№ 90
гр. гр.Велинград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210101120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Предявени са от АС. Й. М., е ЕГН **********, с постоянен адрес: град
Ракитово, ул. „*****” № 1, против Прокуратурата на Република България е
адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор - ИВ.
СТ. Г., осъдителни иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от 9 000 /девет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което било образувано
досъдебно производство № 367 ЗМ 524/2019г., по описа на РУ Велинград и №
1181/2019г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално
отделение Велинград, прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 във връзка с
чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено престъпление с влязло в
сила Постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба- 15.11.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2019г., с Постановление на
разследващ орган ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № 367 ЗМ 524/2019г., по описа на РУ Велинград и №
1181/2019г., по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториално
1
отделение Велинград, което било прекратено с Постановление на основание
чл. 243, ал.1, т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, потвърдено с
Определение от 25.03.2020г., постановено по ч.н.д. № 113 от 2020г., Районен
съд Велинград, влязло в законова сила. Излага, че през време на цялото
досъдебно производство бил изключително притеснен. Сочи, че през целия си
живот се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но
попаднал в тази ситуация все още не може да си обясни как. За този
неприятен инцидент научили в махалата, в която живее в гр. Ракитово и
понеже дори самия град е с малко като брой жители го било срам да се
покаже. Все ходел с наведена глава, за да не срещне погледите на роднини,
приятели, познати понеже не желаел да им обяснява как без вина се оказал
виновен, как се наложило да прекара ужасяващи за него 24 часа в
помещението в полицейското управление, как бил третиран като престъпник,
заедно с такива, които били с обвинение за най-тежките престъпления, как
бил разкарван не само по полицейските управления, но и по прокуратури и
съдилища за нещо, което не е направил. Поддържа, че все още понякога има
кошмари и съзнанието му е обременено от тези неприятни инциденти.
Отчуждил се от хората, с много от тях загубил реален контакт, включително
роднини е изключение на най-близките му. Във връзка с тези му неприятни
изживявания в последствие получил и исхемичен мозъчен инсулт, както и
Увреждане на централната нервна система. Поради изложеното моли
предявения иск да бъде уважен. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който
се оспорва иска и по основание и размер. Излага се, че отговорността по
ЗОДОВ е по своя характер деликтна и за да възникне е необходимо ищецът да
докаже, че действително е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото срещу него незаконно обвинение. Оспорва в
настоящия случай да са налице действително претърпени вреди и причинна
връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и
настъпилите вреди. Поддържа се, че в случая Прокуратурата е действала
законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на
Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно процесуалния
кодекс, поради което предявеният срещу нея иск е изцяло неоснователен.
Оспорва се да са настъпили твърдените от ищеца вреди, както и наличието на
2
непосредствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и
обвинението по чл.343б, ал.1 от НК. Изтъква се, че наказателното
производство е приключило само на досъдебната фаза, в един съвсем кратък
срок, повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление, била е
взета най - леката мярка за неотклонение подписка и не са налагани други
мерки за процесуална принуда. Излагат се доводи, че претенцията за
неимуществени вреди е силно завишена и не е съобразена с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика. Обвиняемия е бил с най - леката
мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела по същество до
ограничаване на правата му, като освен това не са били прилагани други
мерки за процесуална принуда; спрямо него са осъществени малък по обем
действия по разследването; наказателното производство е протекло в един
разумен срок. Водения срещу него процес не е получил медийна гласност.
Поддържа се, че в случая Прокуратурата на Република България би следвало
да бъде освободена от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или
най-малкото е приложим чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е допринесъл
и е станал причина за воденото производство срещу него. Наказателното
производство е прекратено, не защото ищецът не е шофирал след употреба на
алкохол, за което той сам си е признал, и не е предизвикал пътно-транспортно
произшествие, а защото от пътнотранспортното произшествие не са
причинени значителни имуществени вреди поради това, че полицейските
служители не са спазили реда за установяване на наличие на алкохол,
съгласно разпоредбите на Наредбата. Моли да се отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата, чрез
Прокуратурата на Република България, за вреди, причинени от
прокуратурата на лице, срещу което образувано наказателно производство,
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем по образувано наказателно производство по ДП вх.
№1181/2019г. по описа на РП Велинград и № 367 ЗМ 524/2019г., по описа на
РУ Велинград, водено срещу него за престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр. с
3
чл.342, ал.1 от НК и по чл.343, ал.1 от НК. Установява се, че с постановление
на прокуратурата от 14.02.2020г., наказателното производство е прекратено
на основание чл.243, ал.1,т.1 вр. с чл.24, ал.1,т.1 от НПК- деянието не
съставлява престъпление. Постановлението е потвърдено с определение на
Районен съд Велинград от 25.03.2020г., влязло в сила, на 23.05.2020г..
От Постановление за привличане на обвиняем от 10.12.2019 г. се
установява, че по отношение на ищецът е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, която е била отменена с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 14.02.2020г..
При тези факти, съдът намира, че доколкото наказателното
производство е прекратено поради това, че извършеното от ищеца деяние не е
престъпление, то искът е доказан изцяло по основание.
По искането на ответника съдът да отхвърли иска при прилагане
разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ когато увреждането е
причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се
дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се освободи
ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли,
неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на
пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е
причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на
повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива
доказателства по делото не са ангажирани.
За да е налице основание за намаляване отговорността на ответника по
смисъла на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението
си увреденият да се е намесил в причинната верига, от която е последвала
вредата, а е необходимо да е установено, че предприетото действие от страна
на пострадалия е виновно извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна
изискване да докаже, че пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение - например предвид
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите
4
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление
(решение № 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на III г. о., ГК, ВКС). В
този смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства,
поради което съдът намира възражението за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 2 ЗЗД при предявен иск за
неимуществени вреди, съдът следва да определи размера на обезщетението по
справедливост. В този случай съдебната практика е наложила няколко
обективни критерия, съгласно които да се определи точният размер на
обезщетението. На първо място това е тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, получило ли е
производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената
мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е
отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания. В този смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о.
От събраните по делото писмени доказателства- епикриза от
неврологично отделение от 25.01.2021г. и експертно решение – ТЕЛК от
28.05.2021г. се установява, че ищецът е получил мозъчен инфаркт повече от
година след прекратяване на образуваното срещу него наказателно
производство.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Никола Атанасов Брезов, се установява, че във връзка с
наказателно производство и това, че е викан в полицията, ищецът бил
притеснен, не е можел да се храни, да спи. Свидетелят поддържа, че ищецът
бил получил инсулт от притеснението, за което лежал в болница и започнал
да пелтечи. При съобразяване събраните писмени доказателства съдът
намира, че показанията на свидетеля Брезов в частта по отношение наличието
на причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и получения
инфаркт не следва да бъдат кредитирани. Безспорно се установява, че такова
5
събитие е настъпило, но също така е безспорно, че това е станало повече от
година след приключване на воденото срещу ищеца наказателно
производство, поради което съдът счита, че не се установява да е налице
причинно следствена връзка между двете събития, а и свидетелят не
конкретизира кое точно е предизвикало „притеснение“, което да е довело до
инфаркт. Останалите негативни емоции, които в исковата молба се твърди да
са преживени от ищецът не бяха доказани по делото.
Принципно негативните последици върху личността и психиката на
лице, срещу което е образувано наказателно производство и е привлечено в
качеството му на обвиняем, се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия.
В случая за процесния период от момента, в който е привличането му в
качеството на обвиняем, до постановлението на прокуратурата, с което е
прекратено воденото срещу него наказателно производство по образуваното
досъдебно производство, ищецът е имал неблагоприятни психични
изживявания, съставляващи неимуществени вреди и като такива подлежащи
на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства
за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени. При наличие
воденото срещу ищеца наказателно производство, привличането му като
обвиняем, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер следва да се определи от съда по справедливост.
Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние,
което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по
отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в
символичен паричен еквивалент.
Като се анализират събраните по делото доказателства става ясно, че
престъплението, в което ищецът е привлечен като обвиняем -чл. 343, ал. 1 от
НК, се наказва с лишаване от свобода до една година, поради което не е тежко
по своя характер и по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, производството е
приключило за по- малко от половин година. По отношение на лицето е била
взета най- леката мярка за неотклонение „подписка“, която е прилагана около
2 месеца по отношение на него.
6
При съобразяване тези данни, като и събраните гласни доказателства и
доколкото от тях безспорно се установява, че вследствие на упражнената
наказателна репресия срещу него ищецът е станал неспокоен, настъпили
проблеми със съня му и отказвал да се храни, съдът намира за справедлив
размер на обезщетението сумата от 2500 лв., до който следва да се уважи
предявения иск, а за разликата над него до пълния претендиран размер от 9
000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото
разноски, при съобразяване представените доказателства и списък по чл. 80
ГПК или сума в размер на 166.67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на АС. Й. М., е ЕГН **********, с настоящ
адрес: град Ракитово, ул. „*****” № 1, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 2500 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, за което било образувано досъдебно производство № 367 ЗМ 524/2019г.,
по описа на РУ Велинград и № 1181/2019г., по описа на Районна прокуратура
Пазарджик, Териториално отделение Велинград, прекратено на основание чл.
243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление с влязло в сила Постановление, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на АС. Й. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Ракитово, ул. „*****” № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 166.67 лв., представляваща разноски в настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8