Решение по дело №276/2025 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя И.Х.Р. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
24-0892-000356, издадено на 23.05.2024 година от Началник на група в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, с което за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП той
е санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена въз основа на чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По съображения, които са изложени подробно в подадената по
делото жалба, жалбоподателя е възприел описаното наказателно постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна,
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях той е включил
и разноски, чието присъждане се претендира съобразно предвидените предпоставки в
ЗАНН.
Съответния административно-наказващ орган (Началник на група в Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - град Габрово) е бил редовно призован, но не е
изпратил упълномощен от него процесуален представител за разглеждането на делото.
В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от ответната по жалба страна се
поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение, но и за
потвърждаване на атакуваното с нея постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателя И.Х.Р. е правоспособен водач на МПС от категориите „В”, „М”
и „АМ”, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Към
началото на месец април 2024 година той е притежавал свидетелство за
правоуправление от тези категории, за последно издадено на 09.03.2023 година, което
е било със срок на валидност до 09.03.2033 година. От приложената справка на л. 26-
28 по делото е видно, че до началото на месец април на 2024 година Р. е бил
санкциониран по административен ред чрез 13 влезли в сила наказателни
постановления за нарушения на различни норми от ЗДвП, извършени при управление
на МПС, последното от които е било осъществено през 2021 година. Тази справка
сочи, че към началото на този месец освен чрез тези постановления, той е бил
санкциониран по административен ред и с девет броя фишове, последния от които (№
GT 970812 от 22.11.2021 година на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово)
се е отнасял за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, извършено през тази година.
Свидетелите Е.И. и В.С. са служители на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Габрово. За времето от 07,00 часа до 19,00 часа на 07.04.2024 година те са
изпълнявали задължения по охрана на обществения ред и контрол на пътното
движение в състав на съвместен автопатрулен екип.
Около 14,50 часа на упоменатата дата, докато се движели по път III-4404 и
извършвали обход на територията на село Дебел дял, община Габрово, св. И. и С.
видели, че по този път зад тях се движело червено на цвят ППС. След като го спрели
за проверка те установили, че то се явявало електрически мотоциклет марка „Старк” с
номер на рама UDUMX1AE9RA004439, който бил управляван от жалбоподателя
И.Х.Р.. Мотоциклета нямал регистрационна табела, а водача им обяснил, че го е взел от
местността „Узана” от свой познат, който му го дал за тест и разходка. По време на
движението с него в гората той се загубил. Това и намерението му да се ориентира
къде се намира е станало причина да излезе на описания по-горе път, отворен за
обществено ползване, на който бил спрян от страна на полицейските служители. По
време на проверката жалбоподателя предоставил на двамата полицаи фактура на чужд
1

език (заверено копие, приложено на л. 21-22), с данни за номера на рамата на
управляваното от него ППС, от отразеното в която станало ясно, че то е произведено в
ЕС, както и че се явява с мощност от 80 к.с. и 168 кг. собствено тегло. След извършена
проверка на представените им от жалбоподателя документи и справка в
информационната база на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Габрово, при
която установили, че мотоциклета с описания номер на рама не е бил регистриран,
против И.Р. са били съставени два акта за установяване на административни
нарушения (Серия GA № 1275810 от 07.04.2024 година и Серия GA № 1275809 от
същата дата), тъй като е прието, че след като на посочената дата, в с. Дебел дял,
община Габрово, до № 55, в посока на с. Трънито, община Габрово, е управлявал
електрически мотоциклет марка „Старк” с номер на рама UDUMX1AE9RA004439 без
поставена регистрационна табела, който не е бил регистриран по надлежния ред, както
и без да притежава свидетелство за правоуправление за съответната категория, към
която е спадало описаното по-горе пътно превозно средство, жалбоподателя е
осъществил съставите на административни нарушения по чл. 150а, ал. 1 и чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Те са били съставени в личното присъствие на Р., който ги подписал, след
като се запознал с отразените в същите фактически констатации по отношение на
нарушенията, без да изложи конкретни възражения по отношение на тях. В
последствие такова възражение (с Вх. № 892000-1904 от 09.04.2024 година, приложено
под формата на заверено копие на л. 16 от делото) против първия от двата акта за
установяване на административни нарушения, е било подадено до административно-
наказващия орган, но не е било уважено от него.
Въз основа на съставения акт Серия GA № 1275810 от 07.04.2024 година и
останалите приложени материали по административно наказателната преписка, на
23.05.2024 г. началника на група в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово е
издал посоченото по-горе наказателно постановление под № 24-0892-000356, което е
предмет на обжалване по настоящото дело.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Данните в разписката към приложения на л. 4 от НАХД № 276/2025 г. на
Районен съд – гр. Габрово екземпляр на наказателното постановление сочат, че той е
получен от жалбоподателя на 29.03.2025 г. Жалбата против същото (според отразените
в нея ВХ. № и дата) е постъпила при наказващия орган на 04.04.2025 година, или в
рамките на законово определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесетдневен срок,
започнал (съобразно правилата на чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за
процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на
искането за отмяна на обжалваното постановление, макар и не въз основа на онези
съображения, които се поддържат по повод на него.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. Последния трябва да отговаря на определени изисквания и
следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата
на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези
срокове са спазени, тъй като съответния акт (Серия GA № 1275810 от 07.04.2024 г.) е
бил съставен още на датата за извършване на самото нарушение, както и преди
изтичане на тримесечен срок от деня, в който автора на същото за явява открит.
2

Неговия съставител е компетентно (съобразно предвиденото в нормата на чл. 189, ал. 1
от ЗДвП) лице, а същия акт и наказателното постановление съдържат всички
реквизити, които са предвидени като задължителни в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление също е издадено от компетентен
орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 3.11 от посочената в него
Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните
работи и приложена на л. 24-25 от НАХД № 276/2025 г. на Районен съд - град Габрово,
водят до безспорно заключение, че Началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР
Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице,
което е разполагало с надлежно предоставени му права да издава такива
постановления за нарушения на разпоредби от посочения закон. Изискванията във
връзка със срока за издаване на наказателното постановление също са спазени, тъй
като то е издадено не след, а преди изтичане на посочения в нормата на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта,
документиращ описаното в него административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП.
От описаните в акта и наказателното постановление данни, които се основават
на вписаната в копието от фактура на л.21-22 информация, е видно, че управляваното
от жалбоподателя И.Р. ППС е било двуколесно средство за придвижване (марка
„Старк” с номер на рама UDUMX1AE9RA004439 и мощност от 80 к.с.), снабдено с
електрически двигател, който е позволявал самостоятелното му движение с негова
помощ. Наличието на този двигател сочи, че то се явява МПС според определението в
§6, т. 11 от ДР на ЗДвП, а от тук – че е подлежало на регистрация при условията и по
реда, уредени в подзаконов нормативен акт (чл. 12, ал. 1, т. 4 на Наредба № I-
45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС),
издаден от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ брой 31/14.04.2000 г., в сила от
същата дата. И това е така, тъй като неговото тегло (от 168 кг.) не е позволявало
същото да се счита за индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на
§6, т. 18б от ДР на ЗДвП, т.е. за такова, което (съобразно вписаното изключение в чл. 1,
ал. 5, т. 9 от Наредба № I-45) би го освободило от законовото задължение да се
регистрира съобразно нея. Във връзка с горното управляваното от жалбоподателя
МПС е спадало към тези от категория L – на МПС, определени в чл. 4 на Регламент
(ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година
относно одобряването и надзора на пазара на дву, три и четириколесни превозни
средства, имплементирана в българското законодателство с нормата на чл. 149, ал. 1, т.
1 от ЗДВП, което (съгласно чл. 4, т. 2, б. „В”) се е явявало МПС от категория L3e-A3
(мотоциклет с висока мощност), посочени в Приложение № 1 към него. Изложените
по-горе обстоятелства водят до извод, че то не само е подлежало на регистрация
според предвиденото в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., но и че за неговото
управление е било необходимо водача на същото да има свидетелство за
правоуправление на МПС от категория „А”, каквото жалбоподателя не е притежавал.
То не би могло да бъде управлявано със свидетелство за правоуправление от категория
„АМ“, тъй като притежаваната от него мощност (от 80 к.с.) и еквивалентната на нея
мощност в киловати (Кw, при отчитане на съотношението от 0,75 Кw за 1 к.с.),
възлизаща на 59,656 Кw, надвишават определените в чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
стойности, с оглед на което (и причисляването на съответното превозно средство към
тези, отразени в чл. 4, т. 2, б. „В” от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския
3

парламент и на Съвета) изискваната за управлението му категория е била именно „А“,
съобразно изрично предвиденото в чл. 150а, ал. 2, т. 4, б. „А“ от ЗДвП. Доколкото това
е така, а мотоциклета не е бил регистриран по надлежния ред и не е имал монтирана
табела с регистрационен номер, следва да се приеме, че извършените нарушения по
чл. 140, ал. 1 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за които жалбоподателя е бил санкциониран, са
осъществени от обективна страна. Освен от нея, те са осъществени и от субективна
страна, при изискващата се умишлена форма на проявено виновно поведение. Тя се
обуславя от факта, че като правоспособен водач Р. очевидно е бил запознат с
изискванията, които се съдържат в двете норми от ЗДвП, но при действията, свързани
с управлението на мотоциклета, умишлено не е съобразил поведението си с тях.
Подобно заключение се налага и от отразеното в писмените сведения на
жалбоподателя, приложени на л. 18, от което е видно, че той ясно е осъзнавал вида на
съответното превозно средство, което е управлявал.
Въпреки че нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП безспорно е налице от
обективна страна, съдът намери, че жалбоподателя И.Р. се явява незаконосъобразно
санкциониран за него. От данните, които се съдържат в приложените доказателствени
материали, е видно, че се касае за едно формално нарушение, което законодателно не е
обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. След като това е така, а по
делото не са налице данни, които да установяват, че до момента жалбоподателя е бил
санкциониран за други сходни по съдържанието им нарушения по ЗДвП, може да се
приеме, че конкретно извършеното такова се явява изолиран случай, който се дължи на
обективни обстоятелства, довели до излизането на управлявания от жалбоподателя
мотоциклет на отворения за обществено ползване път в с. Дебел дял, след като той се
е загубил при движението си с него в гората, а не на поведение, което е било свързано
със съзнателно и/или целенасочено неспазване на установеното законово задължение
за управление на МПС по такъв път при наличието на притежавано свидетелство за
правоуправление от съответната категория, към която е спадало и управляваното от
него превозно средство. Съдържанието на наказателното постановление не води до
заключение, че свързаните с изложеното по-горе обстоятелства са били предмет на
обсъждане от страна на наказващия орган, а това налага извод, че този орган явно не е
изпълнил задължението си да прецени дали описаните в акта действия са довели до
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. А
основанията за това са били налице, тъй като описаните обстоятелства и значителния
период от време, изминал между датата за влизане в сила (07.03.2012 година) на
последното издадено против жалбоподателя наказателно постановление (№ 3043 от
28.02.2012 г. на Сектор „Пътна полиция” при СДВР – гр. София) и описаната в акта и
наказателното постановление дата, установяват една действително по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с тази при
други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че (дори в нейния
минимален размер) определената за него глоба от 100 лева се явява завишена с оглед
на тях. При съществуването на посочените обстоятелства, които са обосновавали и
заключение за маловажен случай на осъществено административно нарушение,
наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и да
предупреди нарушителя, че при повторен случай на такова ще го накаже. След като не
го е сторил, още повече и като не е извършил безусловно задължителната за него
(съобразно приложимото ТР № 1 от 12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК)
проверка за наличие или липса на маловажност по същество, той е издал
незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна именно поради това.
4

Предвид изложените до момента съображения съдът прие, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени. Въпреки това намери, че направеното
искане за присъждане на разноски не би могло да се уважи, тъй като по делото не са
приложени никакви доказателства, които да установяват, че жалбоподателя
действително е направил такива в рамките на производството, образувано във връзка с
неговото обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .................................

5

Номер на акта:	65
Дата:	22 май 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200276
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 април 2025 г.

Решение по дело №276/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите