М О
Т И В И
към Присъда по НОХД № 102/2011г. по
описа на Каварненски Районен съд
Срещу подсъдимия К.С.Д. ЕГН **********
***,основно образование,български гражданин,неженен,неосъждан,безработен,живущ ***
е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това,че за периода
15.12.2010г. до 24.01.2011г. от улица „В. ***,улица „Ш.” в гр.Каварна при
условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи: 4 броя
чугунени решетки за дъждоприемник по канализационната мрежа,собственост на О.К.
с МОЛ В.Х.Х. ***,без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,на
обща стойност 377,52 лева,престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
На основание чл.370 от НПК производството по делото се провежда по реда
на глава ХХVІІ-съкратено съдебно следствие в производството пред първа
инстанция. Подсъдимият К.С.Д.
разбира в какво е обвинен,признава изцяло вината си и фактите отразени в
обвинителния акт,изразява искрено съжаление и моли съда за снизхождение при
определяне на наказанието. В
съдебно заседание представител на КРП поддържа обвинението срещу подсъдимият Д.
,с мотив,че до момента проведеното съдебно следствие потвърждава фактическата
обстановка отразена в обвинителния акт.Счита,че обвинението се подкрепя от
събраните доказателства по делото,поради
което следва да бъде определена отговорността на подсъдимият с оглед на извършеното от него
деяние,данните за неговата личност.По отношение на подсъдимия Д. представителят
на обвинението предлага при условията на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а
от НК да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година,което да бъде намалено с една трета и на основание чл.66 ал.1 от НК да
бъде отложено изтърпяването на наложеното наказание.
На основание чл.84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в
рамките на наказателното производство предявения от О.К. с материално отговорно
лице В.Х.Х. срещу подсъдимия К.С. Д. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 377,52лв.,представляваща претендирано обезщетение за
претърпени в резултат на инкриминираното деяние имуществени вреди,ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на сумата.
След преценка на събраните по делото доказателства,Съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От данните за личността на подсъдимия е видно,че е с чисто съдебно минало
и добри характеристични данни.
В края на 2010г. подс.Д. изпаднал в остра нужда от пари,поради факта,че
от шест месеца бил безработен и решил да извърши кражба на чугунени решетки за
дъждоприемник по канализационната мрежа на гр.Каварна,които са собственост на О.К..
В края на 2010г.,малко преди Коледа,подсъдимият излязъл от дома си рано
сутринта с голяма кожена чанта на улицата на която живее-„В. Л.” и изкарал една
канализационна решетка с размери 50х50
см. и я сложил в чантата.След това я занесъл в пункт за изкупуване на метални
отпадъци на *** ЕООД в гр.Каварна и я предал на изкупчика-свидетел Ж.И.Ж..Решетката
излязла 23 кг и подсъдимият получил 8,74 лева.Два дни след това,Д. откраднал
още една канализационна решетка от същата улица,която отново предал на същия
пункт за изкупуване на метални отпадъци.
Един след това,подсъдимият откраднал канализационна решетка от улица „М.Г.”,до
Б.т. и с чантата я предал на свидетеля Ж..
На следващия ден Д. откраднал една канализационна решетка от улица „Ш.”
близо до Г.п. на гр.Каварна.Тази решетка счупил и отново отишъл до
изкупвателния пункт на *** ЕООД в
гр.Каварна,но свидетеля Ж. му отказал да я вземе като му казал,че повече не
изкупуват такива железа.След това подсъдимият извърлил счупената решетка.
Според оценката на вещото лице стойността на предмета на посегателство:
четири броя канализационни решетки за дъждоприемник по канализационната мрежа е
на стойност 377,52лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства-обяснения на подсъдимия К.С.Д.,който
прави пълни самопризнания,показанията на свидетелите-В. Х.х. и Ж.И.Ж.,протокол
за оглед на местопроизшествие,албум за посетено местопроизшествие,оценъчна
експертиза,протокол за следствен експеримент,албум към протокол за следствен
експеримент,свидетелство за съдимост,характеристични данни,ДСМПИС,приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 ал.1 от НПК.
Подсъдимият К.С. Д. прави пълни самопризнания и признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Заявява, че е извършил
кражбата поради липса на средства за препитание.Самопризнанието му се
подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства.
Съдът кредитира изцяло дадените от свидетелите В.Х.Х. и Ж.И.Ж. на
досъдебното производство показания приобщени към доказателствения материал,като
намира същите за логични,последователни,взаимно допълващи се и са подкрепени от
останалите събрани и приложени по делото доказателства.
Съдът възприема изцяло събраните по делото писмени доказателства
приобщени към доказателствения материал по
наказателното производство и преценя,че са взаимно допълващи се,правдиви
и следва да бъдат изцяло кредитирани.
Преценявайки горепосочените писмени и гласни доказателства,Съдът
намира,че те съставляват в своята съвкупност система от факти,свързани помежду
си с основния факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират
се в хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички
останали относно авторството на деянието и виновността на дейците.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема,че с
деянието си подсъдимият К.С.Д. е реализирал обективните и субективни признаци
на състава на престъпление по чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на извършената от Д. кражба е осъществено чрез
действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху
инкриминираните вещи,като към момента на деянието инкриминираните вещи са
собственост на О.К. с мол В.Х.Х. и същевременно да установи своя фактическа
власт върху предмета на престъплението.Касае се за типично резултатно
престъпление.Престъпния резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството,настъпила
следствие на деянието.Елемент от обективната страна на деянието в процесния
случай е отсъствието на съгласие на владелеца за отнемане на вещта.Това
съгласие липсва в конкретния случай,тъй като лицето което владее вещта,не е
направило изрично волеизявление,че е съгласно субектът на престъплението да
установи фактическа власт върху предмета.Освен прекият умисъл за отнемане на
предмета подсъдимият К.Д. е действувал с намерение противозаконно да присвоят
вещите предмет на инкриминираното деяние.Такова намерение е налице,тъй като Д.
е желаел след деянието да се разпорежда с предмета в свой интерес.В процесния
случай конкретното съдържание на присвоителното намерение се изразява в
юридическо разпореждане с предмета на
инкриминираното деяние.
В процесния случай престъпната дейност на Д. следва да се квалифицира
като продължавано престъпление,тъй като са извършени четири единични
деяния,които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също по вид
престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща
обстановка и при еднородност на вината,като последващото деяние се явява и от
обективна и от субективна страна продължение на предшествуващото.
От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимия К.С.Д. при форма
на вината-пряк умисъл.Субекта на престъплението е съзнавал,че лишава от
фактическа власт владелеца на чужди
движими вещи.Освен това е предвиждал преминаването им в своя фактическа власт и
е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието Съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието и дейците,подбудите за извършване на деянието,както и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.На основание чл.373
ал.2 от НПК,Съдът постановявайки осъдителна присъда,определи наказанието при
условията на чл.58а от НК,като се ръководи от разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс и намали така определеното наказание с една трета,при наличие
единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Причина за извършване на деянието е проявено ниско правосъзнание,стремеж
за лесно и бързо облагодетелствуване по неправомерен начин.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са направените самопризнания,чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни.
Съдът наложи на подсъдимият следното наказание:
-на основание чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1/една/година,като на основание чл.373 ал.2 от НПК във
връзка с чл.58а от НК НАМАЛЯВА така
наложеното наказание с 1/3,като определя окончателно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 8/осем/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наложеното наказание за срок от 3/три/ години.
По отношение на подсъдимият К.С.Д.
са налице предпоставките за прилагане института на „условното осъждане”
1/наложеното наказание е под три години лишаване от свобода 2/към момента на
извършване на деянието подсъдимият Д. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер с влязла в сила присъда-с чисто съдебно минало и
3/Съдът намира,че за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимият не
е необходимо да изтърпи ефективно наложеното и наказание.Съдът намира,че самият
факт на обвинението и наказателния процес,на осъждането и налагането на
определено наказание са от естество да окажат върху подсъдимият Д. и върху
останалите граждани достатъчно интензивно репресивно наказателно-поправително
въздействие.При това „условното осъждане” притежава и специфичен
предупредителен момент,в смисъл,че запазва възможността за привеждане в
изпълнение на наказанието,в случай,че подсъдимата в изпитателния срок извърши
друго престъпление-нещо което ще окаже безспорно върху подсъдимият Д.
съществено положително мотивационно въздействие.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК :
При разглеждане основателността на предявеният от О.К. с материално отговорно
лице В.Х.Х. граждански иск срещу подсъдимия К.С.Д.,Съдът приема,че размерът на
причинените на гражданският ищец имуществени вреди се покрива с претендираното
от ощетеното юридическо лице обезщетение в същия размер.Кредитирайки
заключението на вещото лизе относно стойността на предмета на посегателство-4
броя чугунени решетки за дъждоприемник по канализационната мрежа на стойност
377,52 лева,Съдът уважи предявеният граждански иск до размера на действително
причинените вреди,явяващи се пряка и непосредствена последица от
престъплението.Обезщетението за претърпени имуществени вреди от гражданският
ищец следва да се присъди заедно с лихвата за забава,считано от датата на
извършване на деянието,до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият К.С.Д. са
направените по делото разноски в размер на 50/петдесет/ лева.
Съдът намира,че с така наложеното наказание биха били постигнати целите
на наказателната политика визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така
и по отношение на генералната превенция.
Така мотивиран,Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: