Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр. Хасково, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО,
в публично заседание на двадесети май, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 175 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2
от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ю.П.А. ***, подадена
чрез пълномощник - адв. М.А.А., с посочен адрес на упражняване на дейността:
гр. В., ул. „Б.“ №., срещу Решение №169/27.11.2019г., постановено по АНД №271
по описа на Районен съд – Момчилград за 2019г.
В жалбата се сочи, че решението било постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, и се моли да бъде отменено
изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно или при условията
на евентуалност да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН. Твърди се, че както процесният Акт №Д 324601 от 14.05.2018г., така и
процесното НП №18-6110-000038 от 29.05.2018г., били издадени при грубо
нарушение на материалния закон, а също и при съществени процесуални нарушения,
като при така установената фактическа обстановка, НП било съставено в нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като нарушението не било описано, не били
посочени обстоятелствата, при които било извършено и доказателствата, които го потвърждават.
При съставяне на АУАН бил нарушен чл.42, т.4 от ЗАНН, а при издаване на
наказателното постановление бил нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
липсвало точно описание на нарушението и посочване на обстоятелствата, при
които било извършено. Допуснати били съществени нарушения на
административно-производствените правила, водещи до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. Вмененото му във вина нарушение не било
индивидуализирано и не му позволявало да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. В АУАН и НП изобщо не било описано какво нарушение било
извършено – дали масата, дали размера или натоварването на осите, съгласно
различните състави на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Не ставало ясно управлявания
автомобил дали бил тежък и колко, дали дължината била превишена или имало
претоварване на осите. Изобщо не ставало ясно какво и с колко било превишено.
Фактите, които административно-наказващият орган считал за съставомерни и онези
обстоятелства, които имали отношение към извършеното нарушение, следвало да
бъдат описани в наказателното постановление по недвусмислен начин, тъй като
противното означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде
санкциониран за нарушение, което в действителност не е извършил. Допуснато било
съществено процесуално нарушение относно неяснотата на място на извършване на
нарушението, като в акта и в наказателното постановление били вписани различни
места. Отделно от това, районният съд не взел предвид и възражението относно
обстоятелството, че в описателната част на НП се посочвало, че лицето било
водач на лек автомобил, докато твърдяната за нарушена норма се отнасяла за
товарни автомобили, но не и за леки. Така изнесените данни в НП, вместо да
санират неточности в акта, довели до пълно объркване и невъзможност за
провеждане на адекватна защита. Грешките в НП водели до недоказаност на
вмененото нарушение и до неговата незаконосъобразност. Навеждат се доводи, че
освен неяснотата на място на извършване на нарушението, неясно било и самото
нарушение, което се вменявало, както и не била взета предвид липсата на
описание на обстоятелствата, при които било извършено, както и съставомерни
признаци от вмененото нарушение. В производството се установило, че не било
ясно знакът с какво означение бил на него и какво точно се нарушавало на този
знак – такова описание липсвало в АУАН и НП, както и как било констатирано
самото нарушение, въз основа на какви доказателства. В производството не се
установило къде бил поставения знак и какъв бил обхвата му на действие. Въпреки,
че многократно били направени искания, в първоинстанционното производство не се
събрали доказателства относно изпълнена законно процедура по поставяне на този
пътен знак, съобразно изискванията на Наредба №1 от 17.01.2001г. за организация
на движението по пътищата, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се
твърди, че съдът постановил своя съдебен акт при липса на събрани доказателства
за легитимност на процесния знак. Освен това, съдът не обсъдил и
обстоятелството, че наказващият орган не изпълнил и задължението си, визирано в
чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган не изложил мотиви в НП защо приема, че не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. По
подробно изложените съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и
постановяване на друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не
ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че
касационната жалба е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е основателна.
С Решение № 169/27.11.2019г., постановено по НАХД №271/2019г.,
състав на Районен съд – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № 18-6110-000038/29.05.2018г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР Кърджали, РУ – Джебел, с което на Ю.П.А., за
нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв.
За да постанови този резултат, съдът е посочил, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
издаденото НП. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП административно
нарушение. Посочил е, че административното наказание в случая е правилно и
законосъобразно определено.
Така постановеното решение е неправилно.
Настоящият съдебен състав е в хипотезата на чл.227, ал.1
от АПК, според която, когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено
повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а
го решава по същество. С Решение №167 от 17.10.2019г. по КАНД №103 по описа за
2019г., Административен съд – Кърджали е отменил Решение №29/25.03.2019г.,
постановено по АНД №178/2018г. по описа на РС – Момчилград и е върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на РС – Момчилград. В мотивите на решението си
Административен съд – Кърджали е посочил, че въззивното решение е постановено
без да е изяснен основния по делото въпрос – кога и на кое място е бил поставен
пътен знак В18. От друга страна, РС – Момчилград не изложил мотиви по
наведените доводи за неспазена процедура в Наредба №1 от 17.01.2001г. за
организиране на движението по пътищата, което, предвид разпоредбата на чл.220
от АПК, не давало възможност на касационната инстанция да изложи съображения по
тези доводи.
Настоящото производство е образувано във връзка с
обжалваното решение на Районен съд – Момчилград при повторното разглеждане на
делото. Т. е. настоящият съдебен състав следва да постанови решение по същество
и няма възможност за ново връщане на делото на Районен съд – Момчилград. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът следва да се произнесе съобразно събраните
по делото доказателства.
Касационната инстанция не споделя крайния извод на
районния съд, че следва да се потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Според настоящия състав, не е доказано по
безспорен и категоричен начин, че Ю.П.А. е извършил описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗДвП, участниците в
движението: т.1 съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено,
че на 14.05.2018г. около 11:25 часа в с. Т., Община Д. (в НП е посочено също „на
път общински №KRZ2061“) жалбоподателят
управлява товарен автомобил „Ман“ 26.422 с рег. №РА….ВР и прикачено към него
ремарке за товарен автомобил с рег. №РА….ЕС с обща маса на състава 21.580 кг,
като не съобразява поведението си с пътен знак В18 – 15 тона и навлиза след
него, с което е извършил следното: навлиза след знак, забраняващ навлизането на
МПС с размери, маса или натоварване на ос над означените, с което виновно е
нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен
състав намира, че за да е осъществен състава на административно нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да се установи както неспазване от страна на водача
на въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството дали същата е била
сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба №18 от 23.07.2001г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Съгласно чл.3, ал.2
от Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци,
пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в
обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, както следва: т.1 в
населени места и селищни образувания - съгласно проект за организация на
движението, разработен въз основа на генералния план за организация на
движението. В чл.3, ал.3 от същата наредба се предвижда, че проектите по ал.2
се изработват, съгласуват и одобряват при спазване изискванията на Наредба №1
от 2001г. за организиране на движението по пътищата (ДВ, бр.13 от 2001г.). Те се изготвят от лица с пълна проектантска правоспособност по част
„Организация и безопасност на движението“ съгласно чл.128 и 129 на Наредба №4
от 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр.51 от
2001г.).
Според разпоредбата
на чл.73, ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, пътни знаци В4, В5, В6, В13, В14, В15, В16, В17, В18 и В19 освен в
началото на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната, се поставят
и предварително, на предходното кръстовище, като разстоянието до мястото на
въвеждане на забраната се указва с допълнителна табела Т1, а на напречните
клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11. Видно от ал.2 на същата
норма, когато началото на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната
с пътни знаци В4, В5, В6, В13 и В14, е на кръстовище, за сигнализиране на
забраната за навлизане в участъка от останалите клонове на кръстовището може да
се използва пътен знак Ж5 или Г20.
Видно от показанията
на разпитания по делото свидетел М.М. Х. (актосъставител), в с. Т., където
осъществявали контрол на пътното движение, в самия участък имало забранителни
знаци за товарни автомобили от 2016г. с решение на Община Джебел, било въведено
ограничение. Пътния знак се намирал в града, точно като се отклонява в тази
посока, насреща пак имало знак. Свидетелят Я. Н. Д. е посочил, че при
проверката установили, че камиона бил над 15 тона, което било обозначено със
знак, който указвал, че се забранява. Знакът бил видим и от двата края – и
отгоре като се слизало към гр. Д., и от гр. Д. за с. Т..
По делото е
представена Заповед №771/06.06.2016г., видно от която, кмет на Община Джебел
нарежда следното: 1.Забранява движението на ППС с обща маса над 15 t, по общински пътища,
както следва (подробно е описано в табличен вид, като са изброени общински
пътища, сред които на второ място е посочен път KRZ2061 - /III-508, Джебел-Рогозче/ - Т.
– Воденичарско), с изключение автомобили със специално предназначение и
действащите при аварийни ситуации – П3 В18; 2. В изпълнение на т.1, както и с
оглед спазване максимално допустимата скорост на движение за конкретния случай,
да бъдат монтирани пътни знаци на подходящи места по съответните пътища.
В случая обаче,
въпреки, че Районен съд – Момчилград изрично е изискал от Община Джебел да
представи акт, с който да се установи точното местоположение на пътен знак
„В18“ /15 тона/ в с. Т., общ. Джебел, в посока на движение гр. Д. – с. В., общ.
Д., както и кой и на какво основание е поставил знака, липсват данни за
изпълнение на разпореденото в т.2 на горепосочената Заповед №771/06.06.2016г. -
да бъдат монтирани пътни знаци на подходящи места по съответните пътища, което изпълнение
да е в съответствие с нормативните изисквания на Наредба №18 от 23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Следва също да се
отбележи, че съгласно §5 от ПЗР на Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци, администрацията, управляваща пътя, или собственикът
на пътя трябва да съхраняват и поддържат информация за поставените пътни знаци
и по-конкретно за мястото на поставяне, за материалите, за типоразмерите, за
количествата, за състоянието при извършвани проверки и други необходими данни,
както и данните за местата с установена концентрация на пътнотранспортни
произшествия, въз основа на които са взети решения за сигнализирането им с
пътни знаци А40 и за поставянето на допълнителен контур или правоъгълна основа
на останалите пътни знаци на тези места.
По делото обаче не е
приложена актуална към момента на проверката (и установяване на описаното в
АУАН и НП нарушение) схема на разположените знаци в конкретния участък.
При положение, че по
делото не са представени конкретни доказателства, които да установяват, че
непосредствено пред процесния участък от пътя е имало поставен пътен знак В18,
остава недоказано твърдението на административнонаказващия орган, че наказаното
лице не е съобразило поведението си точно с този знак. Безспорно наличието на
въведена забрана посредством посочения знак и установяването му към датата на
проверката е от съществено значение за доказване на обвинението по ЗАНН. Затова,
като е вменил на касатора нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП поради неспазване на
пътен знак В18, без да са налице доказателства, че е имало поставен пътен знак
В18, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до
необоснованост на фактическите му констатации и недоказаност на обвинението,
което е абсолютно основание за отмяна на НП.
По изложените
съображения, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
постановил акта си в нарушение на закона. Оспореното решение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо наказателното
постановление.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 169/27.11.2019г., постановено по НАХД № 271 по описа на Районен
съд – Момчилград за 2019 година, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-6110-000038/29.05.2018г., издадено от
Началник РУП към ОДМВР Кърджали, РУ – Джебел, с което на Ю.П.А., за нарушение
на чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177,
ал.3, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.