РЕШЕНИЕ

      

Номер 1117                               30.03.2018   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пловдив                                                             І брачен състав

На тридесети март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                               Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Теодора Георгиева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  18282  по описа за   2017 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правната квалификация  чл. 144  във вр. с чл.149 от СК.

Производството е образувано по искова молба на И.Г. против А. Г.. Ищецът твърди, че ответникът е негов б., като след навършване на пълнолетие той продължава обучението си. През 2017/2018г. бил у. в СОУ „Ч.Х.“. Б. работел по трудов договор. Нужни били средства за храна, облекло, учебници, помагала, транспорт и други. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка от 150,00 лева месечно считано от 21.09.17г.

В постъпилия отговор от ответника се твърди, че от ноември работи на намален работен ден. Възнаграждението, което получава е в размер на около 255лв. Заплаща вноски по теглен кредит. Доходите му не са достатъчни и представлява особено затруднение да заплаща издръжка на пълнолетния си син. Твърди, че ако има средства би давал издръжка. Моли искът да бъде отхвърлен.  

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Видно от удостоверение за раждане е, че И.Г. е с. на А.Г., като ищецът е навършил пълнолетие на ….

Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако същите продължават образованието си в средни или висши учебни заведения и не могат да се издържат от доходите си, като такава издръжка не се дължи, ако тя съставлява особено затруднение за родителя.

Не се спори от страните, че ищецът е пълнолетен и че продължава образованието си в учебно заведение. Това се установява и от приобщените по делото писмени доказателства – служебна бележка от СУ “Ч.Х.”, видно от която през учебната 2017/2018г. Г. е у. в … клас. Страните също така не спорят и относно размера на издръжката, заплащана от ответника на ищеца до пълнолетието му, а именно 150лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел С. Г., м. на ищеца, се установява, че И. е у. в д…к. Предстои му абитуриентски бал. Ищецът не работи, не притежава имущество. Момчето играе футбол, както и народни танци. Имал разходи за транспорт.

Видно от показанията на свидетелката С. Г. е, че лекарствата на ответника стрували около 30лв. месечно. Бащата живеел в един дом със свидетелката, закупил пералня. Свидетелката заплащала ток, телефон, вода, разходи за сградата. Ответникът заплащал кредит.  Наскоро закупил кола. От десет и повече години работел при настоящия си работодател.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо образованието си в учебно заведение.

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че А. Г. работи на длъжност ш. на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона. До ноември 2017г. е работел на 8 часов работен ден при възнаграждение от около 500лв. След това работния ден и възнаграждението му намалели наполовина. Заплащал кредит с месечна вноска от 167лв.

Относно материалното състояние на ответника, съдът намира, че може да се включи в издръжката на пълнолетния ищец. За да стигне до този извод съдът взе предвид доходите му, събраните доказателства относно разходите му, липсата на други низходящи, които да издържа, здравословното му състояние. Ето защо и прие, че във възможностите на ответника е да заплаща в размер на минималната от 127,50 лева месечно на ищеца. Съдът намира присъдения размер за отговарящ на възможностите на родителя, макар и да не би могла да покрие нуждите на ищеца. Като взема предвид имущественото положение и начина на живот на ответника, Съдът не намира, че би бил особено затруднен да заплаща посочения размер издръжка на пълнолетния си син. Съдията приема, че с оглед упражняваната професия, дългите взаимоотношения с работодателя и настъпването на промяната в доходите на бащата това е извършено с оглед на настоящото производство. Не се установи, нито се твърди причина, която да налага намалянето на половина на работното време и получаваното възнаграждение. Доходът в момента, който се твърди, че ответникът получава от под 270лв. не отговаря нито на квалификацията, нито на длъжността му, нито на разходите които прави, а именно има кредит купува домакински уреди, лек автомобил, притежава мотор. И преди настоящото производство бащата не е изплащал доброволно и навреме издръжка за с. си. Самият ответник представя документ за заплатени наведнъж суми от близо 1500 лв. представляващи дължими издръжки и разноски. Това води съдът до извода, че не заплаща издръжка не поради липса на възможност, а поради липса на желание това да става доброволно. Допълнителен аргумент в полза на възможността да заплаща издръжка е и обстоятелството, че такава бащата е заплащал до навършването на 18г. възраст на с. си в размер на 150лв. на 21.09.2017г., което е около два месеца преди подаване на иска.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не притежава имущество и не реализира доходи, от които да се издържа. Настоящият състав приема, че бащата може да осигури издръжка в минималния  размер от 127,50лв., без особени затруднения. От така представените доказателства, съдът прави извод, че за издръжка на ищеца месечно са необходими около 250 лв. Това са средства необходими за храна, облекло, както и за закупуване на учебни пособия, за лекарства. На ищеца са необходими и средства за покриване на  нужди, свързани с потребностите на всеки един млад човек – развлечения и културни мероприятия. Доколкото родителят не е задължен да осигурява изцяло издръжката на пълнолетния си низходящ, то при преценка на възможностите на бащата, съдът приема, че месечна издръжка от 127,50 лева е във възможностите му, като размер над този би съставлявал затруднение за него, предвид необходимите средства за собствената му издръжка. С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът приема, че ответникът следва да заплаща издръжка на ищеца в размер на 127,50 лв. месечно считано от 21.09.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 150лв.

Разноските по делото следва да бъдат присъдени съобразно изхода на производството. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Същото следва да бъде присъдено в размер адекватен на действителната правна и фактическа сложност на делото, а именно в размер на 300лв. Ето защо и върху ответника следва да се възложат разноски в размер на 191,25 лв. съразмерно с уважената част на иска. Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Такива съдът намира, че не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за размера им и заплащането им. Посочено е в договора за правна помощ, че процесуалното представителство е на основание чл.38 ЗА „социално слаб“. Доколкото ответника е работоспособен, упражнява професия от години, не е налице посоченото законово основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на лице, което е материално затруднено.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително  изпълнение на решението.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА А.И.Г. ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на пълнолетния си, учащ в учебно заведение с. И.А.Г. ЕГН ********** с адрес: *** издръжка в размер на 127,50 лева /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/ месечно, считано от 21.09.2017г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 150 лева.

ОСЪЖДА А.И.Г. ЕГН ********** да заплати на И.А.Г. ЕГН ********** сумата от 191,25 лева /сто деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.И.Г. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът постановява  предварително  изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред  Окръжен съд - Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП