Р Е
Ш Е Н
И Е
№
290
Гр.Нови
пазар, 26.09.2018г.
Районен
съд Нови пазар в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти септември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА РАДЕВА
СЕКРЕТАР:БОЙКА АНГЕЛОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №511 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД” АД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представляван от пълномощника си Р.И.И.срещу С.С.А. с ЕГН ********** с пост. адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по
реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение №746/23.10.2017 г., с която е разпоредил длъжниците да заплатят
солидарно на заявителя сумата от 3603,84 лв. (три хиляди шестстотин и три лева
и осемдесет и четири ст.) – главница;
2182,17 лв. (две хиляди сто осемдесет и два лева и седемнадесет ст.) –
неустойка; ведно със законната лихва върху главницата от 19.10.2017 г. до
окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 115,72 лв. (сто и петнадесет лева и
седемдесет и две ст.) - заплатена от заявителя държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Вземането
на заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД произтичало от следните
обстоятелства: На 10.12.2013г. бил сключен
договор за потребителски кредит № ********** между „Профи кредит България“ ЕООД
като кредитор от една страна и С.С.А. и М.С.А., като длъжник и съдлъжник от
друга страна. Общото задължение по договора било 5832 лева, включващо: сума на
кредита 1800 лева, срок на кредита 48 месеца, размер на вноска 121,50 лева дата
на погасяване 20-ти ден от месеца, годишен процент на разходите,
годишен лихвен процент 76,89 лева, лихвен процент на ден 0,21. Договорът бил
подписан при общи условия. ОУ били неразделна част от договора, предадени на
клиента при подписването, като същият е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
Съгласно буква Г от ДПК на клиента бил предоставен безвъзмездно на хартиен
носител в лесна и разбираема форма на български език – информация във формата
на стандартен европейски формуляр. Чрез него се давали разяснения на лицата,
които да им помогнат да преценят доколкото предлаганият договор за заем
съответства на техните потребности и финансово състояние. Във формуляра
били упоменати и всички параметри на
бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати на кредита.
Още на този предварителен етап длъжника
бил запознат с цената на кредита. Още с попълването на Стандартния
европейски формуряр, длъжникът е бил запознат с параметрите на предлагания от страна
на дружеството договор. В раздел Vот
ДПК длъжниците декларирали, че желаят с част от отпусната сума по заема да
бъдат погасени други техни финансови задължения към различите трети лица. „Профи
Кредит България“ ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора,
като превело на 10.12.2013г. парична сума в общ размер на 1800 лева по
посочените от длъжника С.С.А. банкови сметки, видно от приложеното с исковата
молба преводни нареждания, както следва: С преводно нареждане на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД 269,64 лв., с преводно
нареждане към „КЕШ КРЕДИТ“ ЕАД - 377,28 лева и с преводно нареждане по сметка
на ответника С.С.А. сумата 1153,08, на 10.12.2013г. От своя страна солидарните
длъжници поели задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни
вноски в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от
договора за потребителси кредит. Изготвен бил погасителен план с определени 48
месечни вноски с размер на 121,50 лева с падежна дата – всяко 20-то число на
месеца. Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения е
направил само 2 пълни погасителни вноски по погасителен план, като последната
била с дата 04.02.2014г. видно от приложеното извлечение по сметка на ДПК №
50054219131, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12.3 от Общите условия към
договора за потребителски кредит: В случай, че клиентът /съдлъжникът просрочи
една месечна вноски с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е
необходимо кредиторът да изпраща на клиента/ съдлъжника уведомление, покана,
предизвестие или други. ДПК е прекратен от страна на „Профи Кредит България“
ЕООД на 03.06.2014г. На същият ден на
длъжника било изпратено уведомително писмо с което той е информиран, че
договорът е едностранно прекратен, а задължението по заема било обявено за
предсрочно изискуемо. Съгласно уговореното в т.12.4 ОУ при прекратяването на
ДПК ищецът начислил неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило
прекратяване на договора. Размерът на неустойката се определила на базата на
неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяването на
договора като процент, изрично посочен в ОУ. Съгласно Общите условия към ДПК №
********** се начислявала неустойка върху остатъчния размер на задължението в
размер на 50%. Затова начислената към датата на прекратяване на договора
неустойка била е в размер на 2182,17 лв. След прекратяване на договора длъжникът
платил доброволно 16 пълни погасителни вноски и една непълна. С платените сума
се е намалило задължението по кредита. Към настоящият момент плащанията от
страна на длъжника С.С. по заема било в общ размер на 2235,30 лева /две хиляди
двеста тридесет и пет лева и тридесет стотинки/. С част от тази сума било
погасено задължение от номинала на ДПК по погасителен план в размер на 2228,16
лева. В общата сума на получените плащания ищецът включил и плащанията по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 7,14
лв., поради плащане на вноски със забава. Това задължение е възникнало съгласно
уговореното в т.12.1 ОУ, което гласи: „ В случай, че клиентът /съдлъжникът
просрочи плащането на вноските по кредита кредиторът начислява лихва за забава
в размер на ОЛП+ 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане“. Към настоящият момент дължимите лихви за забава били платени
в пълния си размер и затова не били предмет на настоящото производство. В
съответствие с изложеното, ищецът счита, че предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Моли съдът
постанови решение, с което да установи със сила на присъденото нещо,
съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
длъжника С.С.А., възникнало основание неизпълнение на договора за потребителски
кредит.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на
предявените искове.
В съдебно заседание страните не се явяват, не
изпращат представители.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1320/2017 г. на НПРС, съдът е
издал заповед за изпълнение №746/2017 г. на 23.10.2017 г., като е разпоредил
длъжниците С.С.А. с ЕГН:********** и М.С.А.
да заплатят солидарно на заявителя, настоящ ищец, сумата от 3603,84 лв. – главница; 2182,17 лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от
19.10.2017 г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски в размер на 115,72 лв. -
заплатена от заявителя държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Спрямо длъжника М.С.А. заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. Спрямо
солидарният длъжник и настоящ ответник С.С.А. с ЕГН:********** съдът е приел,
че е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е уведомил
заявителя за правото му в едномесечен
срок от съобщаването да предяви иск за установяване на вземането си на
основание чл.422 от ГПК спрямо този
длъжник.
Установява
се от съдържанието на договор за потребителски кредит №**********. от
10.12.2013 г., че между ищеца, чрез негов представител, и двамата солидарни
длъжници М.С.А. и настоящия ответник С.С.А. е сключен договор за потребителски
кредит. Уговорено е в раздел V
от договора „Вид на договора за потребителски кредит“ рефинансиране към „Кеш
кредит ЕАД в размер на 377,28 лева и към „Изи асет мениджмънт“ в размер на
269,64 лв., с изписани банкови сметки срещу наименованията на двете дружества.
В раздел VI
на договора “Параметри на договора за потребителски кредит“ е договорено общото
задължение по договора – 5 832 лева, включващо: сума на кредита 1800 лева, срок
на кредита 48 месеца, размер на вноска 121,50 лева дата на погасяване – 20-ти ден от месеца, годишен процент на разходите
110,70, годишен лихвен процент 76,89 %, лихвен процент на ден 0,21. Към
договора са приложени и Общи условия на кредитора към сключения договор за
потребителски кредит. Договорът е подписан при общи условия, като те са неразделна част от договора, предадени са на
клиента при подписването им, като същият е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
Съгласно буква Г от ДПК на клиента е предоставена на хартиен носител информация
във формата на стандартен европейски формуляр. Във формуляра са упоменати всички параметри на договора, както
и общата сума, която следва да се заплати на кредита. В раздел V от договора длъжниците декларират,
че желаят с част от отпусната сума по заема да бъдат погасени други техни
финансови задължения към различинте трети лица. „Профи Кредит България“ ЕООД е
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като с преводни
нареждания от 10.12.2013г. парична сума в общ размер на договорените
1800 лева е преведена по посочените от длъжника С.С.А. банкови сметки. С преводно
нареждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е преведена сумата от 269,64 лв./документ за кредит превод с банкова
референция от дата 10.12.2013г. С преводно нареждане към „Кеш Кредит“ ЕАДе
преведена сумата от 377,28 лева /документ за кредит превод с банкова референция
от дата 10.12.2013г./ С преводно нареждане по сметка на С.С.А. е преведена
сумата от 1153,08 лв. , на 10.12.2013 г. От извлечение по сметка към
договора от 19.04.2018 г. се установяват направените плащания по договора. Две
от договорените вноски по 121,50 лв. са направени на 04.02.2014 г., със
забава. В периода от 30.06.2014 г. до
30.01.2017 г. са направени още 16 вноски, всяка по 121,50 лв., както и 1 вноска
в размер на 41,16 лв., без отбелязана дата на плащането в извлечението.
Твърденията в исковата молба за уведомяване на длъжника, че кредиторът обявява цялата сума
по кредита за предсрочно изискуема, не е подкрепено с писмени доказателства.
Приложено е към доказателствата действително
уведомително писмо до С.С.А. с посочен адрес ***, с което настоящият ищец го уведомява, че е
обявил целия размер на кредита за предсрочно изискуем, като е посочена
непогасената част – 5 587,69 лв., посочен е размер на лихви и неустойка от
2 793,85 лв. Уведомителното писмо е датирано с дата 03.06.2014 г.
Доказателства, че е изпратено на длъжника не са представени. Приложеното
известие за доставка на пратка е с дата на приемане 12.12.2013 г. и няма как да е относимо към
уведомителното писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на цялата сума по
договора. Следователно към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- на 19.10.2017 г., цялото задължение не е обявявано на длъжника за
предсрочно изискуемо. Срокът на договора е 20.12.2017 г., когато е падежът на
последната погасителна вноска. Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по –точно т.18 от него, намира приложение и в
настоящия случай. Това е така, понеже чл.60, ал.2 от ЗКИ е приложим за всички договори за кредит, а не
само за кредити от банки. Тук, в договора между ищеца и ответника С.С., предсрочната
изискуемост на кредита е уговорена в чл.12.3 от ОУ, т.е при просрочие на една
месечна погасителна вноска с повече от тридесет календарни дни е уговорено кредитния
договор автоматично да се прекратява и да настъпва неговата предсрочна
изискуемост. Предсрочната изискуемост обаче има действие спрямо длъжника след като
той получи изявлението на кредитора си, че поради недобросъвестното си
поведение и по желание на кредитора настъпва изменение на договореното и по
волята на кредитора вече се дължат не отделни вноски на падеж, а цялата сума и
то предсрочно. В случая такова изявление длъжникът не е получил. Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, с връчване на
препис от исковата молба по установителното производство има за последица
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, ако са налице уговорените
в кредитния договор условия за настъпването й. Това уведомяване обаче не може да
обуслови основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, нито да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск за вземането или ново заявление по чл.410 от ГПК. Изложеното
прави исковата претенция неоснователна. Същата е неоснователна и по следните
съображения: Макар по делото да не е депозиран отговор от ответника, съдът е
задължен служебно да се произнесе при констатирани нищожни клаузи в съответния
договор. В конкретното договорно правоотношение е уговорен годишен процент на
разходите от 110,70 %. Такъв размер противоречи на добрите нрави, тъй като се
явява несъответен на интереса и обуславя неоправдано разместване на имущество
като последица от изпълнението му. Необосновано високият размер на ГПР води до
липсата на еквивалентност на престациите по двустранния договор като основно
правило в частноправните отношения и своеобразна граница на свободата на
договаряне. Практически ответникът е получил сумата от 1800 лв., заплатил е в
периода от 04.02.2014 г. до 30.01.2017 г. общо
2228,16 лева и дължи все още главница от 3 603,84 лв. Уговорката за
ГПР в посочения размер и годишен лихвен процент от 76,89 представлява
неравноправна клауза и като такава същата е нищожна. Тази клауза не е
индивидуално уговорена с кредитополучателя
и това е видно от чл.4 от Общите условия, където годишния лихвен процент или
договореното възнаграждение за кредитора е предварително определено от него в
погасителния план. По отношение претендираната от ищеца неустойка в размер на
2 182,17 лв.: Дължимостта й е уговорена в чл. 12.4 от ОУ, съгласно
който при прекратяване на договора на
основание чл. 12.3 от ОУ/ просрочие на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни/ върху остатъчния размер на кредита се начислява неустойка в размер на 50 %. Съдът намира тази клауза за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Тази преценка следва да се прави всеки път и то
конкретно. Договорената в настоящия договор неустойка е компенсаторна, тъй като
обезпечава неизпълнението на договора и
защитава интереса на кредитора при прекратяване на облигационната връзка по
вина на длъжника. Тя обаче излиза извън обезпечителната и обезщетителна си функция,
предвид процентното й съотношение. При
плащането й това би довело до неоснователно обогатяване на насрещната страна-
кредитора. Затова клаузата е и неравноправна,
респективно нищожна, и на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143, т. 5 от
Закона за защита на потребителите, приложим към процесното правоотношение.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
предявените положителни установителни искове се явяват неоснователни и недоказани
и като такива следва да се отхвърлят. Резонно следва да се отхвърли и искането
на ищцовото дружество за присъждане на съдебни и деловодни разноски, направени
в исковото производство от ищеца.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от „Профи
Кредит България“ ЕООД” АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, представляван от пълномощника си Р.И.И.срещу С.С.А. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** обективно съединени искове
с правно основание чл.415 във вр.чл.422 от ГПК във вр.чл.79 от ЗЗД и и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено,че ответникът С.С.А. с ЕГН ********** дължи на ищеца: 3603,84 лв. (три хиляди
шестстотин и три лева и осемдесет и четири ст.) – главница; 2182,17 лв. (две хиляди сто осемдесет и два
лева и седемнадесет ст.) – неустойка; ведно със законната лихва върху
главницата от 19.10.2017 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в
размер на 115,72 лв. (сто и петнадесет лева и седемдесет и две ст.) - заплатена
от заявителя държавна такса и 50 лв. (петдесет
лева) -
юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена Заповед №746/23.10.2017 г., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№1320/2017г.по описа
на НПРС/.
ОСЪЖДА „Профи
Кредит България“ ЕООД” АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, представляван от пълномощника си Р.И.И.да заплати по сметка
на Районен съд-Нови пазар държавно такса
в размер на 115,72 лева /сто и петнадесет лева и седемдесет и две ст./
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Профи Кредит България“ ЕООД” АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, представляван от пълномощника си Р.И.И.за присъждане на
направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 115,72
лева /сто и петнадесет лева и седемдесет и две ст./, като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: