№ 694
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110109544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от СТ. ИС.
ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ул. ***, срещу З. ЕМ. ИЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, положителен
установителен иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 20 000 лева, представляваща незаплатена главница по запис на
заповед от 01.09.2017 г. с падеж на 01.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 8786/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.09.2017 г. в негова полза е
издаден запис на заповед от ответницата за сумата от 20 000 лв. с падеж на
01.10.2017 г. и място на плащане в гр. Несебър, ул. ***. Излага, че на
посочената дата вземането му е станало изискуемо, но плащане по ценната
книга не е извършено, поради което се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата, като
същата е възразила срещу дължимостта на вземането, респ. заповедният съд
му е дал указания за предявяване на установителен иск.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на иска и
претендира разноски за заповедното и исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата
1
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Релевира възражение за нищожност на процесния запис на
заповед, като обосновава същото с твърдения, че в записа недопустимо са
уговорени два падежа, а именно: на определен ден – 01.10.2017 г. и на
предявяване. Отделно поддържа, че е заплатила в полза на ищеца дължимата
сума чрез пощенски записи. Прави и възражение за погасяване на правото на
иск поради изтичане на предвидения в закона едногодишен давностен срок,
считано от падежа на ценната книга, който срок е приложим за исковете на
приносителя, какъвто счита, че се явява ищецът. Релевира още възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца в исковото и
заповедно производство адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. И.З., поддържа исковата молба и претендира разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, като също прави възражение за
прекомерност.
Ответникът, представляван от адв. Д.Г., поддържа отговора и моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният положителен установителни иск е допустим, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената
защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. №
8786/2020 г. по описа на РС-Варна, от които е видно, че въз основа на
подадено на 27.07.2020 г. заявление от СТ. ИС. ЛЮБ. срещу З. ЕМ. ИЛ. е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за процесната
главница в размер на 20000 лв. по запис на заповед от 01.09.2017 г., като
вземането е оспорено чрез своевременно подадено от длъжника бланкетно
възражение по чл. 414 ГПК и установителният иск е предявен от заявителя в
указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Основателността на иска с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е
обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки, а
именно: наличието на валидно възникнало между страните менителнично
правоотношение въз основа на процесния запис на заповед, настъпването на
неговия падеж и неизпълнение на задължението на издателя за заплащане на
посочената в записа сума. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
положителните факти, правопораждащи съдебно предявеното вземане, както
и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен
2
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва, а именно точно изпълнение, респ. наличието на други
правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.
По заповедното дело е представен запис на заповед от 01.09.2017 г.,
издаден от ответницата З. ЕМ. ИЛ., по силата на който същата се задължава,
без протест и без разноски, без никакви възражения, такси и удръжки, да
плати на ищеца СТ. ИС. ЛЮБ. или на негова заповед, сумата от 20000 лв.,
платима на посочения падеж – 01.10.2017 г. и място на плащане в гр. Несебър,
ул. ***. Записът съдържа още дата и място на издаване, както и подпис на
издателя.
В документа е обективирано и подписано удостоверяване на издателя,
че записът му е предявен за изпълнение на дата 01.10.2017 г. Последното не
опорочава формата на ефекта, тъй като удостовереното предявяване е такова
за плащане, което по своята правна същност представлява покана за
изпълнение на менителничното задължение, като предпоставка за
поставянето на длъжника в забава, и израз на необходимото съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението. Предявяването за плащане не
променя посочения падеж на записа на определен ден – 01.10.2017 г., нито
означава определяне на втори (последователен) падеж „на предявяване“ по
смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Затова и възражението на ответницата за
нищожност на записа на основание чл. 537 ТЗ във вр. чл. 486, ал. 2 ТЗ е
неоснователно.
От съдържанието на менителничният ефект е видно, че са налице
всички предвидени в чл. 535 ТЗ негови реквизити, вкл. и ясно уговорен падеж
по чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден, поради което записът
на заповед отговаря на изискванията за действителност и между страните е
налице валидно възникнало менителнично правоотношение.
Изискуемостта на вземането по записа в размер на сумата от 20 000 лв.
е настъпила на посочения в документа падеж – 01.10.2017 г., която дата
предхожда сезирането на заповедния съд със заявлението по чл. 417 ГПК на
27.07.2020 г.
От представената от ответницата справка от „Български пощи“ ЕАД се
изяснява, че през 2017 г. същата е превела 66 бр. пощенски парични преводи
в полза на различни физически лица, сред които ищецът С.Л. не е. Според
справката са налице и два превода на стойност 5000 лв. всеки, извършени на
06.03.2017 г. и на 18.04.2017 г., по които получател е Р.С. Л. (син на ищеца по
твърдения на ответницата). Така установените факти обаче не доказват, при
условията на пълно и главно доказване, правопогасяващото възражение на
ответната страна за изпълнение по записа. Този извод следва от
обстоятелството, че плащанията са извършени преди падежа на ценната
книга, стойността им не съответства на задължението по нея и лицето, в полза
на което е платено, се различава от поемателя-ищец, като роднинската връзка
между двете физически лица (за която липсват доказателства) не променя
3
качествата им на отделни правни субекти. Други допустими доказателства не
са ангажирани от ответницата, въпреки разпределената й доказателствена
тежест за установяване на твърдяното плащане на сумата по записа в полза на
ищеца.
Съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите възражения на
ответната страна, основани на посоченото каузално наемно правоотношение,
във връзка с което е издаден записът, доколкото твърдения в тази насока са
наведени едва във второто открито съдебно заседание по делото, тоест след
преклузивния срок по чл. 131 ГПК.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на
вземането по записа на заповед. В случая е приложима специалната норма на
чл. 531, ал. 1 ТЗ, според която исковете по менителницата срещу платеца (и
срещу издателя по запис на заповед, с оглед препращащата норма на чл. 537
ТЗ) се погасяват с тригодишна давност от падежа (така – решение № 102 от
23.07.2014 г. по т.д. № 2680/2013 г. на ВКС, I ТО). Падежът на процесния
запис на заповед е настъпил на 01.10.2017 г. и тогава е започнал да тече
тригодишният давностен срок за вземането, като същият не е изтекъл към
20.07.2020 г., когато е подадено заявлението по чл. 417 ГПК, респ. давността е
прекъсната и спряла да тече (агр. от чл. 422, ал. 1 ГПК).
С оглед на гореизложеното, предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен, като се приеме за установено в отношенията
между страните съществуването на вземането на ищеца срещу ответницата по
процесния запис на заповед в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 400
лв. Разноски за адвокатско възнаграждение за исковия процес не следва да се
присъждат на ищеца, доколкото не са представени доказателства за
заплащането на такова възнаграждение, като условие за възлагането му в
тежест на ответната страна по реда на чл. 78 ГПК (т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1230 лв. и същата сума следва да бъде
възложена в тежест на ответницата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид извода за основателност на исковата претенция, разноски на
ответницата не се следват.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск, че в полза на
ищеца СТ. ИС. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, ул. ***,
съществува вземане срещу ответницата З. ЕМ. ИЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. ***, в размер на сумата от 20 000 лв.
(двадесет хиляди лева), представляваща незаплатена главница по запис на
заповед от 01.09.2017 г. с падеж на 01.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.07.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 8786/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 51-ви състав, основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ.
ОСЪЖДА З. ЕМ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. ***, да заплати на СТ. ИС. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян,
ул. ***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) за сторените в исковото
производство съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З. ЕМ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна,
ул. ***, да заплати на СТ. ИС. ЛЮБ., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян,
ул. ***, сумата от 1230 лв. (хиляда двеста и тридесет лева) за сторените в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5