Определение по дело №54/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 572
Дата: 30 януари 2025 г. (в сила от 30 януари 2025 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20253100500054
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 572
гр. Варна, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20253100500054 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на В. В. Б., ЕГН**********, действаща
със съгласието на майка й Г. С. Й., ЕГН**********, срещу Решение
№1750/16.05.2024г. по гр. дело №5705/2022г. на ВРС, 17-ти състав, в частта с
която делбеният самостоятелен обект с идентификатор №10135.2562.52.1.11
по КК и КР на гр. Варна, представляващ апартамент №20, находящ се на
четвърти етаж в сграда с идентификатор 10135.2562.52.1., построена върху
ПИ с идентификатор 10135.2562.52, с административен адрес: гр. Варна, р-н
Приморски, ж.к. „Чайка“, бл. 26, вх. А, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор
и сервизни помещения, балкон, със ЗП от 64.63 кв.м/., ведно с
принадлежащото му избено помещение без посочен номер, площ и граници в
документ за собственост, ведно с 1.6607 % ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, е допуснат до делба между съделителите
при квотите: 1/4 ид. ч. за В. В. Б., ЕГН**********; 2/4 ид. ч. за Д. Ц. С., ЕГН
**********; и 1/4 ид. ч. за Б. Ц. С., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение, конкретно по
отношение на квотите, при които е допусната делбата, е неправилно. Ищцата
се е позовала на придобивна давност чрез владение на апартамента считано от
1998г., поради което неправилно ВРС е разглеждал „непредявен от ищцата
иск“ за придобиване на жилището от наследодателката й Калинка Б. по
давност още от 1972г. до смъртта й. От това следват и неправилните изводи на
съда, че Калинка не е манифестирала намерение за своене на ½ част от имота
спрямо бившия й съпруг Цветан – това първо не е било твърдяно, а второ не е
било и възможно предвид смъртта на последния още през 1986г. От момента,
в който през 1998г. Калинка Б. е декларирала апартамента като свой в Община
1
Варна, Местни данъци и такси, същата е демонстрирала поведение на
едноличен собственик и е трансформирала фактическото ползване във
владение по смисъла на ЗС. Подаването на декларацията е било именно
действието, което е показало и доказало намерението на Калинка Б. за своене
на имота. За разлика от нея отв. С. не е декларирала частта си от имота по реда
на чл.14 от ЗМДТ в по-ранен момент, а след смъртта на Калинка жилището е
било декларирано при квоти по ½ ид. част за ищцата Б. и за отв. С.. По
отношение на втория ответник ищцата се позовава на обективна
невъзможност за манифестиране на промяната на намерението при позлването
с оглед дезинтересирането му от делбеното жилище от десетки години назад и
неизвестното му (и за другата ответница) местожителство. Доказани по
делото са предпоставките на придобивната давност на ищцата-въззивница
относно ½ ид. част от делбения имот. Моли се по същество за отмяна на
първоинстанционното решение по отношение на квотите в съобствеността и
за допускане на делбата при дял от ½ ид. част за ищцата. Моли се и за съдебни
разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. С. не депозира отговор
по жалбата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Д. С. депозира отговор, с
който оспорва жалбата и развитите в нея доводи. Счита решението за
правилно и за обосновано, за което излага съображения. Изводите на ВРС
счита за базирани на пълен анализ на доказателствата и правилно приложение
на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението и за разноски
пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
На осн. чл.101 от ГПК следва да бъде указано на въззивницата до о.с.з.
да представи доказателства за това, че Г. С. Й. е нейна майка (има такива, че
последната е съпруга на покойния Васил Балджийски, но не и че е майка на
В.). Следва да бъдат указани и последиците в случай на неизпълнение на
указанията.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в нарушение
на чл.15, ал.6 от ЗЗДт в производството пред ВРС не е била конституирана
ДСП по местоживеенето на детето (ищцата по делото), което изискване касае
всяко производство с участието на ненавършило пълнолетие лице. Този порок
следва да бъде служебно коригиран от ВОС.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 17.03.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

УКАЗВА на В. Б. до о.с.з. да представи доказателства за това, че Г. С. Й.
е нейна майка.
При неизпълнение на указанията производството по делото може да
бъде прекратено, а обжалваното решение – обезсилено.

КОНСТИТУИРА като контролираща страна в производството ДСП-
София, на която да се изпрати препис от решението на ВРС, въззивната жалба
и настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ДСП-София до о.с.з. за разглеждане на
делото да представи писмено становище по предмета на делото, по арг. от
чл.15, ал.6, изр. последно от ЗЗДт.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4