№ 3874
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110100106 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ***** против СВ. Д.
АРН. и ИР. Д. АРН. с искане да бъде установено, че дължат на
топлофикационното дружество сумите от: 4444,93 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законна лихва от
07.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
14.09.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 606,49 лв., 9,04 лв. - главница,
представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение през
периода от 01.07.2019г. до 30.09.2020г., ведно със законна лихва от
07.09.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
04.02.2020г. до 27.08.2021г. в размер на 1,27 лв. Сумите се разпределят за СВ.
Д. АРН. и ИР. Д. АРН. по равно при квоти от ½ за всеки от тях както следва:
2222,46 лв. главница, представляваща стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2020г.,
ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 14.09.2019г. до 27.08.2021г. в размер на 303,24
лв., 4,52 лв. - главница, представляваща цената за извършване на услугата
дялово разпределение през периода от 01.07.2019г. до 30.09.2020г., ведно със
законна лихва от 07.09.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва
за периода от 04.02.2020г. до 27.08.2021г. в размер на 0,63 лв. Ищецът
твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
1
в 45-дневен срок след изтичането на срока, за който се отнасят. Ответниците
в срока по чл. 131 ГПК подават отговори, с които оспорват исковата молба.
Оспорват наличието на облигационна връзка между страните. Не оспорват
размера на исковете. Правят възражение за изтекла в тяхна полза погасителна
давност.
В последното по делото съдебно заседание страните са редовно
призовани. Ищецът не се явява, не изпраща представител. Ответниците
изпращат представител, чрез когото поддържат исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
2
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти (л. 31 и л. 32 от делото), от който е видно, че процесният
апартамент е бил продаден на Венка А., С.А. и И.А. на 28.12.1987 г.
Представен е и препис на удостоверение за наследници от 20.12.2000 г. (л. 33
от делото), от който е видно, че Венка А. е починала на 11.12.2000 г. като
нейни наследници са С.А. и И.А.. С оглед на това, съдът намира за доказан
факта, че за процесния период ответниците са били собственици на имота,
респективно потребители по смисъла на ЗЕ, като не се споделят
съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това
качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
3
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответниците не оспорват доставката и размера на
топлинната енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за неоснователно. Искът е
предявен на 07.09.2021 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия и дялово разпределение е от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., т.е.
тригодишната погасителна давност не е настъпила. С оглед на това исковете
за главница са основателни и следва да се уважат в цялост.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата
молба, вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от
изтичане на срока, за който се отнасят. С оглед на това и доколкото по делото
не беше доказано извършено плащане, съдът намира, че на 14.09.2019 г.
ответниците са изпаднали в забава за това плащане. Като неоспорен по
размер и доказан по основание искът е основателен и следва да бъде уважен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 202,48 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство както и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство,
което съдът определя на общо 150 лева. Пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 5061,73 лева, а общата стойност на уважената част от него –
на сумата от 5060,46 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска е 352,39 лева, които следва да бъдат
заплатени от ответниците разделно по равно – по 176,18 лева за всеки от тях.
Тъй като на всеки от ответниците е осъществена безплатна адвокатска правна
помощ, процесуалният им представител има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
4
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразно фактическата и правна сложност
на делото, съдът определя възнаграждението в размер на 470 лева за всеки
ответник. Съобразно с отхвърлената част от делото на процесуалните
представители на двамата ответници се дължат по 0,06 лева – адвокатско
възнаграждение за всеки от тях.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СВ. Д. АРН., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, *** дължи на *****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал.
2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2222,46 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., за имот с адрес гр. София, *****
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СВ. Д. АРН., ЕГН: **********,
дължи на *****, ЕИК: ****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 303,24
лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 14.09.2019 г.
27.08.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СВ. Д. АРН., ЕГН: **********
дължи на *****, ЕИК: ****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 4,52 лева –
главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., за имот с адрес гр. София, ***** ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, ЕИК: **** против СВ. Д. АРН.,
ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата от 0,63 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за
периода от 04.02.2020 г. до 27.08.2021 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИР. Д. АРН., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, *** дължи на *****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал.
2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 2222,46 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., за имот с адрес гр. София, *****
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИР. Д. АРН., ЕГН: **********,
дължи на *****, ЕИК: ****, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 303,24
лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от 14.09.2019 г.
27.08.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИР. Д. АРН., ЕГН: **********
дължи на *****, ЕИК: ****, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2
ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 4,52 лева –
главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода
5
от 01.07.2019 г. до 30.09.2020 г., за имот с адрес гр. София, ***** ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****, ЕИК: **** против ИР. Д. АРН.,
ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата от 0,63 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за такса за услуга Дялово разпределение за
периода от 04.02.2020 г. до 27.08.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА СВ. Д. АРН., ЕГН: ********** да заплати на *****, ЕИК:
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 176,18 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА ИР. Д. АРН., ЕГН: ********** да заплати на *****, ЕИК:
**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 176,18 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА *****, ЕИК: **** да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 0,06 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА *****, ЕИК: **** да заплати на адв. Н.И. И., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 0,06 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6