РЕШЕНИЕ
гр.София, 07.09.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в
открито заседание на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4136 по описа за 2014
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът „О.Б.Б.“ АД твърди, че въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК се е снабдил със заповед за
изпълнение и с изпълнителен лист солидарно срещу двамата ответници за сумата
26 494лв. дължими по запис на заповед от 15.12.2007г., издаден от „О.“
ООД, сега „О.“ ЕООД и авалиран от двамата ответници, ведно със законната лихва
от 30.10.2012г. и 529,88лв. разноски. В срока по чл.419 от ГПК длъжниците са
депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в
законоустановения срок Б.та предявява настоящия установителен иск срещу двамата
ответници. Претендира и разноските по делото.
Ответникът Б.П.Н.
оспорва иска. Твърди, че не дължи сумата по записа на заповед, като оспорва
автентичността на ценната книга и твърди, че подписа за авалист не е изпълнен
от него. Сочи, че записът на заповед е
издаден по повод договор за овърдрафт, по който има извършени плащания, които
съдът следва да съобрази. Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.
Претендира за разноските.
Ответницата Н.М.К. оспорва иска. Оспорва автентичността на записа на
заповед като твърди, че не е подписвала същия нито като управител на издателя,
нито като авалист. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както и за
нередовност при предявяване на ценната книга.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Ответниците са били съсобственици на „О.“ ООД, като
ответницата К. е била управител. На 15.12.2007г. ОББ АД като кредитор и „О.“ ООД като
кредитополучател са сключили договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка и за издаване на фирмена дебитна карта. На дружеството е предоставен
кредит под формата на овърдрафт за сумата 25 000лв. за срок на действие 3
години. Съгласно чл.6 от договора кредитополучателя се е задължил да издаде в
полза на Б.та запис на заповед на предявяване за сумата 26 494лв.,
включваща главница и лихви за 180 дни, авалиран от Н.К. и от Б.Н.. По делото е
представен записа на заповед от 15.12.2007г. за сумата 26 494лв. с издател
„О.“ ООД и авалисти – ответниците. За дружеството издател се е подписал
управителя, Н.К.. Записът на заповед е на предявяване за плащане , като е
уговорен срок за предявяване до 3 години и 3 месеца от датата на издаването му.
На 29.01.2009г. ответниците са прехвърлили дяловете си от „О.“ ООД на други
лица, които от своя страна на 9.09.2009г. са продали дяловете си на настоящия
собственик на „О.“ – „И.“ ЕООД. Дружеството „О.“ е преобразувано като ЕООД.
Б.та е предявила записа на заповед за плащане на издателя по реда на чл.47
ал.1 от ГПК на 1.03.2011г. чрез нотариална покана.
Б.та е предявила записа на заповед за плащане на ответника Н. чрез
нотариална покана на 23.02.2011г. Получена е лично от ответника.
Б.та е предявила записа на заповед за плащане на ответницата К. чрез
нотариална покана на 11.03.2011г. Поканата е връчена на лице посочено с
фамилията В. чрез куриер на постоянния адрес на ответницата.
На 30.10.2012г. Б.та е депозирала заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на записа на заповед срещу
двамата авалисти. Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение на парично задължение от 5.11.2012г.по ч.гр.д.№ 51519/2012г. на СРС
срещу ответниците за сумата 26 494лв. ведно със законната лихва от
30.10.2012г. до изплащане на вземането и 529,88лв. разноски по делото. Издаден
е изпълнителен лист от същия ден, въз основа на който кредиторът е образувал изпълнително дело срещу
ответниците. След получаване на поканата за доброволно изпълнение ответниците
са подали възражение срещу заповедта за изпълнение. Като следствие на това е
спряно и започналото срещу тях изпълнително производство. Б.та в
законоустанония срок е подала настоящия установителен иск в съда.
Във връзка с оспорване автентичността на подписите на
ответниците като авалисти и за издател е назначена и изслушана съдебна
графологична експертиза. Вещото лице дава заключение, че подписите в записа на
заповед са изпълнени от лицата, от чието име изхождат – Н.К. като „издател“ и
„авалист“ и Б.Н. като „авалист“. Тъй като ответникът оспори заключението на експертизата
досежно извода за авторството на подписа за авалист, съдът допусна и назначи
тройна съдебна графологическа експертиза. Трите вещи лица са категорични, че
подписа срещу името на Б.Н. като авалист е положен от ответника Н.. Съдът изцяло
възприема заключенията на вещите лица и по двете графологически експертизи като
компетентно изготвени и обективно представени.
Във връзка с оспорения размер на задължението по
каузалното правоотношение във връзка с което е издаден и авалиран записа на заповед,
съдът назначи и изслуша ССЕ. Вещото лице е установило, че кредитът е усвоен до
одобрения лимит в размер на 24 697,33лв., а с допълнително споразумение от
23.12.2008г. лимитът е увеличен на 50 000лв. и към 30.01.2009г. същия е усвоен. Към датата
на подаване на заявлението за плащане пред заповедния съд, дължимата главница
за договора за кредит е била 47 660,11лв., а лихвата върху нея от
15.04.2010г. до 30.10.2012г. е 12 349,48 лв. Към 30.04.2016г. /изготвяне
на заключението/ по отношение на главницата няма промяна, докато лихвата е
нараснала на 29 075,75лв.
По образуваното срещу ответниците изпълнително производство не са събрани
суми.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира предявените искове за основателни.
Ответниците в качеството им на авалисти са поели задължението да платят
изцяло вземането на Б.та заедно с издателя на записа на заповед – О.“ ООД , а
сега „О.“ ЕООД. Авалът е учреден редовно, подписите на авалистите са положени
върху редовен и автентичен запис на заповед, лично от задължените лица.
Оспорването на автентичността на подписите е неуспешно. Ответниците лично са
подписали записа за заповед като авалисти и са се задължили солидарно с
издателя да заплатят сумата от 26 494лв. на предявяване. Авалистът може да
противопостави на кредитора възражения, които хоноратът /издателят/ би могъл да
направи. В този смисъл възражението на ответника, че не дължи сумата, тъй като са
постъпили плащания от страна на издателя на ценната книга във връзка със
съществуващото каузално правоотношение, е допустимо и следва да се изследва от
съда /така ТР 4/14г. на ОСГТК, ВКС, т.17/, но по същество е неоснователно.
Плащания не са извършвани от издателя, което се установи както от ССЕ, така и
от предоставеното то ЧСИ удостоверение.
Предявяването за плащане е предвидено в записа на заповед като предпоставка
за изпълнение на задължението. Записът на заповед е предявен на издателя
редовно. Извършено е чрез нотариус с нотариална покана по реда на чл.47 ал.1 във
вр. с чл.50 ал.2 от ГПК. Събрани са данни от връчителя за фирмата и е
установено, че от година същата се е изнесла от адреса на управление, като това
обстоятелство не е отразено в търговския регистър / тук вж решение №
279/24.01.2015г. на ВКС по гр.д.№ 2769/2014г., ІІІг.о., ГК/. Ценната книга е
предявена за плащане в срока, посочен от издателя /чл.477 ал.1 изр.2 от ТЗ/ –
не по-късно от 3г. и 3м. от издаването. Записът на заповед е издаден на
15.12.2007г. и е предявен за плащане на издателя на 1.03.2011г. С предявяване
на записа на заповед е настъпила
изискуемостта на вземането за кредитора. От тогава започва да тече 3 годишния
срок, в който приносителя на ценната книга може да предяви претенции за плащане
/чл.531 ал.1 вр- с чл.537 ТЗ/. Заявлението за изпълнение е подадено в този срок
– на 30.10.2012г. , като Б.та е предявила установителен иск по реда на чл.422
от ГПК . В този смисъл възражението на ответника за изтекла давност е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за нередовно връчване на записа на заповед на
ответницата. Предявяването за плащане на издателя й „О.“ ЕООД произвежда
действие и по отношение на авалистите и ангажира отговорността им за плащане. Предявяването
на записа на заповед на издателя е условие за настъпване на изискуемостта на
вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалисти. Авалистът
отговаря като издателя - от момента на изискуемостта на задължението, а това е
момента на предявяване на ценната книга за плащане на издателя. Предявяването
на авалиста на записа на заповед за плащане единствено обуславя отговорността
му за забава /така определение №45/13.01.2014г. на ВКС по ч.т.д.№ 2880/2013г.,
ТК, 1 т.о., определение №349/04.05.2012г. на ВКС по ч.т.д. №135/2011г., ТК, 2
т.о. , решение №206/6.04.2015г. на ВКС по т.д.№ 3701/2013г. ,2 т.о., ТК/.
Отговорността на авалистите е солидарна към кредитора съгласно чл.513 ал.1 във
вр. с чл.537 от ТЗ.
Посочената от процесуалният представител на ответницата съдебна практика-
решение №330/3.06.2014г. на ПАС по в.т.д.№ 394/14г. и определение №
829/9.11.2015г. по т.д.№ 2959/14г. на ВКС, І т.о., с което не е допуснато
касационно облажване на решението на ПАС, не касае идентичен случай. В него е
разгледан общо въпроса за връчване на запис на заповед както на издател, така и
и на авалист, и двете търговски дружества, като е прието, че на издателя записа
на заповед не е редовно връчен. Тази нередовност на предявяването на издателя
обуславя липсата на изискуемост спрямо авалиста. Въпросът за връчването на
авалиста не е дискутиран от ВКС в посоченото определение, но е налице
достатъчно друга съдебна практика, посочена вече по-горе, в която тези въпроси
изрично са получили отговор. Такова е и съществувалото в годините разбиране и
на правна теория /в този см. виж и „Записът на заповед и менителницата“, М.П., издание
на СУ от 1993г.,стр.124/ - ако менителничният ефект е предявен на главния
длъжник, то не е необходимо да се предявява на авалиста, той само се уведомява
за неплащането.
Предявените искове по чл.422 от ГПК са основателни и следва да се уважат
като бъде установено съществуването на вземане на Б.та ищец против ответниците
по издадената заповед за изпълнение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски в размер на
1968,46лв. съобразно представения списък.
Разноски на ответниците не се следват.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по
реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземане на „О.б.Б.“ АД , ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление *** против Б.П.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, ж.к.*****, ********и Н.М.К., ЕГН **********, с адрес *** в размер на
26 494лв., представляващо солидарно вземане по авалиран от ответниците
запис на заповед от 15.12.2007г. с издател „О.“ ООД /сега „О.“ ЕООД/ и падеж –
на предявяване, ведно със законната лихва от 30.10.2012г. до окончателното
изплащане и 529,88лв. разноски , за
което вземане по ч.гр.д.№ 51519/2012г. на СРС, 78 с-в е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.Н. и Н.М.К. да
заплатят на ОББ разноски за това производство в размер на 1968,46лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: