РЕШЕНИЕ

 

Номер     1958                       Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 20.05                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 23.04.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  6032  по описа за   2018   година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Голд Груп 2011” ЕООД - гр. С. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното дължи на ищеца сумата 6 000 лева, представляваща остатък от дължима главница по фактура № ****** г. за доставка на дизелово моторно гориво, ведно със сумата 1 831, 90 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.08.2017 г.; сумата 22 733, 29 лева, представляваща главница по фактура № ***** г. за доставка на дизелово моторно гориво, ведно със сумата 6 940, 82 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.08.2017 г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца на 10.08.2015 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от „Квант Прогрес“ ЕООД, ЕИК *****, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 17693/2017 г. по описа на  ПРС - ІІ гр. състав, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на Заявлението в РС – Пловдив до окончателното изплащане на вземането, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът “Лем Трейдинг” ЕООД - гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *****., издадена по ч. гр. дело № 17693/2017 г. по описа на  ПРС - ІІ гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на дружеството-ищец сумата 6 000 лева, представляваща остатък от дължима главница по фактура № ***** г. за доставка на дизелово моторно гориво, ведно със сумата 1 831, 90 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.08.2017 г.; сумата 22 733, 29 лева, представляваща главница по фактура № ****** г. за доставка на дизелово моторно гориво, ведно със сумата 6 940, 82 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.08.2017 г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца на 10.08.2015 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от „Квант Прогрес“ ЕООД, ЕИК ***** В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че дружеството „Квант Прогрес“ ЕООД – гр. С., е доставило на ответното дружество дизелово моторно гориво, за което са били издадени фактура № ****** г. за сумата 22 719, 35 лева с ДДС и фактура № ******* г. за 22 733, 29 лева с ДДС. С Договор за цесия, сключен на 10.08.2015 г. в гр. С., „Квант Прогрес“ ЕООД, в качеството му на Цедент, е прехвърлило на ищцовото дружество, в качеството му на Цесионер, вземането си по двете фактури в размер общо на 28 733, 29 лева (тъй като преди цесията ответникът е извършил частично плащане по № ****** г. и по тази фактура са останали дължими 6 000 лева). Действително, със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****** г., издадена по ч. гр. дело № 13276/2015 г. по описа на ПРС – ХІ гр. състав е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 22 719, 25 лева по фактура № ******* г., заедно със законната лихва от 15.10.2015 г., както и разноските по делото в размер на 454, 40 лева – държавна такса и 1 800 лева, но предвид обстоятелството, че след подадено възражение от ответника ищецът не е предявил в законоустановения срок иск за установяване на вземанията си по Заповедта и тя е била обезсилена, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на сумата от 6 000 лева по тази фактура, доколкото по отношение на нея предходната Заповед е била обезсилена, не е издаван изпълнителен лист за събирането на сумите по предходната Заповед, нито е била установена с влязло в сила съдебно решение дължимост или недължимост на сумите по предходната Заповед и фактурата, въз основа на която е била издадена и право на ищцовото дружество за издаване на нова Заповед за изпълнение и за предявяване на иск за установяване на вземания по нея за тази фактура не е било преклудирано.

Същевременно, ищецът твърди, че е уведомил ответника за извършената цесия с препоръчано писмо – като към исковата молба е представил заверени преписи от уведомителни писма до ответника за прехвърлянето на вземанията по двете фактури, изпратени от „Квант Прогрес“ ЕООД на 12.08.2015 г. и от ищцовото дружество на 28.08.2017 г., но от страна на ищеца до приключване на устните състезания по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, че тези писма са били получени от ответното дружество и то следва да се счита за редовно уведомено за извършената цесия. Поради това, доколкото нито към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение (06.11.2017 г.), нито към момента на подаване на исковата молба за установяване на вземанията на ищеца по Заповедта (13.04.2018 г.) ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията, предвид разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД съдът намира, че извършеното прехвърляне на вземанията не е породило действие по отношение на ответника, а оттук – че ответникът не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ответникът не е ангажирал доказателства за направени разноски по делото, а в съдебното заседание на 23.04.2019 г. пълномощникът му адв. Т.С. изрично е заявил, че не претендира присъждане на разноски за производството, поради което – независимо от изхода на спора, съдът намира, че разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Голд Груп 2011“ ЕООД – гр. С., ЕИК *****, представлявано от *****Н. Б.Ц., със съдебен адрес:***, ****. М.И., против „Лем Трейдинг“ ЕООД – гр. П., ЕИК *****, представлявано от ***** Л. Х. К., със съдебен адрес:***, ****** **** Т.С., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че последното дължи на ищеца сумата 6 000 лева, представляваща остатък от дължима главница по фактура № ***** г. за доставка на дизелово моторно гориво, ведно със сумата 1 831, 90 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.08.2017 г.; сумата 22 733, 29 лева, представляваща главница по фактура № ***** г. за доставка на дизелово моторно гориво, ведно със сумата 6 940, 82 лева – обезщетение за забава за периода 31.08.2014 г. – 31.08.2017 г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца на 10.08.2015 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от „Квант Прогрес“ ЕООД, ЕИК *****, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****** г., издадена по ч. гр. дело № 17693/2017 г. по описа на  ПРС - ІІ гр. състав, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на Заявлението в РС – Пловдив до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІ гр. състав ч. гр. дело № 17693/2017 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.