№ 117
гр. Силистра, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско
дело № 20233400500127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с предявен иск за
съдебна делба- втора фаза.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. М. с ЕГН ********* и К. В. К. с
ЕГН **********, чрез адв. А. Ж., срещу Решение №5/10.01.2023г. постановено по гр. д.
№20213430100290/2021г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, в частта, с която е
постановено да бъдат изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти,
а именно:
Масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 82 кв. м. с
предназначение – жилищна сграда /еднофамилна/, с идентификатор 73496.501.2985.1 и
масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ 14 кв. м. с предназначение –
жилищна сграда/еднофамилна, с идентификатор 73496.501.2985.2, находящи се в гр.
Тутракан, ул. „Средна Гора“ №08, които са построени с отстъпено право на строеж в
общинско дворно място с площ 882 кв. м., обозначено като поземлен имот с идентификатор
№73495.501.2985 по КККР на гр. Тутракан, одобрени със заповед №РД-18-6 от 04.02.2008г
на ИД на АГКК, при съседи за поземления имот по кадастрална скица:73496.501.2988,
73496.501.321, 73496.501.259, 73496.501.2986 и 73496.501.2987, при право на всеки от
съделителите да получи част от продажната цена, както следва: А. Г. Д. с ЕГН ********** -
3/6(три шести), И. Г. М. с ЕГН ********* – 1/6(една шеста) и К. В. К. с ЕГН ********** –
2/6(две шести).
В жалбата е застъпено становище, че атакуваното решение е постановено при
1
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, при
непълнота на доказателствата и е необосновано. Твърди се, че допуснатите до делба жилища
представляват самостоятелни правни обекти, годни за самостоятелно участие в гражданския
оборот, поради което няма законова пречка всяко жилище поотделно да се постави в дял при
прекратяване на съсобствеността.
Сред посочените допуснати нарушения от първоинстанционния съд е
незаконосъобразното отхвърляне на исканията за назначаване на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице, по която да установи отговарят ли на нормативните изисквания за
жилище допуснатите до делба две сгради и за размера на разходите при евентуално
преустройство.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав, а в условие на евентуалност, спорът да бъде решен по
същество, като се възложи в реален дял на ищцата в първоинстанционното производство
сградата с идентификатор 73496.501.2985.1, а на ответниците в общ реален дял сградата с
идентификатор 73496.501.2985.2.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от А. Г. Д..
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие за
установено следното:
Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни,
при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Сьобразно чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което сьщото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
Не са налице основанията по чл.270 от ГПК, за да бъде уважено искането на
жалбоподателите делото да бъде върнато на районния съд и спора да бъде решен от друг
съдебен състав.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/. Такова,
според настоящия съдебен състав, в разглеждания случай не се установява.
Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части
въззивният съд намира наведените с въззивната жалба оплаквания за определения от РС –
Тутракан способ за извършване на делбата – изнасяне на допуснатите до делба недвижими
2
имоти на публична продан, за неоснователни, по следните съображения:
С действащия ГПК законодателят е предвидил четири способа за извършване на
делбата, а именно: възлагане на неподеляемо жилище (чл. 349 ГПК), теглене на жребий (чл.
352 ГПК), разпределяне на имотите между съделителите (чл. 353 ГПК) и публична продан,
(чл. 348 ГПК).
Основният принцип, който се съблюдава при определяне на начина, по който следва
да бъде извършена съдебната делба, е всеки от съделителите да получи реален дял. Поради
това и разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН предписва, че всеки наследник може да иска своя
дял в натура.
От описанието на имотите, направено от вещото лице икономист при огледа му за
целите на икономическата експертиза в първоинстанционното производство е видно, че
двата обекта всъщност са части на едно жилище.
В случая по делото е установено, че в допуснатите до делба недвижими имоти, макар
с различни идентификатори, няма отделни санитарни помещения - баня-тоалетна, такова
има само за „Жилищна сграда 1“. За разделянето на допуснатия до делба жилищен имот на
две жилища е необходимо още едно такова помещение, като законът има предвид
обособяването на дялове от налични помещения, при преустройства в рамките, очертани с
нормата на чл. 203 от ЗУТ а не построяването на нови помещения. Според същата, съдебна
делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните
дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и
без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и
нормативи.
Въпреки, че в първоинстанционното производство не е извършена поисканата от
ответниците съдебно-техническа експертиза, а пред настоящата инстанция същото искане
не е направено, видно е от събраните по делото доказателства, че съдът е съблюдавал
изискването на закона и установената съдебна практика, че предвидените преустройства на
сграда са значителни и създават неудобства, по-големи от обикновените, когато стойността
им надвишава 10% от стойността на целия допуснат до делба имот. Не са необходими
специални знания на съда в областта на архитектурата, за да заключи, че имайки предвид
справедливата пазарна стойност на имота, според приетата по делото икономическа
експертиза, а именно 36 708лв., за да бъдат спазени строителните правила и нормативи,
разходите неминуемо биха надвишили 10% от стойността на имота, към момента на
извършване на делбата.
Предвид на това, въззивният съд изцяло споделя доводите изложени от районния съд
и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Когато предмет на делбата е само един имот и той е неподеляем, т. е. не могат да
бъдат формирани реални дялове според броя на съделителите, съгласно чл. 348 от ГПК
съдът изнася имота на публична продан.
В разглеждания случай, очевидно е, че способите жребий и разпределение са
3
неприложими /поради това, че имотът е един/. Неприложим и е способът възлагане, тъй като
съсобствеността е смесена /възникнала е от повече от един юридически факт- в случая:
наследяване и правни сделки/. В този смисъл е ТР№1/2004г. на ВКС по гр.д.№ 1/20024г.
ОСГК. Дори този способ да беше приложим, то правилен е извода на първоинстанционния
съд, че страните не сочат доказателства във връзка установяване фактическия състав на
хипотезата на чл.349,ал.2 от ГПК.
Следователно делбата не може да бъде извършена чрез възлагане в реален дял на
жалбоподателите жилищната сграда с идентификатор 73496.501.2985.2, а на въззиваемата
жилищна сграда с идентификатор 73496.501.2985.1, а единственият способ за ликвидиране
на съсобствеността е публичната продан, като сумите от продажбата се разпределят между
съделителите съобразно квотите им в съсобствеността.
С оглед изложеното, въззивната жалба на И. Г. М. и К. В. К. се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение, а решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжният съд-Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/10.01.2023г. по гр. д. №20213430100290/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Тутракан.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4