Решение по дело №1020/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 428 от 18.09.2024 г., постановено по НАХД № 1280 по описа за 2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-005620/06.06.2024г. на Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „Обединена Българска Банка“ АД гр. София, представлявано от изпълнителните директори А. В. А. и С. А. Г., на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Обединена Българска Банка“ АД, чрез адвокат М. К. от АК – Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Твърди се, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно и едностранчиво е кредитирал гласните доказателства на служителите на КЗП, а в същото време не е обсъдил изобщо гласните доказателства на свидетелката М. и аргументите посочени в жалбата, като по този начин е спестил анализ и съпоставка както на гласните доказателства на всички свидетели, така и не е извършил пълен анализ и съпоставка на гласните доказателства на всички свидетели с писмените такива предоставени от банката в хода на проверката и съдържащи се в административната преписка, включително и не е обсъдил аргументите относно несъбирането на такса за обработка на документи при онлайн кандидатстването от страна на потребителите. Твърди се, че съдът не е разгледал и обсъдил нито едно от изчерпателно посочените възражения на банката в хода на административната проверка и в жалбата, за какви допълнителни действия се събира таксата. Счита се, че банката не е извършила вмененото с АУАН нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК. Посочва се, че от свидетелските показания на св.Н. е видно, че същата прави пълен аналог между таксата за събиране и обработка на документи и таксата за оценка на кредитоспособност, като заявява, че таксата за разглеждане и обработка на документи в размер на 120лв., събрана на 14.02. – в деня на отпускане и усвояване на кредита по сметката на кредитополучателя, представлява забранена такса за оценката на кредитоспособността на потребителя, която е задължение на кредитора преди да пристъпи към сключване на договора. Твърди се още, че от разпита на св.Н. и св. Б. не става ясно в какво се състои нарушението – дали относно обстоятелството, че преди сключването на договора такава такса е указана, изискана, посочена и включена в договора или че е събрана в най-късен възможен момент, съобразно заявеното желание на потребителя – от сметката му при отпускане на кредита. Посочва се също, че от друга страна свидетелят Б. твърди, че се касае за такса за разглеждане и отпускане на кредит. Прави се извод, че свидетелите очевидно не знаят в какво се състои нарушението и не правят разлика между таксите за действия преди сключване на договора за кредит и след това. За съществено нарушение на съда се счита пълното изключване на показанията на св.М., която подробно разяснява последователността на действията на служителите на банката. Посочва се, че именно последното води до неправилните изводи на съда, че таксата е събрана за действие, свързано с усвояване на кредита, и че се касае за такса за оценка на кредитоспособността. Отново се подчертава, че не става въпрос за такса за допълнителна услуга, а за такса за допълнителни действия, извършвани от кредитора – такса за разглеждане и обработка на документи е свързана с административните дейности по документацията, свързана с искането за конкретния кредит, допълнителни продукти или услуги към него /напр. застраховка „Живот“/, заявени по желание на клиента. Посочва се, че съдът не е обсъдил и факта, че при кандидатстване през дистанционен канал, където ръчно не се обработват документи или се обработват в много по-малка степен, такса не се събира нито при одобрение, нито при отказ. Твърди се, че размерът на таксата се определя в зависимост от продукта и индивидуалния профил на клиента, като в конкретния случай не е обсъдено, че по процесният договор за потребителски кредит има одобрена индивидуална ценова отстъпка. Посочва се също, че не е обсъдено и възражението, че моментът на събиране на таксата е ирелевантен за спора, тъй като за клиентите е много по-удобно таксата да се събира служебно от банката, отколкото клиентите да идват в офиса на банката и допълнително да внасят на каса или да нареждат превод и съответно да плащат такса за банкова операция. Твърди се, че таксата е посочена в договора единствено с оглед изискването на чл.10а ал.4 от ЗПК и е налице парадокс, че банката е санкционирана за изпълнение на своето законово задължение. Счита се, че уговорката между страните за заплащането на таксата на по-късен етап, не е в нарушение на закона и не променя факта, че услугата, за която се дължи разхода, се извършва на етап преди сключване на договора. В заключение се моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав за ново разглеждане, поради допуснато съществено нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички аргументи на банката, изложени в жалбата, като съдебният акт е постановен при неясни мотиви. Алтернативно, след обсъждане на всички гласни и писмени доказателства, се моли за отмяна на решението и отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

От ответника е депозирано писмено становище по касационната жалба с наведени доводи за неговата неоснователност. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.К., която моли касационната жалба да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са допуснати твърдяните в нея нарушения, а безспорно е установено нарушението по чл.10а ал.2 от ЗПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „Обединена Българска Банка“ АД гр. София за това, че на 13.02.2024г. в качеството на кредитор, в стопанисван от него офис в гр.Плевен, при сключване на договор за потребителски кредит №24R-L948354/13.02.2024г. с потребител е изискал заплащането на такса за разглеждане и обработка на документи в размер на 120лева, като действие, свързано с усвояване на кредита, с което е нарушил забраната по чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит, да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Посочено е в НП, че нарушението е извършено на 13.02.2024г., при сключване на договора за потребителски кредит, и е довършено на 14.02.2024г., когато кредитът е усвоен и таксата за разглеждане и обработка на документи в размер на 120лв. е събрана.

Относно фактическата обстановка съдът изцяло е описал изложените факти в АУАН, които се възпроизвеждат и в издаденото наказателно постановление. Счел е, че същите се установяват от събраните писмени доказателства, както и от разпита на св.Н. и св.Б., които показания е кредитирал с доверие като логически изложени и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Посочил е, че от последните по безспорен начин се установява, че банката, в качеството на кредитор, при сключване на договор за потребителски кредит с потребител е изискал заплащането на такса за разглеждане и обработка на документи в размер на 120лв., като действие, свързано с усвояване на кредита. В тази връзка не е кредитирал показанията на св.М., предвид факта, че последната се намира в трудово-правни отношения с банката, в зависимост от своя работодател и е пряко заинтересована от изхода на делото. От правна страна е счел, че обосновано и правилно административно-наказващият орган е приел, че ОББ АД е осъществил състава на нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК и правилно е санкциониран по чл.45 ал.1 от с.з. Посочил е, че банката има качеството на кредитор по смисъла на чл.9 ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност, и в това й качество за нея важи забраната по чл.10а ал.2 от ЗПК да не изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Посочил е още, че граматическото тълкуване на тази разпоредба води до извод, че несъобразяването с формулираното ограничение се реализира по необходимост единствено чрез действие и следва да се счита за довършено към момента, в който е начислена съответната сума. Приел е, че в процесния случай, по отношение конкретния договор за потребителски кредит е изискано от потребителя заплащане на „такса за разглеждане и обработка на документи“ в размер на 120лв, която по същество и по своите характеристики, и по начина, по който е събрана – след подписване на договора и при усвояване на кредита, представлява именно такса по чл.10а ал.2 от ЗПК. В тази връзка е приел за неоснователни възраженията на банката, че посочената такса не е такса свързана с усвояване и управление на кредита, и че дейностите по разглеждане и обработка на документи предхождат оценката на кредитоспособността на потребителя. Посочил е, че не става ясно с каква друга цел могат да бъдат разглеждани и обработвани документи от кредитора преди отпускане на кредита, освен за оценка на кредитоспособността на потребителя. Приел е, че по същество, за да бъде определена една услуга като допълнителна, то трябва да е свързана с предоставянето на нещо, което придава добавена стойност на услугата /някакво удобство или допълнителна услуга/, която не е свързана с изпълнение на нормативно определените задължения на кредитора. В тази връзка е счел, че от доказателствата по делото е видно, че събраната такса, макар отбелязана като такса за разглеждане и обработка на документи, се събира за действия на кредитора, които са му вменени като законно задължение при упражняване на неговата дейност, и не представлява допълнителна услуга по чл.10а ал.1 от ЗПК. Посочил е, че процесната такса става дължима и се заплаща само от одобрени кредитоискатели, макар че и за одобрените и за неодобрените кредиторът извършва едни и същи предварителни действия по събиране и обработка на документи, а това предполага и извършването на едни и същи административни разходи. Посочил е, че в процесния случай заплащането на таксата е задължение само на потребителите, на които е отпуснат кредит и след сключването на договор. Посочил е също, че таксата се изисква в различен размер в зависимост от стойността на отпуснатия кредит, а извършването на административни разноски предполага, че не би трябвало да има пряка връзка между размера на кредита и дължимата сума за административни разноски. На база на всички доказателства е направил извод, че предвидената такса е свързана с процедурата по усвояване на кредита и влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а ал.2 от ЗПК, като не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на кредитополучателя. Посочил е, че законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане на договора, риска и др. подобни. Счел е, че банката правилно е санкционирана по чл.45 ал.1 от ЗПК със санкция в минимален размер. Приел е, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид особения вид обществени отношения, които регулира и с оглед опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Посочил е още, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, като недвусмислено е изложена фактическата обстановка в акта и в НП, и е посочена като дата на извършване на нарушението – 13.02.2024г., на която дата е сключен договора за потребителски кредит и ОББ е включила в него изискването за заплащане на такса за разглеждане и обработка на документи в размер на 120лв., като действие свързано с усвояване на кредита. Счел е, че на датата 14.02.2024г. кредитът е бил усвоен и таксата е била събрана от банката, което доказва извършването на нарушението по чл.10а ал.2 от ЗПК. Приел е също, че няма неясноти по отношение квалификацията на нарушението, като санкционираното лице не е препятствано да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира своята защита. По тези подробни мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Решението е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказано нарушение по чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е установил описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, като изрично е посочил защо не кредитира свидетелските показания на св.М.. На база установената фактическа обстановка при извършване на нарушението е направил правен анализ и е счел за безспорно доказано извършването на вмененото нарушение. Отговорил е подробно и мотивирано на възраженията в жалбата и е достигнал до правилни изводи за осъществено от обективна страна нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК, които мотиви се споделят от настоящата касационната инстанция.

Нормата на чл.10 а ал.1 от ЗПК регламентира, че кредиторът може да изисква заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителни кредит, а чл.10а ал.2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдържащото се в АУАН и НП фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно, като позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК. Видно от договора за потребителски кредит от 13.02.2024г., в т.7.1. банката изисква от кредитополучателя заплащане на такса за разглеждане и обработка на документи, която е в размер на 120лв., като според т.15.6.1. тази такса е дължима еднократно след одобрение на кредита, а в случай, че същата не бъде заплатена преди усвояване на кредита, се събира от размера на отпуснатия кредит, за което кредитополучателят дава своето съгласие. Съобразно разпоредбите на чл.16-18 от ЗПК, оценката по кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, поради което не може да се приеме, че представлява допълнителна услуга по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК. Регламентираните в последната разпоредба допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, процесната такса се изисква и събира само от одобрените за получаване на кредит потребители и то не предварително, а едва след сключването на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане на кредита и съответно кредитът е отпуснат или усвоен. Т.е. таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира при отпускането на кредита, което означава, че кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатстващи за кредит лица. Ето защо, в случая районният съд правилно е приел, че тази такса по естеството си представлява прикрита такса за усвояване и управление на кредита. Последното води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията на потребителя по договора, което е в абсолютно противоречие, както с чл.16 ал.1 от ЗПК, задължаващ кредитора преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, така и с чл.8 ал.1 от Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити. Като е достигнал до аналогични правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски следва в полза на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите да се присъдят разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 428 от 18.09.2024 г., постановено по НАХД № 1280 по описа за 2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Обединена Българска Банка“ АД гр. София, район Триадица, [улица], с ЕИК: *********, представлявано от изпълнителните директори А. В. А. и С. А. Г., да заплати в полза на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите разноски в размер на 150лева /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.