№ 156
гр. Перник, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
Членове:КРИСТИАН Б. П.
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500462 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Образувано е по молба вх.№ 337/19.01.2023г., депозирана от Д. Н., чрез адв. А.
П. с искане за допълване на постановеното по делото Решение № 20/16.01.2023г. в
частта за разноските, като на жалбоподателя бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски в размер на 930,37 лева, съобразно представения по
делото списък по чл.80 ГПК.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, като в срока по чл.248, ал.2
ГПК не е изразено становище.
Съгласно правилото на чл.248, ал.1 от ГПК в срока на обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му
за разноски.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока,
предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, след запознаване със така направеното искане,
като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите
нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.
12641/20.06.2022г., депозирана от Д. Н., чрез адв. А. П. срещу Решение №
1
567/26.05.2022г., постановено по гр. д. № 6176/2021г. по описа на РС – гр. П. в частите,
с които е допусната съдебна делба между В. Т. Г. и Д. Т. Н. при делбени квоти от по ½
ид.част за всеки от съделителите върху следните недвижими имоти: 1./сутеренен етаж
от жилищна сграда с идентификатор *** и със з.п. 59 кв.м., 2./сграда с идентификатор
***, със з.п. 19 кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж – 1 етаж и 3./сграда с
идентификатор ***, със з.п. 47 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда – 1
етаж.
С постановения съдебен акт по същество въззивната инстанция е отменила
обжалваното първоинстанционно решение в обжалваните му части и предявения иск за
извършване на делба между В. Т. Г. и Д. Т. Н. за 1./ сутеренния етаж от жилищната
сграда с идентификатор *** със застроена площ 59 кв. м.; 2./ сграда с идентификатор
***, със застроена площ 19 кв. м. и предназначение: хангар, депо, гараж-1 етаж и 3./
сграда с идентификатор ***, със застроена площ 47 кв.м. и предназначение
селскостопанска сграда-1 етаж, находящи се в дворно застроено място с
идентификатор № ***, с площ 618 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ с
административен адрес: гр. *** е отхвърлен.
Съгласно нормата на чл.355 ГПК, страните заплащат разноските в делбеното
производство съобразно дяловете си, което е възможно и се извършва с решението по
втората фаза на делбата. Разпоредбата на чл.355 ГПК е специална спрямо тази на чл.78,
ал.3 и чл.81 ГПК, като съобразно нея всеки съделител трябва да понесе такава част от
разноските, която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност,
докато общите правила на ГПК относно разноските, касаят случаите по повдигнати
спорни въпроси в делбеното производство. Систематичното място на нормата на
чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „съдебна делба” ГПК я прави
специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи
присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските при делбеното
производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се
достига при тълкуване правилото на чл. 355 ГПК, както и постановките
на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС. според което разноските в делбеното
производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената
общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати
спорни въпроси - съобразно с общите правила за възлагане на разноските. Възприетият
в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно
възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр.
д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при
приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на
свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването
на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на
оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на
делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите,
респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор
относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
2
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г. на
Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I
г.о. на ВКС).
Ето защо спора за разноските следва да бъде решен при приложение хипотезата
на чл.355, но с решението, постановено във втората фаза на делбата. В този смисъл е и
практиката на съдилищата, която гласи, че в първата фаза на делбеното
производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се
прави с решението във фазата по извършване на делбата.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 337/19.01.2023 г., подадена от Д. Т. Н.,
чрез адв. А. П. с правно осн.чл.248 ГПК за допълване на Решение № 20/16.01.2023г.,
постановено по в. гр.д. № 462/2022г. по описа на ПОС в частта за разноските, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3