№ 6176
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110128083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за
признаване за установено, че ответникът ................ ООД, ЕИК .................... дължи на
......................, гражданин на ............................ г. сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за изпълнен на 05.07.2019г. със закъснение повече от три часа полет №
..........................., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №12544/2020 г. по описа
СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответното дружество,
по силата на който последното следвало да изпълни полет № ................ с дестинация
................. – ........., като полетът пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от
3 часа закъснение спрямо първоначално планираното. Поддържа, че доколкото се касае
за забавяне с повече от три часа и за разстояние между началната и крайната точка на
полета повече от 1500 км в рамките на Общността, в правната сфера на пътника на
основание разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. е
възникнало парично притезание за сумата от 400 евро, представляващо вземане за
обезщетение за изпълнен със закъснение полет. Заявява, че предявил претенцията си
извънсъдебно, но ответникът не извършил плащане. При тези съображения предявява
1
искане за присъждане на сумата от 400 евро, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно погасяване на дълга. Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който искът се оспорва. Твърди, че по делото липсват представени доказателства
процесният полет да е пристигнал в крайния пункт на пристигане със закъснение
повече от три часа. Поддържа, че не бил представен самолетен билет, удостоверяващ
валидно сключен договор за превоз. Навежда, че осъщественият от него въздушен
превоз е част от пакет туристически услуги, поради което и намира, че е възможно да
се касае за хипотеза на мултимодално пътуване, при която съгласно т. 2.5.5 от
тълкувателните насоки за Регламента, същият се явява неприложим. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11 февруари
2004 година:
Приложим към процесните отношения е Регламент № 261/ЕО/2004 г. В чл. 5, чл.
6 и чл. 7 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна
на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
За уважаване на исковата претенция в доказателствена тежест на ищеца е да
установи пълно и главно факта на сключен с ответника договор за въздушен превоз;
потвърдена резервация за полета; представяне на гишето за регистрация в час, посочен
от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, а ако не е
посочен такъв – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане;
времетраене на закъснението на полета, съответстващо на предвиденото по Регламент
(ЕО) №261/11.02.2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, както и размера на
обезщетението, дължимо от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по
метода на дъгата от големия кръг.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на основания,
изключващи отговорността му, в т.ч. че се касае за хипотеза на мутимодално пътуване,
включващо повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз, респ.
че е заплатил претендираното обезщетение.
Страните не спорят и по делото се установява, че разстоянието между летище
.......... изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е 2 721 км. Съдът намира за
установено наличието на валидно възникнали договорни отношения между ответника
2
и ищеца по договор за въздушен превоз по направление летище ................. – летище
........., което обстоятелство се установява и от представената по делото бордна карта.
Видно от същата, ищецът се е явил на гишето за регистрация и е допуснат като пътник
на борда на самолета, осъществяващ полет ................ на 05.07.2019 г., с планиран час
на излитане 10.10 ч. и планиран час на кацане 15.50 ч. Бордната карта е документ,
издаван от авиокомпаниите, който дава право на пътника да се качи на определен
полет и съдържа имената на пътника, номер, дата и час на полета, маршрут, баркод,
място на борда, номер на изхода, краен час за качване на самолета. Представената по
делото бордна карта съдържа горната информация за процесния полет. Регламент (ЕО)
261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка облигационна връзка между
пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия обезщетението по
аргумент от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от Регламента е
предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се
представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен
предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния
превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час
– не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Представената бордна
карта удостоверява изпълнение на това изискване. Ответникът не е оспорил
твърдението, че полетът е пристигнал до крайната си дестинация с повече от три часа
закъснение. Последното се доказва и от приложеното писмо от летище ........., видно от
което полет № ................ се е приземил в 19,10 ч. на 05.07.2019 г. или с три часа и
двадесет минути закъснение от планираното време за кацане. В Регламент (ЕО) №
261/2004г. са разграничени разписани хипотези, при които е възниква право на пътника
да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл.7, сред
които и отказан достъп до борда (чл.4). С решение от 19.11.2009г. по съединени дела
С-402/07 и С-423/07, както и С-581/10 и С – 629/10/ на Съда на Европейските общности
е дадено задължително съгласно чл. 633 ГПК тълкуване на разпоредбите на
приложимия към настоящия спор регламент и в частност, че пътниците на закъснели
полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за целите на прилагането
на правото на обезщетение като същите имат правата по чл.7 от регламента, когато
поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че услугата по
въздушен превоз, извършвана от ответното дружество, е част от пакет услуги,
предоставяна от туристическа агенция на своите клиенти, поради което е налице
хипотезата на мултимодално пътуване, в който случай не следва да се прилага
Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Представен е по
делото превод на български език на споразумение за чартърни полети от 18.06.2018 г. и
3
приложение № 1 към него, от който се установява, че дружеството – ответник
извършва полети съгласно чартърна програма за лято 2019 г. Липсват обаче
представени доказателства в посочената чартърна програма да е бил включен и
процесният полет ................/05.07.2019 г. с дестинация ................. – ..........
Алтернативно, дори и да се приеме, че същият фигурира в представеното
споразумение, последното не би установило само по себе си, че процесният полет е
част от мултимодално пътуване. Съгласно параграф 1, т.20 от Наредба за условията и
реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на
автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чл.2, т.21 от
Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 на комисията от 31.05.2017 г. и Тълкувателни
насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
мултимодалното пътуване, представлява онова, което включва използване на няколко
вида транспорт по време на придвижването по маршрута до крайната дестинация. С
доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е указал на ответника, че
установяването на обстоятелството, че полетът е част от мултимодално пътуване е в
негова доказателствена тежест, като ответникът не е ангажирал доказателства в тази
връзка. От друга страна, от представената по делото разпечатка на хартиен носител на
електронно писмо от 22.01.2020 г. се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно
претенция за заплащане на обезщетение за закъснение на процесния полет. Единствено
за пълнота следва да се посочи, че Регламент (ЕО) № 261/2004г. не поставя посоченото
от ответника изискване за допустимост на иска за обезщетение на пътник на закъснял
полет – провеждане на рекламационно производство.
Заявеното от ответника едва в хода на устните състезания възражение за изтекла
погасителна давност за вземането е преклудирано по см. на чл.133 ГПК, тъй като
ответникът не го е инвокирал в едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК, нито го
е релевирал във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Поради настъпилата преклузия на
възражението за изтекла погасителна давност настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне по същото. По изложените съображения предявената искова претенция
следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 24,96 лв. за държавна такса в исковото производство и сумата в размер на
380,33 лв. разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство съобразно уважената част от иска. По отношение на
претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. в
исковото производство, съдът съобразява задължителните указания в Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съгласно което съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава,
4
когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е
прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от уговорения
в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков
път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното
плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. В случая по делото не са представени
доказателства за реалното заплащане на претендирания адвокатски хонорар, поради
което и искането е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ......................, гражданин на
............................ г., срещу ................ ООД, ЕИК ...................., със седалище и адрес на
управление гр. ..........., установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1,
б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г., че ................ ООД ДЪЛЖИ на ...................... сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № ................ от 05.07.2019
г. по направление летище ................. – летище ........., ведно със законна лихва от
06.03.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12544/2020 г. по описа
СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ................ ООД, ЕИК ...................., ДА
ЗАПЛАТИ на ......................, гражданин на ............................ г., сумата от 24,96 лв.
разноски за държавна такса в исковото производство и сумата от 380,33 лв. разноски в
производството по ч.гр.д. №79293/2018 г., по описа СРС, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5