№ 47
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20221200500961 по описа за 2022 година
и за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 901637/,17.10.2022г., подадена от
М. Г. Д., ЕГН **********, действаща чрез особения представител адв.В. Г.
срещу Решение № 900297/06.10.2022г., постановено по гр.д. № 64/2021г. по
описа на Районен съд-Сандански.
Жалбоподателят релевира възражения и доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради необсъждане на събрани по делото
доказателства и липса на мотиви в решението относно тези доказателства.
Оспорва преценката на районната инстанция за отхвърляне на
доказателственото искане на ищеца, неоспорено от ответника /въззивник/ за
съдебно икономическа експертиза, поради липса на необходимост от
специални знания за извършване на аритметичната сметка. Оспорва
представените от ищеца и приети от съда счетоводни документи, като твърди,
че същите не са първични счетоводни документи поради липса на реквизити
съгласно ЗСч, поради което и не доказват удостовереното в тях вземане по
основание и размер. Твърди, че по делото не са събрани доказателства,
сочещи на падеж на всяко едно главно вземане, което препятства простата
аритметична сметка за изчисляване на лихвата за забава за всяка една
главница.
Жалбоподателят изтъква доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение поради необсъждане на релевираното с отговора на исковата молба
възражение, че по делото липсват доказателства, от които да е видно
изпълнявал ли е ищеца/въззиваемия задълженията, поети на основание
процесния договор, респективно техническите параметри на предоставените
мобилни услуги на ответника/въззивник. Твърди, че по делото не са събрани
такива доказателства, поради което счита, че въззиваемият е неизправна
1
страна по процесния договор за предоставяне на мобилни услуги и не може да
претендира реализиране отговорността на насрещната страна по процесния
договор за неизпълнение на задължение по същата сделка.
Относно иска за неустойка поради предсрочно прекратяване на
договора релевира възражение за неравноправност на неустоечната клауза.
Твърди, че за същата потребителят не е бил уведомен. Сочи, че в случая
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи, което в случая
не е сторено.
Жалбоподателят релевира възражение за допуснат от районната
инстанция пропуск при разпределение на доказателствената тежест - ищецът
не е бил задължен да представи доказателства-разпечатки за потреблението
на гласови, тестови услуги и услуги за пренос на данни; не е назначена
съдебно-счетоводна експертиза за установяване основанието и размера на
претендираните от ищеца вземания.
С гореизложеното обосновава искане за отмяна на атакуваното решение
като неправилно и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.
Жалбоподателят прави доказателствени искания – да се задължи
въззивника да представи подробно разпечатка за телефонния номер-предмет
на процесния договор за мобилни услуги, от която да е видно за периода
18.07.2018г. -17.11.2018г. какви услуги /гласови, текстови и пренос на данни/
са били предоставени на потребителя; както и да се назначи съдебно-
счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице счетоводител, което след
като се запознае с материалите по делото и изиска от въззиваемия първични
счетоводни документи и други годни по ЗСч документи да отговори на
следните задачи: Има ли издадени от въззиваемия първични счетоводни
документи за ползването на мобилни услуги от въззивника за периода
18.07.2018г. -17.11.2018г. и ако има какъв е техният размер и има ли
постъпили плащания от въззивника по сметка на въззиваемия за тези суми?
Има ли издадени от въззиваемия първични счетоводни документи за суми
дължими от въззивника по лизингови вноски по договор за лизинг от
13.04.2018г. между страните по делото и ако има какъв е техния размер и има
ли постъпили плащания от въззивника по сметка на въззиваемия за тези суми.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна - „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****,
действащо чрез пълномощник -адв.Ц., депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изтъква подробни доводи и
аргументи. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира съдебни разноски. Заявява, че не
възразява да се уважи доказателственото искане на въззивника за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза. Не прави доказателствени искания.
Въззивният съд е уважил доказателственото искане на жалбоподателя и
въззиваемото дружество е задължено да представи подробно разпечатка за
телефонния номер-предмет на процесния договор за мобилни услуги, от
която да е видно за периода 18.07.2018г. -17.11.2018г. какви услуги /гласови,
текстови и пренос на данни/ са били предоставени на потребителя, като е
оставено без уважение искането на жалбоподателя да се назначи съдебно-
счетоводна експертиза.
В съдебно заседание жалбоподателят, представляван от особения си
представител, поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответното по жалбата дружество не се представлява. С нарочно
писмено становище, подадено чрез процесуален представител оспорва
жалбата, като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
Производството е образувано пред първата инстанция по иск, предявен
от „Т.Б. „ЕАД ,с ЕИК ****, гр.С. ,район М.“,ж.к.“М.***,Б.П. С.,С.,чрез
пълномощник на законните представители срещу М. Г. Д., с ЕГН
********** от ГР.С., ж.к.“С.“,**** , ОБЛ.Б. , с пр.основание чл.422,ал.1 от
ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК,чл.79 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД , с искане да
бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №427/ 2020 г. по описа на Районен съд- гр.
Сандански, а именно сумата от 1484,60 лева/хиляда четиристотин осемдесет
и четири лева и шестдесет ст./ , представляващи сбор от дължимите суми,
съгласно фактура № **********/18.08.2018 год., фактура № **********/
18.09.2018 год., фактура №**********/ 18.10.2018 год., фактура
№**********/ 18.11.2018 год. и фактура №**********/18.12.2018 год. ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските по делото.
С обжалваното решение съдът е признал за установено по отношение на
М. Г. Д., че дължи на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК **** –ново наименование ,старо
-„Т.Б. „ЕАД ,с ЕИК ****, гр.С. , ж.к.“Г.М.“,ул.“А.Ж.“**** сумата от 1
484,60 лева/хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и шестдесет
ст./,представляваща общ сбор на дължимите суми ,съгласно фактура №
**********/18.08.2018 год., Фактура №**********/18.09.2018 год.; Фактура
№ **********/18.10.2018 г.; Фактура № **********/18.11.2018 год. и
фактура № **********/18.12.2018 год. ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК -17.06.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответното
дружество и разноските по заповедното в размер на 389,69 лева и в исковото
производство - 29,69 лева за платена държавна такса ,сумата от 400,70 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 600,00 лева за особен
представител.
Вземането се основава на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№427/2020 год. по описа на Районен
съд-Сандански, против длъжника М. Г. Д. с ЕГН ********** от ГР.С., ж.к.
“С.” ****, с която е разпоредено на длъжника да заплати на кредитора "Т.Б.”
ЕАД с ЕИК **** от гр.С., р-н М., ж.к. “М. 4”, Б.П. С., С., представляван от
изпълнтелния директор Д.К.К., заедно с М.С. за сумата от общо 1 484,60 лева
(хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и 60 ст.), от която сумата от
173, 02 лева (сто седемдесет и три лева и 02 ст.) за незаплатени такси и
ползвани услуги за периода от 18.07.2018г. до 17.11.2018г. по Договор за
мобилни услуги № *********/ 27.06.2012г., изменен с Допълнително
споразумение № *********/13.04.2018г., към договор за мобилни/ фиксирани
услуги, с които се предоставя мобилен номер ****, сумата от 359, 78 лева
(триста петдесет и девет лева и 78 ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на същия договор; сумата от 190, 36 лева (сто и деветдесет лева
и 36 ст.) за незаплатени лизингови вноски за периода от 18.07.2018г. до
17.11.2918г. год. по Договор за лизинг от 13.04.2018г., сумата от 761, 44 лева
(седемстотин шейсет и един лева и 44 ст.), представляваща предсрочно
изискуем остатък от неначислени лизингови вноски за периода от
18.11.2018г. до 13.03.2020 год. по Договор за лизинг от 13.04.2018г., ведно
със законната лихва върху общата сума от 17.06.2020 год. до изплащането й,
както и сумата 29, 69 лева (двадесет и девет лева и 69 ст.) за разноски за
платена държавна такса и сумата от 360(триста и шейсет) лева за разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което
на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си по
3
реда на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК.Съобщението за това е връчено на 30.12.2020
год., а искът е предявен на 14.01.2021 год./датата на пощенското клеймо/, в
указания едномесечен срок.
Представени са договор за мобилни услуги №********* от 27.06.2012
год. и допълнително споразумение №*********/13.04.2018 год. към договор
за мобилни услуги и договор за лизинг от 13.04.2018г.
В заповедното производството сумата се претендира от заявителя
глобално в размер на 1484,60 лева, за която сума са издадени фактури, както
следва: фактури № **********/18.08.2018г. за отчетен период 18.07.2017г. -
17.08.2018г..; Фактура №**********/18.09.2018г. за отчетен период
18.08.2018г. - 17.09.2018г.; Фактура № **********/18.10.2018г. за отчетен
период 18.09.2018г. - 17.10.2018г.; Фактура № **********/18.11.2018г. за
отчетен период 18.10.2018г. -17.11.2018г. и фактура №
**********/18.12.2018г.
От представените фактури се установява, че: Фактура №
**********/18.08.2018 г. е издадена за отчетния период 18.07.2018-
17.08.2018г. и включва следните задължения на клиента за посочения период:
за мобиилен номер **** месечна абонаментна такса 30.82 лв., както и
ползвани услуги 46.91 (Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 8.33 лв.,
Други услуги (номера 0700/0800/008 3.77 лв., Кратки текстови съобщения
(SMS) 1.71 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,10 лв. и Услуги с
добавена стойност (SMS) 33.00 лв.), които са в общ размер на 77.73 лв. без
ДДС - 93.28 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
SAMSUNG Galаху S8 Plus Black - 47.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 140.87 лв., като след приспадане на 0.03 лв.
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период,
претендираната сума по фактурата е 140.84 лв.
Фактура № **********/18.09.2018 г. е издадена за отчетния период
18.08.2018-17.09.2018г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер **** месечна абонаментна такса 30.82
лв., както и ползвани услуги 15.78 (Допълнителни Услуги Мобилен Интернет
8.33 лв., Други услуги (номера 0700/0800/0081 5.51 лв., Кратки текстови
съобщения (SMS) 1.90 лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0 лв.), които са
в общ размер на 46.60 лв. без ДДС - 55.92 лв. с вкл. ДДС;1 лизингова вноска
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Plus Black - 47.59 лв. c вкл. ДДС.
Общ: сума, начислена във фактурата, е 103.51 лв.
Фактура № **********/18.10.2018 г. е издадена за отчетния период
18.09.2018-17.10.2018г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер **** месечна абонаментна такса 30.82
лв. без ДДС - 36.98 лв. с вкл. ДД лизингова вноска за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S8 Plus Black - 47.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 84.57 лв.
Фактура № **********/18.11.2018г. е издадена за отчетния период
18.10.2018-17.11.2018г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер **** месечна абонаментна такса (-10.94)
лв. без ДДС - (-13.13) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy S8 Plus Black - 47.59 лв. c вкл. ДДС. Отрицателната
стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в
резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е 34.46
лв.
Според оператора за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, при условията на който е ползван процесният номер ****, сключен
4
между „Т.Б.“ ЕАД и М. Г. Д., по негова вина, поради изпадането му в забава,
на потребителя е издадена фактура № ********** /18.12.2018 г., която
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му
прекратяване в размер на 359.78 лв., както и предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство SAMSUNG Galaxy
S8 Plus Black в размер на 761.44 лв., равняващ се на шестнадесет неначислени
лизингови вноски, като последната вноска се дължи на основание чл. 1, ал.З
от договора за лизинг под формата на неустойка за преминаването на
собствеността върху устройството.
При въззивното разглеждане на спора като писмени доказателства са
приети подробна разпечатка /детайлно потребление/ за мобилен/фиксиран
номер **** – предмет на процесния договор за мобилни услуги , от които се
установява какви са били предоставените на абоната услуги по вид, размер и
стойност именно за процесния период 18.07.2018г. - 17.11.2018г.
Разпечатките, касаят отразеното и начислено потребление на услугите,
посочени поотделно във всяка една от процесните фактури, от които се
установява, че саначислени абонаментни такси за всеки от периодите във
фактурите, както и предоставените на абоната абоната услуги по вид,
стойност и размер, които изцяло съвпадат с фактурираното и отразеното като
крайна стойност по размер и вид на услугата във всяка една от процесните
пет фактури. Тези разпечатки не бях оспорени от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в
жалбата основания.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД,
във връзка с чл. 342 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за установяване на
паричното вземане са допустими, тъй като е налице правен интерес от
предявяване на исковете, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 427/2020
г. по описа на Районен съд – Сандански, по което срещу ответника е издадена
Заповед № 1120/07.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, за което кредиторът е уведомен със съобщение по реда на чл.415
ГПК. Исковата молба за установяване на вземането по заповедта за
изпълнение е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По същество – жалбата е частично основателна:
Безспорно се установи от представените по делото договор за мобилни
5
услуги № ********* от 27.06.2012г., допълнително споразумение №
********* от 13.04.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги -
заверено копие и Договор за лизинг от 13.04.2018г., че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на потребителя мобилни телефонни номера, респ.
мобилно устройство, при съответни месечни такси и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата
– абонаментни такси и вноски. В договорите се съдържа описание на
тарифния план и ценовите условия, като са посочени задълженията на
потребителя и последиците от неизпълнението им. Договорът за мобилни
услуги откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договор,
сключен при общи условия, като включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугата, а липсващите елементи могат
да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях.
Същите са приети със собственоръчното изписване на имената и полагането
на подпис от страна на потребителя, които не са оспорени по надлежния за
това ред, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите. В този смисъл безспорно се установи, че
процесните договори са редовни от външна страна и обвързват страните с
договорените им задължения. Отделно от това от приетите от въззивната
инстанция и неоспорени от жалбоподателя подробна разпечатка /детайлно
потребление/ за мобилен/фиксиран номер **** – предмет на процесния
договор за мобилни услуги се установява какви са били предоставените на
абоната услуги по вид, размер и стойност именно за процесния период
18.07.2018г. - 17.11.2018г. Разпечатките, касаят начисленото потребление на
услугите, начислени поотделно във всяка една от процесните фактури, от
които се установява, че начислени абонаментни такси за всеки от периодите
във фактурите, както и предоставени на абоната услуги по вид, стойност и
размер, които изцяло съвпадат с фактурираното и отразеното като крайна
стойност по размер и вид на услугата във всяка една от процесните пет
фактури.
Горното установява фактът, че мобилният оператор е предоставил на
абоната достъп до електронната си съобщителна наземна мрежа за процесния
период и за този период абоната е ползвал отразените в подробната
разпечатка услуги в посочения обем и стойност.
От събрания по делото съвкупен доказателствен материал се установи,
че дружеството, като мобилен оператор има право да получава месечна
абонаментна цена, заплащана от потребителя всеки месец, както и дължимата
цена на всички използвани от него услуги, като периодът на отчитане е на
ежемесечна база. Съгласно договорите за мобилни услуги дружеството-
оператор издава ежемесечно фактура на определена дата за ползваните
услуги и неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задълженията да я заплати съгласно определения в Общите условия срок,
който е указан на фактурата. Съдът намира, че предвид наличието на валидни
договорни правоотношения между страните през процесния период за
доставка на мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените
месечни абонаментни такси по договора, независимо от потреблението на
услуги през съответния период, тъй като породилият действие договор,
вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно
избрания от него абонаментен план по договорите. Дължимостта на тези суми
не е обвързана от доставката на услуги.
Следва да се отбележи, че фактурите и приложенията към тях изхождат
от ищеца и установяват изгодни за него факти / възникване на вземания за
доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените
стойности /, като същите не са подписани от получателя на доставката –
ответника. Фактурите са частни свидетелстващи документи и в това си
6
качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство / чл.180 от ГПК /, без да
доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от
това правило / материална доказателствена сила на частен свидетелстващ
документ / е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе
си факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това
фактурите не се ползват с доказателствена сила относно доставката на
услугите по сключените договори между страните и тяхната стойност.
От друга страна, представените по делото заверени преписи на фактури
са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите
по сключения договор суми, като не е необходимо тези фактури да са
подписани доколкото чрез същите не се установява основанието на
вземането. Също така във всяка фактура е посочено името на съставителя, а
освен това същата отговаря на всички изисквания на Закона за счетоводството
и няма пречка да бъде приета и ценена като доказателствено средство. В
процесните фактури също така са отразени страните, минималното
съдържание на услугата, респ. задълженията на страните, като предмета
съвпада с предмета на сключените между страните договор за ползване на
мобилни услуги и за лизинг. Подробните разпечатки, приети като
доказателство , отразяват извършено погребение на конкретни по вид услуги
и стойност за процесния период и тези разпечатки не бяха оспорени от
жалбоподателя. Предмета на услугите, техния вид и периода на доставката им
съвпада с предмета на договора и с отразените във фактурите потребени по
вид услуги. Съгласно ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа
на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключването на
договора оператора уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който
ще му бъде издадена фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от оператора, след предварително уведомление до
абоната. Неполучаването на фактура не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите сума.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си
като е издало процесните фактури със съответните приложения към тях,
които отразяват ползването на мобилни услуги от конкретния номер,
предоставен на ответника по подписан от него договор с ищцовото
дружество. От приложенията към фактурите се установяват извършените от
потребителя изходящи обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор,
техния брой, продължителността на провежданите телефонни разговори и
съответната дължима такса за тях.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и
приложенията към същите, установяват доставката на изброените в тях по
видове услуги. Операторът е остойностил предоставените услуги и
определените от него като дължими суми е следвало да бъдат заплатени от
жалбоподателя, независимо от това дали е получил фактурите или не.
Ответника, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства
за изпълнение на задълженията си за заплащане на претендираните по делото
абонаментни месечни такси, и потребени услуги. От представените по делото
писмени доказателства - договор, фактури и подробните разпечатки се
установява несъмнено, че операторът е изпълнил договорните си задължения
да предостави определените услуги. Абонатът не представя доказателства за
изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за съответните
периоди на дължимите суми така, както са посочени в издадените фактури,
поради което съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на жалбоподателя.
При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната
система на телекомуникационната компания, в които доставените услуги са
конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена
7
реална доставка на посочените съобщителни услуги. Няма представени
доказателства от жалбоподателя, че за процесния период не е получавал
уговорената услуга и за това да е възразил пред оператора. Следователно
операторът изправна страна по правоотношението. В заключение, сумите
във фактурите за месечните такси и отразените като доставени услуги са
дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.
По отношение на начислените в процесните фактури лизингови вноски:
Възникването в полза на оператора на вземанията, представляващи
стойност на лизингови вноски, е обусловено от установяване наличието на
договорни правоотношения между страните, породени от договорите за
лизинг с твърдените предмет и съдържание, предаването от страна на ищеца,
в качеството му на лизингодател, за ползване от ответника на процесните
мобилни устройства, предмет на договорите и падежа на вземанията.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че между
оператора и абоната е сключен договор за лизинг, по силата на който на
жалбоподателя е предоставено за ползване мобилно устройство.
В договора за лизинг изрично е посочено, че лизинговата вещ е
предадена и получена от жалбоподателя. Следователно, операторът е
изпълнил основното си задължение по правоотношението – да предаде на
насрещната страна вещта с възможност за нейното ползване по
предназначение, което поражда задължението на лизингополучателя да
заплаща цената за това ползване – съответната лизингова вноска. По делото
се установи, че съгласно договореното между страните последното се
фактурира и заплаща в сроковете и при условията на сключените между
същите договори за мобилни услуги, ведно с договора за лизинг. Договорът
за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 от ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави
за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се
уреждат като при отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345
от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем. Установи се
получаване от жалаподателя на устройство, което не е върна,л но не е
изаплащал за процесния период дължимата месечна вноска.
На това основание отразеното в процесните фактури вземане, на
основание лизингови вноски е основателно и следва да се присъди.
Жалбата е основателна по отношение на претендираното вземане за
неустойка в размер на 359,78 лв.. За това вземане от абоната, чрез особения
представител е направено изрично възражение за нищожност на клаузата, на
която се претендира. Възражението е основателно. Вземането на оператора за
неустойка се сочи, че основава на твърдението за уговорена дължима такава
при предсрочно (преди 13.04.2020 г.) прекратяване на договора за мобилни
услуги за номер **** , в раздел IV, т. 4 от Допълнително споразумение №
********* от 13.04.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съгласно § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по
договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална
дейност. В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от
приложения към заявлението договор за мобилни услуги не е спорно, че
жалбоподателят е потребител на предлаганите от оператора услуги.
Следователно спрямо процесното правоотношение са приложими
разпоредбите на ЗЗП.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена
8
от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и съдията Емил
Марков, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно
решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или
прекратяването на договорното правоотношение.
При сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор
поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на
телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да
заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-
силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.
От съдържанието на договор за мобилни услуги, както и от общите
условия към него, представляващи неразделна част от съглашението, става
ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента -
оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от
три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността
на невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят
се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина
на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати
неустойка. Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не
е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства оператора е предвидил в предварително
изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя,
когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на
потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от
мобилния оператор.
Предвид гореизложеното, така, както е уговорена, въпросната клауза за
неустойка създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и правата и задълженията на потребителя. Разпоредбите,
регламентиращи неустойка в тежест на физическото лице-потребител,
действително имат неравноправен характер. Следва да се изтъкне, че по
начина, по който се претендира това вземане - когато е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или
дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният
оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
9
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции,
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор,
нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/
неравноправен характер.
Така определената неустойката противоречи на обезщетителната й
функция, както и на добрите нрави, поради което клаузата е нищожна и това
вземане не следва да се дължи.
На това основание за сумата от 359,78 лв. обжалваното решение следва
да се отмени и иска в тази част отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед частичната основателност на исковете разноските пред
заповедния съд следва да се редуцират до размер от 295,25 лв., съобразно
уважения размер.
При уважен размер от общо 1124,82 лв. разноските от общо 1030,39 лв.
пред първата инстанция, съобразно претендирания размер от общо 1484,60
лв. са в размер на 780,68 лв., които се дължат от жалбоподателя на ответното
дружество.
Ответника по жалбата е направил разноски за въззивното обжалване от
600 лв. за особен представител и с оглед на неоснователността на
обжалването за сумата от 1124,82 лв. на тази страна се дължат разноски,
съобразно отхвърлената част на жалбата от 454,60 лв. или общо разноски,
които дължи жалбоподателят за двете инстанции е в размер на 1235,68 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900297/06.10.2022г., постановено по гр.д.№
64/2021г. по описа на РС Сандански, в частта, с която е признато за
установено по отношение на М. Г. Д., с ЕГН ********** от ГР.С., ж.к.“С.“,
**** , ОБЛ.Б. , че дължи на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК **** –ново наименование,
старо -„Т.Б. „ЕАД ,с ЕИК ****, гр.С., ж.к.“Г.М.“,ул.“А.Ж.“**** сумата над
1124,82 /хиляда сто двадесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ лв.,
както и в частта досежно разноските и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК
****, с ЕИК ****, гр.С. , ж.к.“Г.М.“,ул.“А.Ж.“**** установителен иск против
М. Г. Д., с ЕГН ********** от ГР.С., ж.к.“С.“, ****, ОБЛ.Б. за признаване за
установено, че дължи сумата от 359,78 /триста петдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор, която е част от сума по фактура №
**********/18.12.2018г., за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 1120/07.07.2020г. по ч.гр.д.
№427/2020г. по описа на РС –Сандански.
ОСЪЖДА М. Г. Д., с ЕГН ********** от ГР.С., ж.к.“С.“, ****, ОБЛ.Б.
да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК **** – ново наименование , старо -„Т.Б.
„ЕАД ,с ЕИК ****, гр.С., ж.к.“Г.М.“,ул.“А.Ж.“**** сумата от 295,25 /двеста
деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ лв. разноски по заповедното
производство , както и сумата от 1235,68 /хиляда двеста тридесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/ лв., представляваща разноски общо пред двете
инстанции, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900297/06.10.2022г., постановено по гр.д.
№ 64/2021г. по описа на РС Сандански в останалата част.
Решението е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11