подпис.
На 07.08.2020г.жалбоподателят В. М. се запознал с преписката по подадения от св. Л.
К. сигнал, като с декларация потвърдил, че е паркирал на горепосоченото място, защото там
обичайно винаги паркират и други автомобили, поради което случаят не е прецедент.
С оглед на така установената фактическа обстановка на жалбоподателя В. М. бил
състав Акт за установяване на административно нарушение № 355943/05.08.2014г. от С. Д. -
мл. автоконтрольор при СДВР, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, в присъствието на
двама свидетели и на жалбоподателя, което удостоверили с техните подписи.
Актосъставителят отбелязал, че са приложени сведеният от подадения сигнал и декларация
от жалбоподателя М.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирала възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на АУАН № 355943/05.08.2014г., Гергана Владимирова Борисова -
Началник група към ОПП - СДВД , издал Наказателно постановление № 20-4332-
014848/25.08.2020г., с което на основание чл. 178е от ЗДвП, наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв./ двеста лева/, за нарушение на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП. Видно от отбелязването върху самото постановление, то е връчено на
жалбоподателя на 05.08.2022 г. Жалбата срещу НП е депозирана 10.08.2022г.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява въз основа на събраните и
приобщени по делото гласни доказателствени средства, а именно – показанията на
свидетелите Л. К. и С. Д. – актосъставител, както и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК – подадения сигнал, сведения от Началник отдел ИИБ,
които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
2
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 1
от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. По делото е приложена заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с която на С. Д. в качеството
му на младши автоконтрольор е възложено да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП.
В компетентността на наказващия орган е да прецени дали се доказват всички
описани в акта нарушения и следва ли лицето да бъде наказвано за всяко от тях и съответно
каква е правилната правна квалификация на нарушението, на основание чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН.
НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението
и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
В НП и АУАН ясно е описано точното място на паркиране на процесния автомобил
марка „Лексус“, рег. № в гр. София,Младост 4 на ул. „Нов ден“, до пощенската станция №
1715 .
Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, паркирането на тротоар е само едно
изключение и то само на определените от собственика на пътя или администрацията места,
т.е. е забранено при липса на такова разрешение, а от събраните по делото доказателства се
установява, че там паркирането не е било разрешено.От представената по делото официална
информация на инж. Теодора Никленова – Началник на отдел ИИБ, се установява, че
съгласно ПУП, сградата на пощенска станция 1715 се намира в УПИ I -138, 139 – „за
комплекс жил. Строителство, общ. обсл. и трафопост“, кв. 15а, м. „Младост 4“, като част от
пространството пред нея е алейна мрежа според плана, а част от пространството попада в
уличената регулация, между о.т. 108 до о.т. 120, включваща и тротоар с алея за велосипеди,
като в плана няма обозначено и разграфена място за паркиране. На посочената локация няма
монтирани знаци, обозначаващи места за паркиране. След като не е разрешено паркирането
3
върху тротоара на процесното място и наведеното от жалбоподателя В. М. възражение, че
паркирането на автомобили върху процесното място е обичайно и непрекъсното и неговия
случай не е прецедент, се явява неоснователно. Нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП визира
изключения от общата забрана да се паркира върху тротоар и се явява санкционната норма
за водач на МПС, който паркира на тротоари в населените места извън разрешените за това
места, поради което и възражението на жалбоподателя, че на указаното място липсват
знаци, указващи изрична забрана се явява неоснователно.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От доказателствата по делото се налага извод за това, че именно жалбоподателят В.
М. е паркирал лекия автомобил марка „Лексус“, рег. № - собственост на Д М.а (негова
съпруга) на тротоара до пощенска станция 1715 в гр. София, кв. „Младост 4“ на ул. „Нов
ден“, като свидетел очевидец е св. Л. К., която подала сигнал до органите на реда като
изпратила 2 бр. снимки, от които е видно нарушението и регистрационния номер на
автомобила.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП: "Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. " В конкретния случай жалбоподателят с
декларация от 07.08.2020г. изрично е заявил пред контролния орган, че лично той е
управлявал автомобила на указаната дата и паркирал на процесното място. С оглед на това,
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М. с издаденото
НП.
В настоящия случай може да се направи категоричен извод, че автомобилът,
управляван от жалбоподателя М., е бил паркиран на тротоара. Разпоредбата на § 6, т. 6 от
ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на понятието "тротоар" и това е изградена, оградена
или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци. В този смисъл жалбоподателя
не е следвало да паркира автомобила си на тротоара. При анализ на разпоредбата на чл. 94,
ал. 3 от ЗДП може да се направи извод, че тази норма не разрешава паркирането на тротоара,
а само указва, че това е допустимо само за местата, определени от собственика на пътя при
условията на разпоредбата, какъвто настоящият случай не е.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 178е от ЗДвП, тъй като именно в
нея е предвидена санкция за водач на МПС, който паркира на тротоари в населените места
извън разрешените за това места, каквото нарушение в случая е налице. Наложеното
административно наказание е в максимално предвидения от закона размер и до колкото по
делото се установи, че процесният автомобил е пречел на пешеходците, преминаващи по
тротоара, като именно те (св. К. – очевидец) са сигнализирали за нарушението съдът го
намира за справедливо.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че случаят не е
4
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нормата е приложима с оглед датата на
извършване на нарушението и чл. 3, ал.2 от ЗАНН. Нарушението, което жалбоподателят е
извършил, не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите
нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно незначителна. Нарушението се
характеризира с типичната за този род деяния обществена опасност. Поради това съдът
намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а и към днешна дата ЗДВП
не предвижда приложение на маловажност при нарушаване на правилата за движение по
пътищата.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал, че паркира МПС върху тротоара на място,
неопределено за паркиране на ППС, както и че пречи за преминаването на пешеходци, и
въпреки всичко е сторил това.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в цялост по отношение и на двете наложени наказания, като правилно и
законосъобразно.
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Така мотивиран и на основание на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 20-4332-014848/25.08.2020г., издадено
от Гергана Борисова – Началник група ОПП – СДВР, с което на В. Е. М, ЕГН **********
на основание чл. 178 е пт ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв./двеста лева/, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –София
град, в 14 - дневен срок, от съобщаването на страните за изготвянето му по реда на глава 12
от АПК, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5