№ 16540
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110118401 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за признаване за установени
задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за
изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ответникът оспорва предявените искове по с твърдения за погасяване на
задълженията по давност. Третото лице помагач не взема становище по
предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 03.11.2022г.
заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за периода м.05.2019г. до
м.04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
1
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение №
ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. По силата на закона – чл.153, ал.1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на
доставената ТЕ.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период за имота на ответника са начислявани суми за ТЕ по прогнозни
дялове и са изготвяни изравнителни сметки като по делото не е спорно, че в
процесния период в имота е доставена топлинна енергия, правилното отчитане и
фактуриране на задълженията за процесния период, които не са платени.
Ответникът не доказа плащане на задълженията си /пълно или частично/, но
като последица от заявеното от него възражение за изтекла погасителна давност,
част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС
/ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна
давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия и за
дялово разпредeление, които са станали изискуеми три години преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми след 03.11.2019г.
Размерът на тези вземания /определен по чл.162 от ГПК и с оглед представеното
извлечение от сметка за аб.№/е както следва: 439.23 лева главница за доставена
ТЕ, 60.02 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца за доставена ТЕ,
24.59 лева – главница за извършено дялово разпределение, както и 5.20 лева –
лихва върху това вземане.
Исковете са основателни и доказани в непогасената им част – след
03.11.2019г. в посочените размери, в които следва да бъдат уважени. Ответникът
дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената заповед за
изпълнение.
2
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК страните имат
право на разноски в тежест на ответника следва да се възложат част от сторените
от ищеца разноски, съразмерна на уважената част от исковето. Ищецът е
извършил разходи в размер на 75 лева в заповедното и 175 лева в исковото
производство, при юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по
чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от които се
присъждат 58.37 лева за заповедното и 136.19 лева – за исковото производство,
съответни на уважената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. В. М. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., сумата от 439.23 лева главница за доставена в периода
м.05.2019г.г. до м.04.2021г. ТЕ за аб.№ ..., ведно със законната лихва върху
главницата от 03.11.2022г. до окончателното й плащане, сумата от 60.02 лева -
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 19.10.2022 г., сумата от 24.59 лева -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 5.20 лева - мораторна лихва за период от
01.12.2019 г. до 19.10.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 11.11.2022 г. по гр.д. № 59866/2022г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им предявени размери като
погасени по давност.
ОСЪЖДА П. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 136.19 лева – разноски по
делото, както и 58.37 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3