Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 28.10.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ………………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 35 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
„Т.Б.Д” АД, ЕИК е предявил срещу О.Е.П. обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и
чл.92, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД –
1. за заплащане на сумата от 141 897.45 лева,
съставляваща цедирано му с договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год. вземане
от „О.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК – незаплатени от длъжника О.Е.П. седем погасителни вноски,
дължими към дати 20.07.2020 год., 20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020
год., 20.12.2020 год., 20.01.2021 год. и 20.02.2021 год. по погасителен план –
приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към договор с гарантиран резултат от
17.05.2019 год., сключен между „О.Л.Б.“ ЕАД и О.Е.П. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска, 01.03.2021 год., до окончателното
й изплащане и
2. за заплащане на сумата от 15 101.95 лева,
съставляваща цедирано му с горния договор вземане от „ОКТА ЛАЙТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД –
дължима от длъжника О.Е.П. мораторна неустойка за забава в плащането на горните
погасителни вноски на осн. чл.38 от договора с гарантиран резултат от
17.05.2019 год., сключен между „О.Л.Б.“ ЕАД и О.Е.П. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска, 01.03.2021 год., до окончателното
й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
С исковата молба се твърди, че с
договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год. „О.Л.Б.“ ЕАД в качеството си на
цедент прехвърлил на ищеца „Т.Б.Д“ АД в качеството му на цесионер свои парични
вземания от длъжника О.Е.П. в общ размер на 810 842.32 лева по договор с
гарантиран резултат от 17.05.2019 год. /с peг. индекс № ДГ-4433/17.05.2019 год.
на О.Е.П. за възлагане на обществена поръчка с предмет : „Внедряване на
енергоспестяващи мерки, модернизация и ремонт на улично осветление в
шест населени места в О.Е.П. ***, с. Н.Х., с. Р.п., с. М. и с. Л.“,
изменен и допълнен с анекс 1/14.08.2019 год. и анекс 2/14.05.2020 год. към
него.
Сочи се, че вземането по договора и
анексите съставлява незаплатеното възнаграждение за доставка и монтаж на
осветителни тела и строително-монтажни работи в размер на 751 528.63 лева и
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 59 313.69 лева, сочена в
погасителен план – приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към договора, за
което вземане били издадени фактура № **********/14.08.2019 год., фактура № **********/04.12.2019
год., фактура № *********/20.12.2019 год., фактура № **********/01.06.2020 год.
и кредитно известие към нея № **********/01.06.2020 год., фактура №
**********/01.06.2020 год. и кредитно известие към нея № **********/01.06.2020
год., фактура № **********/01.06.2020 год. и кредитно известие към нея №
**********/01.06.2020 год. и фактура № **********/01.07.2020 год.
Сочи се, че в съответствие с изискванията на чл.99,
ал.3 от ЗЗД длъжникът О.Е.П. бил надлежно уведомен за цесията на 09.07.2020
год. от цедента, като с писмо от 09.07.2020 год. потвърдил, че е уведомен за
прехвърлянето, че признава основанието и размера на прехвърленото към „Т.б.Д“
АД вземане и ще погасява същото по погасителния план.
Сочи се, че срокът за издължаване на
прехвърленото вземане от длъжника бил до 20.10.2023 год., а същото следвало да
се погасява на месечни вноски. Въпреки поетото задължение и декларираната
готовност за плащане от страна на ответника до предявяване на исковете
последният не е заплатил и дължи сумите за следните погасителни вноски, платими
на съответните падежи, в общ размер на 141
897.45 лева :
- вноска с падеж 20.07.2020 год. в размер на 20 271.07
лева с ДДС;
- вноска с падеж 20.09.2020 год. в размер на 20 271.07
лева с ДДС;
- вноска с падеж 20.10.2020 год. в размер на 20 271.06
лева с ДДС;
- вноска с падеж 20.11.2020 год. в размер на 20 271.07
лева с ДДС;
- вноска с падеж 20.12.2020 год. в размер на 20 271.06
лева с ДДС;
- вноска с падеж 20.01.2021 год. в размер на 20 271.07
лева с ДДС и
- вноска с падеж 20.02.2021 год. в размер на 20 271.05
лева с ДДС.
Сочи се, че на 18.09.2020 год. ищецът отправил
уведомително писмо до ответника за размера на дължимите до този момент вноски,
но до предявяване на исковете О.Е.П. е извършил на 09.11.2020 год. плащане
единствено на вноската с падеж 20.08.2020 год.
Сочи се, че с оглед забавата в плащането на горните
вноски ответникът дължи и мораторна неустойка в размер на 15 101.95 лева по
чл.38 от договора с гарантиран резултат – в размер на 10 % от размера на всяка
просрочена вноска, индивидуализирана по пера със справката по чл.366 от ГПК,
приложена към исковата молба.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367,
ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по
основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават
и е направил възражения срещу тях.
С отговора се прави възражение за нищожност поради липса
на предмет на договора за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год., сключен между „О.Л.Б.“
ЕАД и „Т.Б.Д“ АД. Сочи се, че към момента на сключването му вземането в
размера, описан в договора – 810 842.32 лева главница и 59 313.69 лева
възнаградителна лихва, не съществува, тъй като предмет на цесионната сделка не
могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, доколкото тяхното
съществуване е условие за действителността й.
Излагат се доводи, че характеристиката на договора с
гарантиран резултат (вземането по който е цедирано на ищеца) е такава, че
цената на инвестицията и възнаграждението се изплащат въз основа на евентуални
бъдещи реализирани икономии, т.е. като резултат от достигане на договорения
гарантиран резултат. Уговорено е между страните, че при недостигане до този
гарантиран минимум, изпълнителят дължи компенсации – чл.12, ал.3, т.2 от
договора. По договора с гарантиран резултат възнаграждение на изпълнителя се
дължи единствено при изпълнение на поръчката. В този смисъл е посочено, че
изпълнителят поема изцяло финансовия, търговския и техническия риск.
Заплащането на предоставяните услуги се основава на постигнатото ниво на
повишаване на енергийната ефективност и на съответствието с другите договорени
критерии за изпълнение, следователно на изпълнителя не му се дължи заплащане на
цена, доколкото не е постигната целта на договора.
Сочи се, че със сключения договор за цесия са
прехвърлени вземания, произтичащи от договора с гарантиран резултат, които,
макар и формално възникнали (като месечна погасителна вноска), не са ликвидни
(окончателно определени), доколкото тяхното определяне е обусловено от
евентуалната положителна финансова стойност на разликата между гарантираното и
достигнатото годишно потребление на енергия.
Сочи се и че с и.м. ищецът не е удостоверил, че съветът на директорите
на „О.Л.Б.“ ЕАД е взел решение за
сключването на договора за цесия с ищеца.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца
с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез
пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и
допълнил първоначалната.
Сочи се, че договорът
за цесия е валиден и породил действие между страните, като за сключването му е взето решение на съвета на директорите на „О.Л.Б.“ ЕАД, което се прилага като
писмено доказателство.
Сочи се, че в съответствие с изискванията на чл.99,
ал.3 от ЗЗД О.Е.П. в качеството си на длъжник е надлежно уведомена за цесията
на 09.07.2020 год. от цедента, а прехвърлянето има действие спрямо длъжника и
спрямо трети лица от деня, когато бъде съобщено на длъжника от предишния
кредитор. О.Е.П. представлявана от кмета, е потвърдила с писмо от 09.07.2020
год., че е уведомена за прехвърлянето и ще изпълнява по погасителния план.
Декларирайки съгласието си за извършеното прехвърляне на вземането, длъжникът
по цесията заявява, че няма да прави прихващане на прехвърлените вземания с
други задължения на цедента. Към момента на прехвърляне на вземането,
произтичащо от договора с гарантиран резултат, същото съществува – предметът на
договора с гарантиран резултат е осъществен, извършените мероприятия са приети
от възложителя и сумите по издадените фактури са установени като дължими и
подлежащи на плащане от страна на О.Е.П. В Раздел 5 от договора с гарантиран
резултат е посочена цената и начина на плащане, с подписване на
приемо-предавателните протоколи за всяко от населените места по обществената
поръчка възложителят е приел извършените СМР и разпоредил разплащане на
изпълнените видове дейности. В подкрепа на горното и във връзка с направените в
отговора на исковата молба възражения ответникът представя като доказателства
по делото приемо-предавателните протоколи, които удостоверяват приемането на
СМР, за което са издадени и съответните фактури.
Сочи се, че неправилно в отговора на исковата молба е
сочено, че вземането не е възникнало, тъй като възнагражденията по договорите с
гарантиран резултат се заплащат от евентуални бъдещи икономии. В случая в
договора е договорен погасителен план – приложение 1 към анекс 2/14.05.2020
год., по който О.Е.П. следва да извършва плащания, а първите две вноски от
20.05.2020 год. и 20.06.2020 год. са заплатени от общината на изпълнителя; след
сключване на договора за цесия от 07.07.2020 год. е извършено и плащане на
вноска номер 2 от погасителния план към него, инкорпориран и в
декларацията-потвърждение на О.Е.П.
Препис от ДИМ е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал
допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба.
С допълнителния отговор се сочи, че към договора с
гарантиран резултат действително има приложен погасителен план, но в чл.6 от
договора е посочено, че поемане на финансовия и техническия риск от страна на
изпълнителя означава, че той поема задължението да компенсира възложителя в
случай на превишаване на гарантираното годишно потребление на енергия, включено
в предмета на договора и недостигане на гарантираната годишна икономия на
енергия. В чл.12 страните са договорили, че възложителят ще изплаща ежегодно на
изпълнителя цената, определена в чл.11, ал.1 съгласно погасителен план на части
до размера на постигнатия гарантиран резултат съобразно стойността на
постигнатия „коефициент на ефективност“. Съгласно чл.12, ал.3 изпълнителят е
длъжен да компенсира възложителя за непостигнат гарантиран резултат, когато
стойността на „коефициента на ефективност“ за обект е по-ниска от единица. В
чл.2, т.6 е дадена дефиниция за „коефициент на ефективност“, а в т.2 – за
„гарантирано годишно потребление на енергия“. Твърди се, че плащането по
договора, макар и заложено в погасителен план, е обвързано с постигнатия
гарантиран резултат и „коефициента на ефективност“.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
Видно
от представения с и.м. договор за цесия №
4411.0620/07.07.2020 год., със същия цедентът „О.Л.Б.“ ЕАД е прехвърлил на цесионера
„Т.Б.Д“ АД свои парични вземания от длъжника О.Е.П. в общ размер на 810 842.32
лева по договор с гарантиран резултат от 17.05.2019 год. /с peг. индекс №
ДГ-4433/17.05.2019 год. на О.Е.П. за възлагане на обществена поръчка с предмет
: „Внедряване на енергоспестяващи мерки, модернизация и ремонт на улично
осветление в шест населени места в О.Е.П. ***, с. Н.Х., с. Р.п., с. М. и
с. Л.“, изменен и допълнен с анекс 1/14.08.2019 год. и анекс 2/14.05.2020 год.
към него.
От представения с и.м. договор с
гарантиран резултат от 17.05.2019 год. се установява, че със същия „О.Л.Б.“ ЕАД
е поел задължението за внедряване на енергоспестяващи мерки, модернизация и
ремонт на улично осветление в изброените горе шест населени места в О.Е.П. –
чрез подмяна на улични осветителни тела и мониторинг на енергийното потребление
на обектите. Договорената дължима цена е била в общ размер на
1 096 870.17 лева без ДДС и е следвало да се изплаща ежегодно на
части съгл. погасителен план – чл.11 и чл.12 от договора.
Договорената между страните
неустойка при забава в плащането е била в размер на 0.5 % на ден от стойността
на неплатената сума, но не-повече от 10 % от същата.
С анекс № 1/14.08.2019 год. към договора страните са договорили нови
срокове за изпълнение и начин на приемане на изработеното – с
приемо-предавателен протокол за всеки отделен обект.
С анекс № 2/14.05.2020 год. към
договора страните са констатирали, че изпълнителят е в забава на изпълнение на
задълженията си за част от населените места в О.Е.П. поради което дължи
мораторна неустойка по чл.37 от договора в размер на 75 960.68 лева.
Приели са, че изпълнителят е извършил и предал, а възложителят е приел без
забележки доставените и монтирани осветителни тела и СМР по договора за всички
населени места, като са цитирани приемо-предавателните протоколи, общата
дължима сума за всяко от тях и издадената за целта фактура. Приели са, че
общата дължима на изпълнителя сума е в размер на 865 065.75 лева без ДДС
за всички шест обекта, като са извършили прихващане между цената, дължима на
изпълнителя и неустойката, дължима на възложителя. Дължимата цена след
извършеното прихващане – 789 105.07 лева, е договорено да бъде изплатена на
части, ведно с начислена възнаградителна лихва, съгласно приложен погасителен
план – приложение 1. Видно от последния, вноските по същия, платими от
ответника, са били 42, всяка от 20 271.07 лева без ДДС, с падеж на първата
20.05.2020 год. и на последната – 20.10.2023 год.
С чл.7 и чл.8 от анекс № 2 страните
са потвърдили, че изпълнителят е изпълнил точно и в цялост всички задължения по
сключения договор и предаденото и изработеното е прието без забележки; с чл.10
са договорили, че възложителят след получаване на системата за управление поема
изцяло дейността и отговорността по управлението на осветеността на обектите,
като гаранциите по договора, поети от изпълнителя, остават в сила.
Всички цитирани в анекс № 2 фактури
и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за всеки от шестте обекта
по договора са представени с исковата и допълнителната искова молба.
С уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД
цедентът „О.Л.Б.“ ЕАД е уведомил на 09.07.2020 год. длъжника О.Е.П. за
прехвърленото на „Т.Б.Д“ АД свое вземане по договора с гарантиран резултат от
17.05.2019 год. в размер на 810 842.32 лева, от които главница –
751 528.63 лева и лихва – 59 313.69 лева, за което вземане са били
издадени фактура № **********/14.08.2019 год., фактура № **********/04.12.2019
год., фактура № *********/20.12.2019 год., фактура № **********/01.06.2020 год.
и кредитно известие към нея № **********/01.06.2020 год., фактура №
**********/01.06.2020 год. и кредитно известие към нея № **********/01.06.2020
год., фактура № **********/01.06.2020 год. и кредитно известие към нея №
**********/01.06.2020 год. и фактура № **********/01.07.2020 год.
С декларация-потвърждение от същата
дата длъжникът е признал съществуването на прехвърленото от цедента вземане в
посочения в уведомлението размер и е посочил, че ще заплаща на цесионера вноските
по погасителния план към анекс № 2 в посочените в него срокове и размери.
Между страните не е спорно, като
горното се установява и от заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, че длъжникът е заплатил след уведомлението за извършената цесия
единствено вноската с падеж 20.08.2020 год.
– и то след като е бил уведомен от цесионера с писмо негов изх. №
РИД-060-00070/18.09.2020 год., че е в просрочие за вноските по погасителния
план за м.07 и м.08 и че при нова забава същите ще бъдат събрани по съдебен
ред.
От
горното заключение, неоспорено от страните, се установява, че падежиралите
неплатени вноски по погасителния план на длъжника към „Т.б.Д” АД след датата на
получаване от ответника на уведомлението за прехвърляне на вземането, са в общ
размер на 141 897.45 лева /131 517.53 лева главница и 10 379.92 лева
договорна лихва/, а именно :
- вноска с падеж 20.07.2020 год. в размер на 20 271.07
лева;
- вноска с падеж 20.09.2020 год. в размер на 20 271.07
лева;
- вноска с падеж 20.10.2020 год. в размер на 20 271.06
лева;
- вноска с падеж 20.11.2020 год. в размер на 20 271.07
лева;
- вноска с падеж 20.12.2020 год. в размер на 20 271.06
лева;
- вноска с падеж 20.01.2021 год. в размер на 20 271.07
лева и
- вноска с падеж 20.02.2021 год. в размер на 20 271.05
лева.
Изчислената
от в.л. неустойка по чл.38 на договора за гарантиран резултат е в общ размер на
15 101.94 лева
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи
:
Предявеният
иск с правно основание чл.79, ал.1 във
вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД е изцяло доказан по основание и размер.
От
представените с исковата молба писмени доказателства, обсъдени горе – договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год., договор
с гарантиран резултат от 17.05.2019 год., изменен и допълнен с анекс
1/14.08.2019 год. и анекс 2/14.05.2020 год. към него, погасителен план към
анекс № 2, фактури и приемо-предавателни протоколи, цитирани в анекс № 2, уведомление
за цесия и декларация-потвърждение от длъжника от 09.07.2020 год., по безспорен начин бе
установено съществуването на прехвърленото вземане от цедента „О.Л.Б.“ ЕАД на цесионера „Т.Б.Д”
АД – в
размер на 810 842.32 лева без ДДС, от които главница – 751 528.63
лева и лихва – 59 313.69 лева; част от горното вземане са и падежиралите
до момента на предявяване на иска вноски по погасителния план, дължими към дати
20.07.2020 год., 20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020 год., 20.12.2020
год., 20.01.2021 год. и 20.02.2021 год. – в общ размер на 141 897.45 лева без
ДДС – четири вноски х 20 271.07 лева без ДДС всяка, две вноски х
20 271.06 лева без ДДС всяка и една вноска х 20 271.05 лева без ДДС;
за яснота следва да се посочи, че неправилно в обстоятелствената част на и.м. е
сочено, че вноските в горния размер са с начислен ДДС – изрично както в
договора и анекс № 2, така и в погасителния план е посочено, че са без начислен
ДДС.
От горните писмени доказателства бе
установено, че за изпълнителя по договора с гарантиран резултат е възникнало
вземане за доставеното и изработеното по договора – в общ размер на в размер на
810 842.32 лева, от които главница – 751 528.63 лева и договорна лихва
– 59 313.69 лева; за приетата без забележка от възложителя работа са
съставени двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и с анекс № 2
последният изрично е признал, че е приел работата без забележки и дължи на
изпълнителя горната сума. Тук следва да се отбележи неоснователността на единственото
възражение на ответника в отговора на и.м. във връзка с недължимостта на сумата
– с чл.12, ал.1 от договора с гарантиран резултат страните не са договорили, че цената по
договора няма да бъде изплащана в пълния й размер, ако не бъде постигнат размера
на гарантирания резултат; цената в погасителния план е конкретно уговорена и
дължима при падежа на всяка отделна вноска. Ако обаче горният гарантиран
резултат не бъде постигнат, горното не редуцира заплащането на цената, а за
същото изпълнителят носи гаранционна отговорност, договорена в чл.5 и чл.6 –
същият поема задължението да компенсира възложителя при превишаване на
гарантираното годишно потребление.
Неоснователно е и възражението на ответника, че в
случая е цедирано бъдещо вземане, поради което цесията няма предмет. С договора
от 07.07.2020 год. е цедирано възникнало /съществуващо/ вземане за изработеното
по договора с гарантиран резултат, чието заплащане е било разсрочено – но
горното не прави отделните погасителни вноски отделни бъдещи /невъзникнали/
вземания; същите могат да се делят само на падежирали и непадежирали, а предмет
на настоящия иск са само падежиралите такива.
В обобщение съдът приема, че с
договора за цесия ищецът е придобил съществуващо вземане, длъжникът надлежно е
уведомен за цесията, извършил е извънсъдебни признания за съществуването на
вземането – инкорпорирани в отправеното до цедента декларация-потвърждение и
извършеното плащане на вноската за м.08.2020 год. по погасителния план. Доколкото ответникът съобразно възложената му
доказателствена тежест не установи плащане на сумата от 141 897.45 лева, предявеният
главен иск е доказан по основание и размер, поради което ответникът следва да
бъде осъден за заплати на ищеца същата, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, 01.03.2021 год., до окончателното й заплащане.
Обективно съединеният иск за заплащане на цедирана мораторна неустойка за забава в плащането на процесните
погасителни вноски на осн. чл.38 от договора с гарантиран резултат е доказан по основание и
отчасти по размер.
При тълкуване на волята на ищеца
за претенцията за неустойка съдът намира, че в претенцията не се включва
неустойка за забава за платената със закъснение вноска по погасителния план с
падеж 20.08.2020 год. – независимо, че ищецът има
право на максималната такава по договора. Видно от петитума, ищецът
претендира неустойка „за всяка неплатена падежирала
вноска в размер, посочен в приложената справка по чл.366 от ГПК“, т.е. не се
иска присъждане на неустойка за платената, макар и със забава вноска. Видно и
от справката по чл.366 от ГПК, приложена към и.м., в същата също не е включена
неустойка забава в плащането на тази
вноска; в справката обаче е допусната друга грешка – при претенцията за забава
в плащането на седем вноски в табличен вид са изброени осем суми за неустойки.
Поради
изложеното съдът не приема и изчисленията на в.л. в заключението на ССЕ, което
погрешно е включило и неустойка върху вноската по погасителния план с падеж 20.08.2020 год., а и погрешно е изчислило неустойката върху
вноската с падеж 20.02.2021 год. за девет дни за периода от 20.02.2021 год. до 28.02.2021 год.
/денят, предхождащ предявяване на иска, 01.03.2021 год./ – забавата настъпва след
деня на падежа, поради което дните са осем.
С
оглед на горното съдът приема, че дължимата неустойка е в общ размер на 12 973.54
лева и включва такава за забава в размер на 2 027.11 лева за всяка от
вноските с падеж 20.07.2020 год.,
20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020 год., 20.12.2020 год. и 20.01.2021
год. /общо 12 162.66 лева/ и в размер на 810.88 лева за вноската от 20.02.2021
год. По
отношение на първите шест вноски с оглед периода на забава ответникът дължи
максималната лимитирана неустойка в размер на 10 % от размера на всяка от
вноските; по отношение на последната вноска дължи неустойка за 8 дни забава х 101.36 лева на ден /0.5 % на ден от 20 271.05 лева/
или 810.88 лева.
С оглед на изложеното ответникът следва да се осъди на
осн. чл.92, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 12 973.54 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, 01.03.2021 год., до окончателното й изплащане, като
отхвърли предявения иск за заплащане на неустойка за разликата до пълния му
предявен размер от 15 101.95 лева.
В хода на производството по
делото ищецът е направил разноски в размер на 6 779.98 лева – внесена ДТ в
размер на 6 279.98 лева и внесен депозит за ССЕ в размер на 500 лева. Тъй
като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща
към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева
/преди изменението с ДВ, бр. 74/2021 год., в сила от
01.10.2021 год., настъпило след предявяване на исковете/, което в случая следва
да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът
следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 7 131.96 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение
за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената
част от исковете.
Тъй като ответникът е бил представляван
по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева
/преди изменението с ДВ, бр. 74/2021 год., в сила от
01.10.2021 год., настъпило след предявяване на исковете/, което в случая следва
да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният
интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът следва
да се осъди да заплати на ответника сумата от 6.10 лева, съставляваща възнаграждение
за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
осн. чл.79, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД О.Е.П. да заплати на „Т.Б.Д” АД, ЕИК сумата от 141 897.45 лева /сто четиридесет и една хиляди осемстотин
деветдесет и седем лв. и четиридесет и пет ст./, съставляваща цедирано на „Т.Б.Д”
АД с договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год. вземане от „О.Л.Б.“ ЕАД, ЕИК.,
съставляващо незаплатени от длъжника О.Е.П. седем погасителни вноски, дължими
към дати 20.07.2020 год., 20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020 год.,
20.12.2020 год., 20.01.2021 год. и 20.02.2021 год. по погасителен план –
приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към договор с гарантиран резултат от
17.05.2019 год., сключен между „О.Л.Б.“ ЕАД и О.Е.П. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.03.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
осн. чл.92, ал.1 във вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД О.Е.П. да заплати на „Т.Б.Д” АД, ЕИК ********* сумата от 12 973.54 лева
/дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и три лв. и петдесет и четири ст./, съставляваща
цедирано на „Т.Б.Д” АД с договор за цесия № 4411.0620/07.07.2020 год. вземане
от „О.Л.Б.“ ЕАД, съставляващо дължима от длъжника О.Е.П. мораторна неустойка
чл.38 от договора с гарантиран резултат от 17.05.2019 год., сключен между „О.Л.
Б.“ ЕАД и О.Е.П. за забава в плащането на седем погасителни вноски, дължими към
дати 20.07.2020 год., 20.09.2020 год., 20.10.2020 год., 20.11.2020 год.,
20.12.2020 год., 20.01.2021 год. и 20.02.2021 год. по погасителен план –
приложение 1 към анекс 2/14.05.2020 год. към договора с гарантиран резултат,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2021 год. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 15 101.95
лева /петнадесет хиляди сто и един лв. и деветдесет и пет ст./.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК О.Е.П. да
заплати на „Т.Б.Д” АД, ЕИК сумата от 7 131.96
лева /седем хиляди сто тридесет и един лв. и деветдесет и шест ст./, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК „Т.Б.Д”
АД, ЕИК да заплати на О.Е.П. сумата от 6.10
лева /шест лв. и десет ст./, съставляваща възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :