Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен,
13.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, в публично заседание на 13.11.2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
при секретаря Галя
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. 5344 по описа за 2018 г.
за да се произнесе, взема предвид:
Иск
с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.
Ищецът И.Д. *** предявява срещу Й.И.Д. ***, иск по чл. 30
от ЗН, в която се твърди, че ищецът и ответницата са наследници на Д.И.Д., като
ищецът е ***, а ответницата – ***. Твърди, че след смъртта на *** установил, че
той е оставил завещание в полза на ответницата, чийто предмет е бил лична
собственост на неговия ***. Твърди, че запазената част от наследството на
неговия *** за него е била в размер на 1/3 и е накърнена. Твърди, че е поканил
ответницата да уравни дела му в пари, но тя не предприела никакви действия. Моли
съда, на основание чл. 30, ал.1 от Закона за наследството, да намали
завещателните разпореждания на починалия Д.И.Д., до размера на запазената му
част. Сочи в наследствената маса други имоти и МПС, които твърди, че са
придобити от наследодателя му в режим на СИО. Претендира разноски.
Ответницата оспорва предявения иск. Счита, че в
наследството има достатъчно имущество, за да бъде удовлетворен ищеца, че
запазената му част не е засегната. Счита, че има СИО при собствеността на имуществата.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Видно
от Удостоверение за наследници № ***г. на Община – ***, ищецът И.Д.Д. е
наследник - *** на Д.И.Д., починал на *** г. След смъртта си, наследодателят е
оставил двама наследници – ищецът и ответницата Й.И.Д. – преживяла ***. Двете
страни, съобразно чл. 29 ал. 3 от ЗН, имат запазена по 1/3 част от наследството
на наследодателя си. Преди смъртта си, на *** г., Д.И.Д. е завещал, чрез
саморъчно завещание, обявено на *** г., на отв. Й.И.Д. собствения си недвижим
имот – ***, ******, ***/понастоящем ***/ ***. Съобразно твърденията и на двете
страни и доказателствата по делото, към датата на смъртта си, наследодателят е
притежавал следните недвижими имоти:
1.
Предметът на завещанието - ***, ******, ***/ ***/ ***, който понастоящем
представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с адрес ******, ******
***, с предназаначение – ***, ***, площ – 87 кв.м., при съседи: на същия етаж:
имоти с идентификатор ***, ***, под обекта - имот с идентификатор
***, над обекта - имот с идентификатор ***, съгл. схема на СГКК *** от *** г. Този
имот е придобит от наследодателя с Нотариален акт за признаване право на собственост
№ ***, ***, *** г. на ПлРС, като имотът е придобит след разпределение на
жилищната сграда от ОС на ***, ******. Доколкото собствеността на жилището е
придобита към момент, в който наследодателят е бил в брак със ***/в брак от ***
г. до *** г., съгл. удостоверение на община *** на *** от делото/, той е
придобит в режим на СИО, прекратен с прекратяването на брака, съгл. чл. 13 ал.1
и чл. 14 ал. 1 от СК от 1968г., отм. на 01.07.1985г. Липсват данни - както в
нотариалния акт, така и посочени от страните чрез други доказателства, жилището
да е било изцяло лична собственост на наследодателя, както първоначално се
твърди. Поради горното, съдът приема, че наследодателят е притежавал към датата
на смъртта си не собствеността на цялото жилище, а само ½ от нея.
Стойността на тази ½ ид.ч., съобразно посочените стойности в приетото и
неоспорено от страните по делото заключение на съдебно оценителната експертиза,
към *** г. – датата на откриване на наследството, съгл. чл. 31 от ЗН – е в
размер на 35 342.75лв.;
2.
***от 725 кв.м., в ******, ******, имот пл. № ***, *** по плана на града, ведно
с построената в него *** от 35 кв.м., *** и ***, съгл. н.а. за покупко-продажба
на недвижим имот № *** д. ***.****** на ***ски ***. Доколкото собствеността на
жилището е придобита чрез покупка от отв. Й.И.Д. към момента, в който
наследодателят е бил в брак с нея /в брак от *** г. до смъртта му на ***г.,
съгл. удостоверение на община *** на ***от делото/, той е придобит в режим на
СИО, прекратен с прекратяването на брака, и от този имот в наследствената маса
е останала ½ ид.ч. от собствеността му, на стойност на идеалната част – 69
353.87лв. Със същия нотариален акт е закупена ид.ч. и от друг имот - в ***,
но той не се включва в наследствената маса, т.к. е продаден от всички
съсобственици през 2014г., видно от приложения нот.акт на л. 86 от делото.
3.
Три МПС – ***, рег. № ***, ******, рег. № *** и *** ***, рег. № ***, закупени
през време на втория брак на наследодателя – обстоятелство, което е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните в с.з. на 13.11.2019г. Стойността на ½ ид.ч. от
трите автомобила, която се включва в наследствената маса е 1747.34лв.
При
тези данни, стойността на наследствената маса по чл. 31 от ЗН е в размер на 106
443.96лв. За да може да се прецени дали завещанието накърнява запазената ид.ч.
на ищеца от наследството на наследодателя Д.И.Д., следва да се съпоставят
стойността на разполагаемата част и стойността на завещаното. В случая, от така
изчислената наследствена маса, съдът изчислява 1/3 запазена част за ищеца в
размер на 35 481.32лв. В такъв размер е и разполагаемата част от
наследството. С оглед посоченото по-горе придобиване на предмета на завещанието
в режим на СИО, впоследствие прекратена, съдът намира, че предмет на
завещанието не е целият имот – ***, а само ½ ид.ч. от него, т.к. за
другата ½ ид.ч., заветът е недействителен, съобразно разпоредбата на чл.
19 ал. 1 от ЗН. В такъв случай, стойността на вещта, с която наследодателят се
е разпоредил със завещателното разпореждане е 35 342.75лв. В този случай, завещаното
имущество на стойност 35 342.75лв. е в рамките на разполагаемата част от
наследството - 35 481.32лв. /дори с 138.57лв. по-малко от разполагаемата част/
и запазената част на ищеца не е накърнена. Горното налага извод, че предявеният
иск по чл. 30 ал. 1 от ЗН, за намаляване на завещателните разпореждания на Д.И.Д.,
починал на *** г., в саморъчно завещание от *** г., е неоснователен, и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на делото, съдът намира, че в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски за един адвокат, които, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие, са платени в размер на 600.00 лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения иск на основание чл.30, ал.1 от ЗН, от И.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, срещу Й.И.Д., ЕГН ********** ***, ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЗАВЕЩАТЕЛНИТЕ
РАЗПОРЕЖДАНИЯ на Д.И.Д., починал на *** г., в саморъчно завещание от *** г., с
което на Й.И.Д., ЕГН ********** е завещан САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ***, с адрес ******, ****** ***, с предназаначение – ***, ***,
площ – 87 кв.м., при съседи: на същия етаж: имоти с идентификатор ***, ***, под
обекта - имот с идентификатор ***, над обекта - имот с идентификатор ***, до
размер на разполагаемата част на ищеца в притежаваната от наследодателя 1/3
ид.част от наследството на Д. И.Д., починал на *** г.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, И.Д.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.И.Д.,
ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 600.00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: