№ 268
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Цветко Лазаров
Златина Рубиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 264754 от 15.07.2021г., постановено по гр.д. № 893/ 2018г., 1-11 състав на
Софийски градски съд, ГО, ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, на М. Е. Т. сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 28.11. 2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 06.07.2017г. до окон- чателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и
претенцията за присъж дане на законна лихва за периода от 28.11.2016г. до 05.07.2017г.; на
основа- ние чл. 78, ал. 1 да заплати на ищцата сумата от 187, 50 лв., представляваща
деловодни разноски; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да
заплати на адвокатско дружество „В., У. и партньори“ сумата от 2 647, 50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение; на ос- нование чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на
СГС сумата от 3 000 лв., представля- ваща дължима държавна такса и сумата от 112,50 лв. –
разноски за вещи лица. С решението ищцата е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3
ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 1 062, 50 лв., представляваща направе- ни по делото
разноски.
Решението е обжалвано от ответното дружество в частта, с която е осъдено да заплати на
ищцата сумата над 15 000 лв. до присъдените 75 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди, като счита така постановеното решение за недопустимо и неправилно, поради
1
необоснованост и незаконо- съобразност, с подробно изложени твърдения в
обстоятелствената част на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски в двете
съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата, в срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, с
който изразява становище за неоснователност и нео- боснованост.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално леги- тимирана страна,
поради което се явява допустима.
Преценявайки основателността на така депозираната жалба съобраз- но изложените
оплаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 28.11.2016г. ПТП, при което ищцата е получила
травматични увреждания от виновния за ката- строфата водач на превозното средство, с
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното й изпла- щане.
За да уважи иска за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 75 000 лв.,
първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за
установени предпоставките за ангажиране отго- ворността на застрахователя –
противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с по- крита от ответника застраховка по риска „Гражданска
отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вре- ди, съдът е съобразил характера на уврежданията, възрастта на пострада- лата към
момента на инцидента, проведеното лечение, което включва про- дължителен болничен
престой и неколкократни оперативни интервенции с поставяне на имплант, настъпили
усложнения по времето на възстановява- нето, търпените болки и страдания, непълното и
възстановяване и трайно намалена работоспособност, както и неудобствата и
притесненията, които е изпитвала по време на оздравителния процес, тъй като е разчитала
изцяло на чужда помощ, причинения й от произшествието стрес, както и нивата на
застрахователните покрития и конкретните икономически условия към мо- мента на
инцидента. За неоснователно е прието възражението за съпричи- няване на ответника.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е налице висящо
наказателно производство срещу водача на лекия автомобил, застрахован при него, като
съдът е следвало да спре делото до приключването му, а не да разглежда спора по същество.
Приключването на наказателното производство срещу виновния водач с влязла в сила
осъдителна присъда задължава на основание чл. 300 от ГПК гражданският съд да приеме, че
деянието е извършено, неговата противоправност и вина- та на дееца. Въпреки това съдът
може сам да прецени дали може със сред- ствата на гражданския процес, да се установят
твърдените факти – нали- чието на противоправно деяние, вина, причинна връзка между тях,
за да ан- гажира отговорността на застрахователя. Следва да се отбележи, че дори деянието
2
на извършителя да не е престъпление, то отново може да бъде про тивоправно и вследствие
на него да са настъпили вреди за ищеца, които да подлежат на обезщетяване. Освен това, в
хода на въззивното производство ищцовата страна представи Решение №141 от 15.07.21г. по
н.о.х.д. № 145/ 21г., с което е потвърдена осъдителната присъда на делинквента Д..
Следователно, в настоящото производство няма спор по елементите от фактическия състав
на прекия иск, а именно, че е извършено противоправ- но деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние
е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между вредите и
противо- правното деяние. Нещо повече, решението, в частта, в която ответното дру- жество
е осъдено да заплати на ищцата сумата от 15 000 лв., ведно със за- конната лихва върху тази
сума от 06.07.2017г. до окончателното изплаща- не, като необжалвано, е влязло в законна
сила, което е в подкрепа на извода за основателност на иска.
В рамките на правомощията си, съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд, по спорния въпрос
за размера на присъденото обезщетение, намира следното:
От представената медицинска документация се установява, че на 29. 11.2016г. ищцата е
приета в МБАЛ „Света София“ ЕООД, гр.София, Отде- ление по ортопедия и
травматология, където е извършено оперативно лечение на счупването на големия пищял на
лява подбедрица, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с ме- тална остеосинтеза. На 07.12.2016г. е изписана, като в същия ден е приета
в отделението по физиотерапия и рехабилитация, от където след извършва- нето на терапия
и рехабилитация е изписана на 14.12.2016г. с подобрение на състоянието. На 04.01.2017г. е
приета в отделението по неврология на същото болнично заведение с оплаквания от силни
болки в кръста и чети- рите крайника, датиращи от 4-5 дни, довели до затруднение в
походката и самообслужването от един ден. Поставена е диагноза увреждания на лумбо-
сакралните коренчета. След проведено лечение ищцата е изписана и е прие- та в
отделението по физиотерапия и рехабилитация на 09.01.2017г., в което е проведена терапия.
На 16.01.2017г. е приета отново в отделението по ор- топедия и травматология, където е
извършена оперативна интервенция за отстраняване на поставения имплант, поради
миграция на винт и диском- форт. Проведено е следоперативно лечение, след което ищцата
е изписана и приета в отделението за физиотерапия и рехабилитация на 22.01.2017г., къ-
дето е лекувана до 31.01.2017г., на която дата е постъпила в отделението по обща хирургия с
диагноза: флебит и тромбофлебит на други дълбоки съ- дове на долните крайници. На
13.02.2017г. е приета по спешност в отделе- нието по неврология за лечение на
уврежданията на лумбо-сакралните ко- ренчета, от където е изписана на 18.02.2017г. На
21.06.2017г. пострадалата е постъпила в отделението по ортопедия и травматология, където
е извър- шена оперативно частична екстракция на поставените импланти. Изписана е на
01.07.2017г.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от 17.07.17г., от което се установява,
че ищцата е с 52% трайно намалена работоспособ- ност с водеща диагноза „счупване на
горния край на тибията (голям пи- щял).
3
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че вследствие на процесното
ПТП, ищцата е получила бикондилно счупване на горния край на големия пищял на лява
подбедрица. Медикобиологич- ният характер на увреждането е трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Извършено е оперативно
лечение на счупването на големия пищял на лява подбедрица, изразяващо се в от- крито
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза. Поради
дефект на костта се е наложило взимането на кост от таза за попълване на дефекта. След
операцията са настъпили усложнения – отваряне на раната и разместване на един от
винтовете, което наложило повторно оперативно лечение за отстраняване на винта и
затваряне на рана- та. Ищцата е получила възпаление на вените на лява подбедрица.
Търпяла е интензивни болки и страдания за срок около 2 месеца. При нормално про- тичане
на възстановителния процес, без усложнения, срокът за възстановя- ване е около 6 месеца,
но при ищцата са настъпили такива, поради което възстановяването й е продължило
допълнително 2 – 3 месеца.
При извършения личен преглед на ищцата, около две години и поло- вина след инцидента,
вещото лице е констатирало, че има накуцваща по- ходка в ляво. Налице е и ограничен обем
движение в лява коленна става при свиване от 90 градуса, при норма 130 градуса. Останали
са видими опе- ративни белези в областта на лява коленна става, подбедрица и лява хъл-
бочна област.
В о.с.з. пред първата съдебна инстанция вещото лице поддържа за- ключението си, като е
обяснило, че след счупването ищцата е имала възпа- лени усложнения в областта на раната,
като едно от тях е това на съдовете на подбедрицата. Експертът посочва, във връзка с
уврежданията на лимбал- но-сакралните коренчета нямало описани увреждания в областта
на кръста при самата катастрофа, но продължителното ходене с помощни средства води до
промяна в натоварването на гръбначния стълб и появата на такъв вид оплаквания от кръста
и прешлените.
Пред първата съдебна инстанция са събрани показанията на свиде- телката В. (дъщеря на
ищцата), от които се установява, че след като научила за инцидента отишла в болницата,
където била приета майка й. Последната не можела да се движи. Тъй като лекарите в гр.
Петрич не мо- жели да оперират пострадалата, се наложило да я преместят за лечение в
болнично заведение в гр. София, което станало на следващия ден. Ищцата изпитвала силни
болки, не можела да се движи и имала нужда от чужда помощ. Първоначално за
пострадалата се грижила свидетелката, но тъй като се наложило да се върне на работа, наела
жена, която да обслужва майка й по два часа на ден, тъй като последната не можела да става
от леглото. След време се наложило ищцата да постъпи отново в болницата за изваждане на
винт. Там престояла около 45 дни, тъй като настъпили услож- нения. Кракът й започнал да
се подува и да посинява. Получила тромбоф- лебит. Продължавала да има нужда от чужди
грижи дори след изписването й от болницата. Първоначално започнала да се придвижва
бавно с прохо- дилка. След няколко месеца отново постъпила в болница за нова операция,
където престояла 2 седмици. Започнала да се движи бавно и с патерици. Въпреки това не
4
излизала от вкъщи, тъй като не можела и я било страх. Постепенно започнала да се движи
само с една патерица, а след това с ба- стун. След около година и половина вече можела да
се движи самостоя- телно. Въпреки това и към момента имала силно накуцване, изкривяване
на тялото в лявата област. Все още изпитвала затруднение с ходенето и не из- лизала сама,
било я страх да излиза на улицата сама. Цялото й тяло оста- нало изкривено, единият й крак
останал по-къс, като все още изпитвала болки в кръста, кракът й изтръпвал. След инцидента
пострадалата се про- менила, вече не била същия човек, както физически, така и
психически.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосред- ствени, като ги кредитира
в описаната част, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал по
делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на настъпване на
инцидента – 59 години; вида, естеството и тежестта на полу- чените травми: бикондилно
счупване на горния край на големия пищял на лява подбедрица, причинило увреда на
нервни окончания и съдове на край- ника; търпените болки и страдания, лечебно-
възстановителния период от 9 месеца, през който се е наложило да прекара продължително
време в раз- лични клиники и отделения и да претърпи неколкократни оперативни ин-
тервенции и физиотерапии; настъпилите усложнения в здравословното й състояние, които
се отразяват на качеството й на живот; дискомфорта и притесненията, които е изпитала,
предвид това, че за значителен период от време е разчитала изцяло на чужда помощ;
неминуемия шок и стрес, който е преживяла от удара, при това на пешеходна пътека, както
и нивата на за- страхователните покрития и конкретните икономически условия към датата
на инцидента – 28.11.2016г., настоящият състав споделя извода в обжалва- ното решение, че
сумата от 75 000 лв. е справедливо обезщетение за неиму- ществените вреди, получени от
процесното ПТП. За да не уважи жабата на ответника, настоящият състав взе предвид, че
ищцата не е напълно възста- новена от получените травми, като към момента /пет години
след инциден- та/ е с 52% намалена работоспособност във връзка с настъпилите услож-
нения в здравословното й състояние, свързани с получената от процесното ПТП увреда.
Наложило й се да премине през продължително и трудно въз- становяване, през което е
изпитвала интензивни болки, търпяла е значи- телни ограничения в социално битов план,
тъй като за дълго време е била на постелен режим и не е можела сама да се грижи за себе си.
По оплакванията на жалбоподателя относно приетото за неоснова- телено от първоначалния
съд възражение за съпричинаване от страна на по страдалата настоящият състав намира
следното:
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза (АТЕ) се установява, че
произшествието е настъпило на пешеходна пътека, намираща се на праволинейна улица, без
данни за автомобили или други препятствия, които да ограничат взаимната видимост на
водача на процес- ния автомобил и пострадалата пешеходка. Ищцата е предприела
пресичане на пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо движението на автомобила.
Ударът е настъпил в момент, в който последната се е намирала на около 1,5 метра от десния
5
тротоар, т.е. ищцата не е предприела пресичането внезап- но, изскачайки пред превозното
средство, а на по-ранен етап, тъй като е успяла да прекоси по-голямото разстояние от
пешеходната пътека, като се е придвижила дори директно пред процесното МПС, предвид
това, че е уда- рена с предната му дясна част. През цялото това време тя е била напълно
видима за приближаващия я водач, който е имал възможност, а и е бил длъ- жен, да намали
и пропусне движещата се с предимство по пешеходната пъ- тека пешеходка, което не е
сторил. С оглед гореизложеното настоящият състав намира възражението на ответника за
съпричиняване на вредонос- ния резултат от страна на пострадалата за неоснователно.
Поради съвпадане в мотивите на двете инстанции, първоинстанцион- ното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед изхода на спора, и като съобрази
размера на обжалвания и потвърдения уважен раз- мер, които са за 60 000 лв., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. С. Н. сумата от 2 330 лв., представляваща
адвокатско въз- награждение за предоставена безплатна правна помощ пред въззивната ин-
станция.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264754 от 15.07.2021г., постановено по гр.д. № 893/2018г., 1-
11 състав на Софийски градски съд, ГО, в обжал- ваната част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на осно вание чл. 78, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. С. Н. сумата от 2 330 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за пре доставена безплатна правна помощ за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6