Решение по дело №5/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 28
Дата: 14 март 2019 г.
Съдия: Светослава Борисова Костова Господинова
Дело: 20192200900005
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 12

 

гр. Сливен, 14.03.2019год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в откритото заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

при секретаря Пенка Спасова и с участието на прокурора…………….като разгледа при докладваното от съдия Костова т.дело № 5 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Предявена е искова молба от „Гитекс“ ЕООД, в която се твърди, че същия е кредитор на „Евими“ ЕООД за сумата от общо 197 069.49 лв. на основание влязло в сила решение по арб. дело № 1/2015 год. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове гр. Бургас.

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист по това дело е образувано изп. дело № 454/2015 год. по описа на ЧСИ Я.Б. с район на действие Бургаски окръжен съд. По изпълнителното дело бил наложен запор на всички настоящи и бъдещи вземания на „Евими“ ЕООД от ответника „Престиж 98“ ООД. Твърди се, че запорното съобщение е получено от ответника на 13.10.2015 год. и на 11.11.2015 год. управителя на ответното дружество е отговорил, че няма задължения към „Евими“ ЕООД. Твърди, че са налице писмени доказателства, които установяват, че такива вземания са налице, а именно описани в исковата молба 3 броя фактури за извършени продажби на обща стойност 77 387.13. лв. Всички описани фактури били отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на „Евими“ ЕООД и са с дата на издаване след налагане на запора върху вземанията на дружеството от „Престиж 98“ ООД.

Твърди се още, че действието на наложения запор се простира по отношение на всички бъдещи вземания, считано от датата на налагане на запора, т.е. сумите по посочените фактури е следвало да бъдат заплатени по сметка на ЧСИ.

С постановление от 15.06.2016 год. ЧСИ Я.Б. е възложил на ищеца за събиране вземането на длъжника „Евими“ ЕООД срещу третото задължено  лице „Престиж 98“ ООД.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на „ЕВИМИ“ ЕООД сумата 26 000 лв. представляваща част от цялото задължение от 77 387.13 лв. -  стойността на извършените продажби по процесните фактури, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите и разноските по делото.  В условията на евентуалност, в случай че се установи извършено  плащане от третото лице след получаване на запорното съобщение, моли на основание чл. 452 ал. 3 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на „Престиж 98“ ООД сумата от 26 000 лв. претендирана частично като част от цялата дължима сума в размер на 77 387.13 лв. по процесните фактури, ведно със законната лихва за забава и направените разноски.

Ответната страна е депозирала в срок писмени отговори, която оспорва изцяло основателността на предявените искове. Твърди, че от дълго време е в търговски отношения с „Евими“ ЕООД като търговската практика между тях е била получаваните горива да бъдат заплащани авансово и паричните суми за доставяни горива от „Евими“ ЕООД са били заплатени преди налагането на запор. След получаване на запорното съобщение ответникът твърди, че е решил да преустанови търговската дейност с „Евими“ ЕООД и тъй като доставчикът не разполагал с парични средства, които да върне, предложил да се издължи с доставка на горива, поради което извършил и последните три доставки през м. октомври 2015 год., които били предварително платени. Твърди, че по този начин останала минимална дължима сума, която следва да му бъде върната от „Евими“ ЕООД.

В допълнителната искова молба, ищцовата страна оспорва обстоятелството, че е извършено авансово плащане на процесните доставки.

В допълнителния отговор, ответникът заявява, че не е извършвал плащания на „Евими“ ЕООД след получаване на запорното съобщение.

Ищецът, в с.з. не се представлява. Депозира писмено становище.

Като съищец по делото, на основание чл. 26 ал.4 от ГПК е конституиран и „Евими“  ЕООД, който не се представлява.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         С влязло в сила решение от 13.07.2015г. по арбитражно дело № 1/2015 год. по описа на Арбитражен съд за търговски спорове гр. Бургас, „Евими“ ЕООД е осъден ода заплати на „Гитекс“ ЕООД сумата от 195 320,97лв.; неустойка за забавено пращане в размер на 1 784,52лв., 5 202лв. разноски за арбитражното производство и 15 240лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист от 10.08.2015г. от СГС по т.д.№ 5206/15 на СГС.

        Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжника „Евими“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 454/15 по описа на ЧСИ Я.Б., рег. № 709 на КЧСИ, с район на действие БОС. По това дело на 06.10.2015г. е изпратено запорно съобщение до ответника по делото  „Престиж 98“ ООД, в което е посочено че общото задължение на „Евими“ ЕООД към „Гитекс“ ЕООД е в размер на 253 100,08лв. и че ЧСИ налага запор върху „всички настоящи и бъдещи вземания на длъжника“ , като забранява на третото лице да предава запорираните до посочения размер суми на длъжника. На основание чл. 508 ал.1 и 2 от ГПК в тридневен срок е поискано от третото лице да посочи обстоятелствата по цитираните законови разпоредби. Посочена е сметката на съдебния изпълнител, по която следва да бъдат внесени сумите.

Запорното съобщение е връчено на „Престиж 98“ ООД, чрез писмо с обратна разписка на 12.10.2015г.

На 11.11.2015г. „Престиж 98“ ООД  е отговорил на ЧСИ, че няма задължения към „Евими“ ЕООД от датата на получаване на съобщението - 12.10.2015г.

С Постановление от 15.06.2016г., по изпълнително дело № 454/15г. по описа на ЧСИ Я.Б., рег. № 709 на КЧСИ, ЧСИ възлага на „Гитекс“ ЕООД на основание чл. 510 от ГПК за събиране запорирано парично вземане на длъжника „Евими“ ЕООД от третото лице „Престиж 98“ ООД в размер на общо 77 387,13лв. по следните фактури: фактура № 24558/13.10.2015г. за сумата от 25 224,43лв. ; фактура № 24572/17.10.2015г. за сумата от 26 098,79лв.; фактура № 24580/20.10.2015г. за сумата от 26 063,91лв.

По делото е приета ССчЕ, която в заключение сочи, че фактури с № **********/13.10.2015г. - 30 269,32лв., № **********/17.10.2015г. –

31 318,55лв.  и  № **********/20.10.2015г. - 31 276,69лв.,     издадени от „Евими"ЕООД  са осчетоводени на 20.10.2015г. в счетоводните регистри на „Престиж 98"ООД в дебитната сметка 304/3"Стоки" с аналитичност „Гориво" и дебитната сметка 453/1 „Начислен данък на покупките", кореспондиращи в кредита на счетоводна сметка 401/1 "Доставчици"с аналитичност „Евими“ЕООД, с основание -  „Дизелово гориво".  Същите са осчетоводени и в счетоводството на доставчика "Евими" ЕООД. Плащане по тези фактури не е извършено в брой или по банков път. Процесните фактури са включени в  Дневника на покупки по ЗДДС за м.10.2015г. на „Престиж 98"ООД  и по тях е използван данъчен кредит.

По делото са представени като писмени доказателства 9 бр. договори за заем, носещи дати за периода от м. януари до м. септември 2015г., по силата на които физическите лица Е.Р.В. и И.И.В.са предоставили в заем на „Евими“ ЕООД, както следва: Е.Р.В. е предоставила на заемополучателя „Евими" ЕООД сумата  39 600лв., И.И.В.е предоставил сумата 44 600лв. Общата сума по Договорите за заем възлиза на 84 200лв. Всички договори за заем са за суми от  по 9 900лв. и е записано, че сумите са предоставени  в брой с ПКО. Към всеки от договорите е представено писмено споразумение с идентично съдържание между заемателя, заемополучателя и „Престиж 98“ ООД, с което страните констатират, че паричните средства по банковите сметки на „Евими"ЕООД са обект на запор и дружеството не може да върне заемната сума, в следствие на което се споразумяват заемополучателя да върне заемната сума чрез доставка на гориво в полза на „Престиж-98"ООД в срок до един месец, считано от датата на падежа за връщане на заемната сума. Датата на последното споразумение е от 30.09.2015г.

На 07.10.2015г. е сключен приемо-предавателен протокол между двете дружества - „Престиж 98“ ООД и „Евими“ ЕООД  за предаване на ваучери за гориво, описани по номер, серия, литри, номинална стойност и код на обща стойност 10 911,23лв. Това са ваучери, с които земеделските производители са закупили гориво от „Престиж 98"ООД, а то от своя страна ги предава на „Евими"ЕООД за да ги използва като платежно средство за заплащане на част от акциза на гориво.

Според заключението на вещото лице, задълженията по процесните фактури, в счетоводните регистри на „Престиж 98"ООД са разчетени като са приспаднати сумите, съгласно Споразуменията към Договорите за заем и приемо-предавателен протокол сключени между двете дружества, като остава дължима сума от 2 246,67лв.

Ищцовата страна е оспорила в срок, след представянето им договорите за заем и споразуменията, както и представения приемо-предавателен протокол, относно достоверна дата на същите, като твърди че са съставени с оглед използването им в настоящото производство. На ответната страна е указано, че носи тежестта за доказване на датата на сключване на тези договори, но същата не е представила доказателства. Поради това съдът приема, че тези писмени доказателства нямат достоверна дата по отношение на ищеца.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и възприетото експертно заключение, изготвено от компетентно вещо лице.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. с чл.510 от ГПК. Предявен е от ищеца „Престиж 98"ООД в качеството му на процесуален субституент на „ЕВИМИ“ ЕООД, негов длъжник по изпълнително дело № 454/2015г. на ЧСИ Я.Б.. Съдебната практика последователно приема, че взискателят, на когото вземането е възложено с постановление на съдебен изпълнител, придобива единствено качеството на процесуален субституент и разполага с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова сметка.

Видно от представените доказателства по делото ЧСИ е наложил запор на вземанията на „Евими“ ЕООД от третото лице - „Престиж 98“ ООД, считано от деня на връчване на запорното съобщение на третото лице. Съгласно изискванията на чл. 450 ал.2 и чл. 507 ал.2 от ГПК вземането е посочено „точно“. Цитираното изискване включва такова индивидуализиране на вземането, което да позволи на третото лице да установи това вземане. Няма изискване то да е посочено с основание, размер и да е вече съществуващо. Начина по който е наложен в конкретния случай запора „върху всички съществуващи и бъдещи вземания на „Евими“ ЕООД“ дава възможност на третото лице „Престиж 98“ ООД да определи, че в случай на възникване на вземане на „Евими“ ЕООД, след налагане на запора, независимо от неговото основание и размер (до общия размер на дълга посочен в запорното съобщение) не следва да заплаща задължението си на „Евими“ ЕООД, а по сметка на ЧСИ.

Процесното задължение на „Престиж 98“ ООД към „Евими“ ЕООД, основано на сключения между тях договор за доставка на горива, не е погасено. Последното се установява от счетоводните записвания в счетоводните книги, които съгласно чл.55, ал.1 от ТЗ и чл.182 от ГПК могат да служат като доказателство на лицата или организациите, които са ги водили. Безспорен е изводът, че по процесните фактури не е извършвано плащане нито по банков път, нито в брой. Съдържанието на фактурите е ясно – парична сума за плащане на гориво, дата на данъчното събитие и начина на плащане – с платежно нареждане.

Съдът приема, че липсва достатъчна достоверност и доказателствена сила на договорите за заем, приходните касови ордери към тях и споразуменията за погасяване на заемите с дата 30.09.2015г. Такова обстоятелство не е заявено в преклузивния срок по чл.367 ГПК и чл.373 ГПК, както и ответникът не е изпълнил императивните разпоредби за приложения на доказателства, съгласно чл.368 ГПК. Не може да бъде направен извод, че процесните фактури са издадени във връзка с тези договори за заем и споразумения. Такова отбелязване  не е направено в счетоводната статия при осчетоводяване на задължението, напротив фактурите са осчетоводени като доставени стоки „дизелово гориво“.

Дори и да се приеме, че е било извършено прихващане на насрещни вземания, то прихващането представлява разпореждане с вземането, което разпореждане на осн. чл.452, ал.1 от ГПК е недействително след налагането на запора. Безспорно е , че за да се извърши прихващане е било необходимо ликвидно и изискуемо вземане, което обаче в момента на възникването му е било запорирано и извършеното прихващане се явява недействително спрямо кредитора.

След като е налице непогасено вземане на съищеца „Евими“ ЕООД  към ответника „Престиж 98“ ООД, възникнало след налагането на запора, то предявения иск следва да бъде уважен до частично предявения размер  от  26 000лв., част от цялото задължение по процесните фактури в размер на 77 387,13 лв. без ДДС.

Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 29.08.2016г. до окончателното заплащане на задължението.

Тъй като съдът се е произнесъл по главния иск, не дължи произнасяне по евентуалния такъв с правно основание чл. 452 ал.3 от ГПК.

С оглед изхода на делото и правилата на чл.78 от ГПК се явява основателна ищцовата претеция за заплащане на деловодни разноски, доказани до размер от общо 1255 лева, както следва : 1 040лв. за д.т.; 15лв. за удостоверения и обезпечителна заповед; 200лв. за изготвяне на експертизата.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОСЪЖДА  „ПРЕСТИЖ  98“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********,  ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВИМИ“ ЕООД,  ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *********, въз основа на Постановление от 15.06.2016г. по изп. дело № 20157090400454 по описа на ЧСИ Я.Б. за овластяване на кредитора „ГИТЕКС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********сумата в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща част от цялото задължение от 77 387.13 без ДДС, дължимо за извършени продажби по фактура № 24558/13.10.2015г. фактура № 24572/17.10.2015г.; фактура № 24580/20.10.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА  „ПРЕСТИЖ  98“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********,  ДА ЗАПЛАТИ  на „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********със съдебен адрес ***, чрез адв. Мартин Богдев, сумата в размер на 1 255 лева, представляваща деловодни разноски пред настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

                                                   

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: